Елизабет Лоуел
Истинска любов (24)

Глава 23

Раздвоена между страстта и страха, Джой тръпнеше в прегръдката на Гейб, обзета от спомени за толкова много неща.

Ще бъде неземно хубаво.

Толкова го желаеше, че не бе способна да сдържа трепета си. А той не й предлагаше нищо, освен да задоволи глада, който вилнееше в нея. И в него също.

„А аз какво очаквах — обещание да прекара бъдещето с мен, да живеем щастливи до самия край, един безкраен свят, амин? — питаше се тя, обзета от паника. — Той е напълно откровен с мен. Този път. Не. Така не е честно. И преди беше откровен. Никога не ми е обещавал каквото и да е. Защо си мисля, че този път ще бъде различно?“

И след това в главата й нахлу идея, сладка и вълшебна мисъл.

„Да, наистина, защо е нужно нещата да са същите? Защо да не му позволя да ме люби, докато е тук, а след това да ме остави, както стана и преди? Бременна. Защо да не му отдам страстта, която иска, и да взема от него онова, което искам — страст и още едно дете?“ Отговор нямаше, освен течния плам на страстта, разпален между бедрата й. Със стон Джой се остави в ръцете на Гейб, без да казва и дума, без да иска от него нищо, освен да почувства горещата му чувствена плът до своята.

Когато усети отклика й, ръцете му се стегнаха болезнено около раменете. Усети го как се старае да запази контрол и да сдържи нетърпението, почувства как целувката, в един момент нежна, се превърна в поглъщаща.

В гърдите й пламна доволство. Така бе и първия път, когато се любиха. Когато той забавяше, когато искаше да се отдръпне, тя го следваше като пламък, който изгаряше останалата част от истинския свят.

Не му позволи да се отдръпне.

Силата в ръцете на Гейб би трябвало да й причини болка, но Джой се притискаше до забрава в него, тялото й бе пламнало от желание, сякаш бе за пръв път. Когато той вдигна устни от нейните, тя възнегодува с недоволен гърлен вик.

Той се засмя леко и се вгледа в жадните сиви очи.

— Ако не забавя малко, страхувам се, че ще те нараня. А след това няма да си го простя. За теб е било толкова отдавна. А и… — Дъхът му спря, когато една мисъл го озари и освети лабиринта в сърцето му, за който не бе предполагал, че съществува. Когато се наведе да я целуне с напиращо нетърпение, което бе нещо ново, той сподели откритието си с нея. — Във всички важни отношения и за мен бе толкова отдавна.

Тя се изви, за да получи целувката му, искаше да го спре да говори, страхуваше се, че ще се отдръпне и ще започне да й задава въпроси, чиито отговори ще превърнат желанието в болка и гняв. Тя не искаше подобно нещо да се случи. Единственото й желание бе да се радва на безкрайното настояще, изпълнено със страст, настояще, с което той я даряваше.

Пръстите й нетърпеливо пробягнаха по вълненото бельо за пещерата. Колкото и да го дърпаше, не успяваше да усети гладката топлина на голата му кожа, нито пък копринените косъмчета, които знаеше, че опасват гърдите му. Толкова обичаше да си играе с тях, да го дразни и възбужда ненаситно, да използва върха на езика си, за да среши избуялите косъмчета около зърната.

Отново искаше да направи същото, да опознае вкуса му, кожата, всичко.

— Няма ли да свалиш това проклето бельо? — попита с дрезгав глас тя. — Иначе ще извадя джобното ножче.

— И аз се канех да ти отправя същото предложение.

Очите му бяха черни, освен лъскавия зелен обръч, обхванал разширената зеница. Чистите линии на устните му я примамваха.

— Какво чакаш? — подкани го тя.

Изправи се на пръсти и проследи устните му с влажния връх на езика си. Пръстите му жадно се спускаха по гърба и бедрата, притискаха тялото й, за да почувства възбудата му.

Все едно че пропадаше в огън.

Бедрата й повтаряха движенията на неговите и му подсказваха, че желанието й е не по-малко от неговото. Дъхът му излезе като стон.

— Искам да те целуна ето така — каза тя и отново проследи устните му, захапвайки ги леко. — Навсякъде.

Той вплете пръсти в късата копринена коса, издърпа главата й назад, докато тя не се изви като лък, бедрата й бяха изпънати до неговите. Усмихна се и бавно се отри в него, наблюдавайки със задоволство сексуалната нужда, която изопна чертите на лицето му от възбуда.

Ръката му се плъзна по тялото й в мига, преди устните му да пленят нейните, и заглуши вика й на удоволствие, когато откри меката топлина между краката й. Езикът му се вмъкна в устата й, докато не й остана никакво място, за да диша.

И въпреки това тя се опитваше да се приближи все повече.

С леки закачливи захапвания, зъбите му измъчваха нежните й устни, докато дланта му я галеше с жадна интимност и опитност. Тя изстена, потръпна и му даде вкуса на жарката страст, разпалена в нея.

Цялото му тяло се напрегна. Бе същото като в спомените, но много по-хубаво. Този път тя знаеше какво иска. Той също. Изпитваше неудържима нужда да потъне в Джой, да я преобрази, да я люби толкова съвършено, че никога повече да не погледне друг мъж. Само че този път той знаеше, че също няма да погледне друга жена.

Все едно че бе освободен.

С усилие на волята, от която изпита болка, той отстъпи от нея.

— Гейб? Не искаш ли…

— О, господи, искам — прекъсна я той. — Но всички тези проклети…

Вместо да довърши, той започна да я съблича. И въпреки това, дори когато остана гола, той я погледна със страх.

Сам не бе имал представа, че е възможно да изпитва такова желание, каквото изпитваше към Джой.

— Гейбриъл? — повика го тя, а гласът й бе скован от страх.

Той тръпнеше, докато я гледаше.

— Влизай под душа — нареди, а устните му изтъняха от усилие да се контролира. Тя си пое дълбоко дъх и гърдите й се разлюляха, а той затвори очи. Или това, или трябваше да я обладае на мига.

— Ама… — започна тя.

— Върви. — „Иначе ще те награбя още тук, сега, на пода, защото никога не съм желал някоя по-силно от теб.“ Отвори очи — пламтящи и зелени. — Разбираш ли ме?

Видя огнения й ответ, усети как ръцете й го приласкават и се плъзват по горящата му плът с ласка, която го накара да изпусне дъха си със съскане.

— Джой, говоря сериозно.

— Добре. — Гласът й трепереше също като ръцете. Тя подръпна бельото, което ги разделяше, и го изтегли по мускулестото му тяло. — Нека бъде така. Искам да те гледам, докато ме любиш, и да знам, че никога не си желал друга повече.

Той съблече и последните дрехи с лекота, захвърли ги, положи я на пода и навлезе в нея с едно-единствено движение. Тя се движеше трескаво, изпълнена с желание, без да откъсва поглед от очите му.

Опита се да спре, да я попита наистина ли това е желанието й, но разпалената в нея жар пулсираше, обгръщаше плътта му, изгаряше го с обещания за неизпитани удоволствия, от които дъхът му замираше. Беше навлязъл в нея със стон, изпитал сладката агония да е жив и да люби Джой.

Течната горещина, излъчвана от тялото й, го обхвана стегнато, напълно, а тихите й викове, докато се движеше в нея, му се сториха като кристали, проблясващи в тъмнината. Усети бързите дълбоки тласъци на удоволствие да го притискат и разбра, че тя го е желала не по-малко отколкото той нея.

Това откритие се завихри в него и му донесе толкова наситено удоволствие, че успя единствено да се извие към сладкото й тяло и да се излее в нея в мига, когато тя извика името му.

След това се чуваше само накъсаното им дишане. Изтощен, Гейб притисна буза към нейната, докато светът бавно изплуваше на фокус около него.

В този момент се сети, че не я бе пазил.

Отново.

Изруга диво и грубо.

— Какво има? — попита тя и сивите й очи се впиха в него.

— Не те пазих. Пак повтаряме миналото. Щом се доближа до теб, забравям всичко останало, особено утрешния ден.

Тя се усмихна на една страна.

— Не се притеснявай. — Целуна го леко. — Този път рисковете, след като спя с теб, са ми известни.

— И какво трябва да означава това?

Той се превъртя настрани, за да види лицето й. Първото, което забеляза, бе неизказаното й недоволство, че излиза от тялото й.

В следващия момент забеляза как грижливо поддържаната маска на доктор Андерсън пада и разкрива невероятната чувственост на Джой.

— Означава, че вече не съм млада. — Тя се изправи грациозно и влезе в кухнята. — Този път съм възрастен човек. Знам, че любовта между мъж и жена е плод на човешкото въображение, не само на отношенията между тях. Този път няма да бъда подведена от невинността си. Ти също.

— Само че… — започна той.

— Само че нищо. Ако съм искала да ме пазиш, щях да ти кажа.

— Следващия път ще…

Тя отново го прекъсна.

— Ако ми се появиш с презерватив, няма да спя с теб.

След тези думи тя хлътна вътре в къщата.