Джон Колдуел
Отчаяно пътешествие (6)

След крушението

Докато седях в това утро на неприветливия бряг и гледах към своята потънала яхта, мислех, че е дошъл краят на моето пътешествие. Убедих се колко лошо е да си новак в някоя работа.

Каква подигравка! „Да се добера до Сидней каквото и да става!“ — с този лозунг се бях отправил на път. И ето сега на шестдесет мили от Панама яхтата ми потъна, а пред мен лежаха само осем хиляди четиристотин и четиридесет мили. Котетата видимо ми съчувствуваха и още по-плътно се сгушиха на коленете ми.

Отидох с плуване до яхтата. С тежко чувство стъпих върху наклонената палуба. Положението ми се струваше безизходно. Смятах, че всичките ми неуспехи започнаха от деня, когато яхтата заседна в плитковината около остров Сеньора. Цялата сутрин обсипвах яхтата с отбрани ругатни, с което доказвах, че съм моряк до мозъка на костите. Като изразходвах целия си запас от обидни думи, колкото и да е странно, почувствувах облекчение.

Намерих едно сухо местенце и седнах, като съзерцавах така добре познатата ми картина — лежащата до брега яхта. Досега в продължение на половината от времето, което бях прекарал на нея, тя бе заседнала на плитковини. Плаването, което преди ми се струваше „доста скучно“, стана някак много увлекателно.

Яхтата беше заседнала по време на прилива. След час почти цялата палуба се намери над водата, а около кила водата беше до коленете ми. Скочих долу и обходих изпомачкания корпус, като оглеждах внимателно всяка драскотина.

Откак бе попаднала в моите ръце, яхтата бе пострадала здравата. Но заедно с това бе показала на какво е способна. Можех да разчитам напълно, че ако ми се удаде да ремонтирам своя бърз тендер и да го спусна на вода, той без труд ще преплава Тихия океан. Моето обучение по мореходно дело, така скъпо струващо на „Езичник“, бе оставило по него забележими следи във вид на многобройни смачквания и драскотини. Отворих бордовите илюминатори, за да пусна водата от трюма. Като вмъкнах главата и плещите си в машинното отделение, отворих и кингстона в трюма.

Вътре в яхтата имаше купища от вещи, които биха довели във възторг всеки вехтошар. Но аз не исках да мисля за това. Интересуваха ме само пробойните и наистина не се наложи дълго да ги търся.

Шпунтовият пояс на обшивката от левия борд се бе приближил към фортщевена, като оголваше залятата с цимент скула. Конопатката на много места беше излязла от пазовете и през пролуките се просмукваше вода. Освен това имаше и други повреди. Ахтерщевенът бе изскочил от гнездото си. Обшивката непосредствено до него и до форщевена се бе огънала, гребният винт се бе изкривил.

Като огледах повредите, убедих се, че те могат да бъдат напълно поправени. Взех чук, отвертка, гвоздеи и една стара риза. Най-напред заковах обшивката към кила, ахтерщевена и форщевена. После разкъсах ризата и затъкнах временно жлебовете с парцали с помощта на отвертката и чука. Работех бързо, за да успея да свърша всичко, преди да започне приливът.

Когато водата започна да приижда, бях вече завършил временния ремонт на яхтата. Сега оставаше само да предотвратя течта през палубата, като задрая вентилаторите, бордовите илюминатори, кингстона и люка.

Морето настъпи към брега, обхвана яхтата с лепкавите си ръце и сякаш опипваше ремонтираните места, готвейки се да проникне във вътрешността. Аз чаках.

И ето „Езичник“ отново бе над водата. Теч почти нямаше. Да се изпомпа водата беше лесно. Вече в мрак, когато нивото на водата стигна своя предел, отведох яхтата до самия бряг, където килът здраво се зарови в пясъчното дъно, а носът гледаше право към гората. Уморен от вълненията и тежката работа, потътрих се по брега към своите гладни другари. През целия ден не бях хапнал нищо, не бях пил дори глътка вода. Толкова бях измъчен, че дори мисълта да се върна на яхтата и да потърся кутия с рибни консерви за котетата ми беше непоносима. „Ще почина няколко минути и ще отида“ — реших аз. А когато станах, беше вече съвсем светло. Котетата скачаха и играеха около мен. Денят обещаваше да бъде хубав, имаше отлив, яхтата стоеше успоредно на брега. Трябваше да се заема за работа, но… и аз, и моят екипаж умирахме от глад.

Когато отидох на борда, забелязах, че водата е смила етикетите на всички кутии и трябваше да избирам наслука. Протегнах ръка и взех две кутии. В едната се оказаха ананаси, а в другата — спанак. Котетата, принудени да привикват към превратностите на морския живот, получиха за закуска по парче ананас. В това хладно утро спанакът от кутията ми се стори по-вкусен от пържени яйца с шунка, а ананасите бяха по-добри от всякакво кафе.

 

В продължение на десет дни водех блажен и безреден начин на живот. Не носех дрехи, купчината коси на главата, отдавна не видели ножици, ми замениха шапката, за последен път се бях бръснал в Панама и бях си дал дума да не се бръсна до срещата си с Мери. Бос, покрит с бронзов загар, прекарвах цялото си време край яхтата, ремонтирах повредите и счупените части, за да мога да встъпя отново в единоборство с океана.

Хранех се със студени консерви, като отварях наслуки кутия след кутия, и така се получаваха най-неочаквани съчетания. Разнообразявах менюто си с плодове и зеленчуци, събирани от острова. Наблизо се намираше бананова горичка, а около нея — голямо мангрово дърво, малко по-далеч намерих авокадо, кокосови палми и пъпешово дърво. Лапах с апетит пресните плодове. Работех много, но затова пък и ядях много, спях добре и не изпитвах липса от нищо.

Нощувах на пясъка под навес, направен от веслата и стаксела. Нито дотогава, нито по-късно съм се чувствувал така свързан с природата, никога не съм имал толкова добър апетит и здрав сън. През ония дни ми липсваше само Мери. Ако тя беше с мен, не бих бързал да ремонтирам яхтата. И въобще за какво би ни бил нужен този ремонт?

При отлив бях на борда на „Езичник“ и пусках в ход всичките си инструменти. Когато започваше приливът и тендерът се въртеше на плитчината, поправях и кърпех грота. Заших три големи парчета, стараейки се да направя платното още по-здраво. За всеки случай прекарах иглата по шевовете на всички платна, проверих всички ликтроси и здраво закрепих въжетата. Затъкнах всички отвърстия, боядисах бордовете, после поправих руля и с чука изправих гребния винт. Най-после можех да помисля за излизане в море.

Най-трудното беше да снема яхтата от плитчината и да я отведа по-далеч от брега. При това не разполагах с котва и затова най-напред се заех с направата й.

Ясно ми беше, че тъй като нямам с какво да заменя котвата, трябва да я направя от подръчни материали. Сандъчето с камъните не можеше да ми послужи. Нужна ми беше такава котва, която можех да отнеса по-далече от брега, та да притегля към нея яхтата, ако успея да я снема от плитковината.

Отсякох едно малко дръвче и го разрязах на две неравни части — едната дебела и дълга, а другата — тънка и къса. Дългото дръвче бе предназначено за вретено на котвата. Към него приковах на верев къс прът, дълъг около 4 фута, който трябваше да служи за рога на котвата. На краищата му закрепих дълги шипове, които да могат да се забиват в пясъчното дъно при всяко положение на рогата. Тази котва имаше само един недостатък — плаваемост. Отстраних го, като привързах към нея две големи оловни пластинки, които отрязах от кила на яхтата.

После определих разстоянието от заседналата в плитковината яхта до чистата вода. Опитът, който придобих при предишните ми засядания, сега ми помогна. Домъкнах в трюма тежки камъни за устойчивост на яхтата по време на прилива. Имах следния план: тъй като повечето от товара бе пренесен на брега, а камъните в трюма са по-тежки от него, ще дочакам прилива и тогава ще изхвърля камъните във водата, след което яхтата ще изплава изведнъж. Тогава ще я изтегля за котвената верига по-далеч от брега и ще я закотвя. Надух гумената лодка, натоварих на нея новата котва и я отнесох на дълбоко място.

На около тридесет метра от брега хвърлих изработената от мен котва във водата и тя бързо потъна на дъното. Върнах се на брега и седнах да отдъхна край нахвърляното ми накуп имущество в края на гората. Захвърлен и Останка се сгушиха на коленете ми и наблюдаваха как първите вълни, предвестници на прилива, започнаха да ближат кила.

Не след много „Езичник“ потрепери и дъното му заскърца по пясъка, като се стремеше да се откъсне от плитковината. Когато нахлу достатъчно вода, обтегнах веригата, „Езичник“ се опита да изплава, но тежките камъни в трюма го задържаха. Но когато бързо изхвърлих камъните зад борда, яхтата изплава леко. Като улових веригата, започнах да Се притеглям към котвата.

Най-много от всичко сега ме вълнуваше въпросът: ще даде ли яхтата теч. При теч щях да бъда принуден да се върна в Панама за основен ремонт; ако нямаше, щях да продължа пътешествието.

Спуснах се долу, запалих фенерчето и внимателно огледах трюма. Всичко беше в ред, нито една капка вода не проникваше вътре. Когато отново излязох на палубата, яхтата вече се бе обърнала с нос към океана, сякаш движена от някакъв инстинкт.

Същото измамно предчувствие, което ме бе заставило да отплавам от Панама самичък, сега ме подбуждаше да продължа пътешествието.

Започна да се свечерява. Бързах да изляза в океана. Притеглих гумената лодка до борда, седнах в нея и загребах към брега, където, покрит с платно, лежеше целият ми товар, а Захвърлен и Останка жално и пронизително мяукаха под ведрото. Цели три часа превозвах багажа от брега на яхтата. Последният рейс извърших, когато беше вече съвсем тъмно. Изплашените котета, покатерили се върху купа от припаси, гледаха учудено към тъмната вода.

След по-малко от час привързах гумената лодка за бака, вдигнах необикновената си котва и я закрепих на палубата. Под всички платна, подгонен от свежия ветрец, „Езичник“ излезе от залива. Някакъв вътрешен глас ми подсказваше, че сега именно започва истинското пътешествие. Разбира се, мислех и за евентуално завръщане в Панама за ремонт. Това щеше да бъде най-разумното. Но измина час и нито една капка вода не проникна в трюма. Спомних си, че вече съм загубил почти цял месец, а в съревнованието с наближаващите бури ми беше скъп всеки ден, всеки час.

Само това, че „Езичник“ отново се държеше над водата и се движеше със собствен ход, като че ли ме приближаваше с хиляда мили към Мери.

В полунощ, когато яхтата беше вече далеч от брега, взех курс към югозапад, закрепих румпела и легнах да спя заедно със своя екипаж.