Стюарт Уудс
Бялата стока (4)

4.

Кат сънуваше. Сънуваше стъпки на тежки крака по палубата. Сънуваше викове, борба, писъци, странен смях. Изстрели. В съня му беше светло, но той не виждаше нищо. Накрая звуците отшумяха. Той отново се върна в тъмната тишина.

Усети нещо хладно, започна да кашля, задави се и се събуди от болка. Опита се да не диша. Дишането му причиняваше ужасна болка. Отново се задави и почна да кашля. Усети вкус на сол. От собствената си кръв ли се давеше? Видя нещо, някаква дума, написана накриво. „Предпазители.“ Познаваше тази дума, беше я писал. Накриво. Той не я беше писал накриво.

Гърдите му бяха във владение на болката. Той изплуваше в мъчително съзнание и потъваше отново. Долното чекмедже на навигационната маса беше обозначено с „Предпазители“. В устата му нахлу солена вода и той я изплю. Не можеше да изтърпи болката от нова кашлица. Внимателно Кат постави ръка под главата си и я повдигна над водата. Повдигаше му се, но той продължи, докато опря главата и раменете си в нещо, и си почина. Положи усилие да остане в съзнание и да се ориентира. Щом виждаше чекмеджетата под масата, значи е в кухнята. Бузата му опираше в шкафа под мивката. Около инч вода се плискаше на дъното на шкафа. Кат се почувства засегнат. Тази яхта никога не е имала вода над дъските на пода. Никога не е пропускала дори и капка.

Къде беше Кейти? Къде беше Джинкс? Яхтата се полюшваше леко. Беше тихо. Кат се почувства сам. Трябваше да направи нещо, знаеше това. Само ако можеше да си спомни. Очите му се насочиха към навигационната станция на няколко фута от него. Погледът му се разфокусира, а след това се възстанови. Нещо оранжево. Това му трябваше. Опита се да мисли и оранжевото нещо изплува в съзнанието му. Закрепено е за преградата до палубната стълба. РСУМА. Това беше думата. Какво означават тези букви? Никога не можеше да ги изрече. Винаги трябваше да се мъчи да ги запомни.

Няма значение. Не си спомняй. Просто се добери до проклетото нещо. Той опита да се придвижи по безболезнен начин. Оказа се, че няма такъв. Ще трябва да се движи дори и да го боли. Изправи се с усилие и се облегна на шкафа със свити колене. Проблемът беше, че трябваше да диша, а това му причиняваше болка.

Точно пред него се намираше шкафът с непромокаемите облекла и една жълта мушама висеше към него. Защо към него? Трябва да виси право надолу. Яхтата се накланя напред, ето защо. Кат хвана мушамата с две ръце. Сигурен беше, че ще има сили да направи това само веднъж. Бавно и със стенания той се изправи, докато ходилата му се оказаха под него. Изправи крака. Едва тогава видя кръвта по тялото си. Гърдите му бяха яркочервени. Джинсите му бяха накиснати и потъмнели. Не мисли за това. Не сега. РСУМА. Какво означават тези букви?

Кат почти можеше да протегне ръка и да го докосне. Намираше се на два-три фута в посока нагоре. Трябваше да се придърпа отново. Притегли се по мушамата, докато се облегна на шкафа. Краката му все още бяха стегнати и го държаха изправен. Прехвърли ръка над последната пръчка на стълбата и се повлече встрани. Не можеше да се хване с ръцете си. Нямаше сили да ги стисне в юмрук.

Този път достигна РСУМА. Улови го, но той беше закрепен със стоманена лента, на която имаше закопчалка. Пръстите му не искаха да я отворят. Най-напред трябва да включи прекъсвача. Можеше да го направи. Включи го. Сега закопчалката. Пъхна пръст под нея. Приличаше на кутия с безалкохолна напитка. Винаги е имал проблеми с тези неща. Натисна по-силно. Боже! Как боли! Но да усети болка на друго място беше почти облекчение. Закопчалката помръдна, а след това се отвори и оранжевото нещо падна.

Кат беше изненадан, че успя да го хване. Приближи го до устата си и захапа края му. Какво значеше тази дума? Не е важно. Тегли или всичко е свършено! Нямаше да изкара още дълго, знаеше. Захапа метала и изпъна ръката си. Хромираната тръба се изтегли леко. Включи! Тръбата да бъде изтеглена! Ето. Внимателно Кат протегна ръце над прага на пътеката и постави РСУМА на пода на кабината. Готово.

Кейти и Джинкс. Трябва да са на палубата. О, господи. Няма да се добере до кабината, нямаше сили. А трябва. Трябваше да го стори веднага, както беше направил с придърпването по мушамата. Стори го, но организмът му се възпротиви и той повърна. Кат лежеше на пода на кабината сред гъстата локва от снощната си вечеря и опитваше да не диша, защото от дишането го болеше много силно.

Скоро за своя изненада той беше в състояние да се изправи в седнало положение. Нещо го убиваше в гърба. Кат постави РСУМА на седалката и започна да гледа мигащата червена лампичка. Трябваше да потърси Кейти и Джинкс на палубата. Успя да се изправи на колене, с лице, обърнато към стълбата. Не бяха на палубата. Няма ги. Онези хора ги бяха отвлекли. Защо? Отпусна се върху петите си и започна да оглежда кабината с неразбиращ поглед. Най-напред видя водата, беше повече от инч. „Катбърд“ потъваше с носа напред и форпикът вече беше наводнен.

Следващото нещо, което видя, го накара да стисне очи. Извърна се и с тихо скимтене се сви на топка върху пода. Опитваше се да изтрие тази гледка, която щеше да го следва завинаги. Не би могъл да я забрави. Мозъкът проектира образите върху клепачите му, щампова ги завинаги на място, където не можеше да ги изтрие. Кейти лежеше върху кушетката от лявата страна на палубата с вдигната до раменете нощница и оголени гърди. Главата й беше притисната под ъгъл до предната преграда, а устата й — отворена. Лицето й беше опръскано с кръв. Кръвта се стичаше на съсиреци от устата й и по преградата, чак до надигащата се вода. В сърцето си Кат нямаше дори и най-слаба надежда, че тя е жива.

Джинкс, просната по лице върху масата, лежеше с крака, насочени към него. Лицето й, слава богу, не се виждаше. Задната част на главата й беше смазана. Краката й бяха разтворени и по тях имаше кръв. На дупето й, върху кожата, останала бяла от бикините, имаше отпечатък от голяма ръка. Не нейната ръка, а на някой, застанал зад нея. Отпечатък с нейната кръв.

Погледна към небето, молейки се за безсъзнание, но то не идваше. Още не. Мозъкът му трескаво започна да търси нещо друго, нещо, което да изтрие гледката.

РСУМА. Какво значеха тези проклети букви? Да, досети се! Радиосигнал за указване местоположението на аварията.

А какво означаваха тези думи? Не можеше да мисли повече. Отдаде се с благодарност на надигащата се червена тъмнина.