Джеймс Хадли Чейс
Смятай се за мъртъв (8)

Глава осма

С пистолет в ръка Фрост влезе предпазливо в къщата.

От задушливата воня на мръсотия, тела и марихуана му се повдигна. Надвеси се над тялото. Предположи, че това беше Големия Чет: вече не беше опасен и беше мъртъв като повлечен от морето дървен труп.

Ножът беше забит с такава жестокост, че острието беше влязло докрай. Кървенето беше слабо, но по дръжката на ножа се виждаше кръв.

Тогава Фрост се обърна към Джина, която седеше неподвижно, големите й очи бяха широко отворени и гледаха втренчено, гърдите й се повдигаха, когато си поемаше въздух със спазми.

— Джина!

Никакъв отговор.

Той помаха с ръка пред очите й, но те продължиха да гледат втренчено. Докосна рамото й… горещо и сухо.

Ама че дяволска ситуация, помисли си той и тренираният му полицейски мозък се съсредоточи върху незабавните действия. Какво да прави? Това беше убийство.

Заоглежда мръсотията наоколо. Върху купчина изпокъсани от разглеждане списания „Плейбой“ се мъдреше доста скапан телефон. Знаеше, че няма да може да се справи с тази ситуация сам.

Обади се в „Асо Пика“, Когато Ъмни вдигна телефона, Фрост каза:

— Намерих я, но наистина сме я загазили. Силк и Митч там ли са?

— Току-що дойдоха. Какво става?

— Аз съм в Педлърс Крийк. Искам тримата да дойдете тук бързо! — изстреля Фрост. — Донесете лопати. Трябва да погребем нещо!

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — попита Ъмни с паника в гласа.

— Ще видите! Хайде, тръгвайте. Нали знаете къде е Туин Оукс мотел?

— Да, но…

— Втората отбивка вляво по магистралата преди Туин Оукс, после към плажа. Чакам ви. Идвайте бързо и не забравяйте лопатите! — Фрост затвори.

Отиде до Джина и я погледна. Ако не беше дишането, би могъл да я вземе за мъртва. Отново размаха ръка пред очите й и отново никаква реакция.

Излезе от къщата и вдиша горещия влажен въздух, усещайки как по лицето му започва да се стича пот.

Докато стоеше и гледаше осветения от луната плаж, си помисли за онова, което му беше обещал Гранди. Пет милиона долара! Това беше нещо, за което Силк, Гоубъл и Ъмни не трябваше да научават. Ами ако тя умреше? Изглеждаше достатъчно зле и имаше такава вероятност. Малката ненормална кучка сигурно се беше дрогирала. Този едър мъртъв тъпанар сигурно й беше дал ЛСД. Бяха й избили чивиите и го беше убила.

Върна се в къщата, потърси наоколо, намери мръсен парцал и го намокри под тънката струйка на чешмата. Изтри кръвта от хълбоците и ръцете й. Тя си остана като восъчна кукла. После отново се огледа и откри в ъгъла върху мръсното хлътнало легло дрехите й: джинси, тениска, бикини и сандали.

Отиде до нея и я измъкна от креслото. Тя се отпусна върху него като напълнена с дървени стърготини кукла, на която й изтича пълнежът. Някак си успя да й обуе джинсите. Два пъти се изплъзваше от изпотените му ръце и падаше на пода. Два пъти, псувайки, той я изправяше и най-накрая дръпна ципа. Беше започнал вече да се притеснява до смърт. Тя продължаваше да прилича на восъчна кукла. Облече й тениската, после я стовари отново в креслото.

Сега вече, погнусен от допира до нея и отвратен от вонята в къщата, той излезе навън.

Даваше си сметка, че си губи времето. Джина можеше да умре в ръцете му. Щеше да има усложнения. Ами ако Силк не дойдеше? Ако решеше, че не иска да се забърква в убийство? Ако откажеше да помогне да се погребе Големия Чет?

Фрост се замисли, върна се в къщата и се обади в Спениш Бей хотел. След по-малко от минута Гранди вдигна телефона.

— Имам сериозни неприятности — каза му Фрост. — Намерих я, но тя се е дрогирала до козирката с ЛСД. Изглежда зле… много зле.

— Можеш ли да я откараш в Перъдайс Клиник? — попита Гранди с леден глас. — Или може би аз да повикам линейка?

— Ще я откарам — отвърна Фрост. — Никаква линейка. Има и други неприятности.

— Ще се обадя в клиниката — рече Гранди — и ще те чакам там. — Затвори.

Фрост отново погледна Джина и пак размаха ръка пред очите й. Никаква реакция. После чу шума от бързо приближаваща кола. Изтича навън в момента, в който колата спираше. Силк, Гоубъл и Ъмни излязоха.

— Какво става, по дяволите? — извика Силк, насочвайки се към Фрост.

— Виж сам.

Фрост въведе тримата мъже в къщата.

— Това заварих, когато дойдох — каза.

Тримата погледнаха към мъртвото тяло, после към Джина.

— Тя ли го е убила? — попита Ъмни с дрезгав глас.

— Кой друг? Дрогирана е. Може да умре в ръцете ни — каза Фрост. — Погребете това парче месо.

— Ако тя го е убила, ще хванем Гранди натясно — каза Силк. — Все още можем да получим двадесетте милиона долара.

— Но не и ако тя умре — отвърна Фрост. — Погребете този тъпанар!

Силк се замисли за доста дълго време, после се обърна към Ъмни и Гоубъл.

— Погребете го, но внимавайте да запомните мястото. Погребете го, както си е, и не пипайте ножа. Отпечатъците й ще са на него. Действайте.

Докато Ъмни и Гоубъл извличаха мъртвото тяло навън, Силк се усмихна злобно на Фрост.

— Ще стане голяма сделка — рече той. — Гранди плаща двадесет милиона или ние изпяваме всичко на ченгетата. Този път не можем да загубим.

Фрост отиде до Джина, вдигна я сякаш беше пълна с дървени стърготини кукла и я понесе през горещия пясък и влажната жега към ламборджинито.

Силк тръгна след него.

— Стой настрана от това! — каза Фрост, докато слагаше отпуснатото тяло на Джина на седалката отпред. — Стой настрана! — Плъзна се в шофьорското място, включи мотора и, без повече да обръща внимание на Силк, подкара бързо по песъчливия път към магистралата.

Отне му петнадесет минути бързо каране, за да стигне до Перъдайс Клиник. Спря пред входа за спешни случаи. Отне му по-малко от две минути, за да задвижи нещата. Гранди вече беше оказал натиск. Един лекар и една сестра чакаха и откараха безчувственото тяло на Джина.

Докато той стоеше до ламборджинито и се потеше във влажната жега, пристигна Гранди с ролса.

Фрост отиде да го посрещне.

— В спешното отделение е — каза. — Изглежда зле.

Гранди стоеше неподвижно и гледаше свирепо Фрост.

— Имаме дяволски неприятности — продължи Фрост. — Хванала се е с един тип, който й е дал ЛСД. Жестоко се е дрогирала и го е убила.

Гранди направи крачка назад.

— Убила го е?

— Да… Пробола го е смъртоносно. Хипито е погребано. Ако имаме късмет, никой няма да разбере за това, но ще ти струва пари: погребаха го съдружниците ми.

Гранди гледа доста дълго Фрост, после мина през въртящата се врата, насочи се към спешното отделение и се загуби от поглед.

Фрост пое дълбоко въздух. Запали цигара със запотената си ръка. Звукът от рязко натискане на спирачки го накара да се обърне. Силк излезе от колата и се приближи към него.

— Какво дава? — запита той, като застана лице в лице с Фрост.

— Казах ти да стоиш настрана от това! — отвърна сърдито Фрост. — Така че стой настрана!

— Поразмърдай си мозъка! — рече Силк. — Държим Гранди в ръцете си. Тя е убила онзи тип и можем да го докажем. Ти ще уредиш сделката. Изцеди двадесет милиончета от него! Кажи му, че или ще плати, или дяволската му дъщеря ще бъде съдена за убийство!

Фрост погледна изопнатото лице на този професионален убиец. Внезапно му се доповръща. Осъзна, че заради неистовото си желание да бъде богат беше пуснал на свобода онова лудо момиче и именно защото се беше измъкнало, то беше извършило убийство. Желанието му бързо да забогатее му опротивя и той усети отвращение към себе си.

Обърна се и се запъти към входа за спешни случаи.

— Ей! Къде отиваш? — викна Силк.

Фрост не му обърна никакво внимание и се приближи до рецепцията. Възрастната жена го погледна въпросително.

— Съобщение за мистър Гранди — каза Фрост.

Магическото име накара жената веднага да наостри уши.

— Да, сър.

— Предайте му, че ще бъда във вилата, ако има нужда от мен. Името ми е Фрост.

Тя си записа на листче.

— Ще се погрижа да получи съобщението ви, мистър Фрост.

Хрумна му една мисъл.

— Как е мистър Амандо? — попита.

Пълното лице на възрастната жена се натъжи.

— Умря преди час. Получи втори инфаркт.

— Има късмет — рече Фрост и я остави със зяпнала уста. Излезе навън във влажната жега.

Силк го сграбчи за ръката.

— Върни се там и говори с Гранди!

Фрост се дръпна и заби десния си юмрук в челюстта на Силк. Знаеше, че в бъдеще в живота му щеше да има малко удоволствия, но поне в момента, в който кокалчетата на ръката му потънаха в лицето на Силк, почувства удоволствие.

Силк залитна, направи няколко стъпки назад и се стовари върху асфалта.

Фрост се качи в ламборджинито и подкара бързо към вила „Орхидея“.

* * *

Гранди седеше в едно кресло в малка стая, в която имаше още столове и покрита с лъскави списания масичка. Единственият звук идваше от климатичната инсталация. Седеше там от два часа и мислеше за изминалия си живот.

Беше се родил в беден квартал на Неапол. Баща му бе убит в една схватка с ножове. Беше силно привързан към майка си и на шест години вече продаваше фалшиви писалки „Паркър“ на туристите. По-късно им продаваше порнографски картички. Майка му взимаше всичко, което спечелеше, и го спестяваше. Живееха на спагети и с плодовете, които успееше да открадне от пазара. Когато майка му беше убита от пиян шофьор, който не успял да спре, Гранди беше прекарал три месеца в неутешима скръб. Беше останал съвсем сам. Използвайки парите, които майка му беше спестила, той си купи малка моторница и започна да прави контрабандни рейсове между Неапол и Танжер, като пренасяше първо цигари, а по-късно алкохол. Парите, които той винаги грижливо спестяваше, се увеличаваха в банката. На двадесет години, благодарение на познанията си, що се отнасяше до лодките, той се беше сприятелил с богат индустриалец, който беше доволен да го държи при себе си, за да се грижи за яхтата му. Беше казал на Гранди, че е страшно притеснен, защото дъщеря му се забъркала с някаква лесбийка. Гранди предложи помощта си срещу голяма сума пари. Индустриалецът не му беше задал никакви въпроси и се беше съгласил. Гранди беше отишъл в луксозния апартамент и беше удушил лесбийката. След като по този начин внезапно бе забогатял, Гранди се беше преместил в Рим. На тридесет и пет бе инвестирал парите си толкова успешно, че вече не го застрашаваше опасността някога да се върне към бедността. Свърза се с точно необходимите хора, които бяха впечатлени от ума му. Инвестираше, спестяваше, реинвестираше, увеличаваше капитала си. Парите сами идваха при него. Когато навърши четиридесетте и вече бе мултимилионер, той се ожени за Мария Вендоти, дъщерята на италианския посланик във Франция. Този брак увеличи богатството му, но затова пък той бе толкова зает да превръща парите в повече пари, че накрая, след шестнадесет, години брак, жена му се бе самоубила и Гранди бе останал сам с Джина.

Докато седеше в малката чакалня, Гранди осъзна, че Джина беше последният член на семейството му, а за него семейството беше всичко.

Сега заради това копеле Фрост Джина си отиваше. Ръцете му се свиха в юмруци.

После се отвори една врата и влезе висок слаб мъж.

— Мистър Гранди? Аз съм доктор Ванс. За дъщеря ви…

Гранди седеше като вкаменен и слушаше тихия глас на доктора.

Накрая д-р Ванс рече:

— Съжалявам, но искам да знаете истината.

Гранди погледна към стиснатите си юмруци.

— Искате да ми кажете, че няма надежда, нали?

— Ще оживее, но… не… няма надежда да бъде нормална никога вече. Има тежко мозъчно увреждане. Можем да я поддържаме жива само с апарат. Това е единственото, което можем да направим. Може да остане жива десет години, дори повече.

— Само дишайки? — попита Гранди.

— Да.

Гранди сви юмруци.

— Тогава по-добре да умре.

— Вие решавате, мистър Гранди — отвърна тихо Ванс. — Моята работа е да поддържам дишането й.

— Напълно сигурен ли сте, че няма никаква надежда да се възстанови? — попита Гранди. — Напълно сигурен ли сте?

— Няма никаква надежда. Увреждането на мозъка е огромно.

— Искам да я видя.

— Разбира се. На системи е. Елате с мен.

Той поведе Гранди по дълъг коридор към една стая, в която зад две бюра седяха сестри и наблюдаваха контролни табла.

В средата на стаята имаше легло. Джина лежеше на него, завита с чаршаф. От нея към системата, която я поддържаше жива, излизаха жици и маркучета.

— Свободни сте, сестри — каза им Ванс. — Ще ви извикам, когато имам нужда от вас.

Без да им обръща внимание, Гранди отиде до леглото и погледна дъщеря си. За първи път, откакто беше загубил жена си, почувства непоносима мъка, но успя да се овладее. Стоеше неподвижен и гледаше последната му и единствена връзка със семейния живот.

Наблюдаваше бавно надигащите се и спадащи гърди на Джина, скрити под чаршафа. Гледаше безизразното й като маска лице и полуотворените й безжизнени очи.

— И може да остане в това състояние години? — попита, давайки си сметка, че сега само той и Ванс са в стаята, а сестрите са излезли.

— Да.

— Съвсем сигурен ли сте?

— Да. Няма надежда за нея. — Ванс заобиколи леглото и посочи червения контакт. — Оттук се свързва с апарата. Сега трябва да ви оставя. Имам и други пациенти. — Погледна замислено Гранди. — Ако тя беше моя дъщеря, щях да издърпам шнура и да я оставя да умре спокойно.

Гранди прокара ръка по потното си лице.

— Това ли е единственото, което трябва да направя?

— Ако остане включено, тя ще продължи да диша. Ако шнурът бъде издърпан, тя безболезнено ще се пренесе в смъртта. Ще се погрижа да не ви пречат. Решението е ваше.

Той излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Гранди придърпа един стол и седна до леглото. Гледа я замислено дълго време, виждаше как се повдигат и спускат гърдите й, после изведнъж осъзна безнадеждността на цялото положение.

— Поне, миличка — каза той, — си убила копелето, което ти е дало наркотика. Сега смятам да убия копелето, което те пусна на свобода, моя бедна, луда, малка дъщеричке. Ще го боли, миличка, бъди сигурна. — Стана, наведе се и я целуна по бузата, после мина покрай леглото и издърпа шнура от червения контакт.

Стоеше пред леглото, очите му гледаха как гърдите й се повдигат и спускат, после, след известно време, когато чаршафът стана неподвижен, той сложи ръка върху лицето на Джина и излезе от стаята.

Когато минаваше през фоайето, където беше рецепцията, сестрата каза:

— Извинете, мистър Гранди, има съобщение за вас.

Гранди спря.

— Мистър Фрост ви съобщава, че ще бъде във вила „Орхидея“, ако ви е нужен.

Гранди я погледна втренчено, наклони глава и излезе навън в горещата влажна нощ.

Когато отваряше вратата на ролса, от тъмнината някакъв глас каза:

— Името ми е Лу Силк. Работя за мистър Радниц.

 

 

Когато се върна в къщичката си във вила „Орхидея“, Фрост бе обзет от едно неистово желание: да се махне час по-скоро от Перъдайс Сити. Всичко се беше обърнало наопаки. Мечтата му да притежава пет милиона долара се беше изпарила яко дим. Инстинктивно усещаше, че Джина никога вече нямаше да бъде нормална, и мисълта, че той беше виновен, задето я бе освободил, му причиняваше болка.

Крачеше из стаята и удряше юмруците си един в друг. Откъде би могъл да знае, че е луда? Откъде би могъл да предположи, че Амандо е психиатър?

Каква дяволска каша!

Сега трябваше да се погрижи за себе си. Отпусна се в едно кресло. Извади портфейла си и провери с колко пари разполага. Невъзможно беше да живееш без пари, да минеш някак си без тях! Все още имаше четирите хиляди долара, които беше взел срещу пръстена на Джина плюс още една хилядарка. Е. добре, имаше пет хиляди долара. Къде да отиде? Не разполагаше с транспорт. Беше твърде рисковано да вземе ламборджинито. Гранди можеше да го обвини в кражба.

Погледна часовника си. Беше 23.15.

И утре е ден, каза си той. Стана, свали сакото и вратовръзката, отиде до леглото и се отпусна върху него.

Утре, рече си той, щеше да наеме кола и да се махне. Това щеше да бъде краят на този глупав кошмар. Щеше да се махне, но къде? Все още се чудеше, все още се опитваше да състави план за бъдещия си живот, когато заспа.

Събуди се след четири часа от упорито тропане по вратата на къщичката. Мигновено застана нащрек. Ръката му потърси опипом пистолета, докато спускаше крака на пода. С пистолет в ръка той отиде до вратата.

— Кой е?

— Рос. Съжалявам, че те събудих, Майк, но трябва да поговорим.

Като държеше пистолета, Фрост махна резето и отстъпи назад.

— Влизай.

Ъмни влезе. На лицето му беше изписана чаровната му широка усмивка.

Фрост ритна вратата и пусна резето. Погледна часовника си.

— За Бога! Знаеш ли колко е часът?

Ъмни отиде до едно от креслата и се отпусна в него.

— Не бих ти отказал питие.

Фрост пъхна пистолета в страничния джоб на панталона си.

— Какво искаш?

— Това е добър въпрос — отвърна Ъмни. — Имаш ли скоч?

— Говори! — каза Фрост. — Какво става?

— Харесваш ми, Майк — отвърна Ъмни усмихнато. — Мой тип си. В момента, в който те видях, си казах…

— Стига си се занасял! — излая Фрост. — Харесваш ме толкова, колкото и аз тебе! За какво си дошъл?

Ъмни направи гримаса.

— Не се прави на толкова важен, Майк. Залагам си главата в торбата, като идвам тук. Искам да ти кажа нещо. Добър приятел съм ти.

— О’кей, тогава го кажи — подкани го Фрост — и престани да дрънкаш за добри приятели.

— Става дума за Лу — рече Ъмни.

Какво за него?

— Добър въпрос. Лу си изкарва парите, като застрелва разни хора и го бива в тая работа. — Ъмни направи нова гримаса. — Всички ние вършим разни неща за пари… Това е неизбежно, но на мен не ми харесва. Затова съм тук, Майк.

Фрост замръзна.

— Е… продължавай.

— Момичето… Джина… умря. Беше на системи, които биха поддържали живота й с години, но Гранди дръпна щепсела. — Ъмни поклати глава и изражението му беше опечалено. — Радвам се, че не ми се е налагало да го правя.

— Стига си го увъртал, Ъмни! — каза Фрост. — Давай по същество.

— Е, щом е мъртва, няма да има пари, нали така?

— Е, добре, няма нари. Провалихме се. Защо си тук?

— Лу е професионален убиец — продължи Ъмни. — Търси пари. Така че те с Гранди се събраха. Мислех, че трябва да ти кажа.

— Да ми кажеш… какво? — попита Фрост, гледайки втренчено Ъмни.

— Добър въпрос — отвърна Ъмни с широката си усмивка. — Е, Гранди и Лу се събраха. Гранди иска да умреш. Влязла му е мухата, че ако не си бил ти, лудата му дъщеря все още щеше да се чука, да плува и да се весели. Така че направи предложение. Наел е Лу да те премахне. Лудост, нали? Реших да те уведомя. — Потърка ноктите си в ризата. — Парите са добри… двеста хиляди долара. Гонехме милиони, но мисля, че двеста хиляди долара са все пак по-добре от нищо.

Фрост се приведе напред в стола си.

— Хайде да изясним нещата — каза той. — Гранди е наел Силк да ме убие и заплащането е двеста хиляди долара… Така ли?

— Точно така — отвърна Ъмни. — Но тъй като те харесвам, реших да те уведомя.

— Кога планира Силк да ме убие? — попита Фрост.

Ъмни кимна одобрително.

— Това също е добър въпрос. Значи ти стана ясно, че Гранди сега те мрази до мозъка на костите си? Иска агонията ти да е дълга. Такова копеле е. Затова дойдох да ти го кажа. Ще бъде с дълга пушка. Лу е несравним с телескопична пушка със заглушител. Миналата година свърши една работа точно като тази. Парите не бяха толкова добри, но все пак достатъчно. Не премахна човека шест месеца, но непрекъснато усилваше натиска, така че след шест месеца този човек напълно изкука. Беше здравеняк също като теб, но след шестте месеца, през които не знаеше кога ще получи куршум в главата, рухна. — Ъмни се наклони напред, отправяйки чаровната си усмивка към Фрост. — Тъй като харесвах този човек толкова, колкото харесвам и теб, го уведомих. Казах му: предупреждавам те — никога не минавай по тихи улички, никога не поглеждай от прозореца. Никога не отваряй вратата, без да провериш кой е. Внимавай, когато се качваш в кола и бъди готов да залегнеш, щом предното стъкло се разтърси. Казах му да се скрие, но също така му казах, че рано или късно Лу ще го намери.

— И, разбира се, той го намери — рече Фрост.

— Точно така — гласът на Ъмни стана по-твърд. — Този човек последва съветите ми, но не издържа. Извърши нещо глупаво. Намери си пистолет и тръгна да търси Лу. — Ъмни изглеждаше натъжен. — Жена му направи хубаво погребение. Лу изпрати венец. — Ъмни се изправи. — Е, щом нямаш намерение да ме почерпиш едно питие, смятам да се сбогувам. Само исках да ти го кажа. Рано или късно Лу ще те премахне. Той е професионалист.

Фрост се приведе напред и избухна в смях.

Ъмни го зяпна и замръзна.

— Нима си въобразяваш, че ще се уплаша от тия лайна? — попита Фрост. — Смешно е. Ако си въобразяваш, че можеш да направиш от мен кълбо нерви, значи си по-голям мухльо, отколкото си мислех. Сега ще ти кажа какво да предадеш на тоя едноок глупак. Кажи му, че е избрал неподходящ човек, за да го плаши. Мога да се грижа за себе си, докато съм жив. Кажи му, че от този момент нататък с него сме във война. Аз също съм професионалист. Неговите нерви сигурно са по-слаби от моите. Кажи му, че ще му е доста трудно да спечели кървавите си пари, а също така, че аз ще го убия с удоволствие, и то за нищо. — Фрост вдигна пръст. — Изчезвай. Следващия път, когато видя лицето ти, започвай да се молиш. Разкарай се!

Двамата мъже се погледнаха. Ъмни усети внезапна празнота в тялото си. Студеното свирепо изражение на лицето на Фрост го накара да потръпне.

— Не ме разбирай погрешно, Майк — бързо рече той. — Само ти предавам съобщение. Казах ти, приятел съм ти. Смятам да стоя настрана от това. То си е между вас със Силк.

— Вече напика ли се от страх? — подсмихна се Фрост. — Вътре си, както и приятелчето ти Гоубъл. Кажи му го. Когато се оправя с вас двамата, ще се погрижа и за Силк, но вие ще сте първи. — Извади пистолета си от джоба и го насочи към Ъмни. — Чупката! Няма да изпратя венец нито на твоето, нито на погребението на Гоубъл, но предай на Силк, че на неговото ще изпратя. Изчезвай, преди да съм ти направил втори пъп!

Ъмни изхвърча пребледнял от къщата.

Фрост имаше вроден инстинкт за оцеляване. Когато вратата се затвори зад Ъмни, той се измъкна от стола си, натисна ключа за осветлението и стаята потъна в мрак. После легна на пода.

Частица от секундата по-късно прозорецът се разби и той чу как един куршум се заби в облегалката на стола.

Лежеше неподвижно.

Предупредителен изстрел? Начало на война на нервите или това бе истински опит да го убият?

Изчака, докато не чу как една кола потегля и се отдалечава. Чу я да спира и после отново да тръгва.

Може би Ъмни беше качил Силк. Може би беше блъф и Силк беше все още навън в мрака.

Фрост остана на пода, умът му работеше трескаво. Силк му беше доказал, че е по-добър стрелец, но все още трябваше да докаже, че нервите му са по-здрави от тези на Фрост.

По време на виетнамската война Фрост се беше научил, че не трябва да седи и да чака да го застрелят. Човек трябваше да вземе инициативата в свои ръце. Отиваш в джунглата, скриваш се и чакаш за някакво движение, прошумоляване на листа, минаваща сянка, сподавена кашлица, тогава натискаш спусъка и след това — един добър стрелец по-малко.

Фрост усети как по тялото му преминава вълна на въодушевление. Тази заплаха, че ще го убият, му подейства като инжекция адреналин във вените.

— О’кей, едноок боклук такъв, нека видим кой е по-добрият — изрече той полугласно.

Изправи се тихо и излезе от къщата през задния вход. Буреносни облаци закриваха луната и беше тъмно. Дори Силк все още да беше зад разцъфналите храсти и дървета, Фрост беше сигурен, че нямаше да го види.

Като се придържаше към най-тъмните сенки, той затича тихо към стаята на охраната. Чу как кучетата ръмжаха, лаеха и подскачаха зад обградения с бодлива тел двор. Никой не ги беше нахранил. Изглеждаха освирепели.

Когато стигна в стаята, Фрост затвори и заключи вратата, после включи осветлението. Взе от стойката за оръжията една автоматична пушка, провери магазина й и я сложи на бюрото.

После вдигна телефона и се обади на пазача при входа на вилата.

— Двамата ми приятели излязоха ли? — попита той, когато пазачът отговори.

— Да. Току-що ги проверих. Какво става? — Пазачът изглеждаше обезпокоен. — Добре ли направих, като ги пуснах?

— Няма проблеми. Тръгвам си. Мис Гранди умря.

Отивай си вкъщи.

— Умряла?! Господи, Боже мой!

— Затварям имението. Ела утре в осем сутринта. Марвин ще застъпи на смяна.

— Добре, щом казвате…

Фрост затвори, грабна пушката и се върна в къщичката си. Бързо си събра багажа, взе куфара и тръгна към мястото, където беше паркирал ламборджинито. Никак не му се искаше да взема колата, но трябваше да се измъкне от тук бързо. Спомни си какво го бяха учили в армията: Винаги поемай инициативата. Винаги действай пръв.

В къщичката на пазача светеше, но бариерата беше вдигната. Натисна клаксона, когато пазачът се появи на прага и му извика нещо, но Фрост не спря.

Часовникът на таблото показваше 3.15. Подкара бързо към летището. Чиновник със заспал вид зад бюрото на „Херц“ му даде под наем „Мерцедес 200“. Закара колата до мястото, където беше паркирал ламборджинито и премести куфара и пушката в багажника на мерцедеса, после подкара към магистралата. Спря пред Туин Оукс мотел, регистрира се и се затвори в малко, снабдено с климатична инсталация, бунгало. Съблече се, взе душ и се отпусна на леглото.

Утре, каза си той, щеше да започне частната му война: не война, ръководена от генерали, които нехаят колко души ще умрат, стига битката да бъде спечелена. Това щеше да бъде неговата частна война срещу трима мъже, които я бяха обявили и той нямаше намерение да умира.

* * *

Часът беше 2.50.

„Асо Пика“ тънеше в мрак, с изключение на една светлинка, която се виждаше в стаята над плувния басейн. Клиентите се бяха прибрали вкъщи. Марша се беше върнала в Спениш Бей хотел. Персоналът си беше отишъл.

Митч Гоубъл седеше до масата, в една чиния пред нето имаше протекъл хамбургер. Очите му натежаваха. Би искал да поспи, но му се щеше да разбере как беше минал предварително подготвеният разговор на Ъмни с Фрост. Тримата бяха обсъдили какъв ще бъде най-добрият начин да уплашат Фрост и идеята за дългото преследване беше на Гоубъл.

Докато отрязваше едно парче от хамбургера, чу да пристига кола, после чу стъпки и вратата се отвори.

Усети как го обзема безпокойство, когато видя пребледнялото уплашено лице на Ъмни.

— Не стана ли? — попита той, усещайки какъв щеше да бъде отговорът.

Ъмни седна.

— Копелето ми се изсмя!

Гоубъл притвори очи.

— Не го ли разказа, както трябва, Рос? За другия човек, за…

— Да го разкажа, както трябва! — извика Ъмни. — Разказах му всичко, но той се изсмя!

Гоубъл блъсна чинията настрана. От вида на хамбургера изведнъж му се догади.

— Лу се съгласи, че това е начинът…

— Не ми пука какво мисли Лу! — възкликна Ъмни. — Казвам ти, Митч! Трябва да сме били луди да се забъркаме с Фрост! Винаги си твърдял, че той може да се окаже прекалено умен! Сега пък чуй от мен: той ще излезе нещо повече от умен! Каза, че ще ни преследва и че ще ни убие! Ако беше видял лицето му, когато го каза, щеше да бъдеш в същото състояние, в което съм аз! Ще го направи! По лицето му си личеше! Господи! Щеше ми се да не бях послушал Лу!

— Къде е Лу? — попита Гоубъл.

— Спи си в леглото — изръмжа Ъмни. — Направихме го, както се бяхме уговорили. Докато аз разговарях с Фрост, Лу стоеше отвън с пушката. Когато свърших, Лу стреля по него. Щеше ми се да го беше убил! Когато казах на Лу, че Фрост смята да ме очисти, той ми отвърна да не се безпокоя. Рече, че Фрост не бил проблем! Представяш ли си? Знаеш ли, Митч, понякога ми се иска никога да не бях имал нищо общо с Лу. Той е луд или нещо такова.

— Я се стегни! — викна му Гоубъл. Лу никога не ни е сторил нищо лошо. Нямаше да стигнем дотук без него.

— А докъде сме стигнали? — запита Ъмни. — Това копеле ще ни убие!

В този момент телефонът зазвъня и двамата мъже се стреснаха. Гоубъл грабна слушалката, слуша известно време, после заговори.

Ъмни стана и си наля голямо уиски. Нервите му бяха толкова зле, че не разбираше за какво говори Гоубъл.

Гоубъл затвори.

— Беше Hi-Fi. Изпратих го на летището, в случай че Фрост реши да замине. Hi-Fi казва, че ламборджинито на Гранди е на паркинга и че Фрост е наел мерцедес от „Херц“. Може би е тръгнал за Маями, за да вземе самолета за Ню Йорк.

— Не! Той ще ни преследва, Митч! Сигурен съм! — Ъмни удари свитите си юмруци един в друг. — Луди сме, че стоим на светло! Може да е някъде отвън с пушка!

Гоубъл отиде до Ъмни и го удари през лицето.

— Млъкни! Трябва да намерим Фрост, преди да е започнал да действа. Лу си е легнал. Може би Фрост също си е легнал. Така че ще започнем да проверяваме мотелите. Аз ще се заема със западните. Ти провери в източните. Хайде, Рос! С колко типове сме се справили заради Лу? Той е само един от тях! Захващай се за работа!

След половин час Гоубъл се обади в Туин Оукс мотел. Беше звънял в четири други мотела и сега улучи в целта.

— Да, сър — отвърна някакъв глас. — Един човек се регистрира преди половин час. Има мерцедес. Регистрирал се е под името Питър Джароу.

— Висок, тъмен, хубав?

— Точно така, сър — отвърна гласът, сега вече с безпокойство. — Надявам се, че не се е случило нищо лошо.

Гоубъл се беше представил като сержант Баски от пътната полиция на Перъдайс Сити.

— Обикновена проверка — отвърна Гоубъл. — Не се тревожете — и затвори. Беше толкова доволен от бързия си успех, че не взе под внимание реакцията на нощния дежурен.

Докато Гоубъл тичаше към вратата и викаше през коридора „Намерих го!“, нощният дежурен, който бе прекарал целия си досегашен живот в Перъдайс Сити и беше в добри отношения с полицията, бавно остави слушалката на мястото й. Сержант Баски! Това име му беше непознато.

Нощният дежурен, който беше седемнадесетгодишен студент и работеше нощна смяна, за да спечели някой и друг долар, докато подготвяше дипломната си работа по икономика, реши, че обаждане от полицията за обикновена проверка в 3.50 беше повече от странно.

Позвъни в полицейското управление и помоли дежурния сержант да го свърже със сержант Баски от пътната полиция.

Дежурният сержант му отговори с отегчен глас:

— Имате грешка. При нас няма никакъв Баски. За какво става дума?

Нощният дежурен от мотела затвори.

Две минути по-късно телефонът събуди Фрост. Той вдигна слушалката разтревожен и застина, докато слушаше онова, което му казваше дежурният.

— Благодаря — рече. — Имам един вечно пиян приятел, който все създава неприятности. Забравете за това, но все пак благодаря.

Фрост се измъкна от леглото.

Значи го бяха открили! Силк може би беше вън в тъмнината и го чакаше. Фрост тръгна опипом в мрака, намери пушката, после легна на земята, отвори леко вратата на бунгалото и погледна навън в нощта.

Небето беше виолетово. Палмите и храстите се очертаваха рязко в полумрака на развиделяващия се ден. След десет минути вече щеше да стане опасно светло.

Фрост се почувства напълно спокоен. Това беше война, в която щеше да се повесели. Движейки се тихо като змия, влачейки пушката до себе си, той изпълзя навън.

Нищо не се случи. Нищо не помръдна.

Реши, че е прекалено рано, за да може Силк да предприеме нещо, но предпочете да не рискува. Стигна до мерцедеса, когато слънцето се подаде иззад дърветата. С едно бързо движение отвори вратата на колата и се мушна вътре, приведе се и зачака. Вроденият му инстинкт му даде зелена светлина.

Запали колата и подкара бързо към „Асо Пика“.

* * *

Силк надигна глава от възглавницата и погледна кръвнишки с едното си око Ъмни, който стоеше на прага.

— Не виждаш ли, че се опитвам да спя! — изръмжа той.

Ъмни влезе в стаята и запали лампата.

— Фрост е в Туин Оукс мотел — каза развълнувано той. — Можеш да го хванеш!

— Махай се оттук, по дяволите — излая Силк. — Опитвам се да спя.

— Лу… за Бога! Фрост е опасен! — Ъмни застана до долната част на леглото. — Сега е моментът да го очистиш!

Силк се превъртя по гръб и се прозя.

— Сключил съм сделка с Гранди и ще я спазя — рече той. — Ще скъсаме нервите на Фрост. Какво ти става на теб, бе? Искаш част от парите, нали? Ако прибързаме, Гранди няма да плати. Остави ме да спя!

— Всичко, което трябва да направиш, е да отидеш до Туин Оукс мотел и да го очистиш, Лу! — каза Ъмни. — Ако не го направиш сега, той ще очисти нас!

— Наблюдавайте мотела — отвърна Силк. — Ще чакаме. Мога да се погрижа за Фрост, когато си поискам. Загаси дяволската лампа. Искам да поспя!

С ужасното чувство на безизходност и страх Ъмни загаси лампата и се върна в стаята над плувния басейн.

— Той е луд! — излая с треперещ глас. — Разправя да наблюдаваме мотела и когато той бъдел готов, щял да се погрижи за Фрост. Разправя, че Гранди нямало да плати, ако не сме действали бавно! Господи! Докато се мотаем, Фрост ще ни нападне!

Гоубъл току-що беше довършил хамбургера.

— Спокойно, Рос. Няма защо да се вълнуваш. Заръчах на Луи да наблюдава мотела. Ще бъде там след двадесет минути. Фрост няма да предприеме нищо. Не е толкова глупав. Ако Лу иска да е бавно, ще правим, каквото каже. Никога не е грешил, така че престани да хленчиш. — Той се изправи. — Отивам да си легна. Я погледни колко е часът, по дяволите. — Отиде до прозореца и дръпна завесите. — Виж, слънцето изгрява.

Така той стана идеална мишена за скрития в цъфналите храсти Фрост, който вдигна пушката, прицели се и леко натисна спусъка.

Горната част на главата на Гоубъл се пръсна и от нея потекоха мозък и кръв. Той се стовари на пода като прострелян слон, повличайки със себе си масата и два стола.

За миг Ъмни остана като парализиран, после се хвърли на пода точно когато следващият куршум разби екрана на големия телевизор, до който беше застанал.

Ъмни лежеше неподвижно, сърцето му биеше лудо, по лицето му се стичаше пот. С ужас видя ръцете си плувнали в кръвта на Гоубъл.

Като чу двата пушечни изстрела и трясъка от падането на тялото на Гоубъл, Силк скочи от леглото, облече черна риза, черни панталони и сандали. Движенията му бяха бързи и спокойни. Взе пушката си, прекоси стаята с две бързи движения, бутна 38-калибров автоматичен пистолет в джоба на панталона си, после отвори вратата и излезе в полуосветения коридор.

Тънките му устни се бяха изопнали от ярост.

— Рос! Митч!

Тръгна надолу по коридора и спря, когато видя Ъмни да излиза пълзешком от стаята над плувния басейн. Той ломотеше нещо неразбираемо с ужас.

Слънцето вече се беше издигнало над дърветата и имаше достатъчно светлина, за да види изцапаните с кръв ръце на Ъмни. Мина покрай него и надникна в стаята.

Лъч светлина падаше право върху Гоубъл. С един бърз поглед Силк видя всичко, което искаше да знае. Протегна се и затвори вратата, после свали пушката, хвана Ъмни за ризата и го вдигна нагоре.

— Казах ти! Предупредих те! — викаше истерично Ъмни. — Той е навън! Ще ни убие и двамата!

Силк го блъсна силно в стената, разтърси го и го зашлеви през лицето.

— Няма да те убие, няма да убие и мен! — изрече Силк през зъби. — Митч нямаше късмет, но с нас ще е иначе.

— О’кей, значи той е навън. На наша територия е! Ще го хванем!

Ъмни гледаше разтреперан Силк.

— Той уби Митч! — изкрещя. — Навън е! Ако се покажем, ще ни убие! Каза, че можеш да се справиш с него, а сега виж какво стана!

Силк едва го слушаше, умът му беше зает. Цялата операция се беше оказала пълен провал, но поне му беше останало обещанието на Гранди да му плати двеста хиляди долара, за да убие Фрост. Само че споразумението беше да накара Фрост да се изпоти и да не бърза с убийството. Сега Силк проумя, че страшно много беше подценявал Фрост. Трябваше да послуша предупреждението на Ъмни, че Фрост няма да се уплаши. Беше имал смелостта да дойде тук и да убие Митч. Твърде вероятно беше все още да е навън с пушка в ръка. Силк беше сигурен в умението си да стреля. Ако Фрост беше навън, все едно че беше мъртъв. Беше решен да спечели обещаните пари, но нямаше намерение да рискува, ако не беше уверен, че ще ги получи.

— Стой тук — нареди той на Ъмни и тръгна бързо към офиса. Пердетата бяха дръпнати, но за да не рискува, Силк взе телефона, седна на пода, по-надалеч от прозореца, и се обади в Спениш Бей хотел.

Часът беше 4.55.

Отначало нощният дежурен отказваше да свърже Силк с апартамента на Гранди по това време, но когато Силк настоя, че въпросът е спешен, той го направи.

Гранди вдигна слушалката. Силк се учуди колко бодро звучеше гласът му, но той не можеше да знае, че Гранди бе прекарал цялата нощ до прозореца, жалейки за дъщеря си.

Силк му обясни тихо положението.

— Има две неща, които мога да направя, мистър Гранди — завърши той. — Какво да бъде трябва да решите вие. Фрост е убил партньора ми. Мога да се обадя на полицията и те ще хванат Фрост и ще го арестуват. Той ще проговори. Вестниците ще изкарат дъщеря ви на първа страница. По-доброто решение е да го очистя веднага, ако е навън, а мисля, че е така. Но преди да тръгна да го преследвам, искам да съм сигурен, че ще си получа парите. Какво да бъде?

— Убий го веднага и ще ти платя — отвърна Гранди рязко и затвори.

Минута-две Силк остана на пода, устните му се бяха разтегнали в зловещата му усмивчица. Замисли се, после кимна, стана и се върна при Ъмни, който се беше притиснал до стената в коридора. Лицето му имаше пепеляв цвят и той дишаше уплашено на пресекулки.

— Гранди нареди да го убия веднага — каза Силк. — Значи ще го убием.

Ъмни погледна Силк с ужас.

— Не и аз! — Той потръпна. — Това е твоя работа. Аз ще остана тук!

— Може да си е отишъл — рече Силк, — но трябва да разберем дали е така. Сега ти ще излезеш през вратата с ръце на тила и ще викаш, че аз не съм тук и да не стреля. След като той се покаже, аз ще го убия.

— Ти си луд! В момента, в който се появя, той ще ме застреля! — Ъмни започна да трепери.

— Не, няма. Той иска да убие мен. Хайде, Рос, започвай да действаш!

— Не! Не можеш да направиш това с мен, Лу. Няма да отида! Няма да изляза навън, за да ме убие!

Силк прехвърли пушката в лявата си ръка и извади 38-калибровия. Насочи дулото на инчове от изпотеното лице на Ъмни.

— Я си промени решението, по дяволите. — Изрева той. Лицето му заприлича на зловеща яростна маска. — Ако до десет секунди не тръгнеш, ще ти пръсна главата.

Ъмни едва си пое въздух.

В искрящото живо око на Силк той прочете, че е на косъм от смъртта.

— О’кей… О’кей… ще отида.

Силк се отдръпна.

— Направи го дяволски бавно. Започни да викаш веднага щом отвориш вратата. Той няма да те убие, но аз ще го очистя. Тръгвай!

Ъмни пое, препъвайки се, по коридора към вратата, която водеше към градината. Силк мушна 38-калибровия в джоба на панталона си, после запристъпва тихо след Ъмни, като държеше пушката с двете си ръце.

Ъмни го погледна умоляващо, когато затърси с ръка дръжката на вратата.

— Викай силно! — заповяда Силк. — И по-живо. Може да си е отишъл.

* * *

Когато видя как Гоубъл полита назад с окървавено лице и изчезва от погледа му, Фрост усети по тялото му да преминава вълна на удоволствие. Видя как нещо бяло помръдна зад прозореца и мигновено стреля втори път. Чу как се разби стъкло и телевизорът избухна.

После, приведен зад прикритието на разцъфналите храсти, той бързо се премести на около петдесет ярда в страни.

Спря и залегна, уверен, че е напълно скрит. Чудеше се дали беше убил Ъмни. Реши, че не е успял, но ако бе имал късмет, вероятно го беше ранил и все пак трябваше да смята, че засега са двама срещу един.

Лежеше там, ослушваше се, но не чу нищо. Виждаше цялата предна част на ресторанта. Нищо не я скриваше.

Ако Силк или Ъмни излезеха през вратата, те, все едно че се самоубиваха. Може би имаше странична или задна врата. Щеше му се ресторантът да е като капан за тях. Ако успееха да се измъкнат навън, щяха да му се изплъзнат и това щеше да обърне нещата в тяхна полза.

Като се придвижи тихо, все така под прикритието на храстите, Фрост разгледа лявата страна на ресторанта и забеляза врата, към която водеха дървени стъпала. Продължи да се движи и в задната част на ресторанта видя входа за персонала. Там обаче нямаше никакво прикритие. Прецени, че ако решеха да излязат, щяха да използват страничната врата. Придвижи се назад, докато не се оказа на шестдесет ярда от нея. Имаше идеална позиция: съвършено прикритие и нищо не би попречило на изстрела му. Настани се и зачака.

В този момент слънцето вече се беше показало иззад дърветата и хвърляше слаби сенки. Фрост погледна часовника си. Наближаваше 5.00. Чудеше се в колко ли часа щеше да пристигне персоналът. Ако Силк и Ъмни предпочетяха да останат вътре, на прикрито, щяха да го затруднят, но се съмняваше, че ще останат там. Щеше да им се наложи да скрият тялото на Гоубъл. Силк едва ли би искал да се забърква с полицията. Той щеше да се опита да го убие, преди персоналът да пристигне.

Измина половин час, но Фрост беше свикнал да чака. Спомни си, че беше чакал четири часа в джунглата, за да се появи един снайперист. Отпусна се, пушката беше опряна на рамото му с насочена към вратата цев, и зачака.

Не се чуваше нищо, освен далечния шум на трафика, нищо не се движеше, освен един ястреб, който кръжеше горе в небето.

Тогава страничната врата се отвори и Ъмни застана на прага с ръце на тила.

Труден ще е изстрелът, помисли си Фрост. Ъгълът беше лош. Не можеше да рискува да не улучи.

Ъмни извика:

— Не стреляй! Лу го няма! Ще ти помогна да го намериш! Не стреляй.

Фрост се понесе назад към миналото. Веднъж се беше оказал в съвсем същата ситуация. Беше притиснал един виетнамски снайперист, а той беше викнал, че се предава. Беше хвърлил оръжието си през гъсталака, зад който се криеше, и то беше паднало точно до Фрост. После снайперистът се беше появил с вдигнати ръце и Фрост се беше хванал. Беше излязъл иззад прикритието със свалена пушка. Снайперистът беше свалил голямата си сламена шапка, в която имаше скрита граната. Когато Фрост го застреля, шапката полетя към него. За част от секундата Фрост бе наблюдавал наближаващата към него смърт, после беше залегнал. Беше прекарал два месеца в полевата болница с обгаряния, но беше оцелял. Беше си обещал, че ако някога някой тръгне към него с вдигнати ръце, първо ще стреля и после ще се извинява.

Надигна се на едно коляно, за да оправи ъгъла на стрелбата.

Силк, който беше залегнал в коридора и наблюдаваше през процепа на вратата, улови движението, но Ъмни му пречеше.

Ъмни крещеше с все сили. Силк не посмя да му викне да залегне, така че да може да очисти Фрост. Не искаше Фрост да разбере, че е там.

Когато Ъмни стигна до най-долното стъпало на стълбата, Фрост го простреля в главата и залегна, но не беше достатъчно бърз.

Докато Ъмни падаше, Силк получи добра видимост и изпрати един куршум. Той мина през ребрата и ръката на Фрост, прокопавайки бразда в плътта на гърдите му. Фрост мерна Силк, дръпна се назад и се скри, после стреля. Куршумът просвистя край лицето на Силк и във въздуха литнаха трески. Една голяма треска удари стъкленото му око и по лицето му потече кръв. Псувайки, Силк се оттласна назад.

Усещайки, че ризата му се просмуква с кръв, Фрост запълзя обратно. Обучението в армията му бе помогнало да остане в добро физическо състояние и той се запромъква тихо като змия през храстите, без да ги помръдва, и стигна до няколко дървета, по-надалеч от страничната врата, без да стреля повече.

Той погледна окървавената си риза, сгъна пръстите си, направи гримаса и си каза, че би могло да е и по-зле.

Как стреляше само това еднооко копеле! — помисли си. Е, сега поне бяха останали само те двамата. Един срещу един… Достатъчно честно. Умението на Силк да стреля с пушка срещу неговото умение да се бие в джунглата. Безпокоеше се, че кървеше, но и по-рано му се беше случвало. Извади носната си кърпа, направи я на тампон и с помощта на колана си я пристегна към раната. После се премести на друго място, откъдето имаше добра видимост към страничната врата, и се приготви да чака.

Силк тръгна бързо по коридора, слезе по стълбите и се насочи към тоалетните. Изми лицето си и спря кървенето: обикновена драскотина. Не беше сигурен дали беше улучил Фрост. Ако не беше улучен, дали Фрост все още държеше на прицел страничната врата? Силк погледна часовника си. Времето летеше. След един час персоналът щеше да започне да идва. Трябваше да убие Фрост бързо, после щеше да изчезне оттук. Имаше много добри приятели, които щяха да му изфабрикуват желязно алиби. Полицията нямаше да успее да му прикачи нито едно от тези убийства, но Фрост трябваше да бъде ликвидиран, защото ако го арестуваха, щеше да си развърже езика.

Може би вече беше мъртъв, помисли си Силк, но не трябваше да поема никакви рискове. Сега беше сигурен, че само да протегне ръка и ще грабне двестата хиляди долара. Какво да прави? Ако Фрост беше само ранен, щеше да бъде опасен като хванат в капан тигър, а се и криеше.

Разбира се, беше прекалено опасно да излезе от сградата през страничната врата. Нямаше прикритие и през главния, и през черния вход.

Покривът!

Силк изпсува под мустак. Защо не се беше сетил за покрива по-рано. Ако се беше качил горе, преди Ъмни да тръгне да излиза, досега Фрост щеше да е мъртъв.

Грабна пушката и затича нагоре по стълбите към пожарния изход. Изкачи се по желязната стълба и излезе на равния покрив, ограден с висока два фута стена.

Силк легна и запълзя, докато не стигна точно над страничната врата, която беше на около десет фута под него.

Лежейки в храстите, Фрост забеляза, че до него има малка локва кръв. Погледна просмуканата с кръв превръзка и започна да се чувства неспокоен.

Господи! — помисли си той. — Кървя като някакво гадно прасе.

Пристегна силно колана над превръзката и по тялото му премина болка. Даваше си сметка, че е изтощен, а и падащите върху него слънчеви лъчи го безпокояха. Усещаше, че го обзема силна жажда.

Еднооко копеле такова, помисли си той. Наистина ме рани! Добре, излез, мамка ти… Само се покажи!

Всичко беше тихо и неподвижно, с изключение на ястреба, който все още кръжеше в небето.

Фрост си помисли за Марша. Спомни си миналото и я чу да казва: „В Перъдайс Сити стават истинските неща. Там човек може да изкара повече пари, отколкото в който и да било друг град в света.“

Как му се щеше да не я беше послушал!

Мечтаеше за пет милиона долара! Ама че мечта!

Ако се измъкнеше жив от тази бъркотия, какво щеше да прави? Щеше ли да продължи да гони златото: винаги наблизо и винаги недостижимо! Но това беше животът му и такъв щеше да бъде и бъдещият му живот.

Из тялото му се разливаше някаква лекота, която го подканваше да заспи. Кръвта около него ставаше все повече. Той поклати глава, премигна с очи и сграбчи пушката.

Гледайки отгоре, Силк зърна движението, после зърна и Фрост. Тънките му устни се разтеглиха в злобна усмивка. С едно бързо движение той се прицели и стреля.

В този момент Фрост вдигна очи и видя Силк на покрива. Рефлексът му беше изневерил. Видя оръжието, но не можеше нищо да направи. Знаеше, че само миг го дели от смъртта. Последната му мисъл, преди да умре, беше, че това еднооко копеле го беше победило.

Силк знаеше, че не е необходимо да стреля още веднъж. Той стана, протегна се, после отиде до ръба на парапета. Погледна надолу към неподвижното тяло.

Двеста хиляди долара! Е, никой не можеше да каже, че не си ги е спечелил. Това беше най-опасното и трудно убийство в дългия му списък.

После чу нещо, което приличаше на шум от размахване на крила.

Птица?

Когато започна да се оглежда, в гърба му се заби острието на хвърлен нож. Агонизирайки, той се преви напред, загуби равновесие и политна от двадесет фута към тревата, разтресе се в гърч, после застина.

Облечен в черно, Сука слезе по желязната стълба, изтича навън от ресторанта и спря до Силк. Обърна го с ритник, извади ножа, изтри острието в ризата на Силк, после отиде до мястото, където лежеше Ъмни. Доволен, че и той е мъртъв, отиде до Фрост. Погледа тялото му няколко секунди, кимна, след това прибяга бързо до храстите, откъдето се беше появил.

* * *

Гранди говореше с д-р Ванс по телефона.

— Искам тялото на дъщеря ми да бъде изпратено в Рим, докторе — казваше той. — Ще оставя вие да уредите нещата. Рим беше нейният град.

— Добре, мистър Гранди. Ще уредя всичко.

— Благодаря. — Последва мълчание. — Ще се погрижа на болницата ви да бъде направено дарение. — И той затвори.

Чу зад гърба си лек шум. Обърна се.

Сука беше влязъл и стоеше до вратата.

— Всички са мъртви, синьор — рече той, сякаш обявяваше, че вечерята е сервирана.

— Силк?

— Всички са мъртви, както ми наредихте.

Гранди се замисли за дъщеря си.

— Събирай си багажа — каза той. — Заминаваме за Рим след час.

— Да, синьор.

Гранди отиде до големия панорамен прозорец и погледна към залива. Независимо от ранния час яхти с всякакъв цветнокож персонал напускаха пристанището. Хората вече отиваха на плажа. Трафикът нарастваше. Горещият бриз поклащаше върховете на палмите.

В Перъдайс Сити започваше новият ден.