Джеймс Хадли Чейс
Смятай се за мъртъв (6)

Глава шеста

Фрост току-що бе приключил с обличането, когато Сука се появи на вратата му.

Беше спал лошо. Макар Джина видимо да бе приела с възторг идеята да бъде отвлечена, тя го безпокоеше. Беше почти сигурен, че е наркоманка и че предишната нощ беше пушила марихуана. Ами ако си променеше решението, когато се оправеше? Беше и повтарял отново и отново какво трябва да направи.

Точно в три сутринта в неделя тя трябваше да отиде в стаята на охраната. Там щеше да намери Марвин упоен. Трябваше да натисне червения бутон на третия ред на контролното табло и да изчака поне десет минути, после трябваше да натисне четвъртия бутон на същия ред. След това трябваше да отиде право на пристанището, където щеше да намери лодката, която щеше да я чака.

— Чудесно! Прекрасно! Вълнуващо! — беше възкликнала тя и беше повторила онова, което й беше казал, но той продължаваше да е несигурен дали щеше да си спомни точно кои бутони да натисне. Ако натиснеше някой друг бутон, всички ченгета в Перъдайс Сити щяха да пристигнат. Мисълта за това го накара да се изпоти.

Когато Сука почука и после надникна в къщичката, Фрост му се намръщи.

— Какво искаш? — попита го враждебно.

— Мистър Гранди иска да те види — отвърна Сука. — Ако обичаш, ела с мен.

Обезпокоен, Фрост го последва по пътечката и след това във вилата. Сука го отведе в същата стая, където и предишния път се беше срещнал с Гранди.

Гранди седеше зад бюрото. До прозореца, с ръце зад гърба, стоеше Амандо.

Фрост спря на прага, давайки си сметка, че Сука се е изпарил.

— Влез, Фрост — подкани го Гранди.

Фрост се насочи към голямото бюро, а Гранди го наблюдаваше.

— Тръгвам си — рече Гранди. — Говорих с Марвин. — Отсега нататък ти ще ръководиш охраната. Марвин ще прави, каквото му наредиш. Ясно ли е?

— Щом така казвате, сър — отвърна учудено Фрост.

— Такава е думата ми. Имаш повече опит от него. Беше му обяснено. От днес нататък ще получаваш по деветстотин долара седмично.

— Благодаря, сър — отвърна сковано Фрост.

Гранди се наклони напред, като сочеше с дебелия си пръст към Фрост.

— Трябва да ги заслужиш! Дъщеря ми трябва да остане тук! Ако нещо се обърка, да знаеш, че ще те накарам да съжалиш, че не си мъртъв! Разбра ли ме.

Фрост погледна безмилостните злобни малки очи и усети как потрепери.

— Да, сър. — Направи пауза, после продължи. — Казах ви…

Гранди го прекъсна, махвайки с ръка.

— Знам какво ми каза. Дъщеря ми ще остане тук. Разбра ли ме?

Фрост си пое дълбоко въздух.

— Да, сър.

Гранди се завъртя към Амандо.

— Чу ли го какво каза?

— Да, мистър Гранди.

— Добре — и Гранди му направи знак да си върви.

— Извинете, сър — рече Фрост, — но след като ще ръководя аз, бих искал да зная как мога да се свържа с вас.

Гранди се облегна в стола си, втренчвайки очи във Фрост.

— Защо?

На Фрост му се прииска да оближе сухите си устни, но спря навреме.

— В случай на необходимост, сър.

— Каква необходимост? — Безпощадните очички се забодоха във Фрост.

Изведнъж Фрост усети, че вече не го е страх от този мургав магнат.

— Откъде, по дяволите, мога да знам? — изръмжа той с полицейския си глас. — Всичко може да се случи! Ако искате да се криете, това си е ваша работа, но ако този човек — Амандо, бъде блъснат от камион, ако Марвин падне в лагуната, ако аз по някакъв начин си счупя дяволския врат, според мен това се нарича необходимост да ви се обадя. Слушате ли ме, мистър Гранди?

Гранди се отпусна.

— Успя да ме убедиш, Фрост. — Той надраска нещо на листче хартия, откъсна го от тефтерчето и го бутна през бюрото. — По всяко време можеш да ме намериш.

Фрост взе листчето, отстъпи назад и каза:

— Благодаря ви, сър.

— Разчитам на теб — напомни му Гранди.

— Можете да бъдете спокоен, сър — отвърна Фрост, после излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Час по-късно, след като се беше върнал в къщичката си, Фрост видя през прозореца как Гранди замина с ролса.

После отиде в стаята на охраната, където намери Марвин.

— Здрасти, шефе — рече Марвин, когато Фрост влезе.

— Стига, Джек — отвърна Фрост. — И двамата сме в играта. Не ме вини за идеите на Гранди. Тук сме, за да си изкарваме прехраната. Не съм по-голям шеф от теб.

Марвин се усмихна накриво.

— Да… Така че нека си печелим прехраната. Сега ти ръководиш. Да имаш някакви допълнителни идеи?

— Според мен всичко е наред. Отивам да поплувам. Нали си спомняш? Денят ми е свободен.

— Помисли си, Майк. Може да ти дойдат някакви идеи.

Фрост отиде до него и го бутна приятелски по гърдите.

— Всичко е, както трябва, Джек. Няма никакви проблеми. Този тип само си приказва.

Марвин се отпусна.

— Когато човек си има работа с тип като Гранди, всичко може да се случи. О’кей, Майк, ще работим заедно.

Макар че срещата му със Силк беше в 18.00, Фрост реши, че няма нужда да чака, така че след като се раздели с Марвин, подкара към „Асо Пика“ и пристигна там малко след 14.20.

Ресторантът беше претъпкан, но Ъмни, който се разхождаше наоколо и се усмихваше широко на клиентите, забеляза Фрост да влиза и веднага отиде при него.

— Къде е Силк? — запита Фрост.

— Зает е — отвърна Ъмни, — но ще се освободи след половин час. Какво ще кажеш за един обяд, Майк?

— Къде е Марша?

— По гръб. Не съм ял още. Хайде да хапнем по една салата от скариди… Става ли?

Фрост откри, че е гладен.

— О’кей.

Ъмни го отведе в една странична стая. Като изневиделица се появи келнер.

— Ще желаете ли питие?

— Да… джин с лед. — Фрост седна до масата и се огледа. В ъгъла обядваха две момичета. Едното беше с черни панталони, а от кръста нагоре беше голо. Малките и гърди бяха като яйца на очи. Приятелката му беше пищна, руса и с глупаво изражение. В другия край на стаята седеше дебел възрастен мъж и галеше ръката на русо момче, което хихикаше.

Когато келнерът донесе напитките, Фрост рече:

— Интересни хора си имате тука.

— Лайна, само че имат пари — отвърна Ъмни с безразличие, — а ние всички се интересуваме от пари.

— Точно така — потвърди Фрост.

Сервираха салатата от скариди.

Когато започнаха да ядат, Ъмни каза:

— Уреди ли нещата, Майк?

— Уредих ги — отвърна Фрост.

Ъмни забоде една скарида на вилицата и я поднесе към устата си.

— Лу ще се радва да чуе новината.

— Дай почивка на устата си, Рос. Ям — отвърна Фрост.

Довършиха обяда си в мълчание, после Фрост бутна стола си назад.

— Иди да намериш Силк — рече.

Ъмни намери Силк на стрелбището. Той току-що бе спечелил три хиляди долара от някакъв плейбой, който си мислеше, че е най-добрият стрелец в града, преди да отправи предизвикателството си към Силк.

— Фрост е тук — каза Ъмни. — Разправя, че е уредил нещата. Прави се на велик.

— Те всички се правят на велики — отвърна Силк, подавайки пистолета си на Мосис. — Хайде да видим какво има да ни каже. Къде е Митч?

— Тъпче си търбуха… Какво друго?

Пет минути по-късно Фрост, Силк, Ъмни и Гоубъл седяха около една маса в стаята, която гледаше към плувния басейн.

Тримата слушаха, докато Фрост говореше.

— Това е — заключи Фрост. — Може да имам малък проблем с момичето. Тя пуши марихуана. Иска да бъде отвлечена. Възможно е обаче в последния момент да промени решението си. Това е риск, който трябва да поемем.

— Стига да неутрализира оградата, така че да можем да влезем — каза Силк, — може да си променя дяволските решения, колкото си ще.

— Сега ми дайте хапчето за Марвин — каза Фрост.

Силк извади мъничка кутия за лекарства.

— Всичко, което трябва да направиш, е да пуснеш това в чашата му. До шест часа ще бъде извън строя.

— А за колко време?

— Гаранция седем часа.

— Значи пускам това в чашата му в осем, той излиза от строя в два и идва на себе си в девет, така ли е?

— Сто процента.

— Ами Амандо?

— Марша ще се справи с него. Ще дойде на себе си горе-долу по същото време.

— Е, добре, хайде да видим документите. Искам да ми покажете бележката за откупа.

Ъмни отвори едно куфарче и извади от него лист.

— Ето я… Това е чернова, но ако искаш да я променим, ще пробваме пак.

Бележката беше кратка:

Подпиши приложения ордер до Нешънъл Банк, Лугано. Ще ти бъдат дадени инструкции по телефона как да ни предадеш този ордер. Ако се опиташ да ни изработиш, не само ще отидеш в затвора за укриване на данъци (прилагаме копия от документите за данъчните ти измами), но няма да видиш и дъщеря си никога вече.

Фрост кимна.

— О’кей. А сега ордерът до банката, който трябва да подпише.

Ъмни извади друг лист. Той представляваше писмо до Нешънъл Банк, Лугано, което Гранди трябваше да подпише. Съдържаше инструкции да прехвърлят тридесет милиона долара от сметка № O/556007 на сметка № N/88073, Феранди Банк, Цюрих.

Фрост погледна Силк.

— Каква е тая сметка № 88073?

— От години имам тази сметка във Феранди — отвърна тихо Силк. — Познават ме, така че няма да има проблеми да бъдат преведени тридесет милиона. Банката е частна и работи с хора, които искат да крият пари: укриване на данъци, президенти, които смятат, че няма да се задържат дълго, филмови звезди… Никакви затруднения.

— Значи парите ще отидат в твоята сметка?

— Няма как другояче да го направим, но всеки ще си получи дела. — Силк кимна на Ъмни, който извади друг документ.

Фрост го проучи. Това беше ордер до Феранди Банк да плати на всеки от подписалите (при представяне на паспорт) сумата от пет милиона долара, изтеглени от преведените от сметка O/556007, Нешънъл Банк, Лугано, а също така да плати сумата от десет милиона долара на мистър Джузепе Веци при поискване от негова страна.

— Всички се подписваме — обясни Ъмни — и за всеки остава по едно копие. Когато вземем момичето, ще се обадя на Гранди. Ще се разберем да се срещнем при Трий Скуеър мотел — подходящо място за срещи и доста закътано. Лу и Митч ще чакат скрити там… — Направи пауза, после продължи: — Той не би могъл да си позволи да играе номера, но все пак ти си вътрешният ни човек. Ако ти се стори, че ще викне ченгетата или ще предприеме нещо друго, ще ме уведомиш. Имам тука едно нещо — и той извади от куфарчето малка плоска кутия. — Това е предавател. Давам ти този, аз имам друг. Ако решиш, че Гранди има намерение да се прави на хитър, само трябва да натиснеш този малък бутон и моят предавател ще се задейства, а операцията ще бъде отменена, но според мен той не може да си позволи да прави номера.

— Добре — отвърна Фрост. — Значи вие получавате подписания банков ордер. И после какво?

— Лу отлита за Цюрих, за да провери прехвърлянето. Когато парите пристигнат, ме уведомява, че всичко е наред. Тогава освобождаваме момичето. После, щом нещата се уталожат, да речем след седмица, ние тримата отлитаме и се присъединяваме към Лу. Всеки си взема дела и се разделяме. Е, как ти се струва?

Фрост седеше неподвижно и мислеше, после се обърна към Силк.

— Какво ще стане, ако един от нас умре?

Лицето на Силк се изопна.

— Че кой говори за умиране?

— Аз — отвърна Фрост. После се приведе напред, гледайки втренчено Силк, и продължи: — Искам животът ми да е в безопасност. Нищо не може да спре някой от вас да ми пусне куршум в главата, след като получите ордера. Нищо няма да подпиша, освен ако в този договор не бъде включена допълнителна клауза. Или ще го направите, или сделката ни ще бъде развалена.

— Каква клауза? — попита Силк.

— Че ако до един месец от получаването на ордера на Гранди някой от нас не предяви правата си над своя дял, този дял анонимно трябва да бъде изпратен в Оксфъм. — Фрост се усмихна на Силк. — Не си мисли, че съм по благотворителността. Това означава само че няма да си струва нито труда, нито риска да ме убиете, нито пък за мен ще бъде изгодно да убия някой от вас.

Схвана ли мисълта ми?

— О’кей. — Погледна Ъмни. — Направи го така, както го иска, Рос.

Ъмни вдигна рамене, после се усмихна на Силк.

— Схващам мисълта ти, Майк. Изобщо не вярваш на никой от нас.

— Абсолютно си прав — отвърна Фрост и се изправи. — Отивам да поплувам. Ще се върна след час. Дотогава гледайте да го оправите.

Когато си замина, Гоубъл каза:

— Предупредих те, че той е умно копеле, Лу.

— Грижи се за себе си — отвърна Лу и се ухили със злобната си усмивка.

Преди да се върне в имението на Гранди, Фрост се отби в Нешънъл Флорида Банк и депозира своето копие от договора в сейф. Беше почти сигурен, че добре се е погрижил за себе си, но не искаше да поема рискове. Когато човек си имаше работа с гангстер като Силк, една необмислена стъпка би могла да е последната.

Още два дни до Важния Ден! — мислеше си той, докато влизаше в къщичката си. Сега всичко зависеше от Джина. Ако променеше решението си, ако натиснеше не които трябва бутони…! Чудеше се какво ли правеше тя в момента. Докато се връщаше с колата във вилата, беше зърнал Амандо на терасата до отрупана с книжа маса, но от Джина нямаше и следа.

Облече униформата си и малко по-късно отиде в стаята на охраната. Часът беше 19.45 и той завари Марвин отпуснат пред мониторите.

— Добре ли мина денят ти, Майк? — попита Марвин, обръщайки се към него.

— Работих над тена си. — Фрост седна до него. — Нещо особено?

— Тя е болна — отвърна Марвин и запали цигара.

Фрост замръзна.

— Какво?

— Не я видях наоколо, така че попитах Дъртия Смрадливец. Той ми каза, че е болна, но да не се безпокоя.

— Господи! — помисли си Фрост. — Само това липсваше!

— Нещо сериозно ли?

Марвин вдигна рамене с безразличие.

— Нали знаеш как е с момичетата… имат неприятности. Не е идвал лекар, така че предполагам, че е неразположена.

— Добре, че не съм жена, по дяволите — рече Фрост и си пое дълбоко въздух.

— Да. Както и да е, не ми се наложи да я наблюдавам. — Марвин изтръска пепелта, после продължи: — Знаеш ли какво? Да си остане между нас, но мисля, че момичето не е много наред с главата. Смятам, че е пълно куку.

Фрост застана нащрек.

— Защо мислиш така, Джек?

— Познавам я много повече от теб — отвърна Марвин. — Не се държи като нормално момиче. Има нещо в нея, което наистина ме безпокои… Някаква чалнатост може би.

Фрост си помисли за искрящите очи на Джина, за допира на пръстите й, за желанието й баща й да умре. Чалнатост, помисли си той, звучеше съвсем подходящо.

— Не можеш да очакваш от момиче, което живее като затворено в клетка животно, да бъде нормално — отвърна той.

— Така е. — Марвин потри брадичката си и вдигна рамене. — Помоли ме да й дам пистолет.

Фрост го зяпна.

— Пистолет?

— Каза, че щяла да се чувства по-сигурно, ако имала пистолет. Каза ми, че се страхувала от Дъртия Смрадливец. Каза ми, че когато оставала насаме с него, имала чувството, че иска да я изнасили.

— И аз бих се страхувал, ако Дъртия Смрадливец беше непрекъснато около мен. А ти какво й рече?

— Отвърнах, че няма да стане и че или ти, или аз ще сме винаги наоколо, така че няма от какво да се страхува.

В този момент на вратата се почука, а това означаваше, че вечерята им бе пристигнала. Подчинявайки се на инструкциите на Гранди, Сука вече не влизаше в стаята им.

Фрост се изправи, отключи вратата и пристъпи в слабо осветения коридор навреме, за да види как Сука се отдалечава. Внесе двата подноса вътре.

— Изглежда добре — каза той, като остави подносите на масата. — Ще донеса бирите.

Отиде до хладилника, извади две кутии бира и ги отвори с гръб към Марвин. В събота вечерта, припомни си той, щеше да го направи отново, но в кутията бира на Марвин щеше да пусне хапчето, което му беше дал Силк.

— Страшно съм благодарен, че имам момче — каза Марвин, когато започнаха да се хранят. — В неделя ще го водя в увеселителния парк. Луд е по картинга.

Докато вечеряха, Марвин продължаваше да говори за сина си, а Фрост едва го слушаше. После, когато Марвин си отиде, Фрост се настани пред мониторите. Забеляза как кучетата бяха пуснати. Направи го машинално, но умът му беше насочен към Джина.

Около полунощ, тъй като продължаваше да се безпокои за Джина, той отиде до вратата, която водеше към вилата, отключи я и я открехна. Коридорът тънеше в мрак. Ослуша се и като не чу никакъв звук, извади от страничния си джоб фенерче, пристъпи в коридора и затвори вратата след себе си. Даваше си сметка за риска, който поемаше. Ако Амандо го хванеше, операцията щеше да се провали, но необходимостта да провери какво е положението с Джина, да се убеди, че не е истински болна, да разбере дали все още искаше да бъде отвлечена, го тласна напред.

Движейки се бързо и тихо като котка, той изкачи стълбите, спря в горния им край, ослуша се, после бързо се насочи към стаята на Джина. Завъртя дръжката, натисна я и вратата се отвори. Когато това стана, забеляза, че стаята тъне в приглушена светлина. Влезе бързо и затвори вратата.

Джина лежеше на леглото, осветена от слаба нощна лампа. Тя се надигна, втренчи се в него, после полуосветеното и лице грейна.

— Майк! — прошепна тя, седна и протегна ръце към него. — Аз чаках и чаках!

Той отиде до леглото и хвана ръцете й.

— Добре ли си? — попита. — Марвин ми каза, че си болна.

Тя изхихика: звук, който накара нервите на Фрост да се изопнат.

— Чудесно съм. Не исках да виждам онзи извратен Дърт Смрадливец отново, така че се мушнах в леглото. — Пръстите й се движеха по ръката му. — Хайде да се любим, Майк! Имам нещо за теб! Чаках и чаках!

Защо ли сухите й пръсти му напомняха мравки? Леко отблъсна ръцете й и я погледна. Да… Както беше казал Марвин… чалната беше много точно определение.

— Няма начин — отвърна той с тих и дрезгав глас. — Слушай, миличка, всичко е уредено. Поемам дяволски риск, но трябва да си поговорим. Когато чух, че си се разболяла, страшно се изплаших. Помниш какво трябва да направиш, за да бъдеш свободна, нали?

Ръцете й се плъзнаха по крачолите на панталона му, но той отново ги отблъсна.

— Джина! По-късно. Ще се любим, колкото щеш, но сега трябва да се връщам в стаята на охраната. Наистина ли си спомняш какво трябва да направиш?

Тя се отпусна върху възглавницата и направи гримаса.

— Разбира се, че си спомням. В три часа в неделя сутринта. Отивам в стаята на охраната и натискам червения бутон на третия ред на таблото. Така кучетата се прибират. Чакам десет минути, после натискам четвъртия бутон на същия ред. После отивам до пристанището, където ще ме чакат твоите приятели… Нали така?

— Точно така. — Фрост се изправи и се насили да се усмихне. — Направи го и ще можем да правим, каквото пожелаеш.

Той отиде до вратата, махна й, открехна вратата, надникна в тъмния коридор, после тихо се запрокрадва към стаята на охраната.

Когато се отпусна пред мониторите, си каза, че е взел всички възможни предпазни мерки. Операцията, която щеше да му донесе пет милиона долара, сега беше в ръцете на боговете.

* * *

Петък и събота отминаха.

Фрост стоеше настрана от „Асо Пика“. Прекара дълги часове на плажа. Умът му се беше съсредоточил върху онова, което можеха да му донесат петте милиона долара. Доста често някоя кукла с оскъдни бикини идваше при него и го питаше самотен ли е. Той я отпъждаше. Щеше да има предостатъчно време да мисли за куклички, след като вземеше петте милиона.

Най-накрая дойде съботната вечер.

Ето това е, мислеше си той, докато вървеше към стаята на охраната. Беше взел таблетката за Марвин. Беше се обадил на Марша, която беше потвърдила, че както обикновено Амандо ще бъде при нея в 21.00 и че тя ще му даде хапчето.

Фрост намери Марвин в стаята на охраната.

— Добре ли прекара?

Обичайният въпрос.

— Добре… А ти?

— Тя е горе. Нямаше проблеми.

Фрост отиде до хладилника.

— Нещо съм жаден. Ще пийнеш ли с мен?

— Че кой отказва бира?

Фрост извади две кутии бира от хладилника, обърна се с гръб към Марвин, отвори ги и пусна хапчето в едната от тях. Сипа бирата в чаши, след което подаде на Марвин онази с таблетката. Отпиха. Марвин въздъхна:

— Утре ще се видя със сина си.

Утре, помисли си Фрост, ще бъде дяволски ден.

Поговориха си. На вратата се почука.

— Време е за вечеря — рече Фрост и отиде до вратата. Внесе двата подноса.

Когато започнаха да се хранят, Марвин каза:

— Дневната смяна е лесна работа, Майк. Всичко, което трябва да правиш, е да се разхождаш наоколо и да се преструваш на зает. Дъртия Смрадливец ще те наблюдава. Стой настрана от Джина. Не разговаряй с нея. И не спирай да се разхождаш.

— Разбира се. — Фрост привърши с яденето и бутна стола си назад. — Смятам да си легна рано. Ще се видим утре в осем… О’кей?

Марвин му се усмихна.

— Не закъснявай. Искам да поспя няколко часа. Трябва да взема сина си по обед.

— Ще съм тук — отвърна Фрост и се запъти към къщичката си. Нави будилника си за 1.00, после съблече униформата си, изтегна се на леглото и загаси лампите, но не заспа.

Часовете минаваха бавно. Девет — десет — единадесет — полунощ. Той седна нетърпеливо в леглото и запали лампата. Още три часа! Усети, че се изпотява. Измъкна се от леглото и взе студен душ. Какво ли правеше Джина? Тя не преставаше да го тревожи. Докато се бършеше с кърпата, усети напрежение. Ами ако й гръмнеха бушоните? Спомни си, че Марвин беше казал: тя е пълно куку. Направи гримаса и вдигна рамене. Сега вече нищо не можеше да стори. Оставаше му да се надява.

Сложи си спортен панталон и черна риза, после изгаси лампите и седна до прозореца. Забеляза едно от кучетата да минава. Седеше и от време на време поглеждаше часовника си. Стрелките стигнаха до 2.00 и отминаха, а той седеше неподвижен. В този момент, ако можеше да се разчита на Силк, Марвин трябваше вече да е извън строя. Амандо също трябваше да е отстранен. Изтри потта от лицето си с опакото на ръката. Ами ако Джина беше заспала? Нямаше какво друго да нрави, освен да чака.

Така че той зачака. После, когато стрелките на часовника му стигнаха три часа, се изправи. Ако Джина не беше проявила малодушие, в момента трябваше да излиза от спалнята си и да се отправя надолу по стълбите към стаята на охраната. Първо щеше да натисне бутона, който задействаше подсвиркването за кучетата. Щяха да минат около десет минути, докато кучетата се приберяха в дворчето си.

Фрост застана до прозореца, сърцето му биеше лудо, устата му беше пресъхнала. След десет безкрайни минути той извади пистолета си от кобура и излезе навън в горещата, влажна нощ.

Тръгна бавно, предпазливо и тихо към стаята на охраната, очите му трескаво се взираха в мрака наоколо. Беше готов да стреля, ако някое от кучетата се нахвърлеше отгоре му. Стигна до стаята без произшествия.

Пое си дълбоко въздух и с облекчение отвори вратата и се вмъкна вътре.

Стаята беше осветена. Слабите светлини на мониторите хвърляха квадратни отблясъци върху пода. Марвин лежеше отпуснат в един от столовете.

Фрост му хвърли бърз поглед, после се насочи към аларменото табло. Червеният бутон, с който се прибираха кучетата, беше включен, другият, който неутрализираше оградата, също беше задействан.

Значи го беше запомнила и го беше направила!

Фрост се приведе над Марвин, погледна го внимателно и кимна. Таблетката си беше свършила работата!

Стоеше неподвижен и мислеше за Джина, която вече трябва да беше стигнала до пристанището. Щеше да намери лодката, която я чакаше.

Изтри потта от лицето си.

Първата част от операцията беше приключила!

* * *

Ъмни караше моторната лодка към пристанището на Гранди. Гоубъл седеше на носа. Часът беше 3.17. Лагуната тънеше в мрак.

— Малко по-надясно — каза Гоубъл. — Карай дяволски бавно.

Ъмни изключи мотора и лодката се понесе сама.

Двамата мъже бяха напрегнати. Силк ги беше оставил те да свършат работата.

— Вземете я и я докарайте тук — беше заповядал.

Гоубъл включи мощния фенер, който държеше в ръката си.

— Ето я. Да вървим.

Лодката тръгна бързо напред, когато Ъмни, увеличи скоростта. Като продължаваха да осветяват пристанището — с фенера, двамата мъже виждаха Джина да стои на брега.

Когато лодката се приближи, тя им махна.

— Здравейте! — възкликна тя. — Вие ли сте приятелите на Майк?

— Точно така, мис Гранди — отвърна Ъмни. Силк го беше предупредил да се държи с нея като с VIP — Изчакайте за момент.

Оставяйки Гоубъл да се погрижи за лодката, той се изкачи до нея на пристана.

— Някакви проблеми, мис Гранди?

Тя изхихика.

— Абсолютно супер. Взех си някои неща.

До нея имаше голям куфар и туристически сак.

— Ще се погрижа за тях — рече Ъмни и подаде багажа на Гоубъл.

— Къде отиваме? — попита Джина.

— Уредили сме всичко, мис Гранди — отвърна Ъмни. — Нека ви помогна.

Тя погледна надолу към лодката, после приближи и се притисна към него.

— Не искам да падна.

Ъмни усети как пръстите й се плъзгат по тялото му.

Тя отново изхихика.

— Бива си те — рече.

Вдигна я на ръце и я сложи в лодката, която Гоубъл държеше в стабилно положение.

Какво, по дяволите, става тук? — помисли си той, но допирът на пръстите й го възбуди.

Скочи до нея, включи мотора и се отдели от пристанището.

Джина огледа Гоубъл в полумрака. Пръстите й докоснаха охраненото му рамо и тя се отдръпна.

— Ядеш прекалено много — каза, след което се присъедини към Ъмни.

Ъмни се изсмя, когато тя седна до него и се притисна към тялото му.

В 7.30 Фрост, който не беше мигнал, облече униформата си. Беше се избръснал внимателно, беше взел душ, но поглеждайки лицето си в огледалото, докато се бръснеше, беше видял, че то е изопнато и под очите му има тъмни кръгове. Изчака да стане 7.50, излезе от къщичката и се насочи към стаята на охраната. Знаеше, че точно в осем Сука щеше да донесе таблите със закуската. Щеше да почука на вратата и да се отдалечи.

Фрост влезе в стаята.

Марвин лежеше отпуснато в креслото, хъркайки и дишайки тежко.

Фрост си изигра ролята. Повдигна Марвин, разтърси го, после го остави да се свлече обратно в креслото и точно в този момент на вратата се почука.

Сука!

Фрост се стегна и отвори вратата.

Сука се отдалечаваше.

— Сука! — извика Фрост. — Марвин е болен или нещо такова. Ела го виж!

Сука спря, обърна се да погледне Фрост, после мина покрай него и влезе в стаята. Наведе се над Марвин, разтърси го и вдигна поглед. Лицето му беше безизразно.

— Под наркотик е.

Като продължаваше все така да играе ролята си, Фрост се завъртя и погледна аларменото табло.

— Оградата е била неутрализирана! — извика той. — Провери за мис Гранди! Аз отивам при Амандо. Къде мога да го намеря?

— Аз ще го направя — отвърна Сука и затича бързо по стълбите.

Фрост стоеше в подножието на стълбите и чакаше. Погледна часовника си. Часът беше 8.05. След още пет минути Силк щеше да се обади по телефона.

Сука се появи в горната част на стълбите.

— Мис Джина я няма! Мистър Амандо е също дрогиран!

— Претърси къщата! — нареди Фрост. — Увери се, че не е тук!

Докато Сука слизаше по стълбите, телефонът в стаята на охраната започна да звъни.

— Стой! — рече Фрост. Направи знак на Сука. — Може да имаме неприятности. Искам да чуеш и ти. Използвай деривата!

Когато Сука взе другата слушалка, Фрост вдигна телефона.

— Да?

— Кажи на Гранди, че това е отвличане. — Фрост предположи, че Силк говори през носна кърпа, но гласът му пак звучеше страховито. — Дъщеря му е при нас. Утре по същото време ще се обадим отново. Кажи му: никакви ченгета — и линията прекъсна.

Когато Фрост остави слушалката, той погледна към Сука, който го гледаше втренчено.

— Може да е блъф — каза. — Провери къщата. Трябва да сме сигурни, че не е някъде наоколо.

— Не е блъф — отвърна Сука, а малките му черни очи гледаха уплашено. — По-добре се обади на мистър Гранди.

Фрост вдигна телефона и се обади на пазача при бариерата на имението. Обясни му, че никой не трябва да напуска имението, а когато персоналът дойде, да им каже да си вземат свободен ден.

— Никой да не излиза без мое разрешение — повтори.

— Неприятности ли имате? — попита пазачът.

— Нищо, с което да не можем да се справим — отряза го Фрост. — Само следвай инструкциите ми. — Затвори и като видя, че Сука все още се суети на прага, му махна да върви.

— Провери къщата!

Изчака Сука да се отдалечи, извади от джобчето на ризата си телефонния номер в Ню Йорк, който Гранди му беше дал, и набра цифрите. Докато чакаше да го свържат, Марвин изстена, после бавно се изправи в стола си. Притисна ръце към очите си.

От Ню Йорк някакъв глас се обади: „Резиденцията на мистър Гранди.“

Фрост можеше да си представи важния черен иконом от другата страна на линията.

— Трябва да говоря с мистър Гранди — каза Фрост. — Предайте му, че се обажда Фрост от вила „Орхидея“. Спешно е.

— Да, сър.

Последва дълга пауза.

Марвин поклати глава, после погледна към Фрост с блестящи очи.

— Какво става, по дяволите? — измърмори той.

Фрост му махна да замълчи, когато Гранди се обади.

— Какво има, Фрост? — Рязката нотка в гласа му беше вледеняваща.

— Мис Гранди е била отвлечена, сър — отвърна Фрост. — Съобщението за откупа ще бъде предадено тук утре по същото време. Казаха да няма полицаи.

Настъпи кратка пауза, после Гранди рече:

— Не предприемай нищо, преди да дойда. Ще съм там след осем часа — и затвори.

— Отвлечена? — Марвин се изправи неуверено на крака, олюля се и отново седна.

— Бил си упоен — каза Фрост, излезе във фоайето, взе от таблите със закуската голяма кана кафе и чаша и се върна в стаята.

Марвин изпи кафето, остави чашата, прокара ръка по лицето са и се втренчи във Фрост.

— Момичето е било отвлечено?

— Ъхъ. Похитителите току-що се обадиха. Забраних персоналът да влиза в имението и наредих още на пазача да не пуска никого да излиза. Току-що разговарях с Гранди. Заповяда да не предприемаме нищо, преди той да пристигне, което ще стане след осем часа. Смятам да поогледам наоколо. Искам да видя дали са извели някоя от лодките.

— Отвлечена? Но как? — Марвин поклати глава, затвори очи, после ги отвори и се изправи неуверено на крака. — Кога?

— Амандо също е бил упоен. След малко се връщам — и Фрост излезе от стаята. Отиде бързо до пристанището. Вратата към пристанището зееше отворена. Запита са какво ли правеше Джина в този момент: вероятно се хилеше глупаво от вълнение.

Като остави вратата както си беше, той се разходи из имението. Когато се върна във вилата, вече беше 9.15.

Намери Марвин и Амандо в стаята на охраната. Зарадва се, че Амандо изглеждаше страшно изплашен. Беше пребледнял и трепереше. Фрост беше сигурен, че когато Гранди пристигнеше, щеше да одере кожата на Амандо.

— Няма я — каза той. — Лодките са си на мястото. Мистър Гранди ще пристигне около 16.00. — Седна и махна на другите двама също да седнат. — Аз отговарям и на мен ще ми отрежат главата. — Говореше с твърдия си полицейски глас. — И двамата сте били упоени. Как е могло да стане това? — Погледна към Амандо.

— Аз… аз не знам.

— Тогава по-добре започни да мислиш! — излая Фрост. — Да си пил нещо снощи?

— Всяка вечер пия по чаша мляко. Сука ми я донася.

Фрост погледна Марвин.

— Ние пихме бира, но аз отворих кутиите. Онази супа! Имаше ли странен вкус?

Марвин вече се беше възстановил. Гледаше замислено Фрост.

— Вкусът й беше чудесен.

— Но би могло да е пуснато нещо в нея, нали?

— Тогава защо в твоята супа не е имало нищо?

Внимавай, помисли си Фрост, това копеле е обучено ченге.

— Така виждам нещата аз — отвърна. — Както казах и на мистър Гранди, за да бъде отвлечена дъщеря му, трябва да има вътрешен човек, който да неутрализира оградата. В имението има четирима души: мистър Амандо, ти, аз и Сука. Вие двамата сте били упоени, защото сте били във вилата. Аз не съм бил упоен, защото съм бил в къщата си и не бих могъл да дойда дотук, за да неутрализирам оградата, без да ме нападнат кучетата. Нали?

Очите на Марвин се присвиха.

— Предполагам, че е така. Сука, а?

— Не би могъл да е друг. — Фрост погледна Амандо. — Не мислиш ли и ти същото?

— Да… да — отвърна той с треперещ глас. — Никога не съм вярвал на Сука. — Изправи се неуверено на крака. — Чувствам се зле. Трябва да си почина, преди мистър Гранди да пристигне. Ще бъда в стаята си — и тръгна залитайки навън.

— За него това е краят — отбеляза Фрост, когато вратата се затвори.

— Хайде да докараме жълтото копеле тук и да го опечем на шиш! — каза Марвин.

— Не! Няма да предприемаме нищо, преди да пристигне Гранди. Такива бяха заповедите му. Веднага щом той дойде, ще разкъсаме Сука на парчета.

— Значи ще си седим осем дяволски часа и няма да правим нищо?

— Това трябва да правя аз, но ти официално не си дежурен. Иди и поспи.

Марвин си сипа още кафе.

— Не мога да спя. — Отпи и въздъхна. — Хм! Детето ще остане разочаровано. Обещах му да го заведа на лунапарк. По-добре да се обадя на мисис Уошингтън и да й кажа, че няма да отида.

— Защо? Защо ще разочароваш детето? Гранди няма да пристигне преди 16.00. Можеш да бъдеш поне шест часа с детето си. Отиди, виж се с него и се върни тук преди 14.00. Защо не?

Марвин се поколеба, после лицето му светна.

— Никога не съм нарушавал обещанията, които съм му давал… никога досега. Мислиш ли, че всичко ще е наред, Майк?

— Естествено. Аз само трябва да стоя и да броя мухите. Няма да започнем да действаме, преди Гранди да пристигне. Нямаш проблеми.

— Е, щом си сигурен, тогава ще вървя.

— Ще се обадя на пазача да те пусне. Приятно прекарване с детето. — Фрост взе слушалката и нареди на пазача да пусне Марвин да излезе, а после на връщане и да влезе, след което додаде. — Мистър Гранди ще пристигне към 16.00. Пусни го и затвори.

След около двадесет минути видя как Марвин потегли с колата.

При последната им среща Фрост беше споделил със Силк идеята си да направи Сука изкупителна жертва и Силк я беше одобрил. После Фрост му беше казал какво смята да прави по-нататък и Силк пак беше одобрил.

— Един японец по-малко — голяма работа — беше рекъл Фрост.

Стана и отиде до вратата, която водеше към вилата. Повиши глас и извика:

— Сука! Ей, Сука.

Остави вратата отворена, върна се до бюрото и седна.

След известно време Сука се появи на прага.

— Искам да отидеш до пристанището веднага — каза Фрост. — Когато проверявах имението, открих, че вратата към пристанището е отворена. Забравих да я затворя. Трябва да стоя до телефона. Би ли отишъл да я затвориш?

Сука кимна.

Фрост стана и натисна бутона, с който се неутрализираше оградата.

— Токът е изключен — рече той, като се опитваше гласът му да звучи спокойно. — Тръгвай.

Сука кимна и се отдалечи бързо.

Фрост си даваше сметка, че сърцето му бие лудешки. Никога не беше убивал човек, но какво значеше един японец по-малко?

Пое си дълбоко дъх и натисна червения бутон, с който се пускаше токът по оградата. В момента, в който Сука докоснеше вратата, щеше да бъде мъртъв.