Джеймс Хадли Чейс
Смятай се за мъртъв (5)

Глава пета

Звънът на телефона извади Фрост от дълбокия сън. Като се надигна рязко, той погледна часовника на стената. Беше 13.15. Грабна телефонната слушалка.

— Майк? — Гласът на Марвин. — Навличай си униформата и идвай в стаята на охраната. — В гласа му звучеше напрежение. — Гранди пристигна и трябва да действаш бързо. — Затвори.

Гранди? Тук? Тоя тип трябваше да пристигне утре!

Псувайки, Фрост се измъкна от леглото и отиде в банята. За по-малко от петнадесет минути се избръсна, изкъпа и облече. После бързо измина разстоянието от къщата си до стаята на охраната.

Марвин го чакаше пред стаята. Усмихна му се накриво.

— Съжалявам, Майк — рече той. — Издебнал ни е. В момента точно говори с Дъртия Смрадливец. Стой тук. Аз ще патрулирам. Прави се на зает. — Огледа Фрост от горе до долу. — Внимавай. Ще иска да те види. — И той тръгна по пътечката, която водеше към лагуната.

Фрост влезе в стаята и седна. През отворената врата виждаше как тримата китайски градинари работеха с неистово усърдие. Обикновено отскубваха някой бурен, подсмихваха се, замисляха се и после отскубваха друг бурен. Сега наистина се потяха от работа. Фрост усети, че атмосферата трепти от напрежение. Беше пристигнал Гранди!

Когато седна пред мониторите, случайно видя Марвин, който обикаляше имението. Изглеждаше напрегнат.

На вратата се почука и влезе Сука с кафе и два сандвича с говеждо.

— Шефът е тук — рече той, като остави подноса на масата. Фрост си помисли, че дори непоклатимият Сука изглеждаше напрегнат. — Яж бързо.

Все пак минаха четири часа, преди Фрост да бъде повикан, а до това време той откри, че също се чувства напрегнат. Сука влезе в стаята.

— Шефът те вика — каза той. — Ела с мен, ако обичаш.

Заведе го до една стая близо до стълбите на горния етаж. Отдръпна се встрани и му направи знак да влезе.

Стаята беше голяма, с кресла и шестместно канапе, широко бюро, барче и масички. Зад бюрото седеше нисък и дебел широкоплещест мъж, който отдавна бе прехвърлил петдесетте. Беше облечен с тениска и бутилковозелени панталони. Косматите му загорели мускулести ръце лежаха върху бюрото.

Марвин беше описал Гранди като позлатен гангстер. Като го гледаше, докато приближаваше към бюрото, Фрост реши, че описанието на Марвин е абсолютно точно.

Дебелото, мургаво, зло лице с малки неспокойни очи, къс и сплескан нос, тънки устни, високо чело и гъста металносива коса излъчваше безпощадност, властност и жестокост.

— Седни! — излая Гранди и махна към един стол до бюрото си.

Фрост седна с изправена стойка и сложи ръце на коленете си.

Настъпи пауза, през която двамата мъже се гледаха един друг, после Гранди каза:

— Проучих досието ти. Работил си за ФБР. Докато беше там, имал ли си случай на отвличане?

— Да, сър — отвърна Фрост. — Работих заедно с останалите по отвличането „Лукас“.

Очите на Гранди се присвиха, докато мислеше.

— Лукас? Момичето му? Да… Лукас плати един милион, за да си я върне. Похитителите бяха заловени… Нали така?

— Точно така, сър. Тримата бяха хванати. Четвъртият беше застрелян. Аз го застрелях.

Гранди се взря във Фрост изучаващо. Неспокойните му очи сякаш се забиха в него.

— Марвин няма опит с отвличания — рече. — Какво мислиш за Марвин?

Фрост тутакси зърна своя шанс, но си наложи да го изиграе бавно и обмислено.

— Извинете, сър, но не разбирам въпроса.

Гранди се раздвижи в стола си. Малките му очички сякаш хапеха.

— С това досие едва ли си глупак. Гласът му прозвуча като лай. — Искам да чуя мнението ти за Марвин, чиято работа е да пази дъщеря ми. Не преигравай. Фрост беше сигурен, че Гранди е задал същия въпрос за самия него на Марвин.

— Марвин е съвестен бивш полицаи, сър. Има първокласна характеристика. Ако бях на ваше място, бих избрал Марвин.

Гранди кимна.

— Той каза същото за теб, но никога не се е занимавал с отвличане, за разлика от теб. Обичам да използвам хора с опит. Работил си в нюйоркската полиция и във ФБР. Струва ми се, че имаш далеч повече опит от Марвин, който е бил само обикновен полицай. Повече ме интересува твоето мнение, отколкото това на Марвин. Отново пауза, през която Фрост гледаше право в очите му. — Много добре, Фрост, какво мислиш за мерките за сигурност, които се взимат в момента, за да предпазят дъщеря ми от отвличане?

— Деветдесет и седем процента сигурност — отвърна Фрост.

Гранди отвори една кутия на бюрото си и извади пура. Отхапа края й, запали я и издуха дима към Фрост.

— Значи според теб… има три процента несигурност.

— Да, сър.

Гранди се приведе напред. Мургавото му лице погрозня от трудно контролиран гняв.

— Не ми пробутвай тия лайна! — излая той. — Дъщеря — ми в безопасност ли е, или не е?

— Така, както аз виждам нещата, сър, има известна несигурност за безопасността й: това е възможността да има вътрешен човек — мъж или жена — отвърна тихо Фрост.

— Помислил съм за това. Говорих с шефа на полицията Терел. Той ми каза, че целият персонал, които работи тук, е проучен, включително и ти. Терел е доволен. Увери ме, че не можело да има вътрешен човек.

С безизразно лице Фрост отвърна.

— Тогава дъщеря ви е сто процента в безопасност.

Гранди бутна стола си назад и се насочи към панорамния прозорец. Като гледаше тантурестата му фигура, Фрост си помисли, че този човек е почти джудже. Едва ли беше по-висок от пет фута, но волята и мускулестото му телосложение го правеха впечатляващ.

Гранди се завъртя и махна с пурата си към Фрост.

— Ти не мислиш така. Мислиш, че може да има вътрешен човек.

— Казах, че дъщеря ви е деветдесет и седем процента в безопасност. Изобщо не ме интересува какво мисли Терел. Има три процента риск: малък, но все пак риск.

Гранди се върна до стола си и седна.

— И какви са тия три процента риск? Изплюй камъчето.

— Ако някой умен похитител успее да отвлече дъщеря ви, той ще поиска поне петнадесет милиона откуп — започна Фрост. — Може би за вас, сър, петнадесет милиона не са нещо, заради което бихте рискували живота и свободата си. Вие сте си вие, но има милиони хора, които биха рискували живота и свободата си за толкова пари. Така че мисълта ми е, сър, че всеки човек си има цена. Пак повтарям, че слабото звено в системата за сигурност е възможността да има вътрешен човек.

Гранди се наклони напред и се втренчи във Фрост.

— Каква е твоята цена, Фрост? Би ли станал вътрешният човек за петнадесет милиона долара?

Ще стана вътрешният човек и за пет милиона, помисли си Фрост. Но в полицията се беше научил да владее лицето си, така че то остана каменно.

— Разбирам ви, сър — отвърна той и се изправи. — Помислете: ако целта ми беше да отвлека дъщеря ви, нима щях да говоря така? Казвам ви, че съществува малка вероятност да има вътрешен човек. Част от работата ми е да ви кажа мнението си. От вас зависи дали ще го приемете или ще го отхвърлите. Току-що ме попитахте дали бих станал вътрешен човек за петнадесет милиона долара. Добър въпрос. Не бих действал като такъв дори за тридесет милиона долара и знаете ли защо? — Сложи и двете си ръце върху бюрото на Гранди и се наведе, за да го погледне отблизо. — Не продавам клиентите си. Ако ме наемат да свърша някаква работа, върша я. Аз съм обучен като ченге, както и Марвин.

Никой от нас двамата не би продал клиент. Ако не ми вярвате, ще си намеря друга работа. Топката остава във вас. — Обърна се и се насочи към вратата.

— Фрост! — Лаещата нотка в гласа на Гранди би спряла и влак. — Върни се веднага! Седни!

В този момент Фрост осъзна, че е преодолял едно голямо препятствие, но също така знаеше, че го очакват още много трудности.

Върна се при стола си и седна.

— Това е първият конструктивен разговор, който водя, откакто съм дошъл — рече Гранди. — Говорих с шефа на полицията, с Амандо, с Марвин. Те всички ме увериха, че дъщеря ми е в безопасност, а сега ти ми казваш, че имало три процента риск. Искам дъщеря ми да е в стопроцентова безопасност. Така че нека чуя за тези три процента риск…

— Охраната е първокласна — започна Фрост. — Никой не може да пристъпи на този остров, без да вдигне на крак Марвин, мен и полицията. За това добре са се погрижили и не намирам никакъв пропуск. — Направи пауза и после продължи. — Но ако има вътрешен човек, стаята на охраната може да се окаже уязвима. Контролното табло се намира в нея. Четирима души имат достъп до нея: мистър Амандо, Сука, Марвин и аз. Мистър Амандо има навика да проверява дали бодигардът, който е нощна смяна, не е заспал. Влиза без предупреждение. Сука носи храната. За да намалим риска, предлагам Амандо и Сука да нямат повече право да влизат в стаята. Казах, че има три процента риск. Ако на Амандо и на Сука се забрани да влизат в стаята на охраната, рискът ще спадне до един процент… Минимален риск, но все пак риск. Ако бъде направен опит за отвличане, и вие, и полицията ще знаете, че има само двама заподозрени: Марвин и аз. Това стеснява възможностите. И двамата с Марвин сме наети от вас, за да пазим дъщеря ви. Мога да кажа и от негово име онова, което казвам за себе си: ние не продаваме клиентите си.

Гранди кимна.

— Съгласен съм с предложенията ти. Ще кажа на Амандо и на Сука да стоят настрана от стаята на охраната. Оттук нататък вие с Марвин отговаряте за сигурността на дъщеря ми. Запомни го добре!

— Да, сър. — Фрост стана на крака. — Има още едно нещо. Знам, че превишавам правата си, но някой трябва да го каже. Колко време смятате да държите една млада и здрава жена затворена в тази вила? Тя е направо затворничка! Тя…

Гранди го прекъсна с рязко махване на ръката си.

— Ти си гледай работата, Фрост! — излая. — Когато дъщеря ми се научи да се държи прилично, ще й бъде дадена повече свобода. Това е всичко!

— Да, сър.

Фрост откри Марвин в стаята на охраната. След като затвори вратата, му даде подробен отчет за разговора си с Гранди. Марвин слушаше и го гледаше замислено докато той говореше.

— Така че сега — заключи Фрост, — вече се отървахме от Амандо. Трябваше да включа и Сука. Предполагам, че ще може да оставя подносите отвън и единият от нас да ги взема.

— Мислиш ли, че може да има риск… Че някое умно копеле може да се добере до момичето? — попита Марвин.

— Няма начин — отвърна Фрост. — Просто реших да се отървем от Амандо.

Марвин потърка замислено брадичката си и после се подсмихна.

— Да. Добре си се справил, Майк. Винаги съм казвал, че тоя смрадливец разваля картината. Свалям ти шапка, че си го наредил така.

— Да се надяваме, че така ще си и остане — Фрост стана. — Това е свободният ми ден. Искаш ли да се навъртам наоколо? Направо умирам да поплувам.

— Тръгвай, но не закъснявай.

— До скоро. Имаш ли представа колко време ще стои голямата клечка?

Марвин се усмихна.

— Не задавам такива въпроси.

След като се върна в къщичката си, Фрост се преоблече в памучни панталони и спортна риза. Реши да се обади на Марша. Може би щяха да се позабавляват заедно.

Когато излизаше от къщичката си, видя един ролс да се отдалечава. Зад кормилото седеше Амандо, а до него — Гранди. Поглеждайки наляво, той зърна Марвин да излиза от стаята на охраната и да се насочва към лагуната.

Фрост спря, когато съзря в далечината тримата китайски градинари, сега вече спокойни, да вадят бурени и да размишляват. После иззад едни скупчени цъфнали храсти се появи Джина. Беше облечена с раирани сини панталони и бюстие. Махна му и затича през поляната към него. Фрост влезе обратно в къщичката си, когато тя стигна до него, затвори вратата и я заключи.

Погледнаха се.

— Майк! Трябва да говоря с теб — рече задъхано тя. — Ти си единственият, който може да ми помогне! Трябва да ми помогнеш!

— Ще ти помогна — отвърна той и й се усмихна. — Какъв е проблемът?

— Не бъди толкова нагъл! — каза тя и гласът й прозвуча остро. — Чакай да чуеш!

Фрост я погледна. Лицето й беше изопнато, тялото й трепереше, по челото й се стичаха малки ручейчета пот.

— Успокой се — рече й той мило. — Седни и ми разкажи.

Тя се отпусна в един стол.

— Ти си единственият, който може да ми помогне, Майк. — Удари със стиснати юмруци по коленете си. — Трябва да ми помогнеш! Можеш да получиш всички пари на света, ако го направиш!

Фрост дръпна един стол и седна до нея.

— Разказвай — рече.

Тя се втренчи в него, хвана ръцете му, ноктите й се забиха в плътта му.

— Никой няма да повярва на това! Баща ми е ненормален! Баща ми! — Тя скочи и закрачи из стаята, като удряше юмруците си един в друг. — Представяш ли си! Баща ми!

Фрост я гледаше намръщено. Дрогирана ли беше? — чудеше се той. Можеш да имаш всички пари на света, ако го направиш. Наистина ли искаше да каже точно това? В истерия ли беше изпаднала?

— Джина! — Гласът му прозвуча рязко. — Успокой се и ми разкажи!

Тя остана неподвижна доста дълго, очите й бяха затворени, после отиде до него и седна на стола.

— Баща ми е влюбен в мен — каза тя.

Фрост я зяпна.

— И какъв е проблемът? За бащите се предполага, че трябва да обичат дъщерите си, нали?

— Да обичат! — изкрещя му Джина. — Толкова ли си тъп, че искаш да го кажа? Той не ме обича така, както бащите трябва да обичат дъщерите си! Той е ненормален, извратен, болен! Иска да ме чука!

Фрост я зяпна шокирано.

— Не мога да повярвам — рече.

— Казвам ти, че е така! — Гласът й отново прозвуча остро. Майка ми се самоуби! На него изобщо не му пукаше за нея! Аз го интересувах! Само трябва да го видиш, когато е с мен! Не мислиш ли, че имам достатъчно опит с мъжете, за да знам? Ето защо ме държи далеч от себе си. Вече не е сигурен, че може да се контролира!

Фрост пое дълбоко въздух.

— За Бога…

— Толкова щастливо си живеех в Рим. Знаех какво е положението, така че много внимавах. Никога през болния му мозък не беше минавала мисълта, че имам нужда от секс. После ония тъпанари се опитаха да ме отвлекат и всичко излезе наяве. Тогава болният ми баща осъзна какво става. — Лицето й се сгърчи, докато се опитваше да спре сълзите си. — Така че ме бутна в този дяволски затвор и ще ме държи тук, за да не може никой мъж да ми се радва. Ще ме държи тук, докато умре!

Фрост продължи да я гледа зяпнал. Не можеше да измисли какво да каже.

— Майк! Трябва да ми повярваш! Ти си единственият, които може да ми помогне! — Тя се плъзна от стола и падна на колене, като улови Фрост за китките. — Не мога да живея повече така! Слушай, Майк, ако той умре, аз ще съм свободна и ще наследя всичките тези пари. Милиарди долари! Ноктите й се впиха в китките му — Разбираш ли какво ти казвам, Майк? Ти си единственият, които може да ме освободи! — Пусна китките му и като се люшна между коленете му, опря глава на гърдите му. — Майк, моля те да го убиеш.

Фрост стоя дълго време неподвижен, докато умът му усилено работеше.

Помисли си: Господи! Тя е откачила! Не вярвам нито на една дума от онова, което ми каза! В каква каша се забърках!

— Майк! — Пръстите й се плъзнаха под ризата му. — Можеш да имаш всичките пари на този свят! Убий го заради мен! Освободи ме! Има толкова много пари, Майк. Те не ме интересуват. Искам само да съм свободна.

Пръстите й, които се плъзгаха по запотената му гръд, предизвикваха у Фрост тръпки. Леко и настойчиво той я отблъсна от себе си, бутна стола си назад, стана и погледна надолу към нея, както беше застанала на колене.

— Джина! — Постара се гласът му да прозвучи остро. — Я се съвземи! Не можеш да искаш от мен да убия собствения ти баща!

Тя приседна на петите си и той усети как по тялото му минава студена тръпка, когато погледна в очите и. Сега беше сигурен, че е под въздействието на наркотик.

— Той е стар и много болен — каза тя. — Аз съм млада и животът е пред мен. Убий го заради мен. Убий го и с толкова много пари ще имаш всичко, което пожелаеш.

Фрост се отдръпна и й обърна гръб. Планираше да я отвлече за пет милиона долара! Трябваше му време, за да обмисли тази внезапна промяна в положението. Нека допуснеше, че Гранди умре? Щеше ли това ненормално момиче да наследи огромното му богатство? Ами ако го наследеше? Фрост усети пулсът му да се ускорява. Умът му се насочи към Силк. Той беше професионален убиец. Можеше да премахне Гранди без затруднения, но нямаше да стои спокойно, щом разбереше, че той (Фрост) можеше да измъкне всичките тия пари от това момиче!

Това беше нещо, върху което трябваше да помисли.

Неподвижен, с поглед към прозореца и с гръб към нея, той попита:

— Колко време ще остане тук баща ти?

— Една седмица.

Е, за една седмица щеше да има достатъчно време да обмисли внимателно всичко това. Обърна се.

— Не ти обещавам нищо, миличка — рече, — но можеш да се надяваш.

— Кога? — Тя се изправи несигурно на крака.

— Скоро. Нека помисля. В неделя минавам дневна смяна. Можеш ли да дойдеш тук следващия четвъртък през нощта?

Тя поклати глава.

— В сряда. Баща ми и Амандо имат среща с други бизнесмени в девет. Тогава мога да дойда.

— Тогава до сряда.

— Моля те, моля те, Майк, освободи ме. — После се обърна и излезе от къщичката.

Фрост усети студена пот да се стича по лицето му.

Застана до прозореца и видя как тя се стрелна към храстите.

* * *

След като прекара два часа на плажа и поплува, Фрост се качи в своята T.R.7 и подкара към „Асо Пика“. Пристигна в 17.20 — мъртвото време, когато персоналът почиваше, паркингът беше пуст и дейността беше сведена до нула.

Когато влезе в празния ресторант, Рос Ъмни, който седеше до една маса и проверяваше фактурите от обяда, стана.

— Здрасти, Майк! — Широката му чаровна усмивка се появи. — Не очаквах да те видя толкова скоро.

— Има някои неща, за които трябва да поговорим — отвърна кратко Фрост. — Къде е Силк?

— Играе на джин с Митч. Да вървим.

Ъмни отведе Фрост в стаята над басейна.

Силк и Гоубъл седяха на масата до големия прозорец. Отстрани на Гоубъл имаше друга маса, на която бяха сложени кифлички с крем и голям чайник. Когато Ъмни и Фрост влезнаха, Силк каза „Джин“ и Гоубъл хвърли, псувайки, картите си.

Силк вдигна поглед, втренчи се във Фрост и повдигна вежди.

— Хайде да поговорим — рече Фрост и седна на едно кресло встрани от масата.

— За какво? — Силк събра картите, погледна Гоубъл и каза: — Дължиш ми петдесетачка.

— Мислех, че ще забравиш — отвърна Гоубъл и натъпка една кифличка в устата си.

— Да поговорим — повтори нетърпеливо Фрост. — Престани с тия неща. Имаме работа, не е ли така?

Силк се изправи, отиде до едно кресло близо до Фрост и седна.

— Е?

Гоубъл взе друга кифличка, поколеба се, после стана и седна на един стол до Силк. Ъмни се отпусна на другия стол.

— Е, добре — подхвана Фрост. — Уредил съм нещата, така че ще отвлечем момичето.

Силк се усмихна.

— Това са добри новини. — Погледна Гоубъл, после Ъмни. — Казах ли ви, че Майк е умен?

— Точно така ни каза — рече Гоубъл, а твърдите му малки очички бяха приковани във Фрост. — Хайде да чуем колко е умен.

Силк се обърна към Фрост.

— Давай. Искаме да чуем как ще упоиш Амандо, Марвин и момичето. Искаме да знаем как ще се справиш с кучетата и ще неутрализираш оградата. Почвай.

Фрост запали цигара, като гледаше Силк.

— Говори пръв. Казах ти, че съм уредил тези въпроси, но няма дума да продумам, преди да чуя как си ми гарантирал петте милиона долара. Няма да продължа, преди да чуя.

Гоубъл рече:

— Истинско копеле. Предупредих те, Лу.

Фрост бързо се изправи, хвана Гоубъл за ризата, изправи го на крака и със силен удар го запрати през стаята.

— Я го повтори, дебел глупак такъв — изръмжа Фрост с полицейския си глас, — та да ти избия зъбите и да ги събираш по земята.

В ръката на Гоубъл се появи пистолет.

— Митч! — Гласът на Силк беше тих и убийствен.

Гоубъл хвърли святкащ поглед на Фрост и прибра пистолета.

Силк продължи:

— Говориш необмислено, Митч.

Гоубъл се поколеба, после кимна. Върна се бавно до стола си и седна.

— Извинявай, Майк — каза той.

Фрост му се усмихна.

— Моля, нямаш проблеми — отвърна и седна. После погледна Силк. — Ще работим ли заедно, или да изляза и да забравя цялата работа? Питам те как ще ми гарантираш — повтарям: гарантираш — че ще си взема дела и той ще ми е сигурен.

— Ако ти го кажа — рече тихо Силк, — ще работиш ли с нас?

— Ще работя, ако ме убедиш.

— Не бързай. Ще те убедя, но веднъж развържа ли си езика, няма да има връщане назад. Ще действаш заедно с нас или ще те убия.

Ако аз не те убия пръв, помисли си Фрост, а лицето му остана безизразно.

— Няма нужда от заплахи — каза той. — Убеди ме, че парите ми са гарантирани, и се включвам.

Силк кимна.

— Веднъж докопаме ли момичето, това ще е най-сладкото отвличане, което можеш да си представиш. Няма да има ответен удар. Чу ли ме добре? Никакъв ответен удар.

Фрост изтръска пепелта от цигарата си.

— Хайде де! Смяташ да убиеш Марвин. Ченгетата тук са умни. Вероятно ще има ответен удар. Не се самозалъгвай, че щом Гранди си върне дъщерята, няма да вдигне пара.

— Марвин няма да бъде убит и Гранди няма да вдигне пара — рече Силк.

Фрост застина, гледайки втренчено Силк.

— Ето защо това отвличане ще е толкова сладко — продължи Силк. — Когато ти казах, че Марвин ще изчезне завинаги, исках да изпитам нервите ти. Исках да бъда сигурен, че ще се примириш с убийство. Няма да има убийство, но сега знам, че щеше да участваш дори да имаше убийство. Сега съм сигурен, че съм избрал подходящия човек. Можеш да се успокоиш, Марвин няма да умре, а само ще бъде дрогиран.

Фрост бавно поклати глава.

— Тогава всичко отново се стоварва на моя гръб. Каза, че подозренията ще паднат върху Марвин.

— Казах го, но тогава те изпитвах. Исках да видя реакцията ти. — Силк се наклони напред и едното му око заблестя. — Няма да има пара… Никаква пара. Никакви ченгета… Нищо. Парите ще бъдат платени и момичето върнато. Това ти гарантирам.

Фрост погледна Гоубъл, после Ъмни, после отново Силк.

— Продължавай — рече той.

— Казах ти, че Рос може да измъкне информация и от глухоням и наистина е така. Когато беше направен онзи нескопосан опит да се отвлече момичето в Рим, си помислих, че мога да опитам. След като проучи мерките за сигурност, Митч отсече, че няма начин, но аз продължих да мисля върху това. Така че изпратих Рос в Рим. Той се върна с информация, но Митч настояваше, че не е възможно, защото момичето е много добре пазено. Така че аз продължих да мисля, а Марша откри теб… Вътрешният човек. Казваш, че си намерил решение на въпроса как да се доберем до момичето. Аз пък ти казвам, че с информацията, която имаш, и с тази на Рос ще извършим най-сладкото отвличане на света.

— Каква е информацията на Рос? — попита Фрост. Силк се усмихна със злата си усмивчица.

— Ще разбереш, но помни, че след като чуеш за това, ще си вътре в работата и ще останеш вътре… Ясно ли е?

— Повтаряш се — отвърна нетърпеливо Фрост. — Каква е информацията?

Силк се взря изпитателно в него за един доста продължителен момент.

— Няма да го повтарям още дълго. Само искам да разбереш, че след като чуеш тази информация, ще действаш с нас и няма измъкване за теб, освен с куршум в главата… Ясно ли е?

Двамата мъже се втренчиха един в друг изучаващо. Единственото око на Силк гледаше убийствено. Фрост усети, че започва леко да се изпотява.

Пет милиона!

— Каква е информацията — попита с тих и овладян глас.

Силк продължи да го гледа втренчено.

— Сигурен ли си, че искаш да знаеш? — настоя той с мъртвешки глас.

— Престани, Силк — извика Фрост. — Пробутвай тия номера другаде, но не и на мен.

Силк се усмихна и се обърна към Ъмни.

— Хайде, кажи му, Рос. Ще работи с нас… Кажи му.

— Добрах се до счетоводителя на Гранди: човек на име Джузепе Веци — започна Ъмни. — Пада си по млади момчета и има богата жена. Не е никакъв проблем да го притиснеш. Всички богати италианци укриват средства.

Понатиснах го и сключихме сделка. Той взима десет милиона, ние — двадесет, и Гранди няма да може да направи нищо срещу това. Имаме фотокопия на всички швейцарски транзакции. Дори Гранди да реши да вдигне врява, когато дъщеря му бъде отвлечена, след като тези фотокопия бъдат предадени на италианската данъчна полиция, той може да се озове в затвора за петнадесет годинки и го знае. Така че след като се докопаме до момичето, няма да имаме никакви проблеми. Ние четиримата — Лу, Митч, ти и аз, ще подпишем документ, който ще ни направи акционери с по пет милиона всеки, и Гранди ще прехвърли тайната си сметка на нас. Ще сме осигурени. Няма никакъв проблем, а и Веци ще си получи своето.

— Но ще ни прехвърли ли Гранди сметката си? — попита Фрост, леко зашеметен от онова, което беше чул.

— Или ще го направи и ще си получи дъщерята обратно, или няма да го направи и ще влезе в затвора за петнадесет години. Можеш ли да си представиш толкова богат човек като Гранди да влезе в затвора? — попита Ъмни, подсмихвайки се.

— Казах ти, Майк, че това ще е сладко отвличане — рече Силк. — Никакви ченгета, никакви проблеми, но трябва да се докопаме до момичето. Сега да чуем от теб как ще стане това.

— Искам да видя документа, за който говорите — онзи, с който сметката се прехвърля на нас — отвърна Фрост.

— Не поемаш рискове, а? — усмихна се злобно Силк. — Покажи му го, Рос.

Ъмни стана, отиде до едно бюро, отвори някакво чекмедже и се върна с лист, който подаде на Фрост.

Фрост прочете внимателно написаното там. Най-отдолу беше оставено място за подписа на Гранди. Прочете го още веднъж и кимна.

— Добре, мисля, че това урежда въпроса — съгласи се той и върна документа на Ъмни. — Хубаво, удовлетворен съм. Сега ще ви кажа всичко едно по едно. Следващата събота ще бъде денят ни за действие. Ако не искате да е толкова бързо, ще трябва да почакаме още един месец. Ето защо: от Марша разбрах, че всяка първа събота от месеца тя има среща с Амандо, а това е следващата събота. Той пристига тук около девет, пийва едно питие, свършва си работата и си тръгва. Според нейните думи всичко е рутинно. Давате й една от таблетките и въпросът с Амандо е решен. Забравих да ви попитам, бързо ли се разтварят таблетките и имат ли вкус?

— Бързо и нямат вкус — отвърна Силк.

— О’кей. Амандо изпива питието си и в три сутринта е извън строя. Дотук как ви се струва?

Силк кимна.

— Няма проблеми — рече.

— С Марвин винаги вечеряме заедно — продължи Фрост. — Винаги изпиваме по една-две кутии бира, така че няма да ми е трудно да сложа хапчето в нея. В неделя минавам нощна смяна, така че в събота мога да му кажа, че съм изморен и ще си лягам. Той ще се настани пред мониторите и около два през нощта ще бъде извън строя. Значи с Амандо и с Марвин приключихме. — Фрост направи пауза и погледна Силк. — Все още ли одобряваш?

— Уредил си проблема с Амандо и Марвин — отбеляза Силк. — А сега за кучетата? За оградата? Ами как ще упоиш момичето?

— Няма да има нужда да упояваме момичето. Тя ще се погрижи за кучетата и за оградата — отвърна Фрост.

Гоубъл го прекъсна ядосано:

— Виждаш ли, Лу, тоя тип или ни будалка, или не е добре с главата!

Фрост го погледна.

— Нямам намерение да те слушам повече, дебеланко — каза Фрост с равен глас. — Отвори си устата още веднъж и ще те смажа!

— Млъкни, Митч! — излая Силк. — Не се намесвай! — Обърна се към Фрост. — Продължавай… Слушам те.

— Тази сутрин Гранди пристигна във вилата. Говори с мен. — Разказа им подробно за разговора си с Гранди. — Така че се отървах от Амандо и от Сука — продължи той, — а това е важно. Означава, че в стаята на охраната няма да има неочаквани посетители. А ето я и голямата новина. Този следобед Гранди и Амандо излязоха и момичето дойде в къщата ми. Тя е напълно луда. Можете ли да познаете какво ме кара да направя? — Той млъкна за малко и погледна тримата мъже, после понижи глас и продължи: — Помоли ме да убия баща й, за да бъде свободна.

В стаята настъпи дълбока тишина, нарушавана само от бръмченето на климатичната инсталация. Силк кръстосваше и прекръстосваше крака. Ъмни прокарваше пръсти през гъстата си коса. Гоубъл тихо сумтеше.

— Вероятно вие тримата не можете да осъзнаете какво означава за момиче с темперамента на Джина да бъде затворено зад смъртоносна ограда — наруши тишината Фрост. — Момичето е с гореща кръв. Единственият й изход е смъртта на баща й. Тя го знае. Знае, че докато е жив, ще остане зад решетките. — Фрост спря, за да запали нова цигара, а тримата мъже стояха приведени напред, гледаха го и го слушаха. — Сега ще ви кажа още нещо. Гранди е извратен. Повтарям ви онова, което чух от нея, а тя звучеше много убедително. Той изпитва нещо към нея — имам предвид наистина нещо — или може би трябва да го кажа направо? Тя знае. Много се е чукала и познава мъжете. Когато италианските вестници писали за начина й на живот, Гранди я сложил зад решетките. Щом той не можел да я има и никой друг нямало да може. Ясна ли ви е картинката?

— Продължавай — рече Силк. — Дотук те подкрепям.

— След като ме уверихте, че откупът е гарантиран, аз основах хода на мислите си върху това ваше уверение.

— От онова, което Джина ми каза, съдя, че тя ще направи всичко, включително и да накара някого да убие баща и, за да се освободи. С нея имаме среща в сряда, когато Гранди ще бъде навън. Смятам да я попитам дали ще й хареса да бъде отвлечена. В невротичното състояние, в което се намира, хващам се на бас, че ще хареса идеята. Ще й обясня, че имам трима добри приятели, които желаят да й помогнат да се освободи, но ще ни е нужна помощта й. Тя има директен достъп от вилата до стаята на охраната. Всичко, което трябва да направи, ще й кажа, е да влезе в стаята в три сутринта в неделя, където ще намери Марвин упоен. Ще й кажа кои бутони трябва да натисне, за да отстрани кучетата и да неутрализира оградата. След това ще трябва само да отиде до пристанището, където вие тримата ще я чакате в една лодка и ще я отведете на безопасно място. Сигурен съм, че мога да я убедя да направи всичко това, така че дори няма да ви се наложи да влизате на територията на имението — Фрост погледна въпросително Силк. — Харесва ли ти?

— Дотук е добре. Продължавай.

— Къде ще я държите?

— Тук… Къде другаде? Може да я сложим в стаята на Марша.

— Чудесно. Значи ще имаме момичето без каквито и да било неприятности. На сутринта аз отивам да сменя Марвин, намирам го дрогиран, обаждам се на Сука, намирам и Амандо дрогиран, а също така откривам, че Джина е изчезнала. Намирам в стаята на охраната плик, на който пише: това е съобщение за искания откуп, което трябва да се предаде на Гранди. Никакви ченгета, в противен случай… Така че аз взимам нещата в свои ръце. Обаждам се на Гранди. Сука ще знае къде мога да го намеря. До момента, в който Гранди пристигне, Марвин и Амандо ще са дошли на себе си, но положението ще е напълно в мои ръце. Гранди прочита съобщението и вижда, че няма измъкване. Плаща или отива в затвора. Оставяте му един ден да се поизпоти, после се обаждате по телефона и с малко късмет той ще се съгласи да се срещне с един от вас. Аз ще внимавам да не реши да предприеме нещо. Знае, че съм имал работа с отвличане, когато бях във ФБР, така че ще се посъветва с мен. Ще ме вземе със себе си, за да уредим сделката. Получавате подписания документ и му предавате момичето, после се изпарявате. Оставаме аз, Джина и Гранди. Тя ще каже на баща си да върви на майната си. Аз ще му обясня, че няма юридически основания да я задържа, така че Джина ще може да си върви. Хич не ми пука къде ще отиде, но сделката ще е да може да го направи. Ще се върна във вилата с Гранди. Щом осъзнае, че е загубил дъщеря си, той ще прекрати договора за наемане на вилата и ще се разплати с Марвин и с мен. Ще се кача на самолета за Швейцария, ще взема своя дял от парите и ще заживея щастливо. — Фрост се усмихна на Силк. — Какво мислиш?

Силк кимна.

— Хитро, Майк. — Погледна другите двама. — Вие какво ще кажете?

— На мен ми харесва — рече Ъмни. — Да, хитро е.

Гоубъл се изправи и взе последната кифличка с крем от подноса.

— Аз пък мисля, че ще има проблеми — обади се той, отхапвайки от кифличката. — Хайде да обсъдим цялата работа, а?

Така че четиримата седнаха около масата и обсъдиха всичко отначало. Час по-късно Фрост бутна стола си назад и стана.

— Трябва да се връщам — каза той. — Значи всички сте съгласни, при положение че успея да убедя Джина?

— Точно така — отвърна Силк. — След като ни убедиш, че ще се включи, започваме да действаме.

— Ще дойда тук в четвъртък вечерта в 18.00 — каза Фрост. — Искам да ми дадете копие от този документ, подписано от вас тримата. Искам и копие от бележката за откупа, която ще изпратите на Гранди.

— О’кей — отвърна Силк. — Май ще работим заедно, Майк.

Фрост кимна на тримата и излезе от стаята.

Настъпи дълга тишина, после Митч стана, отвори вратата и огледа празния коридор. Затвори вратата и се облегна на нея.

— Вярвам на тоя тип толкова, колкото бих повярвал на гърмяща змия.

— Не се безпокой за него — отвърна Силк със злобната си усмивка. — Гърмящите змии могат да бъдат отстранени, нали?

* * *

Сряда вечерта: 21.00 ч.

Фрост крачеше неспокойно из къщичката си. От време на време удряше свитите си юмруци един в друг. Малко след осем бе видял Амандо и Гранди да потеглят с ролса. Беше почоплил хубавата вечеря и после беше казал на Марвин, че е гроги, беше го оставил пред мониторите и се беше върнал в къщичката си. Марвин го беше предупредил, че ще пусне кучетата точно в девет.

Когато стрелките на часовника му показаха 21.03, загаси лампата и отиде до прозореца.

Господи! — помисли си той. Колко бавно бяха минали последните пет дни! Тъй като беше нощна смяна, изобщо не беше виждал Гранди. Беше прекарал дните на плажа. Не се беше доближавал до „Асо Пика“. И сега, най-после, сряда беше дошла, но все още не беше сигурен Дали Джина щеше да дойде при него. Какво фиаско щеше да е, ако не дойдеше! После я видя да притичва иззад храстите и да се насочва към къщата му. Отвори вратата точно когато се бе озовала на прага. Тя се хвърли в ръцете му, тялото й се притисна към неговото и той трябваше да я отблъсне, за да затвори и да заключи вратата. След това я сграбчи. — О, Майк… Толкова чаках и чаках! — възкликна тя. — Всеки час от тези ужасни дни беше истинско мъчение за мен!

Той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Спря да запали нощната лампа, после я сложи на леглото. Беше дръпнал предварително завесите и знаеше, че от стаята на охраната Марвин не можеше да види светлината в спалнята му.

— И аз чаках — каза той, навеждайки се над нея. — Колко време имаме?

— Три часа, не повече.

Джина вече събуваше раираните си панталони и той ги издърпа, докато тя разкопчаваше бюстието си.

Съвкуплението им беше неистово: две освободени от задръжките си животни, и когато накрая достигнаха върха, тя нададе приглушен писък, сякаш се задушаваше.

Лежаха прегърнати, докато дишането им не се успокои. Фрост я държеше нежно, но сега си даваше сметка, че времето лети.

— Джина, скъпа — рече той, все още прегръщайки я, — мисля, че открих начин да те измъкна.

Усети как тя замръзна до него, после се отдръпна и седна.

— Искаш да кажеш, че ще го убиеш?

Като видя блясъка в очите й, Фрост усети по тялото му да преминава студена тръпка. Сигурно е луда! — помисли си той. Внимавай, много внимавай!

— Не… Имам по-добра идея. Нали разбираш, скъпа, ако го убия, ченгетата все някога ще разберат и какво ще стане с мен след това?

— Ти си умен! — Тя хвана ръката му. — Ще намериш начин да изглежда така, сякаш е било нещастен случай. — Стисна го по-силно. — Мисли! Ако умре, ще получиш толкова много пари!

— Откъде си сигурна, че ще остави парите си на теб? — попита Фрост.

— Че на кого другиго? — Тя се усмихна и пръстите й започнаха да го галят. — Ще бъда по-богата от Кристина Онасис! Милиарди долари! Можеш да имаш толкова, колкото поискаш. Убий го, Майк, и ти обещавам всичко, което поискаш!

Фрост отмести поглед. Не искаше да забележи отвращението му.

— Не, имам по-добра идея: никакви усложнения, никакъв риск, никакви ченгета, а ти ще бъдеш свободна.

Тя го погледна. Главата й беше леко наклонена настрани. Той си помисли колко развратна и жестока изглеждаше.

— Каква идея? Коя идея може да бъде по-добра от тази да бъде убито това извратено дърто говедо?

Това е то, помисли си Фрост. Ако не се съгласи, какво, по дяволите, ще правя аз?

Като я гледаше право в очите, той изрече бавно и отчетливо:

— Какво ще кажеш да бъдеш отвлечена?

Очите й се разшириха, после тя се разсмя весело.

— Отвлечена? Умирам за това! Винаги съм искала да ме отвлекат! Когато ония диванета в Рим се опитаха да ме отвлекат, толкова се развълнувах, че се подмокрих. Ще ме отвлечеш ли, Майк? С огромно удоволствие бих се оставила да ме пъхнат в шкаф като Пати Хърст. Умирам да се държат грубо с мен. Ще умра от кеф, ако ме изнасилят!

Като я слушаше и я гледаше, Фрост усети, че му прилошава. Изтърколи се от леглото и застана по-надалеч от нея. Докато той навличаше джинсите си, тя се отпусна по гръб на леглото, зърната на гърдите й се бяха втвърдили, краката й бяха широко разтворени.

— Не го прави — каза тя, — харесва ми да те гледам гол.

Фрост не й обърна внимание, а отиде до тоалетката, където беше оставил бутилка скоч и чаши. Наля си солидна доза и погледна към нея.

— Едно питие?

Тя направи гримаса.

— Не… Ела тук. Разкажи ми за отвличането.

Той пресуши чашата на един дъх, после запали цигара и се приближи до леглото. Седна на крайчеца му, по-настрани от нея.

— Идеята е добра — рече, — но първо искам да изясним нещата. Каза ми, че не ти пука за парите. Все още ли мислиш така?

Тя го погледна и кимна.

— Има само едно нещо, за което ми пука — отвърна. — Искам да съм свободна и да правя каквото ми хрумне. Изобщо не ме е грижа за парите. Искам само да се измъкна оттук и да си живея живота.

— Ако наистина го мислиш, имам отговора.

— Мисля го. Кажи ми.

— Мога да уредя да бъдеш отвлечена. Имам приятели, които ще помогнат.

— Кой?

— Няма нужда да знаеш, миличка, но те уверявам, че те не трябва да те тревожат.

Очите й се впиха в него.

— Те какво ще спечелят от тази работа?

— Откупа.

— А ти?

— Част от откупа.

— Е, разправи ми.

Не беше сигурен, че я е хванал на въдицата, но сега знаеше, че трябва да й изложи плана. През следващия половин час й говори убедително. Обясни й какво трябваше да направи. Обясни й как баща й е укривал данъци.

— Нищо не може да направи, освен ако не иска да отиде в затвора, скъпа. Ти си получаваш свободата, аз — откупа. Между нас казано, хванали сме го натясно — заключи той. Направи пауза, давайки си сметка, че се беше изпотил. — Какво мислиш по въпроса?

Тя погали гърдите си и му се усмихна.

— Чудесно… Страхотно.

Той я погледна неспокойно.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна. Значи в събота… ще бъда свободна! — Плъзна се по леглото към него и го привлече към себе си. — Да не говорим повече, Майк… Хайде да се пораздвижим!