Метаданни
Данни
- Серия
- Маршът на Турецки (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ямарка в Сокольниках, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Минка Златанова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фридрих Незнански. Черният квадрат
Руска. Първо издание
ИК „Атика“, София, 2001
ISBN: 9564-729-130-0
История
- —Добавяне
8.
26 ноември 1982 година
Меркулов бързаше. Печаташе някакъв документ на своята „Оптима“. Когато влязох, се намръщи недоволно, но не защото ме виждаше, а защото в съседния кабинет ехтеше с пълна мощност включеният телевизор. Там се бяха събрали студентите третокурсници, дошли при нас на опознавателна практика. Улових погледа му към стената — дори нямаше време да почука, за да накара несъобразителните хлапаци да намалят звука. Наложи се аз да се намеся: отидох и прекъснах колективното гледане на филма „Убит при изпълнение…“, като отпратих практикантите при Мойсеев да се запознаят с най-новите постижения на родната ни криминалистика…
Когато се върнах, видях, че моят началник е много доволен от нещо, но не го попитах за причината — ако иска, сам ще ми каже. Започнах да преглеждам протоколите от новите разпити на свидетели в МУР, които ни бе донесъл дежурният мотоциклетист.
— Проучи ги! — одобрително кимна Меркулов. — Аз трябва да ида при Емелянов… Разбрахме се за десет и половина — и ми подаде четвъртия екземпляр от току–що написания документ.
В този миг иззвъня, по-точно избръмча тихо като комар телефонът на бюрото му. „Странно — помислих си, — явно вчера са сменили апарата, старият беше по-гласовит.“
— Да, Сергей… Сергей Андреевич… идвам…
Моят началник се бе понадигнал от креслото, но не от някакво раболепие, а защото започна да събира книжата си. Не бих казал, че във всяко отношение следва най-ранното правило в човешкото поведение: „обикни ближния като самия себе си“. Но съвременната интерпретация на това правило: „заслужи любовта на ближния си“, не му беше чужда…
Меркулов отиде при Емелянов, а аз зачетох:
„Строго секретно
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
(за подвеждане под наказателна отговорност)
Москва, 26 ноември 1982 година
Следователят по особено важни дела при Московската градска прокуратура, съветникът от правосъдието К. Д. Меркулов, след като разгледа материалите по делото за убийствата на гражданите В. Н. Ракитин и В. С. Куприянова,
УСТАНОВИ:
Като началник на отдела за специални разследвания при Трето главно управление «Т» (научно-технически стратегически изследвания) при КГБ на СССР и разполагайки със значителни пълномощия, включително да се разпорежда с кредитите при закупуването на западна технология и продажбата на стратегически суровини, В. В. Касарин системно се е обогатявал за сметка на съветската държава, създавайки парични излишъци както за себе си, така и за други лица, заемащи особено отговорно положение в комунистическата партия и държавното управление.
За периода от 1975 до 1982 г. В. В. Касарин е присвоил 6 (шест) милиона рубли.
Опасявайки се да не бъде разобличен от служители в Министерството на външната търговия, ГРУ при Генщаба на СССР и КГБ на СССР, той е извършил самостоятелно, както и с помощта на свои подчинени или агенти редица физически разправи — убийства, включително на А. Е. Зотов, Ю. Ю. Леонович, А. Мазер, В. С. Куприянова и В. Н. Ракитин.
Като извършители на престъпните замисли е използвал своите агенти Владимир Казаков-Крамаренко и Виталий Шакун — изцяло зависими от него, — които е снабдявал с необходимата информация, прикритие и оръжие.
На 17 ноември т. г. Казаков и Шакун, подстрекавани от Касарин, нападат в парка Соколники гражданина Ракитин, удушават го с жица и му отнемат чантата със секретна документация, образци от фалшива валута и лични записки, разобличаващи Касарин в извършването на държавни престъпления, след което симулират самообесване на жертвата.
Същата вечер, след като проникват в хотел «Централен», подлагат на изтезания гражданката В. С. Куприянова и накрая я убиват с пистолет «Браунинг».
Опасявайки се да не бъде разобличен от Казаков-Крамаренко, Касарин възлага на един от своите (неустановен от следствието) агенти да го убие. През нощта на 21 срещу 22 ноември т. г. във влака Москва — Новоросийск неизвестният стреля в Крамаренко с пистолет «Колт» 7.65 мм и му нанася тежка телесна повреда с опасност за живота.
Пак така, опасявайки се от разобличенията на Ю. Ю. Леонович и чуждестранния гражданин Алберт Мазер, съучастници в користните му злоупотреби, Касарин поръчва на своя дългогодишен агент Виталий Шакун да убие тези лица. Вечерта на 21 ноември 1982 г. в ресторант «Берлин» с пистолет парабел «Браунинг» Шакун убива Леонович и ранява Мазер.
По-късно, на 23 ноември т.г., гражданката Соя-Серко, също съучастница на Касарин в много престъпления, изпълнявайки неговата воля, прониква в института за бърза медицинска помощ «Склифосовски», преоблечена като сестра, и дава отрова на А. Мазер, който скоро след това умира.
Вземайки под внимание гореизложеното и позовавайки се на чл. 143 и 144 от НПК на СССР,
ПОСТАНОВИХ:
Да се подведе под наказателна отговорност гражданинът Василий Василиевич Касарин, като му се предявят обвинения по членовете: 102, точка «е» (предумишлено убийство), 17–102, точки «в», «г», «е», «з», «л» (съучастие в предумишлено убийство), 93–1 (злоупотреби в особено крупен размер), 88, част 2 (валутни операции в особено крупен размер), 170, част 2 (злоупотреба със служебното положение), 173, част 2 (получаване на подкупи).
Следовател по особено важни дела
при Московската градска прокуратура
съветник от правосъдието Константин Меркулов“
С голямо нетърпение зачаках Меркулов, искаше ми се да обсъдим постановлението, и напрегнато се ослушвах да чуя познатите стъпки. Най-после той се върна, но не така въодушевен както преди, веднага седна на машината и зачука като кълвач. После пъхна написаното в плик, подаде ми го с двайсет рубли за такси и заръча спешно да го отнеса на Пономарьов, като ми каза адреса му на проспект „Университетски“.
Това пътуване ми отне малко повече от час.
Едва когато се върнах — в два и нещо, — започнахме да обсъждаме с Меркулов подробностите от нашето дело. Пушехме цигара от цигара и гадаехме дали ще се задвижат нещата след нашия сигнал, изпратен до Чебриков чрез Пономарьов…