Фридрих Незнански
Черният квадрат (53)

7.

Прокурорът криминолог Семьон Семьонович Мойсеев, голям специалист в професията си, бивш командир на танкова рота през Отечествената война, която му бе оставила за спомен раздробено коляно и пет медала, буквално примираше пред всеки началник, защото както по рождение, така и по паспорт се водеше стопроцентов евреин. А това означаваше, че още при първото съкращение той пръв ще изхвърчи съгласно секретните директиви за по-нататъшното подобряване на работата с кадрите.

Така и сега, докато ние — Меркулов, Грязнов и аз — седяхме до нерационално дългата маса в кабинета по криминология, където ни бе извикал Льоня Пархоменко за поредната „лекция“ по делото на Ракитин, и слушахме разсеяно втръсналите ни сентенции на началника на следствената служба, Семьон Семьонович се суетеше между шкафовете, накуцвайки много по-силно от обикновено и опитвайки да се оправдае за неизвършени грехове.

— Седнете, моля ви, Семьон Семьонович — кипна по някое време Пархоменко и Мойсеев тутакси седна на първия попаднал му стол в най-отдалечения ъгъл, като изфъфли нещо за извинение — със зъбите също не беше добре.

Всички си отдъхнахме с облекчение, когато най-после Пархоменко се разкара и можехме вече да се заемем с работа.

Току-що от Института за съдебни експертизи бяха доставени по куриер дебели пакети с фототаблици, диаграми и заключения от комплексните съдебномедицински и съдебно-балистични експертизи и кутия с пистолети, гилзи и патрони.

От фотографиите по стените ни гледаха прочути криминолози: мустакатият французин Алфонс Бертийон, първи в света предложил научни методи в криминалистиката, високочелият австрийски следовател Ханс Грос, автор на „Настолна книга на криминалиста“, черноокият американец Колвин Годард, изтъкнат балист с интелигентна физиономия, руският учен Евгений Фьодорович Бурински, открил и внедрил в практиката метода на цветоотделителната фотография… Всички те слушаха с интерес нашия разговор и очевидно им беше ясен проблемът ни.

Мойсеев с невероятна сръчност „сервира“ масата „за седем души“ — вместо чинии с ястие бяха сложени четири истински пистолета и три картонени, до тях — гилзи и патрони също като вилица и нож. Криминалистът взе картонените макети, сложи ги акуратно един върху друг, постави до тях в редичка три гилзи и три леко деформирани куршума и опря пръст в заключението от експертизата:

— „… тъй като следите по куршумите, извадени от телата на Куприянова, Леонович и Мазер, ясно отразяват микрорелефа по стените на канала на цевта, то от съвкупността на отразените признаци може да се стигне до извода, че и в — трите случая е стреляно с едно и също оръжие, което е идентифицирано като пистолет парабелум «Браунинг» девети калибър…“ — в скороговорка прочете той. — А това означава, че пистолет номер седем не съществува във вашето дело. Пистолет номер пет е на милиционерския сержант Замотаев. Куршумът с девети калибър, изстрелян от този пистолет, се е забил в дървената облицовка на тавана на вагона. А Казаков е бил ранен с ей това куршумче калибър 7.65 от чуждестранен пистолет, вероятно „Колт“. — И Мойсеев посочи макета с номер 5. — Балистичната експертиза е установила, че в Казаков е било стреляно не от първото купе, където се е намирал сержантът, а от тоалетната…

Мойсеев прибра „Макаров“ и куршума в кутията, след което продължи:

— По-нататък имаме нашия „ТТ“ калибър 7.62 под номер 3. С него всичко е ясно, най-обикновен „ТТ“ — именно от него са изстреляни трите куршума, с които бяха ранени нашите колеги Гаибов и Нагорни. У Казаков е открита заредена „Берета“ трийсет и втори калибър, изящна вносна играчка, при нас се води под номер 6. Бих ви посъветвал, Константин Дмитриевич, да си имате едно наум за тези два пистолета, макар че те фактически не играят съществена роля във вашето дело… — Семьон Семьонович остави „ТТ“-то и беретата настрана и попита: — И така, какво ще кажете за всичко това, Константин Дмитриевич?

— Нищо хубаво. Всичко е все така неясно, както и в деня на убийството. — Меркулов огледа двата макета, останали на масата. — Значи, Александър Борисович — обърна се към мен, — търсим два пистолета — парабелум „Браунинг“ деветмилиметров и тоя „Колт“ 7.65. С браунинга са убити Куприянова, Леонович и е ранен Мазер, а с колта е продупчена главата на Казаков.

В точно този миг Грязнов попита:

— Впрочем — защо беше това „впрочем“ не можах да разбера, — намерихте ли въпросната Леся?

Нещо ми стана, сякаш някакъв дявол ме подтикна да отговоря, изобщо бях забравил, че това е нашата голяма тайна. Тъкмо понечих да разкажа на Слава за пътуването ни до Болшево и Люциан Германович Ромадин, когато неочаквано видях непроницаемото като маска лице на моя началник и тутакси затворих уста, преструвайки се, че вниманието ми е било привлечено от портрета на френския учен Марен Марсен, за първи път през 1644 година употребил термина „балистика“.

А Меркулов най-спокойно отговори:

— Разбира се, че я намерихме, Слава.

— И какво?

Затаих дъх, но за моя най-голяма изненада Меркулов продължи все така спокойно:

— Нищо. Приятелка на Куприянова, казва се Алиса, донесла от чужбина някакъв парфюм, за който балерината й дължи петнайсет рубли. Но сега едва ли ще й ги плати…

Грязнов се усмихна накриво, както само той умее, и каза:

— Ясно, Константин Дмитриевич.

Скришом погледнах Меркулов, но той вече пишеше нещо на едно листче. Грязнов стана, сложи си фуражката и колебливо попита:

— Ако не ви трябвам, другарю началник…

— Не, не, Слава, не ми трябваш. Сега отиваме с Александър Борисович в Лианозово да свършим една работа с връзки… за авточасти.

— Е, тогава довиждане и на двама ви, аз тръгвам за „Петровка“. — Грязнов изкозирува и излезе.

Междувременно Мойсеев улисано разтребваше кабинета. Меркулов ме повика с пръст и когато кой знае защо нерешително се приближих, мълком ми подаде току-що написаната бележка:

„Саша, обади се НЕЗАБАВНО ОТ АВТОМАТ на Куприянов. Кажи му, че Леся е Алиса Фьодоровна Смитюк и е приятелка на жена му, тел. 218-74-21, живее в Останкино. Въпросите после.“

Стремглаво слязох по стълбите и изтичах на отсрещния тротоар, където на ъгъла имаше няколко телефонни кабини. Набрах номера на Куприянов и когато се обърнах с лице към пресечката, видях, че в кабината на съседния тротоар Грязнов разговаря с някого…