Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маршът на Турецки (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ямарка в Сокольниках, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2015)
Разпознаване и корекция
egesihora(2015)

Издание:

Фридрих Незнански. Черният квадрат

Руска. Първо издание

ИК „Атика“, София, 2001

ISBN: 9564-729-130-0

История

  1. —Добавяне

24.

Генадий Фролов, в миналото известен боксьор, а сега телохранител на „краля на хиподрума“, се щураше като подгонен звяр из малко познатия му град с интуитивното усещане, че го следят.

Преди два часа остави фолксвагена в една задънена пряка на улица „Комунистическа“ и сега обикаляше, за да провери има ли „опашка“ след себе си…

Майор Красниковски неотстъпно го следваше от разстояние. Той можеше отдавна и без шум да го арестува, но знаеше, че „обектът“ непременно ще отиде при свои приятели, иначе би било безсмислено да идва в Липецк. Щом като вече са се заели с тая работа, трябваше да разнищят цялата мрежа. Майорът беше за пръв път в града и затова внимателно следеше откъде минава, за да не загуби посоката. Фролов се движеше на кръгове, като всеки път се връщаше при мястото, където беше оставил фолксвагена. Той не забелязваше паркираната в другия край волга, от която го наблюдаваше капитан Потьохин, както и спрялата зад ъгъла кола с оперативници от липецката криминална милиция.

Започваше да се развиделява, по улиците се появяваха все повече хора. Най-после Фролов влезе във входа на едноетажна къща на улица „Комунистическа“ с пристроена до нея авторемонтна работилница. Красниковски помаха на Потьохин да бъдат в готовност и тръгна към къщата, обмисляйки как да действа, но едва успя да се скрие зад камарата кашони в двора на работилницата, защото след две минути Фролов излезе и с бързи крачки тръгна в противоположната на колата посока. След кратко колебание как да постъпи — наоколо бе пълно с хора, току-виж, бандитът открие стрелба — майорът нарами един кашон и забърза да му пресече пътя. Фролов бегло го погледна — нищо опасно, някакъв чудак рано-рано понесъл нанякъде телевизор. Когато се изравни с него, Красниковски хвърли кашона и опря пистолета си в гърба му.

— Горе ръцете!

Вече във волгата на връщане към Луховиц Фролов изведнъж каза със злоба:

— Само половин час още, и щях да съм далече от онзи лайнян град! Момчетата щяха да приберат „фрица“ и да го разглобят за резервни части…