Фридрих Незнански
Черният квадрат (29)

23.

Трябваше на всяка цена да издирят и арестуват помощниците на Казаков — оня, който беше избягал с фолксвагена, и мотоциклетиста с „ИЖ“-то. Сега само те можеха да дадат точни показания къде е откарал Казаков богатствата на своята банда. Ето защо групата на Романова се раздели на две. Тя самата остана заедно с Грязнов в Луховицката милиция да търсят мотоциклетиста, а Красниковски и Потьохин изпрати в Липецк с волгата на началника. По сведения от Москва там се губеха следите на фолксвагена.

От Луховиц до лесничейството имаше двайсет километра.

Селцето Олховка, където живееше лесничеят Рябов, се намираше в малка долина сред хълмове, обрасли с борова гора. По пътя видяха четири водоема. „Навярно зарибени. И сигурно в края на лятото е пълно с гъби из тая гора — помисли си Романова. — Хубаво би било да дойдем тук със синовете, да се полюбуваме на тая красота.“ След напрегнатата безсънна нощ й се искаше да си почине. На нейните години — вече четиридесет и пет! — това желание бе съвсем естествено, но по-скоро някакво подсъзнателно усещане, а не мисъл… Мислите й бяха заети с друго. От МУР бе получено съобщение: „Мотоциклетистът е най-вероятно Гелий Трофимович Лукашевич, роден през 1949 година, два пъти съден за въоръжен грабеж и хулиганство. Преди половин година е освободен условно-предсрочно, има временна адресна регистрация в Москва и се намира под административен надзор на милицията… Способен е на всичко…“ Значи трябваше да го арестуват, без да се пролива кръв…

Местният участъков й докладва, че у лесничея Рябов е забелязан гост. Наистина е пристигнал с „ИЖ“. В пет сутринта двамата се качили в газката на лесничея и потеглили нанякъде навътре в гората. Кога ще се върнат, не се знае…

Сведенията бяха полезни, но не даваха отговор на основния въпрос: къде е в момента тоя Лукашевич?

Започваше вече осмият час на издирването. Всички изходи от Олховка бяха под наблюдение. Капанът за „звяра“ бе готов, но той не се появяваше, макар че бродеше някъде наблизо.

Сърцето й тревожно трепна, когато чу по радиостанцията гласа на Грязнов:

— Виждам Лукашевич. В газката на лесничея, седи до него на предната дясна седалка. Разрешете да действам?

— Остави! — изкомандва Романова с глух глас. — Сама ще се справя!

Тя излезе и застана на пътя — жена като жена, само че по-добре облечена от местните. Помаха умолително с ръка и повика. Колата спря. Романова светкавично се озова до дясната врата, отвори я и сграбчи Лукашевич за ръкава:

— Какво носиш в джобовете? Ръцете зад гърба! Слизай!

До нея тутакси изникнаха Грязнов и участъковият. Нахвърлиха се върху мотоциклетиста, извиха му ръцете зад гърба и измъкнаха от джоба му тежък „ТТ“ с два резервни пълнителя.

Външно Гелий Лукашевич беше спокоен. Само зад скулите му заиграха две буци и избиха червени петна по лицето и врата.

— Всичко свърши, Лукашевич! — каза подполковник Романова.