Фридрих Незнански
Черният квадрат (67)

10.

27 ноември 1982 година

Нямах желание за абсолютно нищо — нито да мисля, нито да виждам или разговарям с когото и да било, искаше ми се само да отпусна глава и да умра. Просто да умра и толкоз.

От мъка тропнах силно с бинтованата ръка по масата. Това пооблекчи болката в сърцето ми, която се премести в предмишницата и остро запулсира.

За мен времето сякаш се пресова в една-единствена и нескончаема минута на страдание. Отговарях на телефонни обаждания, самият аз телефонирах някъде, пиех болкоуспокояващи и пилешки бульон по заповед на Ирка Фроловска, племенница на една от моите съквартирантки. Но това не бях аз, невъзможно бе да съм аз, защото аз все още гледах Ританите безжизнени очи, притисках се до ледената й буза и виех като вълк от непоносимата изгаряща болка в сърцето си.