Фридрих Незнански
Черният квадрат (60)

3.

Меркулов се срещна с полковник Пономарьов рано сутринта на Ленинските хълмове. Беше доста хладно — около нулата. Силният вятър беше утихнал, но ръмеше студен дъжд и гладката повърхност на Москва река се бръчкаше на сребристи вълнички.

— Валерий Сергеевич? — повика Меркулов пълния мъж с кафяво кожено палто и кафява кожена шапка.

— Константин Дмитриевич? — усмихна се Пономарьов, оглеждайки го внимателно със светлите си очи. — Моля за извинение, че ви накарах да се разкарвате до тоя джендем, но тук имаме две предимства: аз съм по-близо до дома си, а вие сте по-далече от нашата служба. Знаете ли, не съм много добре. Чувствам се отпаднал, задъхвам се, кръвното ми се е повишило… Цяла седмица не съм ходил на работа. „Дядо“ Цапко ми разказа за вашите проблеми. И така, как се справяте с делото?

— Аз ли? С пет плюс! — опита да се пошегува Меркулов.

— Хайде — хайде — усъмни се полковникът, — усещам колко сте бодър, явно така ви е тонизирал един наш общ познат… Василий Василиевич Касарин.

— Точно за него бих искал да поговорим.

— Ясно — кимна Пономарьов, — добре.

— Смятам, че съвсем скоро ще разкрия заговора срещу Ракитин и ще разоблича Касарин. Вярвам в успеха и бих искал вие да ми помогнете, Валерий Сергеевич. Става дума да неутрализираме враг, а не да навредим на Комитета за държавна сигурност…

— Може ли един въпрос?… Напълно сигурен ли сте, че разполагате със стопроцентово неоспорими улики срещу Касарин?

— Предполагам, че да.

— Но аз някак не съм много сигурен…

— Тогава разрешете и аз да ви задам въпрос. Вие се разболяхте в деня на убийството на Ракитин нали, Валерий Сергеевич?

— Да. Защо?

— Просто питам.

— Ммм… Значи смятате, че добре познавате Касарин, неговото минало и настояще?

— Да.

— Прочетохте ли тетрадката, която ви е предал Алексей, синът на Ракитин?

— С голям интерес. И не само нея. Прочетох от началото до края материалите за световния пазар на суровини и за мошеничествата на Касарин…

— Бих искал да ви обясня лично някои обстоятелства в това дело — започна Пономарьов, като хвана Меркулов под ръка и го поведе с бавни стъпки към панорамната площадка. — Първо — казвам ви това като колега на колега, тоест като на човек, който е наясно с нещата, — заявлението на Ракитин и всичките му материали срещу Касарин веднъж вече бяха разглеждани в четиринайсети блок, в Кунцево, в четиристотин и девета стая на нашата „цистерна“ — тоест колегията на КГБ. И знаете ли с какъв резултат? Бе взето решение Ракитин да се третира като лице, проявило „неоторизирана активност“. А какво значи това? Че Виктор бе вече отписан. В нашия вътрешен правилник има една инструкция, четиридесет и седма, според която чекистът няма право да се обръща с жалба в друго ведомство през главата на своето началство… А Виктор се обърна. И не през една, а през десет инстанции и стигна до Политбюро… Имате представа как се разяри нашето ръководство, нали? Следващата крачка от „неоторизираната активност“ е смърт! Колегията на КГБ взема решение и наши момчета устройват на осъдения злополука, нещастен случай или дори съвсем открито убийство!

Меркулов трепна:

— Ракитин е бил официално осъден на смърт?

— Не-не. Дотам още не се беше стигнало. Второ. Грешката на Ракитин беше, че той обърка два проблема. Вместо да говори само за злоупотребите на един човек — Касарин — и да мълчи за всичко останало, той насочи гнева си към ръководството на партията и на КГБ и едва на второ място изобличаваше Касарин. И това реши всичко. Разбира се, не в полза на Виктор…

— Не разбирам — промълви Меркулов.

Стигнаха до парапета на площадката и пред тях се откри панорамата на Москва.

— Какво именно?

— Да речем, че Виктор Николаевич е бил прав само в стратегията и погрешно действа в тактически план. Да предположим. Но нима не е било очевидно, че Касарин е враг?! Враг на цялата ни съветска система…

— Нее, не може така да се преценяват нещата. Касарин е отличен работник, почти гений в разузнаването. А това, че оперира със скъпоценностите, не е толкова важно. Дори е правомерно! Началникът на такъв отдел в такова управление, каквото е управление „Т“, може всичко! Формално, разбира се, над него стоят само началникът на главното управление и един от заместниците на председателя. В действителност… той е безконтролен. Циньов и Серебровски са му лични приятели. И кой знае, възможно е да са му „под око“. Той има „зельонка“, тоест специален пропуск, който му дава право да пътува на Запад: Виена, Париж, Лондон. Има и „всъдеход“ — друг специален пропуск, подписан от генералния секретар на партията и председателя на комитета. А това е вече много нещо! Притежателят на такъв документ у нас може да прави всичко, каквото си поиска. И чек за един милион да подпише, и да убие, ако се наложи!

— Разбирам — каза през зъби Меркулов, — излиза, че с помощта на други Касарин е убил Ракитин и точка по въпроса! Дори не може да му се потърси отговорност?! Нали така?

— Не съвсем. Макар да е един от стълбовете на съветското разузнаване, познавач на вътрешната политика и най-вече на международните отношения, и макар че с него трябва да се процедира с максимална предпазливост, Касарин все пак може да бъде притиснат до стената.

— Как? — сви скептично устни Меркулов. — Нали сам казахте, че колегията на КГБ не го намира за виновен и го е освободила от всякаква отговорност.

— Ще ви посъветвам нещо — каза полковник Пономарьов с тъжна усмивка. — Още като председател на КГБ Юрий Владимирович Андропов въведе едно ново правило. За да се изключи „взаимното поръчителство и презастраховка“ и служителите да не се страхуват, че ще им се лепне етикет „неоторизирана активност“, той нареди да се сложи специална пощенска кутия във фоайето на централната ни сграда в Кунцево. До нея всеки има достъп и може да пусне писмо, в което да пише дори че неговият началник — еди–кой си генерал — е американски шпионин! На всеки час кутията се изпразва и съдържанието й се слага върху бюрото на Андропов.

— Сега — на Федорчук — уточни Меркулов.

— Вече на Чебриков. Вчера бе подписан указ за превеждането на Федорчук в МВР, а за нов председател на КГБ е утвърден Виктор Михайлович Чебриков. Шчолоков и Чурбанов бяха изхвърлени и слава богу, толкова поразии направиха, толкова нещо изкрадоха от държавата… Решава се въпросът за тяхното арестуване… Да. И така, Константин Дмитрич, ключове от тази кутия имат само двамата помощници на председателя, никой друг не може да бърка в нея.

— Ясно — каза Меркулов, загледан в панорамата на Москва, — съветвате ме да пусна писмо до Чебриков?

— Точно така — кимна Пономарьов, — ако искате, дайте писмото на мен и аз ще намеря начин да го пъхна в кутията.

— И какво ще стане после?

— После Виктор Михайлович ще ви покани на разговор. Вие ще му разкажете за всички злоупотреби на генерал–майор Касарин, ще доложите за убийството на Ракитин, ще приведете доказателства… И аз мисля, дори съм сигурен, че ще последват организационни мерки. Касарин ще бъде свален от длъжност, не е изключено ръководството на КГБ да даде санкция за неговото арестуване и той като нищо да отиде на трибунал. Така че, Константин Дмитрич, дето е речено, злото ще бъде наказано, а доброто и правдата ще възтържествуват…

— Хубаво — замислено произнесе Меркулов, — именно така ще направим, Валерий Сергеевич. Кога може да ви донеса моето изложение?

— По всяко време, знаете адреса… А сега сбогом, Констатин Дмитрич, по-точно, доскоро виждане…