Метаданни
Данни
- Серия
- Маршът на Турецки (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ямарка в Сокольниках, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Минка Златанова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фридрих Незнански. Черният квадрат
Руска. Първо издание
ИК „Атика“, София, 2001
ISBN: 9564-729-130-0
История
- —Добавяне
14.
През тази дъждовна ноемврийска вечер в Москва беше необикновено тихо. Дори в центъра, при проспект „Маркс“, не се виждаха обичайните тълпи от хора. В луксозния хотел „Берлин“[1] група чужденци плащаха на рецепцията за наетите стаи. Беловласият портиер се бе прибрал в портиерната на топло и четеше „Вечерни новости“. Само откъм ресторанта в сутерена долиташе музика.
А в салона му беше наистина доста шумно. Високо разговаряха на масите си посетителите, келнерите усилено се суетяха около тях, а прочутият джазов оркестър на Гелер гръмко свиреше вариации на „Бублики“[2].
В дъното на салона, на десетина метра от фонтана басейн с жива риба, вечеряше компания от елегантно облечени мъже и жени. Масата за дванайсет души бе отрупана с деликатеси, бутилки коняк и водка. Двамата добре обучени келнери деликатно се отдалечиха, когато висок пълен блондин се изправи и почука с вилицата си по чашата, за да помоли компанията за тишина. Той заговори тихо, но достатъчно ясно с едва доловим прибалтийски акцент.
В десет и три минути в хотела влезе млад мъж в синьо спортно яке, стрелна поглед към чужденците на рецепцията, пъхна в ръката на портиера бакшиш, зави надясно по стълбището към ресторанта и с отмерени крачки влезе в салона. Мъжът не привличаше вниманието с нищо особено. Обикновен московчанин, замогнал се с половин стотачка в джоба, решил да се почерпи с експортна водка и прясна риба. Никой не го погледна, а и той не се озърташе настрани. Мина покрай оркестъра, заобиколи оберкелнера, мъмрещ за непохватността един от подчинените си, и все така невъзмутимо се насочи към дългата трапеза на компанията.
Когато стигна до масата, хвана за рамото седналия открая слаб червенокос мъж. Той се обърна и явно познал новодошлия, стана и се оттегли с него към басейна, където възрастен келнер се опитваше да улови със сакче един шаран. Разговорът между двамата мъже беше кратък, не повече от минута–две. Рижият извика нещо и се втурна обратно към масата, но на крачка от нея се строполи на пода. Ораторът обърна глава, за да види кой му пречи, но изведнъж и той се олюля и се захлупи на масата, потапяйки буза в украсеното с магданоз блюдо със сациви[3].
Никой не се уплаши от изстрелите, защото не се чуха гърмежи, а само две глухи шляпвания, които се смесиха с шумните удари на барабаните и острите звуци на саксофона и тромпета. Мъжът бързо скри дългоцевия пистолет под якето си, обърна се и най-спокойно тръгна към изхода, изминавайки същия път, по който бе дошъл. Във фоайето кимна на беловласия портиер, увлечен в четенето на рубриката за произшествия, на вратата пропусна пред себе си една чужденка, което показваше не толкова добро възпитание, колкото необикновено самообладание, и изчезна в дъждовната нощ над Москва.
Черномустакатият кавказец и неговата партньорка — студентка, които седяха през три маси от компанията, така и застинаха с бокалите шампанско в ръце. Бяха се приготвили да пият на брудершафт, но не успяха.
Рижият беше убит на място, а високият пълен блондин — само ранен. Когато уплашените келнери и двама от сътрапезниците му го наместиха на стола, той простена: „Ох, боли, дявол да го вземе!“, и добави още нещо на чужд език.