Фридрих Незнански
Черният квадрат (43)

12.

Без да изчакаме края на второто полувреме, ние излязохме от Двореца на спорта и бавно се отправихме към хотел „Юност“, до който тъмнееше входът на станцията на метрото „Спортивна“. Над нас громоляха вагоните на товарен влак — вървяхме покрай насипа на околовръстната железопътна линия. По едно време Меркулов е професионална джебчийска ловкост бръкна в якето ми и извади плика със записките на Ракитин, след което ръката му светкавично ги пъхна във вътрешния джоб на балтона — дори фотоапаратът на вражески разузнавач не би могъл да зафиксира това движение.

В преддверието на „Спортивна“ шефът ми отиде при една от празните телефонни кабини — забелязах, че избра средната от трите, за да няма в съседство чуждо присъствие. После ми поиска три монети от по две копейки — за три разговора. Единият — с Романова в МУР, започнах да пресмятам наум, втория — с Бурденко, а третия? Изглежда, той ще бъде с Емелянов в ЦК.

След четири-пет минути Меркулов се върна при мен, пуснахме петаците си в прорезите на пропускателните апарати и стъпихме на ескалатора. Тук се разделяха пътищата ни за днес. Меркулов потегляше към „Парка на културата“, а аз — към „Ленински проспект“…

— Не се сбогувам — каза Меркулов, когато видя, че пръв пристига моят влак, — ще се видим на „Петровка“ в пет сутринта. Обади се в отдела на Шура, за да кажеш откъде да те вземе колата. Отиваме на важна задача!