Фридрих Незнански
Черният квадрат (27)

21.

Казаков успя да откара на уговореното сигурно място всичко ценно и парите, като си остави известна част за разходи. Отпрати и своите помощници: единият потегли с фолксвагена към Липецк, а другият — мотоциклетистът — към близкото селце в гората, за да се укрие при лесничея, който му беше познат. Самият Казаков пък реши да бяга към Черно море, да замине за Новоросийск, където си имаше сигурен пристан на ниво първи секретар на градския комитет на партията. Набързо промени външността си: размени елегантния сив балтон за якето на единия от своите помощници и махна изкуствената брада. После отиде на гарата и си купи билет за влака Москва — Новоросийск, след което влезе в ресторанта и седна на една забутана маса.

Той усещаше с цялото си същество, че Рязан, където стотици пъти бе гулял с лесните пари, стана за него чужд град и ченгетата може да го спипат. Ето го и влака. Той скочи на стъпалото веднага щом мършавият кондуктор отвори вратата и помогна на някаква жена с дете да слезе. Намери си място до прозореца в крайното купе на първия вагон и седна с лице към движението — така по-лесно щеше да наблюдава какво става на перона, а и по-бързо да изчезне в случай на опасност. Не обръщаше внимание на спътниците си — две чернокоси жени и едно момче, седнали в другите ъгли на купето. Предните врати — ето какво фиксираше погледът му. Оттам можеше да дойде наказанието. Казаков обаче се надяваше да го избегне — ще разкаже всичко на „шефа“, а той ще намери начин да замаскира нещата и да уреди проблема, може би дори и да накаже онези, които се осмелиха да го подгонят. Затвори очи, когато влакът потегли. Отстрани погледнато — нищо особено, уморен е човекът и дреме. Светлините на гарата изчезнаха, колелата потракваха, отмервайки километрите…