Фридрих Незнански
Черният квадрат (26)

20.

— До утре.

— До утре.

Целувам Рита по бузата и дълго гледам след отдалечаващите се червени светлини. Ето те изчезват зад завоя на „Сивцев Вражек“. Бавно се качвам на третия етаж и стъпвайки на пръсти, минавам по коридора. На вратата ми е закачена бележка, написана с дореволюционния почерк на една от моите съквартирантки:

„Алекс! Търси Ви по телефона Вашата майка — четири пъти вчера и три пъти днес. Помоли да й се обадите, когато се приберете.

П. В. Коробицина.“

Новости в Датското кралство — притрябвал съм на майка ми. Поглеждам часовника си — днес вече е късно да й се обаждам.