Фридрих Незнански
Черният квадрат (24)

18.

Навън ръми противен дъжд. Ние — Рита, аз и Ромадин — пием чай в кухнята. Мистър лежи под масата, от време на време вдига муцуна и поглежда своя стопанин, за да го увери в своята преданост. Меркулов не се е вясвал от няколко часа. Не се сдържам и лекичко отварям вратата на стаята. Моят началник седи пред камината в дълбоко кресло. По стените танцуват причудливи сенки, раждани от светлината на газената лампа и от огъня в камината. Краката на Меркулов са увити с допотопен плетен шал, колосаната яка на бялата риза е вдигната, маншетите разкопчани. Продълговатото му лице изглежда състарено в тая игра на светлосенките. Същински княз.

— Трябва да тръгваме — казва князът и имам чувството, че ще добави „впрегнете каретата“. Но вместо това произнася: — Следствието приключи — следствието продължава.

Къде се дяна оня Меркулов, вчерашният? Който танцува, след като прочете досадните и сухи заключения на експерта, и който винаги е готов да се радва на най-малкия успех в решаването на следствения ребус? Пред мен седеше един уморен и безразличен към всичко наоколо, умиращ от раните си стар воин. Разбира се, аз изгарях от любопитство да узная що за проклети документи са били онези, заради които бе отнет животът на двама души, а моят Костя беше изпаднал в чужда за него пълна апатия. Излишно бе да го разпитвам за каквото и да било, вече го познавах добре и знаех, че няма смисъл, щом като той сам не проронва нито дума по въпроса.

— Трябва да тръгваме — повтори той и с усилие се надигна от креслото. А когато влязохме в кухнята, продължи: — Имам усещането, просто някакво шесто чувство ми подсказва, че и на трима ви мога напълно да се доверя. В интерес на собствената ви безопасност, както и на вашите близки, не бива да споменавате нито дума пред когото и да било за нашата находка и идването ни тук. Не бих искал да ви плаша, но…

Той ни огледа с втренчен поглед и взе пуловера си от пейката. Ние с Рита бързо се облякохме. На вратата Меркулов се спря и промърмори:

— Трябва да призная, че аз самият вече тръпна от ужас…