Фридрих Незнански
Черният квадрат (23)

17.

… Извиканите на хиподрума муровци загубиха от поглед Казаков. Докато Грязнов обработваше Анджела Дейвис, „кралят“ се сбогува с двамата си хрантутници, спокойно излезе от ложата и следван от бодигардовете, даде необходимите нареждания на своите „служители“, после се качи във фолксвагена и отпраши в неизвестна посока. Това стана към седем вечерта.

Грязнов се обади в отдела и помоли дежурните оперативници да отидат до дома на Казаков — даде адреса. Той самият остана на хиподрума, за да разпита Липа и Редкин, които все още седяха в ложата на „краля“…

Буквално след двайсет минути оперативната група пристигна на посочения адрес на „Котелническа крайбрежна“, където се извисяваше един от прочутите московски небостъргачи. Именно в него живееше застаряващият ерген Казаков — в два съединени помежду си тристайни апартамента на десети етаж във вход „Б“. Естествено, стопанинът не си беше вкъщи и на оперативниците не им оставаше нищо друго, освен да се полюбуват на блиндираната врата, тапицирана с изкуствена кожа и снабдена с множество брави, възпрепятстващи неканените гости — в случая служителите на МУР. После разпитаха леля Паша, обслужващата асансьора, и узнаха, че „директорът“ — така го наричали всички в сградата — неотдавна е идвал със своите помощници, взел няколко куфара, кашони и пакети и заминал нанякъде с фолксвагена…

… Междувременно Грязнов, бесен от провала с Казаков, бе нагънал здраво въшливите му „приятели по чашка“. И ако единият — Гера Редкин, печен в занаята млад мъж, юрисконсулт на Театъра на Таганка, в миналото следовател в милицията и изгонен оттам за пиянство — не се хващаше на никаква въдица и честно си отработваше „кьорсофрите“, то вторият — киносценаристът от „Мосфилм“ Ерик Липа (Ераст Липахер по паспорт) — не чака да го сплашват и подканват. Помоли Грязнов да останат насаме в служебната стая на милицията при хиподрума, после дълго се прокашля, кажи-речи, цяла минута, докато накрая, вдигайки очи към небето и заклевайки се в някаква своя племенница, със задавен шепот му призна, че ето, има вече десет години, откакто е дошъл в Москва от родната Полтава и сътрудничи в „Пионерска правда“, във всички киностудии в страната и най-вече на КГБ, разобличил е доста неблагонадеждни хора измежду своите колеги, приятели и дори роднини: пратил е точно сто и шестнайсет „сигнала“ за тях в КГБ, МВР и Народен контрол (можете да проверите!) и сега с преголяма радост и гражданско мъжество ще даде нужните показания за бившия си познат Владимир Георгиевич Казаков, в когото така се е излъгал…

Точно този Липахер^[1] — на когото според Грязнов би подхождала за псевдоним повече втората част от името — даде доста интересни сведения за Казаков. Между другото спомена, че същата вечер в девет и половина „директорът“ има среща на околовръстната магистрала, при отклонението на Рязанското шосе, където ще дойде с мотоциклет един от неговите бодигардове, за да отидат заедно в десет — десет и половина в Луховица, вилното селище на Върховния съвет…