Фридрих Незнански
Черният квадрат (17)

11.

По същото време в кабинета си Шура Романова се мъчеше да разпита Волин, но майсторът на спорта мълчеше като глухоням. Тя обаче не губеше търпение.

Романова служеше в МУР вече двайсет и пет години, от които почти петнайсет като началник на Втори отдел, и през тези петнайсет не бе видяла минутка покой. Друг на нейно място отдавна би полудял, би станал зъл и заядлив. Но Шура имаше здрави нерви и изключителна енергия. Трудно можеше човек да я удиви с нещо. Дори да й се явеше някой марсианец със самопризнание, тя тутакси би го приела като нещо съвсем естествено.

Сега спокойно съзерцаваше този красив мъжага с ясното съзнание, че след ден-два, когато се нагълта с мръсотиите във вътрешния затвор, където най-добрите й агенти ще го обработят както трябва, мъжагата ще се огъне и ще проговори. И по-големи храбреци от него е пречупвала през двайсет и пет годишната си служба…