Мирча Елиаде
Образи и символи (8) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Символика на „центъра“

И така, да се върнем към образа на трите космически области, свързани чрез ос в единен „Център“. Този архетипен образ се среща най-вече при източните цивилизации от епохата на палеолита. Светилищата в Нипур, Ларса и Сипар се наричали Дур-ан-ки, „връзка между небето и земята“. Вавилон е бил назоваван с множество имена, като например „Дом на основата на Небето и на Земята“, „връзка между Небето и Земята“. Но свързването на Земята с подчинените области се осъществявало винаги във Вавилон, понеже градът е бил изграден върху bâb-apsî, „Вратата на апсу“; с думата апсу древните назовавали водите на Хаоса преди Сътворението. Същата традиция откриваме и при евреите. Скалата на Йерусалим прониквала дълбоко в подземните води (tehôm). В Мишна е казано, че Храмът е изграден точно над tehôm (еврейския еквивалент на apsu). И също като във Вавилон, където била „вратата на апсу“, в скалата на йерусалимския Храм се намирала „устата на tehôm“. Подобни традиции се срещат и в индоевропейския свят. Така например, римският mandus означава пресечната точка между подземния и земния свят. Италийският храм бил зоната на пресичане на висшия (божествен), земния и подземен (пъклен) свят. (Виж „Митът за Вечното Завръщане“, в бълг. изд., стр.23 и сл.).

За всеки източен град се смятало, че действително е разположен в центъра на света. Вавилон бил Bâb-ilâni, „врата на боговете“, защото точно там боговете слизали на земята. Столицата на съвършения китайски владетел се намирала до чудотворното „Изправено дърво“ — Kien mou, на мястото, където се пресичали трите космически зони: Небе, Земя и Ад. Бихме могли да посочим и безброй други примери. Всички тези градове, храмове или дворци, възприемани като Центрове на Света, са само умножени на воля копия на един архаичен образ: Космическата Планина, Дървото на Света или централния Стълб, който поддържа космическите нива.

Символът на Планина, Дърво или Стълб, разположени в Центъра на Света, е извънредно разпространен. Да си припомним планинския връх Меру от индийските предания, Хараберецаити на иранците, Химингбьорг на германците, „Планината на Страните“ от месопотамските предания, планината Табор в Палестина (която би могла да означава tabbûr, тоест „пъп“, omphalos), планината Геризим, пак в Палестина, която изрично е наречена „пъп на земята“, Голготата, която за християните се намирала в центъра на света и т.н. (Виж Трактат, стр.417 и сл.; Митът за Вечното Завръщане, стр.20 и сл.). Поради факта, че територията, градът, храмът или царският дворец се намирали в „Центъра на Света“, тоест на върха на Космическата Планина, те били смятани за най-високото място на земята, единственото, което не е било залято от потопа. „Земята на Израил не е била наводнена от потопа“, гласи един равински текст. А според ислямските традиции и предания, най-високото място на земята е Кааба-та, защото „полярната звезда сочи, че тя се намира точно срещу центъра на Небето“ (виж текстовете в Митът за Вечното Завръщане, стр.22). Имената на кулите и на свещените вавилонски храмове свидетелстват, че те са били отъждествявани с Космическата Планина, тоест с Центъра на Света: „Планина на Дома“, „Дом на Планината на всички земи“, „Планина на бурите“, „Връзка между Небето и Земята“ и т.н. Ziqqurat e била в точния смисъл на думата космическа планина, тоест символичен образ на Космоса: седемте етажа изобразявали седемте планетарни небеса; изкачвайки ги, жрецът достигал до върха на Вселената. Върху тази символика се крепи огромната конструкция на храма в Барабудур, който е изграден като изкуствена планина. Изкачването й е равнозначно на пътуване в състояние на екстаз до Центъра на Света; достигайки до най-високата тераса, богомолецът постига пълно скъсване с нивото на светското пространство и прониква в „чиста област“. В случая става дума за „ритуал на центъра“ (виж текстовете по този въпрос в Трактат, стр.416 и сл.).

Върхът на Космическата Планина е не само най-високата точка на Земята, той е и пъпът на Земята, защото там е започнало сътворението. „Най-Светият създаде света като един ембрион“, гласи един равински текст. „Както ембрионът расте от пъпа, така и Господ е започнал да създава света от пъпа и оттам той се е разпространил във всички посоки“. „Светът е бил създаден, започвайки от Сион“, се казва в друг текст. Същата символика откриваме и в древна Индия: според Риг Веда, Вселената е била зачената и е започнала да се разширява от една изходна централна точка (виж Трактат, стр.418; Митът, стр.26).

Подобно на космологията, създаването на човека също е станало на една централна точка, в центъра на Света. Според месопотамските предания, човекът е бил оформен на „пъпа на земята“, там, където се намира също Dur-an-ki, „връзката между Небето и Земята“. Ормузд създава първия човек — Гайомар в центъра на Света. Раят, където е бил сътворен от кал Адам, се намира, разбира се, в центъра на Космоса. Раят е бил „пъпа на Земята“ и, според едно сирийско предание, е бил разположен „на планина, по-висока от всички останали“. В сирийската книга „Пещерата на съкровищата“ пише, че Адам е бил създаден в центъра на света, на същото място, където по-късно щял да се издига кръстът, на който е бил разпънат Христос. Идентични предания са се запазили през вековете в юдейството. Юдейският апокалипсис и midrash уточняват, че Адам е бил оформен в Йерусалим. Тъй като Адам е бил погребан на същото място, където е бил сътворен, тоест на Голгота, кръвта на Всевишния ще изкупи и него (виж Трактат, стр.417 и сл.; Митът, стр.22 и сл.).

Най-разпространеният вариант на символиката на Центъра е Космическото Дърво, което се намира в средата на Вселената и което, подобно на ос, поддържа трите Свята. Ведическата Индия, древният Китай, германската митология познават не по-зле от „първобитните“ религии, но под различни форми, това Космическо Дърво, чиито корени проникват надълбоко, чак до Ада, а клоните му докосват Небето. В централните и северноазиатските митологии, неговите седем или девет клона символизират седемте или деветте небесни нива, тоест седемте планетарни небета. Нямаме намерение да се разпростираме по-нашироко върху сложната и комплексна символика на Дървото на Света.^[1] По-интересно за нас сега е да видим каква е ролята му в „ритуалите на центъра“. Изобщо може да се каже, че по-голямата част от свещените или ритуални дървета, които срещаме в историята на религиите, са само несъвършени копия на образцовия първообраз, какъвто е Дървото на Света. Тоест, смята се, че всички свещени дървета се намират в Центъра на Света и че всички ритуални дървета или стълбовете, които се освещават преди или по време на някоя религиозна церемония, сякаш са изхвърлени по магически начин в Центъра на Света. Ще се ограничим само до няколко примера.

Във ведическа Индия, жертвеният стълб (ущра) е направен от дърво, отъждествявано с Всемирното Дърво. Докато го поваля, извършващият жертвоприношението жрец се обръща към него със следните думи: „Не раздирай с върха си Небето, не наранявай с центъра си атмосферата…“ Очевидно, в случая става дума за самото Дърво на Света. От материала на това Дърво се прави жертвеният стълб, който така се превръща в своего рода космическа подпора: „Издигай се, о Повелителю на гората, на върха на земята!“, го приканва Rig Veda, III, 8,3. „С върха си ти поддържаш Небето, със средната си част изпълваш въздуха, с крака си затвърдяваш Земята“, провъзгласява Çatapatha Brâhmana, HI, 7, 1,4.

Поставянето и освещаването на жертвения стълб представлява ритуал, посветен на Центъра. Отъждествен с Дървото на Света, стълбът на свой ред се превръща в ос, която свързва трите космически области. Връзката между Небето и Земята става възможна чрез него. А жрецът, който извършва жертвоприношението, се изкачва сам или със съпругата си на небето по този стълб, превърнат ритуално в самата Ос на Света. Като спуска стълба, жрецът се обръща към жена си и й казва: „Ела, да се качим на Небето!“ Тя му отговаря: „Да се качим“ (Çat. Br., V, 2,1,9). Тогава и двамата започват да се изкачват по стълбата. Достигнали до върха и докосвайки главуляка, жрецът се провиква: „Достигнахме Небето!“ (Taittirîya Samhitâ, Çat. Вг., и т.н.) Или пък, като се изкачва по стълбата той разперва ръце (като птица крилете си!) и, стигайки до върха, извиква: „Достигнах Небето, боговете: станах безсмъртен!“ (Taittirîya Samhitâ, 1,7,9,) „Наистина, гласи Tattirîya Samhitâ (VI, 6, 4, 2), жертвоприносителят си прави стълба и мост, за да достигне по тях небесния свят.“

Стълбата или мостът между Земята и Небето били възможни, защото се издигали в Центъра на Света. Точно както стълбата, която Яков видял в съня си и която стигала до небесата. „И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея“ (Битие, гл. 28, 12 и сл.). В индийския ритуал също се намеква за безсмъртието, което се постига чрез изкачване до Небето. Както ще видим малко по-нататък, много други ритуали, свързани с Центъра, са равнозначни на спечелване на безсмъртието.

Отъждествяването на ритуалното дърво с Космическото Дърво е още по-прозрачно при шаманизма в Централна и Северна Азия. Изкачването на подобно дърво от татарския шаман символизира издигането му на небето. Наистина, широките разклонения на дървото са оформени като седем или девет седла и, като достига до тях, шаманът заявява уверено, че се качва на небето. Той описва на присъстващите на ритуала всичко, което е видял на всяко от преминатите от него небесни нива. На шестото небе боготвори луната, на седмото — небето, слънцето. Накрая, на деветото ниво, той пада на колене пред Бай Улген, Висшето Същество, и му предлага душата на жертвения кон.^[2]

Шаманското дърво е само копие на Дървото на Света, което се издига в средата на Вселената и на чийто връх се намира върховният Бог или оприличеният на слънце бог. Седемте или деветте вдлъбнатини-седла на шаманското дърво символизират седемте или деветте клона на Космическото Дърво, тоест седемте или деветте небета. Впрочем, шаманът се чувства взаимообвързан с това Дърво на Света чрез други мистически връзки. Смята се, че в посветителните си сънища бъдещият шаман се приближава до Космическото Дърво и получава от ръката на самия Бог три клона от това Дърво, които впоследствие ще му служат за изработката на цилиндричната част на барабаните му.^[3] Известна е изключително важната роля, отредена на барабана при сеансите на шаманите — те достигат до екстаза си най-вече с негова помощ. А ако си припомним и факта, че за направата му е бил използван материал от самото Дърво на Света, лесно ще схванем цялата символика и религиозна стойност на звуците на този инструмент: биейки го, шаманът постепенно изпада в екстаз и се чувства като метнат до Дървото на Света.^[4] В случая става дума за мистично пътуване до „Центъра“, а сетне и до най-високото Небе. Така, било като се катери по обредната бреза до седемте или деветте седловидни вдлъбнатини между клоните й, било като бие барабана си, шаманът предприема пътуването си до Небето. Но той не може да постигне такова прекъсване на космическите нива, което да му позволи да се изкачи или да лети в екстаз през Небесата, защото се смята, че се намира в самия Център на света; а ние вече видяхме, че единствено в един такъв Център е възможно да се постигне връзка между Земята, Небето и Ада.^[5]