Мирча Елиаде
Образи и символи (32) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Символика на плодовитостта

Приликата на стридите и морските раковини с вулвата навярно много повече от водния произход и лунната символика е допринесла за толкова широкото разпространение на вярата в техните магически свойства.^[1] Впрочем, понякога аналогията е вписана в самите термини, обозначаващи някои двучерупчести мекотели: свидетелство за това е старото датско наименование на стридата — kudefisk (kude = вулва; виж Карлгрен, стр.34, бележка от автора). Голямата прилика на черупката с женските гениталии е отбелязана и в Япония.^[2] По този начин морската раковина и стридите участват в магическата мощ на матката. В нея присъстват и изпълняват своите функции съзидателните сили, избликващи като от непресъхващ извор от съвкупната емблема на женския принцип. Ето защо, носени като амулет или украса не върху дрехите, а на голо, стридите, морските раковини и перлите зареждат жената с енергия, която благоприятства нейната плодовитост и същевременно я предпазва от пакостните сили и от злата съдба. Жените от племето Акамба се опасват с украсени с черупки от стриди колани, които свалят едва след раждането на първото си дете.^[3] Впрочем, стридите са най-подходящият сватбен подарък. В Южна Индия девойките носят огърлици от морски раковини^[4] и съвременната индуска терапевтика използва праха от бисери, заради неговите подсилващи и възбуждащи свойства:^[5] ето още едно „научно“ приложение, конкретно, непосредствено, на архаична символика, чийто смисъл е вече полуразбираем.

Космологическата функция и магическата стойност на перлата са били познати още от ведическите времена. Един химн от Atharva Veda (IV, 10) я възхвалява така: „Родена от вятъра, от въздуха, от мълнията, от светлината, дано родената от златото раковина и перлата да могат да ни защитават от страха! С раковината, родена от океана, първата от всички сияйни неща, ние убиваме демоните (raksas) и побеждаваме всепоглъщащите (демони). С раковината (надмогваме) болестта, бедността… Раковината е нашият универсален лек; перлата ни предпазва от страха. Родена от небето, родена от морето, донесена от Синдху, тази раковина, родена от златото, е за нас скъпоценността (mani), която удължава живота. Родена от морето скъпоценност, слънце, родено от облака, нека тя ни закриля от всички страни от стрелите на Боговете и от Асура. Ти си едно от златата («перлата» е едно от имената на златото), ти си родена от Луната (Sôma), ти украсяваш колесницата, ти блестиш на колчана за стрели. Удължи живота ни! Костта на боговете се е превърнала в перла; тя (костта) се ражда и се движи сред водите. Привързвам те за живота, за якостта и силата, за дългия живот, живота от сто есени. Нека перлата да те пази!“

От своя страна, китайската медицина смята перлата за великолепно лекарство заради оплодотворителните и и гинекологични свойства.^[6] Според едно японско поверие, някои миди помагат при раждането, откъдето произтича и наименованието им: „миди — лесно раждане“ (Андерсон, Children of the yellow earth, стр.304). В Китай препоръчват да не се дава на бременните жени един вид стрида, която има свойството да ускори раждането (Карлгрен, стр.36). Стридите, съдържащи изключително принципа yin улесняват раждането, но понякога прекалено го ускоряват. Впрочем, китайските автори са отбелязали приликата между развилата се в мидата перла и зародиша. В Pei ya (XI в.) се казва за стридата pang, че „бременна с перлата“, тя е като (жената), носеща плода в корема си и затова pang се нарича „корема на перлата“ (Карлгрен, стр.36).

При гърците перлата е била символ на любовта и на задомяването.^[7] Впрочем, още от времето на предшествениците на древните елини раковините били тясно свързвани с Великите Богини.^[8] Те били принасяни в дар на Афродита в Кипър, където богинята била заведена след раждането си от морската пяна (Плиний Стари, Естествена история, IX, 30; XXXII, 5). Митът за родената от морска раковина Афродита бил вероятно разпространен във всички средиземноморски земи. Големият поет Плавт, който превежда един стих от своя гръцки колега Дифил, е познавал преданието за нея: Te ex concha natam esse autumnant.^[9] B Сирия богинята била наричана „Дамата с перлите“, в Антиохия — Маргарито.^[10] Освен това, съчетанието Афродита-раковини е потвърдено от множество гравюри на раковини (Деона, цит. произв., стр.402). Уподобяването на морската раковина на женските гениталии несъмнено е било познато и на гърците. Раждането на Афродита в раковина е илюстрирало тази мистична връзка между богинята и нейния принцип. Точно тази символика на раждането и на възраждането вдъхновявала ритуалната функция на раковините.^[11] Раковините са заели място сред погребалните ритуали благодарение на съзидателната си сила — като емблеми на всемирната матка. Подобна символика на възраждането не се премахва лесно: символизиращите възкресението раковини, открити в много римски погребални паметници, ще преминат и в християнското изкуство (Деона, стр.408). Впрочем, мъртвата често е отъждествявана с Венера: тя е изобразена на саркофага с голи гърди и с кацнал в краката й гълъб (пак там, стр.409); чрез това отъждествяване с първообраза на постоянно възраждащия се живот, мъртвата осигурява своето възкресение.

Морската раковина, перлите, охлювът съставляват навсякъде част от емблемите на любовта и на брака. Статуята на Камадева е украсена с раковини.^[12] В Индия брачната церемония започва под силните звуци на голяма морска раковина, която жрецът или специално упълномощено от него лице надува.^[13] Същата раковина (Turbinella pyrum) е и един от двата основни символа на Вишну. Една молитва много красноречиво отразява религиозните й свойства: „В устата на тази раковина се намира богът на Луната, от двете й страни стои Варуна, на гърба й Праджапати, на върха й Ганг, Сарасвати и всички останали свещени реки в трите свята, където, според божията заповед на Васудева, се правят умиванията. Главата на брахманите е в тази раковина. Ето защо обожаваме тази свята раковина. Слава на теб, свещена раковино, бъди благословена от всички богове, о ти, родената от морето и която Вишну държи в ръката си. Ние обожаваме свещената раковина, медитираме върху всичко свързано с нея. Да се превъзнесем в радостта!“^[14]

При ацтеките охлювът обичайно символизирал зачеването, бременността, раждането.^[15] При проучването на дъска XXVI от Codex Vaticanus, Кингсбъроу дешифрира обяснението на местните жители за свързването на мекотелото (sea-snail) с раждането по следния начин: „… както това морско животно излиза от черупката си, така и човекът се ражда от корема на майка си“.^[16] Същото местно тълкуване се дава и на дъска XI от Codex Telleriano-Remensis (пак там, VI, стр.122.