Мирча Елиаде
Образи и символи (31) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Луната и Водите

Стридите, морските раковини, охлювът, перлата са свързани както с водните космологии, така и със сексуалната символика. Всички те действително участват в свещената мощ, концентрирана във Водите, в Луната, в Жената; освен това, по различни причини, те са се превърнали в емблеми на тези сили: прилика между морската раковина и женските гениталии, отношения, свързващи стридите, водите и луната и, накрая, гинекологична и ембриологична символика на перлата, образувана в мидата. Вярването в магическите свойства на стридите и на раковините е разпространено в целия свят, от праисторически времена до наши дни.^[1] Много е вероятно символиката, намираща се в основата на подобни схващания да произтича от някой дълбок пласт на „примитивната“ мисловност. Но тя е била предмет на „актуализации“ и на различни тълкувания: забелязва се присъствието на стридите и на раковините в земеделските, брачните и погребалните ритуали, в украсата на дрехите или в някои декоративни мотиви, макар техните магическо-религиозни значения често да изглеждат полузабравени или изродени. При някои народи раковините продължават да служат като декоративни мотиви, но от магическото им значение не е останал вече дори спомен. Перлата, която някога е била емблема на съзидателната сила или символ на трансценденталната действителност, е съхранила на Запад само качеството си на „скъпоценен камък“. Непрекъснатият упадък на символиката ще проличи по-ясно в края на изложението ни.

Иконографската група Вода-миди е почти вездесъща в предколумбийска Америка. Tula relief в Мелинч Хил изобразява божество, обгърнато от Водите, в които плават миди, спирали, двойни кръгове.^[2] В Codex Nuttall преобладава монографският комплекс Вода-Риба-Змия-Рак-Мида.^[3] Codex Dresdensis изобразява Водата ту като изтичаща от черупки на миди, ту като изпълваща съдове във формата на свити на кълбо змии.^[4] Мексиканският бог на бурята носел златна верига, по която висели малки морски раковини;^[5] голям морски охлюв бил символът на бога на луната.

В древен Китай символиката на мидата е още по-добре съхранена: там раковините са част от свещеността на Луната и същевременно засилват водното могъщество. В трактата Lu shï ch’un ts’iu (III век пр. Хр.) може да се прочете следното: „Луната е коренът на всичко, което е yin; при пълнолуние мидите pang и ko са пълни и всички неща yin стават изобилни; когато луната се затъмни (през последната нощ от лунния цикъл), мидите са празни и всички неща yin започват да липсват“.^[6] След като отбелязва, че бисерната мида pang се появява без мъжко участие, Мо Дзъ (V в.пр.Хр.) добавя: „Следователно, ако pang може да има такъв плод като перлата, то е защото тя съсредоточава цялата си сила yin“.^[7] „Луната, пише Лю Нган (II в.пр.Хр.) е родоначалникът на yin. Ето защо мозъците на рибите намаляват, когато луната е празна и черупките на спираловидните едночерупчести не са пълни с месести части, когато луната е мъртва.“ Същият автор добавя в друга глава: „Двучерупчестите раковини, раците, бисерите и костенурките нарастват и се смаляват с луната“.^[8]

Между другото, Yin представлява женската, лунна, „влажна“ космическа енергия. Ето защо излишъкът от активен yin в определен район възбужда женския сексуален инстинкт и подтиква „сластолюбивите жени да развращават мъжете“ (I Chou shu, гл. 54, цитиран от Карлгрен, пак там, стр.38). Съществува наистина някаква мистична връзка между двата принципа yin и yang и човешкото общество. Колесницата на царя е била украсена с нефрит (богат на yang), а тази на царицата — с паунови пера и с раковини, емблеми на yin. Ритмите на космическия живот следват своя нормален ход, докато движението на двата противоположни и взаимно допълващи се принципа продължава без спънки. Сун Дзъ пише: „Ако нефритът е в планината, дърветата на планината ще имат плод; ако дълбоките води произвеждат перли, растителността на брега няма да изсъхне“ (Карлгрен, пак там, стр.40). По-нататък ще видим, че същата символична полярност нефрит-перла се появява отново, но вече в китайските погребални обичаи.

Засягайки въпроса за влиянието на лунните фази върху стридите, бихме желали да подчертаем, че аналогични идеи са били свойствени и на античния свят.

Римският поет Луцилий е казал: Luna alit ostrea et implet echinos, muribus fîbras et jecur addit, „Луната храни стридите, напълва морските таралежи, дава сила и якост на мидите“. Плиний Стари (Естествена история, II, 41, 3), Авъл Гелий (Атически нощи, XX, 8) и много други автори твърдели, че са забелязали подобни явления. Тази паранаучна традиция, наследена от древната символика, чийто смисъл и функции вече никой не разбирал, е продължила да властва в Европа чак до XVIII век.^[9]