Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Образи и символи
Размисли върху магическо-религиозната символика - Оригинално заглавие
- Images et symboles, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Лиляна Цанева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мирча Елиаде. Образи и символи
Френска. Първо издание
Редактор: Георги Цанков
Художник: Буян Филчев
Коректор: Валери Калонкин
Оформление: Калина Павлова
ИК „Прозорец“, София, 1998
ISBN: 954-733-026-8
© Лиляна Цанева, превод
© Буян Филчев, художник
© ИК „Прозорец“ ООД, 1998 г.
Печат ДФ „Балкан прес“ ЕАД
Mircea Eliade
Images et symboles
Gallimard
© Gallimard, 1952 г., преиздаден в 1980 г.
Този труд бе първоначално издаден в поредицата ЕСЕТА на издателство Gallimard през 1952 г.
Cet ouvrage, publié dans le cadre du programme de participation â la publication VITOCHA, bénéficie du soutien du Ministère Français des Affaires Etrangères, de l’Ambassade de France en Bulgarie et de l’Institut Français.
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.
История
- —Добавяне
- —Корекция от NomaD
Магията на възлите
Да разгледаме сега в нейната цялост морфологията на връзките и на възлите в магическата практика. Най-важните факти бихме могли да класираме в две големи категории: 1) магическите „връзки“, използвани срещу човешките неприятели (във войната, при магьосничеството) и обратната операция — „срязване на връзките“; 2) влияещите благотворно възли и връзки, средства за отбрана от дивите животни, от болестите и магиите, от демоните и смъртта. Ще се задоволим с няколко примера. В първата категория, например, бихме могли да цитираме магическите примки, заложени на неприятелите (Atharva Veda, II, 12, 2; VI, 104; VIII, 8, 6), въжетата, опънати от принца по пътя на вражеските войски (Kauçîtaki Samhitâ, XVI, 6), закопаното в земята въже в близост до къщата на някой неприятел или пък скрито в лодката му, за да се преобърне тя във водата,[1] накрая възлите, които причиняват всички видове злини, както в древната магия[2], така и в съвременните суеверия.[3] Що се отнася до „срязването на връзките“, то вече е използвано в Atharva Veda (напр. VI, 14, 2 и сл.); и ако продължим все в този дух, често четем в етнографската литература, че, като предпазно средство, по хората не бива да има никакъв възел през някои критични периоди от живота им (напр. раждане на дете, сватба, смърт)[4].
Към втората категория могат да се причислят всички обичаи, които приписват на възлите и на връзките лечебна функция, като средство за защита от демоните, за съхранение на магическо-жизнената сила. Още в древността[5], болната част от тялото се овързвала, за да оздравее, а и до днес тази практика е твърде обичайно явление в народната медицина.[6] Още по-широко разпространен е обичаят да се защитава човека от болестите и демоните с помощта на възли, на върви и на въжета,[7] най-вече по времето, когато жената ражда.[8] Почти навсякъде по света се носят възли като амулети.[9] Друг доста показателен факт е, че се използват възли и върви при брачния ритуал, за да се защитят младоженците[10], макар да се знае, че точно възлите биха могли да попречат на консумирането на сключения брак. Но въпросната многозначност е от онези, които се наблюдават при всички магическо-религиозни използвания на възлите и на връзките. Възлите както предизвикват болестта, така или я отстраняват, или пък изцеляват болния; мрежите и възлите или омагьосват, или пазят от лошата магия; в едни случаи те предпазват новородените, в други ги разболяват; докарват смъртта, но и я отдалечават. Накратко казано, същественото при всички магически и магическо-медицински ритуали е насочването на силата, съдържаща се в дадено „връзване“, във всяко „връзващо“ действие. Впрочем, насочването може да бъде позитивно или негативно, като това противопоставяне следва да се възприема в смисъла на „благотворно“ и на „злотворно“, или в смисъла на „защита“ и на „нападение“.