Cet ouvrage, publié dans le cadre du programme de participation â la publication VITOCHA, bénéficie du soutien du Ministère Français des Affaires Etrangères, de l’Ambassade de France en Bulgarie et de l’Institut Français.

Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.

05.10.2007 —Добавяне
07.12.2014 —Корекция от NomaD

Траки, Германи, Кавказци

Твърде е вероятно Гюнтертовите твърдения да са основателни (цит. произв., стр.154) и удостовереното от надписите име на тракийския бог Дарзалес наистина да се обяснява с корен, съдържащ понятието „връзвам“ (авест. darezeili, „връзвам“, daraэz, „въже, примка“), но за съжаление не знаем почти нищо за този бог.^[1] Същата етимология несъмнено важи и за името на гетско-тракийския бог Дерзелатес, който е добре познат в Одесос^[2], където се чествали darzaleia за добив на по-богати реколти^[3]; съществуването му е удостоверено и в Томис чрез халките, носещи надписа Derzo^[4], както и това на трако-фригийската богиня Бендида^[5], на литовеца Бентис^[6] и на илира Биндус.^[7] За съжаление, много малко неща се знаят за последните двама; дали пък човешките жертвоприношения, които са правели илирите, не са били посветени на Биндус?

Още по-показателни за специалистите и учените са някои ритуали, запазени до наши дни както в германските области, така и по трако-фригийските и кавказки земи. Изхождайки от големия годишен религиозен празник на семноните, населявали някога района между Одер и Ниса, Тацит (Germania, 39) обяснява, че присъстващите можели да участват в него едва след като се вържели (nemo nisi vinculo ligatus ingreditur). В своя обширен коментар, подкрепен с многобройни паралелни сравнения, Клос (стр.564 и сл.; 609 и сл.; 643, 668) схваща този ритуал като свидетелство за подчиненост спрямо националното божество (стр.566), докато Петадзони^[8] го смята по-скоро за някакъв вид средновековен съд чрез изпитание. Както и да е, ние имаме всички основания да го сравняваме с посвещаващите церемонии в чест на Митра, при които новопосветеният стоял с ръце, вързани с въже на гърба.^[9] Може да се мисли също и за желязната халка, която шатите носели „като верига“, докато убият първия си неприятел (Germania, 31), за ритуалното оковаване във вериги при албанците (Страбон, IX, 503), както и за веригите, носени от грузинските поклонници на „Георгий Белия“^[10], за ритуалите на „връзването“ на арменските царе (Тацит, Annales, XII, 45; Клос, стр.619) и за някои съвременни албански обичаи.^[11] При всички споменати ритуали изпъква най-вече раболепното поведение на вярващия, който се представя като роб или пленник пред своя господар. Така „връзването“ се конкретизира в нещо като белег на васалност.^[12] Клос (стр.620) има може би право да приписва ритуала на семноните на влиянието на илирите и да смята, че той спада направо към лунарно-пъкленото културно ниво, чийто център е разположен в южните райони.^[13] Но извън този ритуал, при древните германци се срещат и други елементи, които се вместват пак в същия комплекс на „връзването“: така например, ритуалната смърт чрез обесване обяснява епитета, използван за Один — „бог на въжето“ (Haptagud, Клос, стр.609); така, германските богини на смъртта също теглят мъртъвците с въже^[14] и войнстващите богини (староскандинавската Disir, старогорнонемската Idisi) връзват тези, които те искат да повалят.^[15] Трябва да запомним тези черти, тъй като напомнят за прилаганата от Йама и Нирти техника; впрочем, те ще добият още по-ясни очертания от фактите, които ще изложим по-нататък.

Бележки

[1] Съществуването на Дарзалес е било установено в Сарапис, в понтийската област (Синоп); виж О. Weinreich, Neue Urkunden zur Sarapis-Religion (Тюбинген, 1919 г.), cmp. 7, където са изложени някои резултати от изследванията на Ростовцев. Виж Stig Wikander, Vayu, I (Лунд-Лайпциг, 1941 г.), стр.43 и сл. ↑

[2] Монети и надписи, открити от Василе Първан, Gerusia (Mémoires de l’Académie Roumaine, Раздел „Литература“, 1919–1920 г., Букурещ, 1924 г.), стр.9, 23 и др. ↑

[3] Документация, съдържаща се в списание Istros (издавано на френски език в Букурещ), I,1934 г., стр.118 и сл. ↑

[4] R. Vulpe, Древна история на Добруджа (в колективния труд „Добруджа“, издаден от Румънската Академия, Букурещ, 1938 г., стр.35–454), стр.233, 237. Виж: също Казаров в Pauly-Wissovna, XV, стр.227 и сл. ↑

[5] Отъждествявана с Артемида (Херодот, IV, 33), с Кибела и, в орфическите химни, с Персефона; виж: Güntert, стр.115, бел.1; чествана била с танци, които, според Страбон, носели елемент на разпуснатост, X, стр.470. ↑

[6] Н. Usener, Götternamen (Бон, 1929 г.), стр.80. ↑

[7] А. Closs, Die Religion des Semnonenstammes (Wiener Beiträge zur Kulturgeschichte und Linguistik, IV, Залцбург-Лайпциг, 1936 г., стр.549–673). стр.619. ↑

[8] R. Petiazzoni, „Regnator omnium deus“ (в Studi е Materiali di Storia delle Religioni XIX-XX, 1943–1946, стр.142–156), стр.155. ↑

[9] Cumon, Les Religions orientales dans le paganisme romain (Източни те религии в периода на римското езичество) (4-то изд., Париж, 1929 г.); въже, което било направено от intestinis pullinis, според постскриптума на Августин, Quaest., V (Cumon, Textes et Monuments relatifs aux mistères de Mithra (Текстове и паметници, свързани с мистериите на Митра) (Брюксел, 1894–1900 г.), II, стр.7–8). ↑

[10] Clos, стр.566 и 643, където е цитиран О. G. Wesendonk, Ueber georgisches Heidentum (в Caucasica I, Лайпциг, 1924 г.), стр.54 и сл., 99, 101. G. Dumézil, τιτυόξ (в Revue Historique des Religions, том CXI, 1935 г., стр.66–89), стр.69 и сл., изучава въз основа на грузинските източници „робите на Георгий Белия“: „който желае да почете или да укроти Георгий Белия като стане негов роб, взема една от тези вериги, слага я на врата си и обикаля или на куц крак, или на колене около черквата“. Виж също Sergi Makalathia, Einige ethnographischarchäologische Parallelen aus Georgien (в Mitteilungen Anthropolog. Gesellschaft Wien, 60, 1930. стр.361–365. ↑

[11] При налагане на присъда за вендета, виновният трябва да се яви пред „съда“ с вързани ръце. (Closs, цит. произ., стр.600). ↑

[12] Достатъчно е да сравним с този германо-илиро-кавказки комплекс церемониите на „връзване чрез кръвта“ (blood-brotherhood), провеждани почти навсякъде из Европа, за да си дадем сметка за разстоянието, което отделя връзването „господар-роб“ от това между „братя по кръст“ (изразът е румънски, fratia de cruce); относно братствата чрез кръвта, виж А. Dieterich, Mutter Erde (3-то изд., Лайпциг-Берлин, 1925 г.), стр.130 и сл.; класическата книга на Н. С. Trumbull, The Blood Covenant (Лондон, 1887 г.) и Stith Thompson, Motif-Index of Folk-Litterature, II (Хелзинки, 1935 г.), стр.125. Изкушаваме се да отъждествим тези форми на братство с религиозните отношения, съществуващи между хората и Митра, сравнени с твърде грубите отношения между Варуна и неговите поклонници. Това, разбира се, изобщо не означава — дори тъкмо напротив! — че религиозната стойност на Варуна е по-ниска! ↑

[13] A. Closs, цит. произв., стр.643, 668. Според същия автор (стр.567), ритуалното връзване на жертвата представлява комплекс от мегалитичните култури и тези на югоизточна Азия. ↑

[14] J. Grimm, Deutsche Mythologie, II, 705, IV, 254; Scheftelowitz, цит. произв., стр.7. ↑

[15] R. H. Meyer, Altgermanische Religionsgeschichte (1910 г.), стр.158, 160. Но личността на тези богини е по-сложна; виж Jan de Vries, Altgermanische Religionsgeschichte, II (Берлин, 1937 г.), стр.375 и сл. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Мирча Елиаде Образи и символи (24) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Метаданни

Данни

Образи и символи

Информация

История

Сваляне / Връзки

Траки, Германи, Кавказци

Мирча Елиаде
Образи и символи (24) (Размисли върху магическо-религиозната символика)