Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Days of Drums, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Борислав Пенчев, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2015)
Издание:
Филип Шелби. Дни на убийства
Американска. Първо издание
ИК „БАРД“ ООД, София, 1996
Редактор: Емилия Масларова
Коректор: Таня Пунева
История
- —Добавяне
9.
Проповедника почти не обръщаше внимание на отчето и неговото мърморене. Навремето често бе ходил по погребения и познаваше този брътвеж. По него можеше да се каже колко е часът, без да се налага да дърпа ръкава си и да хвърля крадешком поглед към часовника си.
Подобно на Холанд, и той беше пристигнал на гробището преди кортежа, но бе влязъл през друг вход. Мина му през ума, че по приляга да изрази последната си почит в параклиса на Джорджтаун, но самоубийствените рискове не бяха в стила му. И този декор беше подходящ за онова, което бе намислил.
Почти веднага забеляза агента на ФБР. Знаеше, че и тук ще пратят охрана, но за разлика от колегите на опелото в града тя ще разполага с първобитно оборудване. Проповедника нямаше защо да се притеснява, ако камерата заснемеше младеещ мъж с брада. Бе променил съвсем леко външността си, но въпреки това бе неузнаваем.
Не се страхуваше и че семейството може да попита кой е. Към джобчето на сакото му, под палтото беше прикрепена значка, същата като значките на агентите на ФБР.
Свещеникът беше стигнал до пасажа за праведните, положени край спокойните води, когато Проповедника забеляза жената, при която се бе приближил агентът. Отначало седеше с гръб към него, но после се обърна и махна с ръка кичурите коса, скрили лицето й. Очите му се разтвориха широко зад слънчевите очила.
„Теб пък кой вятър те довя, млада госпожице?“
Беше заинтригуван. Лицето на жената, застанала на хълма, съвпадаше с едно от лицата от снимките, донесени в стаята му преди три часа. Холанд Тайло, двайсет и осем годишна, неомъжена, по-малко от година стаж в Службата за охрана и вече с провал, предстоящо уволнение. Какво ли търсеше тук?
Проповедника се скастри за глупавия въпрос. Черните дрехи и мястото, където стоеше жената, обясняваха всичко. Холанд Тайло не бе дошла тук по служба, а за да се сбогува с покойника. Или по-точно, си мислеше така. Всъщност — за да измоли прошка и изкупление.
Проповедника наблюдаваше как Тайло и агентът от ФБР разговарят. Жестовете и изражението й подсказваха, че младият й колега прави тромав опит да я сваля. Възможно ли беше тази новачка да има нещо общо с дискетата? Е, да, от досието й се виждаше, че си разбира от работата и в някои области няма равна. Но неопитността й личеше от сто километра. Би ли му минало на Уестборн през ума да използва такъв човек, за да скрие дискетата?
Бе малко вероятно, но Проповедника не отхвърли и тази възможност. Този Уестборн вече му беше поднесъл доста изненади. Съвсем в негов стил би било да повери дискетата на някоя смотанячка.
За разлика от шефа си Проповедника още смяташе, че сенаторът е скрил дискетата някъде в Оук Фармс. Но докато продължаваха да претърсват имението, не пречеше да се запознае по-подробно с хората, имали допир с Уестборн онази вечер — с тримата агенти ветерани и с новачката. Ако дискетата не се намереше в имението, Проповедника смяташе да иде най-напред при Холанд Тайло. В края на краищата тя бе любимка на сенатора.
Проповедника се съсредоточи върху Синтия Палмър. Бе започнала да нервничи. Само ако можеше да се поизвърне. А, това вече е друго…
От разстояние два-три метра воалетката не криеше кой знае какво. Млечнобяла кожа с лека прасковена руменина, голяма уста с месести устни, впечатлението от които бе притъпено от червилото с телесен цвят. Русата й коса беше сплетена на плитка и това й отиваше. Жената го оглеждаше безсрамно зад черната дантела, очите й се разшириха, значи видяното й беше харесало.
Проповедника се усмихна с крайчеца на устата, та без да е нахален, да я насърчи. Усилието му беше възнаградено. Синтия се намести на стола, така че той да вижда идеално дългите й стегнати прасци.
Проповедника изчака тя отново да се обърне към свещеника и отстъпи няколко крачки назад. Чак когато изгуби жената от поглед, се запъти по диагонал към взетата под наем кола, спряна доста далеч от лимузините.
Синтия Палмър щеше да бъде разочарована, щом откриеше, че го няма. Щеше да бъде озадачена и заинтригувана. И изненадана много приятно, когато той я потърсеше в апартамента й в Уотъргейт.
Проповедника очакваше срещата им с нетърпение. Имаше много въпроси към нея, като се започне с това дали напоследък някой е донасял малък пакет за сенатора. Ако да — къде да го намери. Всичко това щеше да представлява стимулираща интерлюдия, защото Проповедника бе сигурен, че Синтия Палмър ще се окаже весела вдовица.