Филип Шелби
Дни на убийства (29)

28.

Холанд трепна, щом чу тътена на огнепръскачката. Беше с Джудит Траск в апартамента отсреща и след оглушителната тишина подир изстрелите чу как Джудит хлипа, стиснала юмруци и затворила очи. Холанд отиде при разтрепераната от страх жена, като внимаваше да не застава в обсега на Коб, насочил оръжието към вратата.

— Джудит, чуйте ме! Всичко свърши. Никой няма да ви причини болка.

Джудит се вкопчи в нея.

— Сигурна ли сте, че е мъртъв? — прошепна тя.

Холанд кимна.

— Сега трябва да се върна във вашия апартамент. Имам работа там. — Джудит впи нокти в ръката й. — Дейвид ще бъде с вас. Няма да сте сама и за секунда. Връщам се и всички излизаме заедно.

Коридорът се покриваше от Мариън Дженкинс. Вратите на апартаментите на етажа бяха затворени, а самите жилища предварително изпразнени. Евакуацията беше проведена два часа по-рано и протече гладко. Хората вярваха на тайните служби, като смятаха, че те се грижат за президента. Два микробуса ги откараха към вече запазените за тях стаи в съседния хотел „Хайът Риджънси“.

Вратата на апартамента на Джудит се крепеше само на долните панти. Притисната в ъгъла до прага, Холанд извика:

— Брайънт!

Никой не отговори и Холанд усети как пръстът й натисна още малко спусъка. Бе изключено Проповедника да е останал жив…

— Чисто е, Тайло.

Познала гласа на колегата си, тя надзърна иззад натрошената врата. Удари я миризма на барут. Тялото лежеше на купчина до библиотеката. От кръста нагоре почти не личеше, че е на човек. Щеше да се наложи да разпознават Проповедника по отпечатъците от пръстите.

Брайънт се беше отпуснал в креслото срещу библиотеката и бе сложил огнепръскачката върху коленете си.

— Томи…

Гигантът се размърда и излезе от вцепенението си.

— Позна, че ще дойде тук — каза й той. — Знам, че Джонсън го искаше жив, но беше невъзможно. Още щом влезе, надуши, че има нещо гнило, май видя мигащата светлинка върху касетофона и се сети. Започна да стреля, преди да ме е забелязал.

Холанд извади касетката със записа на разговора й с Джудит.

Беше й звъннала от центъра „Стюарт“. След двайсет минути бе в апартамента й — молеше се жената да й помогне. И Джудит го бе сторила, като бе споменала Даниъл Уебстър… Писалището, принадлежало навремето на тази легендарна личност и използвано от Чарлс Уестборн в Сената.

После Холанд се зае за работа и изведе Джудит от жилището. Имаха късмет — в отсрещния апартамент живееше нейна приятелка, медицинска сестра, застъпила нощна смяна. Джудит имаше ключ.

Там Холанд се помъчи да я успокои. Минутите се носеха в шеметен бяг. Холанд си наложи да не се ослушва дали Проповедника не се задава от далечината, за да я открие в мрака. Отвърна на въпросите на Джудит за него искрено, но и без да я плаши, обрисува го като малоумник, като играчка с дистанционно управление, която се е повредила.

Накрая Джудит проумя какво се иска от нея и Холанд включи касетофона. После я остави с Дейвид Коб, колкото да се промъкне по коридора и да занесе касетата на Брайънт.

Записът бе най-важен. Не знаеха как ще дойде Проповедника, бяха сигурни само, че ще провери дали не го причакват. Мариън и Коб предложиха да повикат снайперисти, но Холанд възрази, че Проповедника ще ги открие и ще си плюе на петите. Ето защо не завардиха района, оставиха убиеца да проникне необезпокояван в блока.

Холанд чу как асансьорът се отвори, после и стъпки по коридора, но видя Проповедника чак когато той спря пред вратата на Джудит. През шпионката й се струваше много далеч. Той се ослуша — явно бе доловил гласовете вътре.

Холанд разчиташе той да се вбеси, щом я чуе, и измъчван, че не е успял да убие Джонсън, да се хвърли да й отмъсти.

— Вече нямаме работа тук — каза Брайънт, вече окопитил се след случилото се. — Джонсън ни чака. Имаш и да се обаждаш.

В коридора чакаха Коб и Джудит, скрита зад гърба му, Мариън бързаше към стълбите, за да докара джипа. Брайънт махна на Коб да ги последва и се усмихна на уплашената жена, сякаш предразполагаше притеснено животно.

Двамата мъже вече бяха влезли в асансьора, когато Холанд се закова на място.

— Вие вървете — извика им тя. — Аз ще хвърля последен поглед и ще се обадя на Джонсън.

Изчака да чуе скърцането на електрическия мотор и се върна по коридора.

Стигна при стаичката за отпадъци и спря, затаила дъх. Гадеше й се при мисълта за дивашките изстъпления, на които се беше натъкнала. Но не можеше да заличи от съзнанието си Проповедника, който върви по коридора. Беше чула глас… Не, гласове. Смаяна, осъзна, че той не е бил сам. Знаел е, че ще държат сградата под наблюдение, и се е подготвил, взел е някого за прикритие.

Металната топка се хлъзна няколко пъти в потната й длан. Холанд насочи оръжието и отвори вратата.

Жената беше сложена върху пластмасовата кофа, приличаше на тъжна счупена марионетка. От дрехите, грима, прическата, силния парфюм агентката разбра с какво се е занимавала и къде я е намерил Проповедника.

Излишно беше да проверява за пулс. Бялата блуза бе станала алена от просмукалата се кръв. Холанд затвори полека вратата, отстъпи две крачки, облегна се върху насрещната стена и с треперещи ръце извади телефона от джоба си.

 

 

Когато вдигна слушалката, Джонсън не предупреди Холанд, че директорът е на другия апарат. Първите й думи бяха:

— Проповедника е мъртъв. Брайънт го застреля, когато нахлу в апартамента на Траск. Нямаше избор.

— Има ли пострадали?

— Не. Прати неколцина униформени, за да отцепят мястото, докато пристигне полиция.

— Вече са на път.

— Траск ми каза онова, което ни интересува. Поне така ми се струва. След около час ще знаем със сигурност.

Джонсън забеляза, че Смит се е смръщил, и сложи ръка на слушалката.

— Какво да й наредя?

— Какво й е казала Траск?

— Холанд, при мен е директорът. Какво ти е казала Траск?

По линията настана мълчание. Джонсън безмълвно се замоли Холанд да не премълчи от страх, че Смит ще я отстрани точно когато е толкова близо до целта.

— Траск потвърди онова, което Синтия Палмър спомена за Даниъл Уебстър. Разбрах за какво става дума. Трябва само…

— Тайло, давам ти директора.

— Да, сър.

— В каква връзка се споменава Уебстър?

Този път Холанд не се колеба — явно бе доловила нетърпението в гласа на Смит. Джонсън чу обяснението й, смаян колко елементарно е и колко досетлива е младата жена.

— Добре, Тайло. Звучи смислено. Но засега няма да се занимаваме с това.

— Сър…

— Добра работа свърши. Сега заради себе си не проваляй всичко. Чакам те при мен най-много след час. Ще те смени униформена охрана, която ще се свърже с полицията. От теб на първо време искам две неща. Да обясниш на пресцентъра какво точно се е случило, за да подготвят изявление за журналистите. Трябва да внимаваме много. Ще ни питат не сме ли могли да сторим нищо, за да предотвратим убийството на Палмър. Второ, напиши рапорт какво е станало от престрелката в дома ти насам. Трябва ни ясната последователност на събитията и списък на участващите. Когато президентът ме повика, искам да съм наясно с всичко.

— Слушам!

— Хайде. До скоро.

Смит прекъсна връзката и каза на Джонсън:

— Погрижи се да не извърши някоя глупост, докато стигне дотук.

 

 

В апартамента на Крофт светеха всички лампи от мига, когато Проповедника не се обади в уречения час. Сенаторът прещракваше новинарските емисии по всички канали, докато в три и половина след полунощ не попадна на онова, което го интересуваше: репортаж за престрелка в Капитъл Хил. Засега имало данни за един убит, информацията била оскъдна, понеже Службата за охрана била отцепила района.

Крофт не можеше да повярва. Бе смятал Проповедника за непогрешим. За човек без задръжки. А ето че Холанд Тайло му се бе изплъзнала. Два пъти. Трябваше да разбере как е успяла. В четири часа разполагаше с всички подробности, даде му ги един негов човек в отдел „Убийства“ във вашингтонската полиция. Шефът на следствието дължеше поста си на Крофт, застъпил се тук-там за него. Оказа се, че полицейското разследване било спъвано от Службата за охрана — тя разрешила трупът да бъде огледан, но не и изнесен, докато не дойде неин екип. Съдебният лекар решил да не застава между чука и наковалнята и благоразумно се измел.

Най-важното, което без да съзнава шефът на следователите съобщи на Крофт, бе, че според документите убитият се казвал Андрю Макгий, брокер на недвижими имоти от Калифорния. Роднините по-добре да не го виждали — нещастникът бил разкъсан на две.

След като изслуша тази информация, Крофт бързо премисли какво да прави. Спря се на плана, за който бе смятал, че няма да му се налага да използва. Беше дързък, но напълно осъществим. Изпълнеше ли го, щеше да обезвреди Холанд Тайло веднъж завинаги.

От чекмеджето на бюрото извади дискета, пъхна я в компютъра и я прегледа. Повече от достатъчно за разлайване на кучетата.

Беше четири и десет след полунощ. Оставаха по-малко от два часа до началото на „Добро утро, Америка“ и другите ранни програми. А Си Ен Ен даваше мило и драго за сензации.

Крофт презаписа дискетата и старателно опакова едно по едно копията. После се обади на трима новинарски шефове, които не знаеха истинското му име и положение. В тефтерите им той фигурираше просто като „господин Линч“, високопоставен източник, снабдявал ги в миналото със сензационна, но вярна информация.

До четири и половина Крофт беше сигурен, че шефовете са скочили от леглата и са хукнали при водещите на новинарските емисии, за да им дадат материала от господин Линч, който да бъде проверен и моментално изстрелян в ефир.