Том Кланси
Бойни действия (55)

55.

Вторник, 15:52

Долината Бекаа, Ливан

Командосите от «Страйкър» бяха взели от КБА само онова, от което се нуждаеха. Под униформите си носеха бронирани жилетки и противогази на лицата. Раниците им бяха пълни с неофосгенови гранати, сигнални ракети и няколко блокчета С-4. Бяха въоръжени с пистолети „Берета“ с уголемени пълнители и автомати «Хеклер и Кох» МР5 SD3 с резервни амуниции. Освен това носеха пластмасови белезници за палци. Тези малки, леки белезници обездвижваха чрез заключване на двата палеца на ръцете един срещу друг. Можеха също да се използват за навързване на пленници на верига.

Бяха получили заповедите си по време на полета от военновъздушната база «Андрюс». Тъй като знаеха, че целта ще е пещера или постоянна база, щяха да се разделят на две.

Първата група щеше да проникне вътре и да обезвреди врага. Втората щеше да ги прикрива. Задачата й също включваше да не допусне бягството на противникови войници и влизане на подкрепления в базата.

Ако между полковник Огъст и неговия предшественик подполковник Скуайърс имаше някаква разлика, тя се състоеше в това, че Огъст бе привърженик на груповата игра. Скуайърс винаги разделяше хората си на тежковъоръжени двойки или единици, всяка от които имаше конкретна задача в общия план. Ако не постигнеха някоя от тактическите цели, влизаше в сила алтернативен план, намесваше се поддържащата група или прекратяваха мисията. През годините на неговото командване Скуайърс никога не беше прекратявал мисия. Методите му за проникване бяха ненатрапчиви, ефикасни и винаги изненадваше противниците. Но полковникът действаше по друг начин. Предпочиташе да нанесе силен удар и да поддържа натиска. Вместо да накара пуловете за домино да паднат един след друг, той вярваше в разтърсването на масата.

Осемте командоси от група А на ефрейтор Приментайн бързо се приближаваха по черния път към входа на пещерата. Държаха автоматите си в готовност и имаха заповед да стрелят, без да задават въпроси. Когато стигнаха до медния неофосгенов облак, той вече беше потънал от височината на кръста до под коленете. Димът бързо се раздвижи, когато командосите го прегазиха — все едно че разбъркваш боя, помисли си Приментайн. Жилавият ефрейтор прати редник Уилям Мюзикант, санитаря на групата, да открие и да помогне на жената, която кюрдите се готвеха да екзекутират.

Преди той да успее да се отдалечи, откъм склона от лявата им страна се разнесе глас:

— „Аз ще се заселя в тази земя!“

Приментайн спря хората си, вдигнал ръка. Ако стиснеше юмрук, трябваше да открият огън. Командосите стояха с готови автомати. Макар това да бе правилната парола, ефрейторът знаеше, че може да са я изтръгнали от някой от пленниците. Преди да продължи, щеше да изчака отговора и на втория въпрос.

Мъжът се изкатери покрай неофосгеновия облак. Ръцете му бяха вдигнати. Пистолетът му висеше на левия му показалец.

— Идентифицирай се! — каза изпод маската си Приментайн.

— Аз съм шейхът на мидийците — отвърна мъжът.

— Стой където си — рече ефрейторът. Обърна длани настрани с палец назад. Жестът означаваше, че всеки трябва да продължи със задачата си. Редник Мюзикант се насочи към склона, а останалите се притиснаха до скалата, която водеше към входа на пещерата. Бяха на по-малко от двайсет метра от нея.

Ефрейторът прегази облака, който сега достигаше до глезените му. Спря на няколко крачки от новодошлия. Мъжът стоеше с вдигнати ръце, но сочеше надолу със свободния си показалец.

— Долу е един от заложниците — каза. — Другите петима все още са вътре. Нямам представа къде е микробусът. Откараха го преди няколко минути. Навярно е вътре. Предполагам, че има достатъчно място за него.

Докато гледаше надолу, Приментайн продължаваше да държи мъжа на мушка. На по-малко от три метра видя Фил Катцен. Ученият с мъка пълзеше нагоре. Той вдигна поглед и даде знак на командоса с палец нагоре. Под него тъкмо пристигаха Огъст и хората му. Те се разгърнаха в подножието на склона и четирима от осемте войници започнаха да се катерят. Щяха да заемат позиции по склона. Командосите вдясно се бяха разделили. Трима от тях се прехвърлиха през газовия облак от другата страна на пещерата. Отвътре никой не стреля срещу тях.

Ефрейторът погледна мъжа, който стоеше пред него.

— Знаеш ли къде са пленниците?

— Да — отвърна той.

Докато разговаряха, Мюзикант се върна. Остави Мери Роуз да легне на пътя.

— Докладвай — нареди Приментайн.

— Замаяна е, но е жива — съобщи санитарят.

— Заведи я долу при групата на полковник Огъст, после помогни на господин Катцен — каза ефрейторът. — И дай на шейха противогаза си.

— Да, сър — отвърна Мюзикант. Беше разочарован, че няма да влезе в пещерата, но продължи да действа ефикасно.

Подаде противогаза си на мъжа. Фалах пъхна пистолета в колана си и си сложи маската. В това време Приментайн се обърна към командосите до входа на пещерата. Двама от тях бяха открили прикриващ огън на височината на рамото, а другите четирима издърпаха стенещите кюрди и бившите пленници настрани от облака. Кюрдите бяха закопчани с белезници. Ефрейторът се наведе над склона и вдигна нагоре два пръста. Двама командоси, които чакаха малко по-надолу, се втурнаха да помогнат на хората от РОЦ. Нямаше време да ги измъкват от района. Ако «Томахоук» удареше, всички щяха да загинат. Засега обаче ги отведоха в подножието на склона извън огневата линия.

Шестимата командоси на Приментайн се прегрупираха от двете страни на пещерата и се обърнаха към полковника, който вдигна ръка до лицето си с длан напред. Миг по-късно той я спусна. Първите двама командоси пуснаха вътре сигнални ракети и се хвърлиха след тях. Те се прилепиха до стената отвътре и в пещерата се втурнаха следващите двама войници.

Ракетите осветиха петима давещи се кюрди, проснати под тънък слой неофосген. Докато първите двама командоси стреляха с кратки, високи откоси под избледняващата светлина, двамата зад тях отидоха да сложат белезници на вражеските бойци. След това влязоха и последните двама, които извлякоха пленниците навън. Накрая, първите командоси хвърлиха неофосгенови гранати напред. Когато избухнаха с приглушено съскане, войниците пуснаха още сигнални ракети и повториха маневрата.

Пред пещерата Приментайн погледна часовника си. «Томахоук» щеше да пристигне след седем минути. Потърси с поглед полковника в подножието на склона и вдигна седем пръста.

Командирът кимна.

Тогава ефрейторът вдигна четири пръста.

Огъст повторно кимна.

Приментайн погледна към Фалах.

— Имаме четири минути да влезем и да измъкнем пленниците. — Посочи към пистолета. — Използвай го, ако се наложи. Искам хората ми да излязат живи от тук.

— Аз също — отвърна израелецът и погледна към пещерата.