Том Кланси
Бойни действия (22)

22.

Понеделник, 15:13

Над залива Чесапийк

Правителственият „Боинг 727“ излетя от базата „Андрюс“ в три часа и три минути и бързо се скри в ниските облаци над Вашингтон. Щеше да остане там, колкото е възможно по-дълго. Това беше стандартна процедура, за да не бъде забелязан от земята и взет на прицел от настанилите се по океанското крайбрежие терористи. Така пътуването беше безопасно, макар че самолетът се тресеше.

Пол Худ познаваше малцина от четирийсетте пътници. Имаше няколко мускулести и мълчаливи агенти от дипломатическата охрана, уморени репортери и множество дипломати от кариерата с кожени куфарчета и черни костюми. Преди да излетят, Хъли Бъроус, кореспондентът на Ей Би Си към Държавния департамент, организира традиционното залагане. Всеки, който искаше да участва, даваше по един долар и избираше някакво число. Беше определен и официален контрольор, който щеше да брои секундите от времето, когато пилотът кажеше на пътниците да затегнат предпазните колани, до мига, когато колелата на самолета докоснеха пистата. Онзи, който познаеше секундите, щеше да спечели събраната сума.

Худ не участваше в играта. Беше си избрал място до прозореца. От другата страна на пътеката седеше Уорнър Бикинг. Пол знаеше, че бъбривците говорят по-малко, ако трябва да се провикват през пътеката. Особено ако вече бяха пийнали няколко чашки алкохол.

Пейджърът му звънна в три часа и седем минути. Обаждаше се Марта, вероятно за да продължи разговора, който бяха започнали в колата. Тя не беше доволна от факта, че президентът бе изпратил в Дамаск Пол, а не нея. Твърдеше, че има повече дипломатически опит. Тя искаше да се качи на самолета или да го посрещне в Лондон — молба, която той отхвърли. Обясни й, че идеята е на президента, а не негова. Освен това, ако отидеше Марта, Боб Хърбърт щеше да остане да отговаря за Оперативния център, а Пол не искаше нищо друго от него, освен да спаси РОЦ и екипа му. Тя ядосано бе затворила телефона.

Можеше да използва клетъчния телефон едва когато вече бяха летели десет минути, затова изчака, докато стюардът разреши употребата на електронна техника. Преди да се обади, включи преносимия си компютър. Тъй като телефонните линии не бяха сигурни, ако имаше ново развитие, Марта трябваше да го осведоми съобразно закодирана информация, съдържаща се в дискетите.

Веднага щом отговори на обаждането му, Худ разбра, че тя вече не е толкова ядосана. По глухия й монотонен глас отгатна, че нещо се е случило.

— Пол — каза му, — там, закъдето сте тръгнали, има промяна във времето.

— Каква промяна?

— Температурата се е повишила до двайсет и три градуса. Духат северозападни ветрове и залезът е червен.

— Двайсет и три градуса, северозападни ветрове и червен залез — повтори той.

— Точно така.

— Чакай малко.

Бръкна в малкото пътническо куфарче и извади дискетата с червена ивица. Беше ясно, че нещата не се развиват добре. Ситуацията беше закодирана в червено. Зареди дискетата и набра на компютъра код 74 NW. Машината бръмча няколко секунди, сетне поиска личния код на Пол. Той написа PASHA — Пол, Александър, Шарън, Харли и Ан, името на майка му — и зачака.

Екранът смени цвета си от син в червен. Пол сложи стрелката на мишката върху белите букви «ПО» в горния ляв ъгъл.

— Уорнър — каза, когато файлът се появи на екрана, — мисля, че и ти трябва да видиш това.

Бикинг се наведе към монитора, а той започна да разлиства файла.

Прогноза на Оперативния център, файл 74NW/Червен

1. Тема: Първа фаза на реакция от страна на Сирия срещу обявената в Турция мобилизация.

2. Сценарий на провокация: Сирийските и турските кюрди заедно нанасят удар във вътрешността на Турция.

3. Сценарий на реакция: Турция придвижва петдесет-шейсет хилядна войска към сирийската граница, за да предотврати по-нататъшни атаки. (Справка: файл 75NW/Червен за по-обхватна реакция от турска страна)

4. Сирия обявява мобилизация.

5. Вероятен състав на сирийските сили: Наличният състав е триста хиляди (войници), разпределени, както следва: армия, флота, въздушни сили и въздушна отбрана. На полицията и на силите за сигурност, състоящи се от две хиляди взвода, ще бъде заповядано да отбраняват Дамаск. През първите три дни от обявяването на мобилизацията ще бъдат повикани и допълнителни новобранци от трудоспособното население. За две седмици ще бъдат събрани сто хиляди мъже на възраст от петнайсет до четирийсет и девет години. През следващите две седмици недостатъчно обучените новобранци вероятно ще понесат четирийсет — четирийсет и пет процента загуби. Сирия ще заложи на факта, че войните в региона обикновено са кратки.

6. Усилията на турската дипломация: Интензивни. Турците не желаят война.

7. Усилията на сирийската дипломация: Умерени. Като се има предвид светски ориентираното турско правителство, деветдесетпроцентното мюсюлманско население на Сирия ще приеме конфликта като джихад или свещена война.

8. Времетраене на първата фаза на конфликта: Като се има предвид емоционално наситената атмосфера, породена от действията на терористите, съществува осемдесет и осем процента вероятност през първите четирийсет и осем часа да избухнат враждебни действия. Когато реакцията отслабне, има седем процента вероятност това да стане през следващите двайсет и четири часа и пет процента вероятност след това.

9. Първа вълна на първата фаза на конфликта: Турция няма да иска да бъде агресорът от страх, че ще предизвика реакция от страна на Гърция. Но сегашната политика позволява преследване на терористи от ударна сила, ако „естеството на престъплението е такова, че дава основание за преследване“. (Справка: Турския секретен военен бюлетин 1995 — 1997, файл 566-05/Зелен) За да предотврати евентуално вътрешно несъгласие в резултат от бездействие или разбираема слабост, една добре премерена турска реакция е изключително вероятна. Сирийският отговор на турското внезапно нападение ще бъде бърз и категоричен. Има вероятност от многонационално отмъщение в Сирия или извън границите й. (Справка: Сирийския секретен военен бюлетин 1995 — 1997, файл 566-87/Зелен)

10. Втора вълна на първата фаза на конфликта: Турция ще нападне всякакви сирийски войски, преминали границите й, но няма да нахлуе в Сирия. Това със сигурност ще предизвика вълнения сред мюсюлманите, живеещи в Турция. В този момент и двете страни ще са показали достатъчно мускули и ще се оттеглят и ще се въздържат от по-нататъшни враждебни действия. Дипломатическите усилия ще се засилят и по всяка вероятност ще надделеят. Ниската степен на несигурност ще бъде повлияна предимно от съпътстващата реакция от страна на съседните държави (вж. 11, по-долу).

11. Прогнози за реакциите на съседните държави: Очаква, се, че всички страни от региона ще предприемат някаква форма на военна отбрана. Има вероятност някои от тях да предприемат нападателни стъпки.

A. Армения: Правителството ще подкрепи Турция само ако тя подкрепи Азербайджан. И в двата случая няма вероятност от военна реакция срещу някоя държава, с изключение на Азербайджан. Правителствените сили за сигурност ще наблюдават много внимателно кюрдското малцинство, но едва ли ще предприемат военни мерки срещу него. (Справка: Арменския секретен военен бюлетин, файл 364-2120/Бял, относно американската реакция на положението в Армения)

Б: България: От действащата двеста и десет хилядна армия има вероятност да бъдат мобилизирани само Гранични войски. Осем и половина процента от населението са турци. Няма причина турските сили да преминават границата. Докато не го направят, българската войска ще избягва конфронтация.

В. Грузия: Правителството ще подкрепи Турция, но няма да прави военни жестове.

Г. Гърция: Средиземноморските патрули по крайбрежието ще бъдат засилени. Могат да възникнат конфронтации при среща с турските патрули. Ако между Турция и Сирия започне втора вълна от враждебни действия, Гърция по всяка вероятност ще остане неутрална, но ще се придвижва към територията около Егейско море, за която претендират, и Анкара, и Атина. (Справка: Секретен военен бюлетин, файл 645/Червен)

Д. Иран: Почти сигурно е, че тази държава ще остане военно неактивна. Но подмолната дейност сигурно ще се засили.

Е. Ирак: По време на първата вълна от враждебни действия Багдад ще засили атаките срещу иракските кюрди, за да им попречи да се присъединят към турските и сирийските кюрди. По време на втората вълна Багдад може да предяви старите си претенции срещу Кувейт. (Справка: Секретен военен файл 335/NW/червен)

Ж. Израел: Партньорството между Израел и Турция включва само съвместни военни маневри. Това не е взаимно обвързващ договор за отбрана, макар че ресурсите на израелското разузнаване ще бъдат предоставени на разположение на Турция. Ако последва втора вълна от враждебни действия, Израел може да се съгласи да пусне ограничен брой полети.

З. Йордания: Тази държава извършва съвместни военновъздушни маневри с Израел. Макар че ще остане неутрална в случай на война между израелци и араби, тя ще се присъедини към Турция в един военен конфликт със Сирия, ако Съединените щати й позволят да го направи.

Худ изчисти екрана.

— Има ли вероятност времето да се промени отново? — обърна се към Марта той.

— По всичко личи, че фронтовете при „11Ф-Франк“ не се развиват.

Худ прелисти файла назад и предаде на Бикинг думите й. Ирак не бе предприел действия срещу кюрдите, но той знаеше, че това няма да продължи дълго. Според последните доклади на разузнаването армията на Ирак беше два милиона. Мнозина от мъжете бяха млади новобранци, непроверени в битка и вероятно се страхуваха. Други бяха ветерани, много от които изгаряха от желание да отмъстят за унижението през войната в Персийския залив.

— Освен това мислим, че „11Д-Дейвид“ и „13Д-Джордж“ може да се преместят по-скоро от очакваното — добави Марта.

Худ не се изненада. Предстояха избори и гръцкият президент трябваше да направи нещо очевидно патриотично, за да спечели дясното крило. Отнемането на дълго оспорваните земи от Турция щеше да свърши тази работа. А що се отнасяше до Израел, твърдолинейното правителство с радост щеше да се възползва от възможността да нанесе удар на врага под претекста, че защитава съюзник.

— Как вървят нещата на вътрешния фронт? — попита.

— Метеоролозите наблюдават и чакат — отговори му тя. — Няколко пикника бяха отложени, но се счупи само един чадър.

Това означаваше, че отпуските на военните в района са прекратени и войската е в бойна готовност.

— Ще те държа в течение, но мога да ти кажа, че в метеорологичния център има много нацупени физиономии.

Метеорологичният център беше Белият дом.

— Сигурно се тревожат, че ще има бури — отбеляза той, — и вероятно ще бъде така.

— Ще понесат две-три. Тревожат се да не стане някоя голяма.

Худ й благодари и затвори, после се обърна към Бикинг. Слабоватият двайсет и девет годишен мъж беше бивш доцент по социални науки в университета в Джорджтаун. Тясната му специалност беше политически ислям и той беше един от четиримата експерти, които наскоро бяха включени в Оперативния център, за да съветват ръководителя му по външните работи.

— Какво мислиш за това? — попита Худ.

Уорнър усука кичур от дългите си коси около показалеца си. Правеше го, когато мислеше.

— Има много голяма вероятност конфликтът да се задълбочи. И когато това стане, ще въвлече и останалата част от света. От Турция ще се придвижи в Гърция и България, а оттам — в Румъния и в Босна. Намесят ли се и иранците, ще подадат топката на Унгария, Австрия и Германия, където живеят два милиона турци. Половин милион от тях са кюрди. Те със сигурност ще се вдигнат. В същото време конфликтът може да тръгне от Турция и в другата посока — нагоре и към Южна Русия.

— Говори направо.

— Съжалявам, но всички онези стари вражди се раздухват и се преплитат — Турция и Гърция, Сирия и Турция, Израел и Сирия, Ирак и Кувейт и много други комбинации. И най-дребното камъче може да обърне колата. А наскачат ли скакалците…

— Ще станат цели рояци.

— Точно така.

Пол кимна недоволно. Изведнъж се оказа, че в Дамаск трябва да свърши много повече работа, отколкото да спаси РОЦ.

Бикинг започна да усуква косите си по-бързо и се вторачи в него с подпухналите си очи.

— Какво ще кажеш да поработя върху положението на РОЦ, докато ти и доктор Насър се съсредоточите върху предотвратяването на големия пожар.

— Може да не остане време за работа върху положението на РОЦ. Ако съществува и най-малката вероятност центърът да бъде използван от кюрдите, президентът ще заповяда да го намерят и да го унищожат.

— При това незабавно — добави Уорнър. — И никак няма да е трудно да го намерят. Веднага щом РОЦ се свърже със сателита, военните ще засекат сигнала…

Худ грабна телефона и набра някакъв номер.

— Ето как ще спечелим време.

— Как?

— Ако похитителите успеят да включат РОЦ, сигналът ще мине през сателита. Тогава Мат Стол ще трябва да намери начин да го изключи. Ако центърът мълчи, може да успеем да убедим президента да ни даде време да преговаряме за освобождаването му.

— Добра идея.

Пол чакаше връзката да се осъществи. Планът за унищожаването на РОЦ беше прост. Центърът беше проектиран като невъоръжено съоръжение, за да бъде допуснат в много от чуждите страни. Но където и да отидеше, РОЦ можеше да бъде изваден от строя от ракета „Томахоук“ с обхват петстотин километра, изстреляна от земя, въздух или море. Съоръжена с проследяващ релефа компютър, тя можеше да порази РОЦ, където и да се намираше.

Помощникът на Стол отговори на обаждането и веднага го свърза с Мат, който попита задъхано:

— Безопасна ли е връзката?

— Не — отговори Пол.

— Добре тогава, слушай. Знаеш ли онази изчезнала рок група?

— Да.

Нямаха закодирани изрази за описването на положението на РОЦ, затова Мат импровизираше:

— От уредбата им изтича електрически ток, когато са включени усилвателите. Боб не можа да го улови, защото рокаджиите издърпаха щепсела.

— Разбирам — отговори Худ.

— Добре. Сега нашият високо летящ приятел ЕС-4 започва отново да хваща сигнала.

ЕС-4 беше електромагнитна спектрална сателитна система за наблюдение. Сензорите бяха съставна част от една верига сателити за различни цели, които отчитаха земната температура в честоти от десет на двайсет и девета степен до нула херца и в дължини на вълните от десет-тринайсет сантиметра до безкрайност. Показанията включваха гама-лъчи, рентгенови лъчи, ултравиолетова радиация, видима светлина, инфрачервени, микро- и радиовълни.

— И така, знаем ли точно къде е групата? — попита Пол.

— Да — отговори Стол. — Но не и какво правят.

— Още нямаме звук?

— Да. По-важното е, че ръководителят не бърза отново да влезе във връзка.

— Откъде знаеш?

— От пробата, която направихме, преди да заминат. Можеш да започнеш от нула и да стигнеш до шейсет за около четири минути и после да настъпи промяна. Следиш ли мисълта ми?

— Да.

Батериите, които бяха преместени в РОЦ, можеха да бъдат поставени на местата им за малко повече от четири минути.

— Със скоростта, с която ръководителят включва уредбата — продължи Мат, — микробусът на групата ще потегли едва след петнайсет минути, дори повече. Общо двайсет и пет минути.

— Това означава, че другата група все още контролира инструментите.

— По всяка вероятност.

И така, Роджърс хитруваше, а кюрдите владееха положението. Освен това Худ знаеше, че щом Боб Хърбърт и Мат Стол стигаха до тези изводи въз основа на показанията от РОЦ, ЦРУ и Министерството на отбраната правеха същото. Ако решаха, че цялото оборудване действа и се намира в ръцете на врага, РОЦ беше обречен на гибел.

— Мат — попита Худ, — има ли някакъв начин да заглушим музиката на групата, ако отново се появи в ефир?

— Разбира се.

— Как би го направил?

— Ще изпратим команда до сателита. Ще му кажем, щом сигналът на групата стигне до приемащия рефлектор, да пренебрегне всички други сигнали от онзи източник. Това ще стане само за пет секунди.

— Дай на ръководителя на групата петнайсет секунди. Ако се опита да ни съобщи нещо, ще го направи веднага. После го изключи. Той ще разбере какво правим и защо.

— Добре — рече Стол. — Но ще ги държим под око.

— Точно така.

EG-4 щеше да проследи електромагнитната им следа, докато след няколко минути сателитът на Националната разузнавателна служба се насочеше към тях. Ако Худ успееше да убеди президента да не издава заповед за унищожение, все още имаха възможност да измъкнат екипа.

— Мат, искам да напишеш това и да го изпратиш на Марта. Кажи й да го предаде в Белия дом с моята препоръка да наблюдаваме и да чакаме. Междувременно подгответе нещата, за да затворим вратата, ако нашата група я отвори.

— Готово.

Худ затвори и даде указания на Бикинг. И двамата се съгласиха, че ако РОЦ може да бъде изключен, президентът ще даде време на командосите от „Страйкър“ да се опитат да го върнат. Въпреки натиска от страна на Стив Бъркоу, шефа на Националната сигурност, който държеше на безопасността на всяка цена, президентът нямаше да бърза да извади от строя своя екип. Не и ако техническото осигуряване в РОЦ можеше да бъде блокирано.

Пол и Уорнър се заловиха да изучават докладите за положението в Сирия, които бяха заредени в компютъра им. Но на Пол му беше трудно да се съсредоточи и каза, че отива в кухнята.

Получи диетична пепси-кола и започна да пие на малки глътки, докато гледаше към кабината на самолета. Двойните дебело подплатени седалки бяха наредени в две редици, а между тях имаше широка пътека. Пътниците се бяха навели над компютрите си.

Обикновено преди напитките и преди жадните за информация репортери да превърнат пътуването в социално събиране, всички работеха един-два часа. В задната част на кабината имаше две масички за конференции и работни закуски. Сега там нямаше никого, но към пет часа щяха да поднесат сандвичи. Зад масичките имаше врата, която водеше към скромния кабинет, и спални, които използваше министърът на външните работи.

Худ се зачуди как е възможно най-силната страна в историята на цивилизацията, притежаваща грандиозни технологични ресурси и велика армия, да бъде застрашена от трима мъже с пистолети. Това беше невероятно. Но той знаеше, че не кюрдите държат американците заложници, а самите те и тяхната сдържаност. Би било много по-лесно да се прицелят в кюрдите и да ги застрелят един по един, докато освободят американците. Или да заловят и убият семействата на техните водачи. Но цивилизованите американци от двайсети век нямаше да направят това. Те спазваха правилата. Това беше едно от качествата, които предпазваха свръхсилата да не се превърне в нещо отвратително като Третия свят или Съветския съюз.

„Това вдъхва на другите хора и смелост да се гаврят с нас“ — каза си Худ. Смачка кутията и се върна на мястото си, твърдо решен да осъществи замислите си чрез съществуващата система. Той силно вярваше, че американският път на развитие е най-добрият в света. Пък и намираше утеха във факта, че един запалянко по историята като Майк Роджърс мисли по същия начин.

— Кюрдите и ислямските фундаменталисти нямат монопол върху политическия ентусиазъм — каза Худ, докато гледаше екрана на монитора. — Да видим сега как ще се справим с останалото.

— Да, сър — отговори Бикинг и отново започна да навива кичур коса около пръста си.