Рик Риърдън
Лабиринтът с костите (20)

Глава 20

Уилям Макинтайър се яви точно навреме за срещата.

Той се качи на наблюдателната площадка на Айфеловата кула. След проливния дъжд от предишния ден въздухът беше чист и свеж. Париж долу проблясваше, сякаш всичките му страшни тайни са били отнесени от дъжда.

— Не ти се довериха — отбеляза мъжът в черно.

— Не — призна Уилям.

Колегата му се усмихна.

— Схватливи са.

Уилям Макинтайър не даде воля на раздразнението си.

— Нещата можеха да се развият и по-зле.

— Но можеха да се развият и много по-добре. Ще се наложи да ги държим под по-строго наблюдение, нали?

— Вече съм се погрижил.

Уилям Макинтайър извади мобилния си телефон. Показа на колегата си екрана — последния номер, който беше набрал във Виена, Австрия.

Мъжът в черно подсвирна тихо.

— Смятате ли, че е разумно?

— Не, не смятам — призна си Уилям. — Но е наложително. Следващия път не бива да има грешки.

— Не бива — съгласи се мъжът в черно.

Двамата загледаха как град Париж се е разпрострял долу: десет милиона души, които не подозираха, че съдбата на света виси на косъм.