Лилиан Глас
Той казва, тя казва (2) (Как да преодолеем пропастта в общуването между половете)

Първа глава

Тест за начина, по който общуват мъжете и жените

Наистина ли познавате добре противоположния пол?

Даденият малко по-долу тест има за цел да ви разкрие какво знаете в действителност за начина, по който общуват мъжете и жените.

Въпросите и отговорите са взети от различни научни изследвания, публикувани в специализираната литература, както и от данните на проучвания на общественото мнение, проведени от „Галъп“, „Роупър“ и други агенции.

В теста са изредени двайсет и пет твърдения. В колоната Вярно отбележете онова, с което сте съгласни, а в колоната Невярно — онова, с което не сте съгласни. След като отговорите на всички въпроси, сравнете знанията си с дадените след теста отговори и коментари, за да видите доколко добре познавате противоположния пол.

 

 

Тест за начина, по който общуват мъжете и жените

1. Жените притежават по-силна интуиция от мъжете. Те имат шесто чувство, което обикновено се нарича „женска интуиция“.

2. По време на делови срещи хората са склонни да изслушват повече мъжете, отколкото жените.

3. Жените са „приказливците“. В групови разговори те говорят много повече от мъжете.

4. Мъжете са „скоростно приказващите“. Те говорят много по-бързо от жените.

5. Мъжете са по-открити за външната среда. Те използват повече визуалния контакт и са по-дружелюбни при запознанство с друг човек.

6. Жените правят повече комплименти. Те изказват повече похвали, отколкото мъжете.

7. Мъжете прекъсват повече и ще отговорят на въпрос, дори когато не е отправен пряко към тях.

8. Жените издават повече заповеди и изискват повече посредством начина, по който общуват.

9. По принцип мъжете и жените се смеят на едни и същи неща.

10. По време на любовен акт мъжете и жените искат да чуват едни и същи неща от своя интимен партньор.

11. Мъжете молят за помощ по-рядко, отколкото жените.

12. Мъжете са по-сурови към себе си и по-често се самообвиняват, отколкото жените.

13. Посредством своя език на тялото жените се държат по-малко предизвикателно, отколкото мъжете.

14. При обсъждане на някаква случка мъжете са склонни да обясняват нещата в по-големи подробности.

15. Жените са склонни по-често и повече да докосват другите хора, отколкото мъжете.

16. Когато слушат, мъжете сякаш го правят по-внимателно, отколкото жените.

17. Когато говорят, мъжете и жените са еднакво емоционални.

18. Мъжете са по-склонни да обсъждат лични теми.

19. По време на разговор мъжете повдигат повече теми.

20. В днешно време сме склонни да възпитаваме по един и същ начин децата си, независимо дали са момчета, или момичета.

21. Жените са склонни да подхождат по-директно към проблемите и по-често първи заговарят за наличието на проблем.

22. Мъжете говорят по-оживено и използват повече езика на тялото и разнообразни мимики.

23. Мъжете задават повече въпроси, отколкото жените.

24. По принцип мъжете и жените обичат да говорят за едни и същи неща.

25. Когато се повдига въпросът за тестуване за СПИН или се обсъжда безопасния секс, има по-голяма вероятност жените да заговорят първи.

 

 

Отговори на теста

1. НЕВЯРНО. Научните изследвания сочат, че митът за някакво шесто чувство у жената, наречено „женска интуиция“, не отговаря на действителността. Затова пък е доказано, че жените обръщат по-голямо внимание на подробностите. Според световноизвестния антрополог Ашли Монтегю жените притежават по-голяма чувствителност и по-изострена различителна способност към цветовите нюанси, отколкото мъжете. В своя класически труд „Речта и мястото на жените в обществото“ лингвистката Робин Лакоф потвърждава тези изводи, като освен това подчертава, че жените обикновено описват по-подробно и нюансирано различните цветове и техните отсенки. Те например използват определения като цинобър, шартрьоз, слонова кост, пепел от рози, абанос. Това изострено внимание към подробностите е причина жените да изглеждат надарени с някаква по-особена интуиция, тъй като често забелязват характерни белези, които мъжете най-вероятно ще подминат — например сигнали от езика на тялото, тона и интонациите на гласа, мимиките на даден човек. Това е особено очевидно в изследванията на развитието на децата в ранна възраст. От тях става ясно, че бебетата момиченца са по-чувствителни и откликват повече на различните изражения на лицето, както на родителите си, така и на другите хора, отколкото бебетата момченца. Тази разлика се наблюдава и при възрастните и именно с нея се обяснява защо жените долавят много по-точно нечие настроение и емоционално състояние, отколкото мъжете. В резултат на тази тяхна обусловеност жените притежават и по-тънка чувствителност и възприемчивост по отношение на несловесното общуване, отколкото мъжете, което също допринася да изглеждат надарени с по-голяма интуиция.

2. ВЯРНО. По време на делови срещи хората изслушват с по-голямо внимание мъжете, отколкото жените. При своето проучване на тема „Различията между половете и слушането с разбиране“ Кенет Грюбер и Жаклин Гехелейн откриват, че както мъжката, така и женската аудитория, проявяват склонност да слушат по-внимателно лекторите мъже, отколкото лекторите жени. Освен това аудиторията обикновено възприема и запаметява повече информация от представянията на мъжете, дори ако темата или продуктът са предназначени за жени. Друго проучване показва, че по време на научни конференции в залата има по-малко шум — измерените в децибели разговори между слушателите и шумолене на книжа — когато от катедрата говорят мъже, отколкото когато говорят жени. Едно възможно обяснение за това явление е начинът, по който човек контролира гласа си, а също и височината на общия му тон. Високо поставените, по-детински звучащи женски гласове обикновено „изключват“ слушателите и им пречат действително да чуят и възприемат информацията, която жените предоставят.

3. НЕВЯРНО. Точно обратното на общовъзприетия стереотип, мъжете — а не жените — са „приказливците“. Редица проучвания — като това на лингвиста Лайнет Хиршман (1974 г.) — показват, че мъжете говорят далеч повече от жените. В действителност жените обикновено задават повече въпроси, докато мъжете по-скоро отговарят, като отговорите им са по-дълги и пространни, отколкото зададените им въпроси. Едно изследване на тази тема разкрива, че когато бъдат помолени да опишат някоя картина, жените говорят средно само три минути, докато мъжете говорят средно тринайсет минути, когато описват същата картина. Голям брой изследвания — сред които и тези на Фред Стродбек (1951 г.), на Марион Ууд (1966 г.) и на Марджъри Суокър (1975 г.) — единодушно потвърждават, че в смесени разговори жените говорят много по-малко от мъжете.

4. НЕВЯРНО. Макар редица проучвания да показват, че жените говорят по-бързо, това не означава непременно, че говорят прекалено бързо. Според едно изследване на У. Старкуедър (1973 г.) жените обикновено артикулират по-прецизно и по-бързо, отколкото мъжете. Друго възможно обяснение е, че тъй като мъжете обикновено прекъсват повече, то жените бързат да изкажат информацията, преди да бъдат прекъснати.

5. НЕВЯРНО. Голям брой проучвания показват, че жените, а не мъжете, са по-склонни да използват визуален контакт и любезни изражения на лицето. Едно проучване на д-р Албърт Мърхебиън разкрива, че в ситуации на положителни взаимоотношения жените увеличават своя визуален контакт, докато в подобни случаи мъжете обикновено се чувстват по-неудобно и като цяло намаляват своя визуален контакт. Други изследвания на д-р Албърт Мърхебиън, а също и на д-р Нанси Хенли — чиито резултати тя споделя в книгата си „Реч и пол: различие и надмощие“ в главата, озаглавена „Сила, пол и несловесно общуване“ — сочат, че жените имат по-дружелюбно поведение, което се проявява в усмивки, израз на удоволствие, кимания, отколкото мъжете. Резултатите от всички проучвания единодушно показват, че това е особено вярно при първа среща между хората. Тогава жените обикновено се усмихват в 93% от времето, като едва 67% от усмивките са им върнати от мъжете.

6. ВЯРНО. Редица проучвания сочат, че жените са много по-открити в изказването на похвали и много по-често кимат одобрително, отколкото мъжете. Освен това те използват в речта си много повече комплименти и хвалебствени изрази, както посочва Питър Фолк, който проучва речниковия фонд на мъжете и на жените и публикува резултатите от изследването си в своята книга „Дума игра: какво става, когато хората говорят“. Лингвистката Робин Лакоф открива, че по време на разговор жените обикновено много по-често вмъкват „ъхм, ъхм“ в знак на одобрение, когато слушат представители и на двата пола.

7. ВЯРНО. В 1975 г. в Калифорнийския университет изследователите Доналд Цимерман и Кендис Уест провеждат проучване относно това, колко често мъжете и жените се прекъсват един друг по време на общ разговор. Резултатите сочат, че от 75% до 93% от прекъсванията са направени от мъже. В друго свое проучване същите изследователи наблюдават единайсет разговора между мъже и жени и откриват, че само в един от тях жена е прекъснала говорещ мъж, докато в останалите десет мъже са прекъсвали говорещи жени. Освен това двамата изследователи отбелязват, че в повечето случаи, след като е била прекъсната от мъжа, жената става по-мълчалива, а преди да заговори отново удължава паузата повече от нормалното. Д-р Цимерман и д-р Уест смятат, че причината, поради която мъжете прекъсват повече, е, че по този начин те налагат един вид надмощие. Това словесно „надмощие“ се потвърждава и от наблюденията на Джуди Кестер (1978 г.), която сочи, че мъжете не само прекъсват повече, но и проявяват склонност да отговарят на въпроси, дори когато не са били отправени пряко към тях.

8. НЕВЯРНО. Не жените, а мъжете издават повече заповеди и нареждания, поради което звучат по-взискателно. Редица изследователи стигат до заключението, че жените обикновено са по-учтиви в общуването посредством речта. Според Мери Ричи Кий от Калифорнийския университет, която е специалистка по женския начин на говорене, жените сякаш „опипват почвата“ когато говорят, защото по принцип общуват от позицията на хора, не вземащи решенията. В книгата си „Речта и мястото на жените в обществото“ Робин Лакоф разяснява своето класическо заключение за използваните от жените „опашати въпроси“, тоест задаването на въпрос посредством въпросителна дума, след като вече е направено твърдение, например: „Днес денят е хубав, нали?“. Което допълнително представя жените като по-колебливи и по-неуверени в себе си по време на разговор. Освен това Робин Лакоф разкрива, че жените са по-малко склонни да използват заповедни и изискващи езикови форми и обрати на речта. В повечето случаи те изразяват своите искания завоалирано, в учтива форма и като си служат с ласкави обръщения, например: „Съкровище, имаш ли нещо против да затвориш вратата?“, за разлика от директното: „Затвори вратата“ — типичната команда, която всеки мъж би отправил, без дори да се замисли. Вероятно този стил на разговаряне се обуславя още в ранното детство, както показват и проучванията на изследователите Даниел Малц и Рут Боркър, чиито резултати публикуват в своя труд „Културален подход към недоразуменията в общуването между мъжете и жените“. Чрез редица примери те доказват, че малките момиченца не издават заповеди като момченцата, които обикновено казват: „Дай ми това“ или „Изчезвай оттук“. За да изразят своите желания и искания, момиченцата по-скоро използват словесните обрати на предложението, например: „Какво ще кажеш да направим еди-какво си“ или „Нека направим еди-що си“.

9. НЕВЯРНО. Мъжете и жените определено се различават съществено по отношение на своя хумор и на нещата, на които се смеят. Според изследователката Карол Мичъл (резултатите от проучванията й са публикувани в нейния труд „Различните начини, по които се шегуват мъжете и жените“, 1985 г.) жените по принцип предпочитат да разказват вицове и шеги, когато се намират в малка, полово еднородна (женска) компания, докато мъжете са по-склонни да разказват вицове и шеги в по-големи, полово разнородни (мъжки и женски) компании. Двете лингвистки Робин Лакоф и Нанси Хенли, независимо една от друга, сочат, че жените разказват вицове и шеги значително по-рядко от мъжете. Проучването на психолога Пол Макгхи (1979 г.) показва, че в повечето случаи хуморът на мъжете е много по-враждебен, обиден и саркастичен от този на жените. Робин Лакоф посочва, че освен това мъжете обикновено използват хумора като един вид „свързваща“ техника, посредством която установяват контакт и дружески взаимоотношения един с друг — нещо неприсъщо за жените.

10. НЕВЯРНО. По време на любовен акт мъжете и жените не искат да чуват едни и същи неща от своя интимен партньор. В едно проучване, което направих по поръчка на телевизионния канал „Плейбой“, задавахме на хората въпроса какво биха искали да чуват по време на любовен акт. Като цяло жените искаха интимният партньор да им казва, че са хубави и че ги обича, докато мъжете искаха интимната партньорка да им казва, че са страхотни в леглото и че й доставят голямо удоволствие. В едно скорошно проучване на общественото мнение, което поръчах на „Галъп“ специално по повод написването на тази книга, открих, че едва 30% от запитаните мъже и жени са доволни от това, което чуват от интимните си партньори по време на любовен акт. От същото проучване става ясно, че процентът на жените, харесващи онова, което партньорът им казва в леглото, е много по-малък от този на мъжете.

11. ВЯРНО. В своята книга „Ти просто не разбираш: жените и мъжете по време на разговор“ Дебора Танън разкрива, че мъжете почти никога няма да помолят за помощ, в случай че имат нужда от упътване, докато жените го правят без никакво колебание. Тя обяснява този факт с предпоставката, че обикновено мъжете се възприемат като „доставчици“ на информация, докато жените са „получатели“ на информация. И като такива мъжете се обявяват за „експерти“ и за „по-висшестояща инстанция“ по отношение на знанията, докато жените са поставени в ролята на „необразовани“ и „по-нисшестоящи“.

12. НЕВЯРНО. Редица проучвания и голям брой психотерапевтични наблюдения показват, че жените по принцип са много по-самокритични и по-склонни да се самообвиняват, отколкото мъжете. Когато нещо се обърка или тръгне в погрешна посока, жените много по-често търсят вината в себе си и се извиняват. Освен това за тях е присъщо да се идентифицират с проблема, да поемат отговорността за него и да обвиняват себе си, дори когато нямат нищо общо с възникването му. Изследванията на Дебора Танън потвърждават и факта, че жените са склонни да използват „фрази на извинение“ (според нейното определение) в разговора, например: „Съжалявам“, „Без да искам“ или „Извини ме“.

13. ВЯРНО. Естествоизпитателят Чарлз Дарвин твърди, че когато животните (в това число и човешките същества) се правят на по-малки като навеждат глава и я сгушват между раменете си така, че да заемат по-малко място в пространството, това възпира човешката агресивност. Неговото твърдение се подкрепя и от проучванията на Рей Бърдуистол (1970 г.), Албърт Мърхебиън (1972 г.) и Маргарет Пърси (1973 г.), които откриват, че жените се опитват да се „смалят“, като кръстосват краката си в глезените или в коленете или като държат лактите си силно прибрани към тялото. И тъй като посредством езика на тялото си жените обикновено заемат по-малко място, те проявяват и по-малка склонност към предизвикване на конфронтация, отколкото мъжете. Според лингвистите този тип език на тялото говори за по-малка сила, по-малка самоувереност и по-нисък статус^[1].

14. НЕВЯРНО. Както вече споменах, жените обикновено са по-подробни и по-описателни, отколкото мъжете, по отношение на това, какво казват и на начина, по който обясняват нещата. Според проучванията на Робин Лакоф жените по принцип са по-описателни чрез подбора на думите, които използват. Те описват нещата по-подробно, като си служат с определени прилагателни, наречия и усилващи (емфатични) думи. Наблюденията върху мъжкия и върху женския стил на общуване разкриват, че жените обикновено говорят не толкова сбито и стегнато. При описването на някоя случка те навлизат в по-големи подробности, което често отклонява посоката на разговора. Това твърдение бе подкрепено и от проучването по темата, което проведох специално за написването на тази книга. То ми разкри също така, че обикновено мъжете много се дразнят от тези описателност и задълбаване, присъщи на жените, от тяхното „вечно въртене и сучене“ около въпроса и от неспособността им да стигнат достатъчно бързо до същината на нещата.

15. НЕВЯРНО. Мъжете обикновено докосват много по-често, отколкото жените. Според редица изследвания — сред които и тези на Стенли Джерард, Джейн Робин, Барбара и Джин Ийкинс — има много по-голяма вероятност жените да бъдат докоснати от мъж, когато например ги насочва през отворена врата, държи им връхната дреха, подава им ръка, за да слязат от превозно средство или да се качат в кола. Проучването на Нанси Хенли също подкрепя тези твърдения. Според нея, когато са на открито, мъжете докосват жените четири пъти по-често, отколкото жените докосват тях. Освен това редица изследвания показват, че мъжете особено често се докосват един друг (напр. потупвания по гърба, ръкостискания) по време на различни спортни прояви.

16. НЕВЯРНО. Точно обратното, жените слушат много по-внимателно, отколкото мъжете. Редица изследвания отново и отново доказват, че жените използват в много по-голяма степен визуалния контакт, усмивките и киманията, за да покажат съзнателно вникване в чутото, одобрение и съгласие. Проучването на Сали Макконел-Джинетс от Корнуолския университет разкрива, че жените много по-често от мъжете използват „ъхм, ъхм“, когато слушат нечие изказване, с цел да покажат, че следят протичането на разговора.

17. ВЯРНО. Когато говорят, мъжете и жените действително са еднакво емоционални. Редица изследователи (напр. Робин Лакоф) смятат, че жените звучат по-емоционално, понеже използват повече психологически ориентирани глаголи (напр. „чувствам“, „мисля“, „надявам се“, „вярвам“, „желая“). Освен това жените притежават и по-голямо разнообразие във вокално интонационната постановка на гласа. Изследването на Нанси Хенли и Бари Торн (1975 г.), както и това на Робърт Лъксингър и Джофри Арнолд, показва, че когато говорят, жените си служат приблизително с пет тона, докато мъжете използват само три, което ги прави да звучат по-монотонно и не толкова емоционално, колкото жените. Наблюденията сочат, че мъжете изразяват емоциите си посредством повишаване наситеността на тона на гласа (високо говорене, викане) или като използват ругатни и псувни. От своя страна, жените изразяват емоциите си като притихват, говорят с разтреперан глас или проливат сълзи.

18. НЕВЯРНО. По принцип мъжете много по-рядко от жените повдигат лични теми. Жените обикновено обсъждат хора, взаимоотношения, деца, начини за самоусъвършенстване и как са се отразили върху тях определени преживявания. От своя страна, мъжете са повече „ориентирани навън“, като изказват мнение относно събития, новини, теми от областта на спорта и въпроси, свързани с конкретни физически задачи.

19. НЕВЯРНО. Въпреки че по време на разговор мъжете повдигат много по-малко теми, отколкото жените, те прекъсват много по-често, което в крайна сметка им дава възможност да упражняват контрол върху повдигнатите от жените въпроси. Едно проучване на Пам Фишман от колежа „Куинс“ в Ню Йорк доказва това твърдение. Тя открива, че 60% от темите, засягани в един разговор, се повдигат от жени. Те по-често подхващат различни теми, но това вероятно се дължи на факта, че мъжете прекъсват повече, с което постоянно променят посоката на разговора. Според проучването на Дон Цимерман и Кендис Уест мъжете обикновено прекъсват, за да упражняват контрол върху обсъждането на повдигнатите от жените въпроси.

20. НЕВЯРНО. Въпреки че в съвременния свят има и мнозина прогресивни и образовани в социално отношение родители, в голямата си част те все още се отнасят по различен начин към своите синове и дъщери. В повечето случаи те общуват различно с децата си, съобразно техния пол, което пък води до формиране на полово стереотипни модели на поведение. Едно неотдавнашно проучване на Харвардския университет показва, че майките обикновено говорят повече на дъщерите си, отколкото на синовете си. Освен това редица съвременни проучвания сочат, че по принцип възрастните се отнасят физически по-грубовато и говорят на по-висок глас с бебетата момченца, отколкото с бебетата момиченца.

21. ВЯРНО. Въпреки че мъжете изказват по-категорични твърдения, едно скорошно мое изследване, проведено специално за тази книга, показа, че жените обикновено много по-директно поставят и подхождат към проблемите, отколкото мъжете. При анкета на 100 мъже и жени на възраст между 18 и 65 години над 70% от жените твърдяха, че именно те първи повдигат даден проблем и поставят въпроса за решаването му, докато само 40% от мъжете претендираха, че правят първата крачка. Въпреки че жените по-често поставят проблемите, те обикновено го правят по-завоалирано и по-учтиво, както сочи Дебора Танън в своята книга. Това се потвърждава и от проучването на общественото мнение, осъществено от „Галъп“, което разкрива, че по-скоро жените, а не мъжете, повдигат въпросите за СПИН, предаваните по полов път заболявания и безопасния секс.

22. НЕВЯРНО. Редица проучвания показват, че жените говорят много по-оживено от мъжете. Според антрополозите от Калифорнийския университет и от университета на Сан Франциско при разговор жените имат по-разнообразна и по-жива мимика на лицето. Редица изследвания сочат, че те поддържат по-често и визуален контакт, а също и че използват повече езика на тялото, имат по-разнообразна интонация, служат си с по-богата гама модулации на гласа и говорят с по-емоционално натоварени думи и фрази, отколкото мъжете.

23. НЕВЯРНО. Жените не само повдигат повечето теми по време на разговор, но и задават повече въпроси. Според изследователите те обикновено го правят с цел да улеснят протичането на разговора.

24. НЕВЯРНО. По принцип мъжете и жените обикновено говорят за различни неща. Проучванията разкриват, че жените обичат да говорят за диети, междуличностни взаимоотношения, външен вид, дрехи, самоусъвършенстване, деца, брак; да обсъждат личността и действията на други хора, отношенията на работното място и емоционално заредени теми, които съдържат личностен елемент. От своя страна, мъжете с удоволствие обсъждат спортни събития, какво са правили в службата, къде са ходили, събития от новините, различните машинарии, последните достижения на новите технологии, коли, изобщо превозни средства и музика.

25. ВЯРНО. От едно скорошно проучване на общественото мнение, осъществено от „Галъп“ специално за тази книга, става ясно, че по-скоро жените, а не мъжете, обикновено повдигат въпроса за тестуване за СПИН и за безопасен секс.

 

 

Ако сте отговорили погрешно дори само на един от тези въпроси, продължете да четете тази книга. За жалост твърде много хора имат изградени погрешни стереотипни представи, неправилни разбирания и предубеждения за начина, по който общуват представителите на противоположния пол. Именно поради това хората обикновено се оказват „като в небрано лозе“, когато разговарят с брачната си половинка, с интимния си партньор, с приятели и дори с делови партньори. От тази книга можете да научите какво да направите, за да подобрите нещата в това отношение.

Първо нека разгледаме по-задълбочено различните начини, по които общуват мъжете и жените.