Марк Олдън
Кисаенг (3)

2.

Парк Сонг живееше в изящно жилище близо до сеулския дворец Кайонбок, където през 1895 година японски наемници убили корейската кралица Мин, като я пронизали, а после я изгорили с газ. Между стените, ограждащи едноетажната ограда, той бе посадил много люлякови дръвчета, грамадни розови лотоси и миниатюрни кленове.

Наскоро добави към къщата и крило с климатична инсталация — колекция със спомени от Холивуд, която включваше костюми, носени от джуджетата във „Вълшебникът от Оз“ и камъни от калифорнийския връх Лий, на който е разположен легендарният надпис „Холивуд“. Много обичаше холивудските филми от тридесетте, особено мюзиклите. Да танцува степ му стана хоби заради безграничното му възхищение от Фред Астер.

Тъй като беше запален почитател на Джоан Крофърд, кухнята бе постлана с бял килим, а спалнята бе облицована с виенски огледала. Закуската му включваше същото меню, към което актрисата се бе придържала в продължение на години — бисквити с горчица и рохко яйце — никаква сол, никакво масло.

Два часа след като се завърна у дома с парите на Йангсам, той влезе в огромна, дълбока бронзова вана, изработена по модел на една от ваните в къщата на Том Микс в Бевърли Хилс. Остави остър бръснач на ръба й, потопи се до шията във водата с аромат на жасмин и въздъхна от удоволствие. Горещата вана бе едно от малкото невинни удоволствия, които не го отегчаваха.

Тъкмо бе приключил с последното от серията телефонни обаждания. Разговорът беше с един клиент в Ню Йорк, който му гарантира, че милион и половина във фалшиви бразилски съкровищни бонове ще бъдат доставени навреме. Първата стъпка към това да станеш бизнесмен е да заприличаш на бизнесмен.

В другите разговори скастри съдружниците си от Сеул и от чужбина. Необходимата хартия за последното печатане на банкноти не бе пристигнала от Америка и докато печатарите настояваха, че нямат никаква вина, той им даде да разберат, че не приема никакви извинения. Беше още по-категоричен с американските си доставчици, заплаши да ги убие, ако хартията не е пристигнала в Сеул на другия ден сутринта.

Йангсам го притискаше, но и той бе твърде жесток към онези, които се забавляваха с шегички за негова сметка. Не вярваше на никого и изобщо не понасяше недомлъвки и празни брътвежи. Изискваше и получаваше уважение от сътрудниците и съдружниците си, а Йангсам бе единственото изключение от това правило. Човек целува ръката, която не може да ухапе.

Решен да запази пръстите си, телефонира на Бръснача от Хонконг, потвърждавайки, че авансът ще бъде изплатен навреме. По-късно вечерта полковникът щеше да изпрати хората си да приберат десетте милиона и да ги занесат в дома на любовницата му — бивша кралица на красотата, чиято филмова кариера му излизаше твърде скъпо.

Шефът на корейското разузнаване инвестираше в акции от медодобива, убеден, че разпространението на СПИН в Замбия и Заир, източник на по-голямата част от световната мед, ще изтреби опитните работници и това ще доведе до голям недостиг в световен мащаб. Когато станеше дума да се преследва печалба, Йангсам тичаше по-бързо и от попарено псе.

Отпуснал се във ваната, Сонг потупа лицето си с огромна влажна гъба. Току-що бе оставил темпераментната Елана в голямата спалня, където тя говореше на Шар Пей. Мръснобялото, дългомуцунесто куче беше нервно и потиснато, поради което Елана реши, че то е чувствително. Сонг виждаше нещо доста по-различно в характера на палето; като всяка чистокръвна порода кучето просто бе свикнало да следва собствените си егоистични прищевки.

По-възрастните жени също притежаваха този егоизъм, ето защо Сонг предпочиташе девойките, на които можеше да даде определени знания и умения. Обучаваше всяко от момичетата на страстни чувства, маниери и пози на кисаенг, нещо, за което и най-възхитителният любовник можеше само да мечтае. Когато времето заличеше любовта, той избираше друго момиче и започваше да го обучава. Държеше много на сексуалното подчинение.

Сонг благоговееше пред древните корейски традиции, особено пред традицията кисаенг. Тя водеше началото си отпреди почти хиляда години, когато дворът на династията Корио избирал девойки заради красотата, чара и таланта им и ги обучавал да стават певици, художнички, музикантки, танцьорки и разказвачки. В резултат на това те били най-високообразованите жени в страната, жени, които станали компаньонки на крале, благородници, учени и артисти.

Били известни като кисаенг, същества за отмора.

Били известни също и като съвършената жена.

Туристите и чуждите бизнесмени, посещаващи Корея, все още имат възможност да се срещнат с кисаенг в луксозни ресторанти, където им се умилкват разни компаньонки, които пеят, танцуват, свирят на традиционни инструменти и пишат калиграфия с четчица и мастило.

Но Сонг знаеше много добре, че днешните кисаенг са просто част от сексиндустрията, предназначена за туристите от Америка, Япония, Европа и Австралия. Какво друго би могло да се каже за жени, преминали набързо през някаква държавна школа за обучение, чиито два основни компонента са преданост към антикомунизма и изучаване на сексуалните пози, предпочитани от японците.

Тези жени нямаха нищо общо с някогашните високообразовани артистки от миналите векове. Днешната кисаенг е курва, наета да забавлява уморени бизнесмени, които плащат много за привилегията да бъдат измамени. Услугите на тези псевдокисаенг са доста скъпи.

Познанията на Сонг за съвършената жена съвсем не бяха повърхностни. Той притежаваше редки книги, вековни свидетелства по темата, включително и антични свитъци, описващи група от шести век, наречена „вонхва“ — истински цветя. Групата, която предшествала кисаенг, се състояла от красиви млади жени, избрани да служат като образци в държавата. Тя обаче се разтурила, когато едната от двете й водачки убила другата в пристъп на ревност.

Обучавайки Елана, която беше умна, податлива и изгаряше от желание да му достави удоволствие, Сонг успя да я превърне в истинска кисаенг. Бяха наети най-добрите възпитатели, които я научиха на поезия, проза и корейска музика, която не й се струваше хармонична, защото не се основаваше върху темперираната гама на западната тонална система.

Самият Сонг се зае с част от подготовката, като я научи на калиграфия и на танците от кралския двор, които я караше да изпълнява, облечена в традиционен костюм и мъничка коронка от цветя. Научи я и на народните танци с техните грациозни движения — повдигане на раменете и после бавни движения. Научи я как да му налива питиетата, да поставя късчетата храна в устата му — така както кисаенг са го правили в продължение на векове.

Тя усвои хангул, сравнително простата корейска азбука, състояща се само от десет гласни и четиринадесет съгласни. Обаче й беше трудно да говори корейски, често забравяше да постави глагола в края на изречението, както го изискваше правоговорът. Но при тези английски думи, които навлизаха в корейската реч, Сонг не беше много взискателен към Елана да усъвършенства езика. Тя бе млада и неопитна; прекалената критичност щеше да охлади желанието й за учене.

Елана бе дошла при него само с дрехите на гърба си. Поради това сигурността бе нещо много важно за нея. И тя изпълняваше изискванията му. Бе нещо като търпелив зубрач, но, оставяйки я да се развива със собственото й темпо, той успя да извлече най-доброто от нея.

Тя бе девица, която се оказа невероятно чувствена и под негово наставничество се превърна в пламенна любовница. В секса правеше всичко, което той пожелаеше, независимо колко шокиращо или забранено беше то. Заедно със страстта й се появи и едва доловимият инстинкт на собственичката, който понякога го дразнеше. За да я предпази от забременяване Сонг накисваше тестисите си в гореща вода, при което изпитваше чувствено удоволствие от болката.

Той бе създал своята съвършена жена, която не беше за продан на някой чужд бизнесмен с дебел портфейл. Беше негова лична собственост, обучена единствено за негово удоволствие и за задоволяване на собствените му желания. Той се наслаждаваше още повече на мисълта, че друг мъж няма да притежава Елана. Когато й каза, че в живота й няма да има друг мъж, тя се хвърли в прегръдките му и заплака от радост.

Сонг бе изключително щедър към жените. В замяна на щедростта си получаваше доволна и радостна млада любовница. Всеки подарък, казваше й той, е частица от самия него.

Предишния месец й подари хонда за десет хиляди долара. Моторът бе оборудван със стереоуредба, бордов компютър и телефонна връзка между моториста и пътника зад него. Много харесваше снимките на слабото, русо момиче, възседнало мотора, облечено с френски сутиен, който показваше зърната на гърдите му, и с гащички, които разкриваха вагината му.

Когато замина за Хонконг, той не забрави Елана, останала в Сеул да се наслаждава на любимите си лакомства — кока-кола и шоколадов кейк. На търговската улица „Ландмарк“ й купи две кожени якета „Клод Монтана“. В момента тя бе облякла едното яке, вече малко поизцапано, тъй като Шар Пей успя да се изпикае върху бедрото й.

Излегнат във ваната, Сонг извади крак от водата и огледа мускула, оформен от танците и бойните изкуства. След като насапуниса крака си, той го избръсна с острия бръснач с дълги, сигурни откоси. Такъв крак би могъл да срита топките на Йангсам чак до темето. Но това си беше чиста фантазия, а фантазията е резултат от замъгляване на мозъка. Щеше да намери друг начин да отмъсти на Йангсам.

Той се закиска. Отново се чувстваше добре.

Получаваше ерекция. Обърна глава и извика към голямата спалня:

— Елана, ела тук. Веднага.

Вратата се отвори и тя влезе в банята с палето в ръце. Спря на няколко стъпки от ваната, целуна муцунката на кучето и махна с едната му лапичка към Сонг.

Той вдигна мократа си ръка и отвърна на поздрава.

— Остави го в другата стая, красавице, после си съблечи якето и влез във ваната. Заключи вратата, за да не ни безпокоят.

— Реших да го нарека Спрингстийн — съобщи му тя.

— Че какво лошо има в това да му викаме господин Уий-Уий^[1]?

— Това стана случайно. Той не искаше да цапа новите ми дрехи.

— Може би ще се извини за лошите си маниери, като ти изпрати цветя. Сега го остави в спалнята и се върни.

Тя излезе от банята, тананикайки си „Роден в САЩ“. Две минути по-късно се върна гола и усмихната, със златна верижка около китката. Беше слаба, с малки гърди, със зелени очи и дълга до раменете златиста коса. Ноктите й бяха боядисани в зелено.

Елана стъпи върху ръба на ваната и се плъзна в прегръдките на Сонг. Без да каже и дума, тя облиза зърната на гърдите му, подръпвайки ги нежно с пълните си устни. Плъзна ръка между краката му. После, потапяйки глава под водата, тя пое еректиралия му пенис в устата си. Косата й потъмня, носейки се по повърхността на водата. Със затворени очи той се отпусна назад във ваната. Палавият й език го влудяваше.

Секунди по-късно тя излезе да си поеме въздух. Отметна косата си назад и с грейнало лице се усмихна на Сонг. Той отвърна на усмивката й, без да забрави да кимне одобрително. Беше я обучил добре. Попита я:

— Щастлива ли си с мен, имам предвид истински, безметежно щастлива? Моля те, кажи ми истината. Ще разбера, ако лъжеш.

Отпускайки глава върху гърдите му, тя нежно погали зърното му с малкия си показалец.

— Обичам те. Искам да остана завинаги с теб.

— Не те питах това. Попитах те дали си щастлива, истински и безметежно щастлива.

— Да. Имам всичко, което бих могла да си поискам. И наистина искам да остана завинаги с теб.

Погледна го: мократа коса ограждаше лицето й, пълните й устни се усмихнаха доверчиво. Сонг целуна очите й, опита водата и усети нежното трептене на миглите й под устните си. Никога не беше му се струвала по-съблазнителна.

Тя плъзна език по ухото му и започна да се търка в него. Изрече с властен хищнически шепот:

— Искам винаги да съм щастлива колкото сега.

Сонг вдигна кичур от косата й към устните си и го целуна. Пръстите му масажираха врата й.

— Ето сега си струва да те убия — прошепна той.

Взе острия бръснач и бързо разряза двата края на устата й. Секунда по-късно заби зъби в дясното й рамо. Елана изпищя и лицето й се разцепи. Той се разкикоти. Отпускайки се назад във водата, сключи крака около кръста й и продължи да стиска, докато тя престана да диша.

Отпускайки крака, Сонг сложи дясното си стъпало върху корема на Елана и с презрение я отблъсна от себе си. Тя потъна по очи във водата и заплува към двете кранчета във форма на диви коне, изправени на задните си крака. Все още стискайки бръснача, Сонг се гмурна след нея в кървавата вода.

Извади глава от водата, изправи се бързо, а в ръцете си държеше мокрия и кървящ труп на Елана. Втурвайки се напред, той притисна гърба й о стената, вкара пениса си в нея и моментално се изпразни.

Изтощен, остави мъртвото момиче да се изплъзне от ръцете му и да пльосне във водата. После затвори очи, изправи се разтреперан и опря чело в стената на банята, облицована с павета, взети от алеята на Д. У. Грифит. Изпита невероятно облекчение. Предишното напрежение беше изчезнало. Сега умът му беше ясен и спокоен.

Без убийство не можеше да задоволи напълно сексуалния си нагон. За това изключително еротично изживяване се нуждаеше от жена, издигнала се над ежедневното и обикновеното. Нуждаеше се от някоя, която да прилича на майка му, но да има доста по-различни желания.

Сонг се нуждаеше от своята съвършена жена. Често я откриваше и всеки път я убиваше.

 

 

Три часа по-късно танцуваше степ върху пода на дневната си, върху черния, полиран гранит пред камината, заградена с два бронзови лъва в стил арт деко, и точно тогава един кривокрак слуга с бяло сако го прекъсна, за да му съобщи, че трима души са пристигнали за парите на Йангсам. Сонг, издокаран с бяла вратовръзка, танцуваше заедно с Фред Астер и Джинджър Роджърс във филма „Време за суинг“, който вървеше върху огромния телевизионен екран. Без да прекъсва танца си, поръча:

— Кажи на господата, че куфарите, които искат, са пред стаята. Да си ги вземат и да си вървят.

Когато слугата затвори вратата, той се усмихна и си помисли: „Йангсам, приятелю, твой ред е да се изненадаш“. На екрана Астер току-що бе привършил „Никога няма да танцувам“ и сега заедно с Джинджър щяха да започнат „Както изглеждаш тази вечер“ — любимото му парче от този филм.

Тананикайки си, плавно повтаряше всяко движение на Астер.

Йангсам беше забравен.

 

 

В кабинета на вилата си Ча Йангсам, клекнал пред пет кожени куфара на килима, гледаше бюрото си, спомняйки си злата прокоба, предвещаваща загубата на тридесетте му милиона долара. Йангсам, здрав мъж към петдесетте, със свъсени очи и неприятен носов глас, никога не би си признал, че е суеверен. Но корейските духовни традиции вярваха в пророчествата, нещо, което той приемаше изцяло.

Прокобата, последната, се бе появила на рождения ден на Буда, в осмия ден от четвъртия лунен месец. През онази нощ той се вля в тълпите край будисткия храм Чогие-са в центъра на Сеул, където си купи книжен фенер и свещ. След като написа имената на хората от семейството си върху етикета под фенера, пъхна свещта в него, запали я и после окачи фенера на една от няколкото жици, опънати през двора на храма.

В тъмнината проблясваха свещи и осветяваха двора. Йангсам се наведе и се помоли благословията на Буда да се простре върху него и семейството му. Помоли се да продължи да му помага в трупането на пари. Богатството го изпълваше с щастие и му даваше сигурност, че животът му ще стане още по-приятен.

Освен това парите му позволяваха да се оттегли навреме от работата си в разузнаването, вместо да остане там твърде дълго и да се превърне в жертва на някой по-напорист военен натегач. Чрез парите можеше да избяга от враговете си.

Изведнъж върху фенера му налетя силен вятър и той лудо затанцува върху жицата. Секунда по-късно фенерът се запали и изгоря. Зла прокоба. Йангсам знаеше това, знаеха го и ужасените поклонници край него. Изгорелият фенер предсказваше, че нещо лошо ще се случи през идващата година.

И също като късмета нещастието го споходи незабавно. Скоро след инцидента с фенера жена му получи слаб удар, а по-голямата му дъщеря, първокурсничка в бостънското медицинско училище, загуби крака си при катастрофа с мотоциклет. Двадесет и четири годишната му любовница, напориста малка кучка, на която не й стигаше търпението да научи нещо както трябва, завъртя любов с един японски режисьор, надявайки се той да й помогне във филмовата кариера.

И най-накрая се получи катастрофата с банката на Парк Сонг, която заплаши да срине надеждите му за безоблачно бъдеще. След загубата на тридесет милиона долара всички други проблеми му се струваха тривиални. Даже правителственият декрет за смазване на студентските демонстрации, призоваващи за обединение на Северна и Южна Корея не успя да привлече вниманието му напълно. Йангсам не мислеше почти за нищо друго, освен за това как да възстанови парите си.

Побърза да притисне Парк Сонг. Йангсам не се интересуваше от никакви обяснения, оправдания или алибита. Сонг го беше уговорил да направи депозит в „Трансоушън Карибиан“, следователно той отговаряше за всички последствия. Шефът на корейското разузнаване, чиито врагове твърдяха, че имал здраво зашити джобове, че страдал от физическата невъзможност да дава пари, изпита смъртна заплаха, когато се усети измамен, когато му отмъкнаха пари, които по право му принадлежаха.

По дяволите злите прокоби! Той щеше да изстиска тридесетте си милиона от онова копеле Смехурко. Няма значение какво са правили заедно в миналото. Настоящето се струпа върху главите им с цялата си тежест, след като Йангсам изгуби парите си, и това не му даваше мира.

В кабинета той придърпа един куфар към себе си и го потупа с треперещи ръце. Евтина кожа, счупени ключалки, хлабава дръжка. Вероятно е взет от някой битак в Хонконг, но това нямаше значение. Значение имаше само съдържанието му.

Когато отвори куфара и погледна парите, усети тежест в гърдите си. Започна да се задъхва. Американските стодоларови банкноти бяха удивителна гледка. Докато потупваше парите, слепоочията му пулсираха. Всичко, от което се нуждаеше за благополучието и щастието си, се намираше в този куфар. Всичко.

Щеше да преброи парите, разбира се. Вярвай само на себе си и никой не ще може да те предаде. Когато броенето приключи, парите ще бъдат изпратени до банки в Макао, Унгария и Лихтенщайн — банки, внимателно проверени от Йангсам, така че да не се повтори бедата, която току-що бе изпитал на гърба си.

Дали пък в тези куфари нямаше и някоя фалшива банкнота? Йангсам се съмняваше в това. Сонг знаеше какви биха били последствията от една-едничка фалшива банкнота.

Постъпи мъдро, като го остави жив. Постресна го малко, да, но го остави жив, защото ако имаше човек, способен за кратко време да събере тридесет милиона, то това бе единствено Смехурко.

Йангсам изгребваше пачките със стотачки от куфарите и ги слагаше върху бюрото си. За няколко минути изпразни един от куфарите и се захвана с втория. И почти беше изпразнил и него, когато го видя. Беше пъхнато между две пачки от стотачки. Станиолово пакетче с размерите на малък плик. Най-вероятно Сонг изобщо не е забелязал, че пакетчето му е изчезнало.

Той го вдигна, опули се към него през телените си очила, после го претегли на ръка. Ако вътре имаше нещо ценно, господин Сонг нямаше късмет, защото всичко в тези куфари принадлежеше на Йангсам.

Разтвори пакетчето, доволен, че е спечелил една точка от Смехурко. И после видя съдържанието. Мускулите на врата му се стегнаха и дишането му се затрудни. Едва се сдържа да не повърне.

В краката му паднаха няколко човешки пръста. Кървавите пръсти бяха със зелени нокти.

Въпреки жестокостта и хладнокръвието си Йангсам изпитваше силно отвращение от мъртва плът. Избягваше физически контакт с измъчените си жертви, особено след смъртта им, предпочитайки да остави тези грозни подробности на подчинените си. Цял живот изпитваше това отвращение. То водеше началото си от онази сутрин, когато, още осемгодишен, в мръсно, бедно семейство, се събуди и откри в ръцете си малкото си братче умряло от глад.

Отвратеният Йангсам заобиколи разпилените пръсти, приближи се до бюрото и изведнъж дъхът му спря. Опрял се върху безупречно чистото зелено писалище, той изчака докато дишането му се нормализира. После с трепереща ръка придърпа телефона към себе си, вдигна слушалката и започна да набира.

 

 

Изтощеният Сонг се беше строполил върху едно канапе с форма на мидена черупка в дневната си, беше разхлабил бялата си вратовръзка и гледаше финалните надписи на „Време за суинг“. Тананикайки си „Както изглеждаш тази вечер“, той избърса лице с малка носна кърпичка. Телефонът върху малката плетена масичка не преставаше да звъни.

Сонг свали подкованите си обувки и си напомни, че трябва да сложи нови налчета на подметките и на токчетата. Затвори очи и започна да масажира краката си. Телефонът, който слугите бяха инструктирани да не вдигат, продължаваше да звъни.

Най-накрая се изправи, протегна се и отиде до плетената масичка. Усмихвайки се на отражението си в огледалната стена, извади отворената бутилка от кофичката с лед и си напълни чаша изстудено шампанско. Отпи глътка и въздъхна от удоволствие. Отпи втора и вдигна слушалката.

— Да?

— Ти, мъничко говно! Заради това ще пукнеш.

Сонг вдигна чашата си с шампанско и се загледа в мехурчетата.

— Полковник Йангсам. Толкова добре направихте, че се обадихте. Вярвам, че авансът е бил доставен без проблеми. Десет милиона долара както обещах.

— Ти си едно болно копеле и това няма да ти се размине.

— Какво да ми се размине? Не разбирам. — Прехапа устна, за да не се разкикоти.

— Убил си я, нали, шибан перверзнико?

— О, нея ли? Имате предвид Елана? Е, да, всъщност направих го. Ами вие как разбрахте? То стана само преди няколко часа…

— Казах ти, че ще ти отрежа пръстите, ако не си платиш аванса. Е, ти го плати, но аз все пак ще ти ги отрежа. Един по един. Играй си отвратителните игрички с малките си момиченца, щом искаш, но не и с мен. Не и с мен.

Сонг не можа да сдържи усмивката си.

— Полковник, моля ви, бихте ли ми обяснили за какво говорите?

От гнева гласът на Бръснача стана по-носов от обикновено.

— Мислиш, че е много забавно дето си ми пратил пръстите на това момиче, така ли? Е, шегичката ти ще се стовари точно върху твоя гръб.

Смехурко вдигна вежди.

— А, разбирам. Да не искате да кажете, че нарочно съм пратил…

Изведнъж фалшификаторът започна да се извинява:

— Полковник, моля ви простете ми. Ето какво стана — увих пръстите в станиол и после забутах пакетчето някъде. Никога не бих ви изпратил подобен подарък. Никога.

— Ти си лъжец.

Сонг продължи да обяснява:

— Оставих пръстите на масата с парите. Нали разбирате, тъкмо прехвърлях парите в по-евтини куфари, а в същото време исках да си запазя пръстите за спомен. Човек е по-привързан към някои момичета. — Гледайки в огледалото, приглади веждите си с показалец. — Бързах, нали разбирате. Вашите хора щяха да дойдат да вземат парите и исках да съм готов. Предполагам, че пръстите случайно са се озовали в някой от куфарите. Наистина съжалявам за безпокойството. Надявам се, че не сте твърде разстроен.

Сонг си помисли: „Надявам се да си си повърнал червата, алчен боклук такъв“.

Йангсам го попита:

— Нима очакваш да ти повярвам?

— Между другото — продължи Смехурко — бихте ли ми извършили обичайната услуга — да изпратите някого да разкара тялото й? В тези времена изобщо не знам как щях да се оправя без вашата помощ. Тя е във ваната. Кажете на хората си да носят ръкавици и да не пипат нищо. Последния път някой беше оставил кървави отпечатъци върху бравата…

— Лъжеш за пръстите и сам знаеш, че е така. — Този път в гласа на Йангсам прозвуча съмнение.

— Полковник, защо да правя подобно нещо?

— Защото мислиш, че си много умен. Защото знаеш…

Бръснача спря, не искаше даже да допусне, че някой друг може да знае за отвращението му от труповете. Че откъде Сонг може да е научил за смъртта на малкото му братче? А истината бе, че фалшификаторът знаеше всичко за ужаса, който изпитва Йангсам при допир с мъртва плът. Този факт наред с много други бе отбелязан в подробния доклад срещу шефа на шпионите, който Сонг си държеше в една папка.

Йангсам продължи:

— И какво сега, като доказа, че можеш да събереш парите, си мислиш, че можеш да правиш каквото си искаш.

Фалшификаторът отклони разговора:

— Направо е престъпен начинът, по който тези студентски вълнения разстройват страната ни. На кого му пука, че един от водачите им умрял миналата седмица, след като вашите хора го прибрали за разпит. Каква беше причината за смъртта? О, да бе, инфаркт.

Сонг изпи шампанското и отново си напълни чашата. Студентът не беше умрял от инфаркт. Беше умрял, когато един от главорезите на Йангсам пъхнал химикалка в ухото му и три пъти я натиснал с крак, вкарвайки химикалката право в мозъка на студента.

От новината за това, че студентският водач е напуснал този свят, вълненията само нараснаха. В същото време последователите му обвиниха Йангсам за убийството на студента и поискаха оставката му. Бръснача можеше да понесе бурята, но можеше и да не успее. Ако все пак го принудеха да подаде оставка, то беше по-добре да се оттегли като богат човек.

В този момент Йангсам се нуждаеше от фалшификатора като никога преди и Сонг знаеше това.

— Полковник, повярвайте ми, като ви казвам, че е станало случайно. Толкова бързах да приготвя парите, че вероятно съм съборил пръстите в куфара, без изобщо да забележа.

— Все още твърдя, че лъжеш.

— Полковник, след малко ще дойдат печатарите ми. Наистина ще ви бъда благодарен, ако трупът на Елана изчезне, преди те да пристигнат.

— Ако още веднъж ми пратиш нещо такова, лично ще забия един куршум в главата ти. Ще се разпоредя тялото да бъде изнесено, преди да дойдат печатарите ти. — След кратко мълчание продължи: — Нейните пръсти вместо твоите, така ли?

— Полковник, наистина аз…

— Шегичката ти отива. Е, приятелю, защо не почакаме, докато върнеш тридесетте милиона и тогава ще видим аз какви шегички мога да ти погодя.

И затвори.

Сонг избухна в неудържимо кикотене. Чудесна шегичка. Йангсам сигурно го очакваха няколко безсънни нощи.

Вдигна папката, оставена до кофичката с лед, и я отвори. Върху няколкото напечатани страници лежеше цветна снимка осем на десет. Снимка на следващата му съвършена жена.

Разгледа лицето й. Наистина красиво момиче, едно от най-красивите, които бе виждал в живота си. Руса коса, никакви физически несъвършенства и никакви данни за душевни заболявания.

Щеше да я вземе от Ню Йорк, последната му спирка, и да я доведе със себе в Сеул, за да започне обучението й като кисаенг. Нищо нямаше да й липсва. Краткият й живот с него щеше да е щастлив.

През последната седмица всеки ден бе преглеждал биографията й. Тя беше на тринадесет години.