Марк Олдън
Кисаенг (23)

22.

Четиридесет и осем часа по-късно в първия ден от месеца без дъжд Декър и Керън Драмън влязоха в кабинета на Йейл Сингулар с малки куфарчета в ръце. Изнервената жена хапеше долната си устна и не сваляше очи от вратата. Двамата останаха прави, изчаквайки агента, седнал зад бюрото си, да ги удостои с вниманието си. Той нареди на секретарката си да не го свързва с никого, освен с министъра на финансите и президента на Съединените щати. Не искаше да го безпокоят, докато разговаря с Декър.

Грамадният тексасец пиеше боровинков сок от чаша с изображение на Фред Флинтстоун и преглеждаше пет страници, откъснати от тетрадките на Роуина Дартигю. Декър ги ксерокопира, после ги изпрати в Министерството на финансите, в Южнокорейското посолство и в Държавния департамент на САЩ. Той скри тетрадките, тъй като те бяха единствената му възможност да измъкне Тауни от Парк Сонг.

Към копията от страниците приложи и ултиматум — ако Южна Корея не върне незабавно Тауни в американското посолство в Сеул и не позволи екстрадирането на Парк Сонг в Америка, щеше да даде тетрадките на пресата. Южна Корея разполагаше с четиридесет и осем часа, преди да се подчини. След това Декър щеше да публикува скандалните разкрития на госпожа Дартигю за фалшифицирането, прането на пари и детската проституция по най-високите етажи на властта. Нямаше нужда да му напомнят, че като заплашва корейците, се излага на голям риск.

След като научи за предстоящото изнудване, нюйоркската полиция задейства процедурите за вътрешен процес, като го обвини, че прикрива веществени доказателства. Като допълнителна премия управлението му обеща да го лиши от пенсия. После дойдоха от Държавния департамент и му обещаха да му предявят федерални обвинения за намеса във външната политика. А от вчера ФБР следеше всяка негова стъпка. Победител или победен, Декър не си правеше илюзии. Добре знаеше, че си създава врагове.

От друга страна, определени хора от полицията го информираха за всеки ход, насочен против него. Предлагаха помощта си анонимно, защото искаха да спасят Тауни и да видят как Парк Сонг се поти здравата. Йейл Сингулар, който имаше две дъщери, се присъедини към тази дискретна система за ранно предупреждение. Но подобно на другите членове настоя детективът да не признава за помощта му, даже изобщо да не споменава името му.

— Да подкрепям играта ти в този момент — усмихна се тексасецът — е като да карам отляво на пътя.

Декър се справи със случая Валънтайн-Далто, разреши убийството на Гейл, научи кой е стрелял по партньорката му и прекрати изтичането на информация от полицейските компютри, като неутрализира Дюмас. Отряза и канала на Парк Сонг за доставка на хартия, конфискува повечето фалшиви пари и изобличи Южнокорейското правителство като партньор на Сонг в престъплението. Само не успя да намери Тауни да Силва.

Събра кураж от вината си, от неспособността да си прости. Понякога осъзнаваше, че вината му не е рационална, че изкривява мисленето му и го кара да тича по тъмни пътеки. Но и това вършеше работа. Вината бе свидетелят, който му напомняше, че дължи нещо и на някого другиго, не само на себе си. Вината му внушаваше, че моралните скрупули понякога са неудобни, но все пак са необходими.

Заемайки се с Южна Корея, той си търсеше белята. Те бяха твърди хора, хитри, безкомпромисни и изключително търпеливи, когато бе необходимо да изчакат удобен момент, за да си отмъстят. Тази работа като че ли беше измислена специално за Декър.

Когато представи ултиматума си, Сингулар очакваше корейците да се държат твърдо, да спасят задника на Сонг заради всичките услуги, които копелето им беше вършило в продължение на много години. Колкото до Тауни, тексасецът каза, че нито корейците, нито американците са готови да изложат на опасност толкова важни военни, търговски и политически преговори заради някакво си тринадесетгодишно момиченце. Сингулар не искаше да го каже, но според него момичето трябваше да бъде отписано.

Ето защо Декър не повярва на ушите си, когато радостният Йейл Сингулар му съобщи, че корейците са се съгласили с условията на детектива. Щяха да върнат Тауни и да одобрят екстрадирането на Парк Сонг, за да бъде изправен пред американски съд. Нещо повече, като премия корейците щяха да им върнат и клишетата. Декър спечели, и то на едро. Или поне така изглеждаше.

Инстинктът обаче му подсказа, че нещо не е наред. Не беше прочел условията на корейското предложение. Когато ги прочете, изобщо не ги хареса.

— Искат ти да отидеш в Сеул, да вземеш момичето, Сонг и клишетата — обясни Сингулар. — Ти и никой друг. Трябва да си без оръжие. Никакви пушкала, никакво подкрепление.

— Ти май се шегуваш.

— Така ми съобщиха от Държавния департамент. Корейците изрично помолили за теб. Трябва да си сам. И с голи ръце.

Декър поклати глава. Дали чуваше добре?

— Имаме си шерифи, дето ги вършат тия гадости, които обикалят по света и връщат разни издирвани престъпници, но го правят с пищови.

— Можеш да откажеш. Въпросът опира до това, дали наистина искаш да спасиш момиченцето.

— Цялата тая работа вони. Защо аз? Толкова шерифи и агенти от секретните служби могат да отидат там и да доведат Сонг без никакви проблеми. Ами Тауни? Корейците просто трябва да я заведат заедно с клишетата в посолството ни в Сеул.

— Слушай внимателно, борецо с престъпността. Корейците не желаят да се вдига шум. Не искат да признаят, че изобщо са чували за Тауни. Същото се отнася и за проклетите клишета. Не искат да се бие барабан, никакви репортери, никакви хора от правителството, никакви тузари да не влизат и да не излизат от страната им. Един човек — ти — отива там, взема всичко и всички, после скача на самолета и още същия ден заминава на запад. Кратко и ясно.

Декър се замисли:

— Само дето никога нищо не е чак толкова просто, особено когато си имаш работа с азиатци. Говоря от личен опит. Китай, Япония, Корея — все същото е. За тях всеки, който говори истината, е глупак. Повярвай ми, корейците не са балами.

— Това от бойните изкуства ли си го научил?

— Научил съм, че човек никога не прави очевидното. Бойните изкуства ми подсказват, че в тази работа със Сонг има нещо повече от онова, което ни казват корейците. Имат си причина да ме искат там. Бих искал да знам каква е.

Сингулар предположи:

— За Сонг ще е по-лесно да те убие на свой терен, това е сигурно. И така си запазва задника, заедно с момичето и клишетата, да не говорим какво облекчение ще изпита.

— Защо ме привлича там, за да ме убие? Защо не ме очисти още тук?

— Няма да те залъгвам. Аз съм просто един скромен служител на обществото, който знае, че никой в нашето правителство не иска да си навира носа в тази работа. Посолството ни в Сеул е инструктирано да се държи настрани от теб. Това ми прилича на отстъпка пред корейците. Там ще бъдеш съвсем изолиран. Съжалявам, но е точно така. Но ако искаш да си прибереш момиченцето, ще трябва да отидеш там и да си го вземеш. Бил ли си в Корея?

— Не. Когато бях във Виетнам, съм прекарвал отпуските си в Хонконг, Токио и Тайланд. Но не и в Корея. Доколкото чувам, не съм пропуснал много. Исусе, чия ли е тази идея? Да отида в непозната страна, да взема от там един убиец психопат, и то без подкрепление, без оръжие. Аз ли съм единственият глупак, когото тези хора познават?

Сингулар продължи:

— Казаха ми да те осведомя, че ако върнеш Сонг и клишетата, срещу теб няма да бъдат предприети никакви действия във връзка с тетрадките. Това не те ли кара да тръгнеш още сега? Можеш да спечелиш всичко или да загубиш всичко, ’щото е ясно като бял ден, че Сонг няма да се даде лесно. Ще се опита да те убие.

Декър се усмихна.

— Не се будалкаш.

— Не им играеш на равна нога, аверче. Те не искат никаква публичност. Един ред във вестниците и сделката се проваля. Когато пристигнеш в Сеул, ще разполагаш само с шест часа да прибереш Сонг, мъничката си Тауни и себе си обратно в самолета за насам. След това корейците престават да сътрудничат. Всичко опира до това момиченце, нали? Както казах, зависи от това доколко е важно за теб.

 

 

Сингулар вдигна глава от бюрото си, погледна към Декър и Керън, после се облегна в стола си. Обърна се към жената:

— Имаш ли представа в какво се забъркваш?

Декър отговори вместо нея:

— Нуждая се от нея. Тауни ще е много уплашена. За нея ще бъда просто още един мъж, който иска да я нарани. Трябва да види познато лице, за предпочитане женско. Майка й е мъртва. Така че остава само Керън. Без нея не бих могъл да се оправя с Тауни. Корейците се съгласиха да дойде и тя. Не знам какво щях да правя, ако бяха отказали.

— Радвам се да помогна — усмихна се Керън. — Тя ми е кръщелница. Но това не означава, че не съм уплашена до смърт. Никога не съм ходила в Далечния изток, пък и след всичко, което съм слушала за Парк Сонг, не бих казала, че очаквам пътуването с нетърпение.

Сингулар посочи белия плик върху бюрото си и погледна към детектива.

— Заповедта за екстрадиране. Подписана от всички заинтересовани страни. Наистина нямам търпение да видя Сонг пред съда тук. Много жалко, че си нямаме смъртна присъда. Умирам си да видя как това копеле се пържи на електрическия стол за убийство на агент. И без да ти казвам, е ясно, че нямаш приятели нито в Корея, нито във Вашингтон, но ти вече си го знаеш. Онези тетрадчици притесняват доста хора. Както ги размахваш насам-натам, някои типове си мислят, че си мръсен като котешко лайно и два пъти по-гаден. — Потупа нос с дебелия си показалец. — Не се надявам, че ще ми кажеш как си се докопал до тях. Не, въобще не се надявам. Най-напред отмъкна бележника на Никола, после открадна тетрадките на госпожа Дартигю. Някой не ти ли е казвал, че кражбата е лошо деяние? Бедната стара Роуина. Да приключиш земните си дни смачкана на някаква магистрала край летището. Как ти се харесва мисълта да се простиш с живота като пътна пица? Казвам ти, Бог наистина има чувство за хумор. — Погледна към страниците върху бюрото си. — Тези неща могат здравата да разтреперят корейското правителство. Фалшифициране, пране на пари, сексуални убийства. И човекът, извършил всичко това, е изпълнявал някои дребни, мръсни поръчки на правителството — шпионирал е, убивал е хора, подправял е паспорти и е прал крадени пари. Това кара хората да излизат на улиците и да щурмуват дворците. А имаме само няколко странички.

Декър го успокои:

— Като се върна, ще получиш и останалите.

— Ако се върнеш. Това притеснява доста хора. Може просто да не се върнеш. Какво ще стане тогава с тетрадките?

— Оставил съм инструкции да ти предадат тетрадките, ако не се върна.

— Предполагам, че са скрити в сейфа на някой лукав адвокат.

Детективът вдигна три пръста.

— Три копия на три места. — Беше оставил едно копие у родителите на Гейл в Балтимор и едно в сейфа на Керън. Третото беше у Багс, заключено в болничния сейф заедно с ценностите й. След завръщането си в Америка трябваше да предаде тетрадките на южнокорейското консулство в Ню Йорк. И дали всичко щеше да бъде простено и забравено до там — е, той трябваше просто да чака. Корейците не си падаха по състраданието и снизхождението.

Колкото до Ким Шин, той се измъкна абсолютно чист. Сега пътуваше с бодигарда си към Корея. Като част от сделката за Сонг срещу тях не бяха повдигнати никакви обвинения. Нещо повече — Държавният департамент се извини за лошото поведение на нюйоркската полиция към Шин. Декър никога не преставаше да се изумява от способността на политиците да интригантстват и да си затварят очите.

Сингулар погледна в празната си чаша. Най-накрая предупреди детектива:

— Сонг ще се опита да те убие.

Той отвърна:

— На негово място и аз щях да направя същото.

Ужасената Керън закри устата си с две ръце.

— Там ще бъдете само двамата — продължи агентът. — Един срещу един. Само дето той ще играе на свой терен. Никой няма да ти се притече на помощ. Някои от нас предложиха да скрием пистолет на летището в Сеул, но не можахме да измислим как да го направим така, че да не те хванат. Оттатък операцията се ръководи от полковник Йангсам, шеф на корейското разузнаване. Истински звяр, при това много умен. От години е покровител на Сонг. Малко е странно, че сега той сам го предава. Нещо става, но аз не мога да се намеся. Някакъв таен план. Дяволски ми се иска да разбера какъв е. Трябва да има някаква причина, поради която Йангсам и приятелчетата му изведнъж се съгласиха да ни дадат Сонг и момичето. Много ме е яд, когато хората знаят нещо, което аз не знам, а пък трябва да съм в течение.

Декър се надигна.

— Трябва да хващаме самолета. Благодаря, че си помислил за пистолет.

Сингулар го погледна.

— Имам чувството, че някой тайно се надява вие двамата със Сонг да се избиете един друг. Много хора ще се зарадват на това.

Страхът, изписан върху лицето на Керън, го накара да възкликне:

— Мамка му, устата ми е толкова голяма, че мога да се ухапя по врата. Съжалявам, госпожице Драмън. Понякога забравям, че на този свят не сме само ние — момчетата.

Тя се усмихна насила.

— Всичко е наред. Просто не знам какво ще правим двете с Тауни, ако се случи нещо с Мани.

Декър се обърна към агента:

— Ами ако не доведа Сонг обратно? Ако се върна само с Тауни и с клишетата? Да предположим, че той не е в състояние да пътува. Тогава какво?

Сингулар обърна календара на вчерашния ден.

— Загубихме един дяволски добър агент заради това дребно копеленце. Прекрасен младеж с жена и синче на по-малко от годинка. — Стана от бюрото си, отиде до прозореца и погледна към Бродуей. — Ти решаваш, борецо с престъпността. Ти си на огневата линия, така че можеш да направиш всичко необходимо, за да останеш жив. Между другото, никога не сме провеждали този разговор. Приятен полет, госпожице Драмън.