Марк Олдън
Кисаенг (22)

21.

По същото време, когато Роуина Дартигю бе прегазена от автобуса на частното училище „Сафиан“, едно жълто такси обикаляше в мрака и в дъжда. Седнал в него, Декър оглеждаше къщата на Кен Йокои на Уошингтън Скуеър.

Имаше време да направи бърз оглед на жилището, преди шофьорът на таксито, руски евреин с аристократична осанка, да завие наляво и да спре пред магазин за окултни книги, тамян и афродизиаци. След като плати, Декър слезе на пустия мокър тротоар, свали си шапката и разтвори евтин чадър, купен преди няколко минути от улична сергия. Когато се убеди, че не го следят, той измъкна 38-калибровия си „Смит & Уесън“ от кобура и го пусна в джоба на палтото. После наведе чадъра, за да скрие лицето си, и тръгна назад към къщата.

Двама мъже сновяха насам-натам по стълбището пред къщата. Бързо ги разпозна. Бяха Ким Шин и бодигардът му. Шин — с лепенка върху счупения си нос — спомен от боя с Декър преди два дни. Корейският дипломат стоеше под чадъра си и наблюдаваше как якият му бодигард пренася куфари и пакети от къщата до един микробус „Фолксваген“, паркиран пред нея. Както изглеждаше, корейците изнасяха някаква стока от жилището на Йокои и доста бързаха. Детективът веднага се досети що за стока е това.

Мина бавно покрай къщата, като наблюдаваше улисаните в работа корейци. Декър нямаше подкрепление, нямаше заповед и не бе съобщил на никого какво възнамерява да прави. Минаването по официалните канали щеше да разтревожи Дюмас. Предварително предупреден, той щеше да премести Тауни в ново скривалище. За да се погрижи за Тауни, трябваше да заложи кариерата си на карта.

Имаше и още една причина да бърза. Форт отказа да се предаде преди ареста или смъртта на Дюмас. В момента негърът бродеше някъде по улиците с информация, която би могла да свърже Дюмас с отвличането на Тауни. Показанията му можеха да отстранят Дюмас завинаги. Но най-напред Декър трябваше да окошари Дюмас и да даде на Форт минутка спокойствие.

Стигна до каменното стълбище, водещо към къщата, и остави Мускула да мине пред него. Едрият кореец носеше по един куфар във всяка ръка и очевидно не обърна внимание на онова, което Шин му крещеше на корейски. Декър си пое дълбоко дъх. Време за рокендрол.

Нападна Мускула отзад. Захвърли чадъра си и заби рамо в гърба на корееца, който залитна и се блъсна в микробуса. Мускулът улучи возилото с чело и с лявото си рамо. Натресе се достатъчно силно, за да се строполи в една кална локва.

Декър веднага се завъртя и насочи пистолета към главата на Шин.

— Само да си мръднал — извика той — и ще боядисам фасадата на къщата с мозъка ти. Слез бавно по стълбите с вдигнати ръце.

Изненаданият Ким Шин наведе чадъра си и сграбчи с една ръка парапета от ковано желязо.

— Какво правиш тук? Не ти е работа да се месиш…

— По-бързичко. Нямам цял ден на разположение. — Вдигна пистолета, за да накара Шин да побърза към микробуса. Бодигардът вече бе коленичил и масажираше натъртеното си рамо. Декър блъсна Шин към микробуса.

Заповяда на двамата корейци да седнат на предната седалка, после подхвърли белезниците си на Шин, който се настани зад волана.

— Заключи себе си и приятелчето си за волана — извика той.

Когато Шин свърши работата, детективът извади ключовете от таблото и ги хвърли през улицата в Уошингтън Скуеър Парк. После мина от задната страна на микробуса, разтвори вратите и провери какво има вътре. Намери хартията, която Форт спомена, че е доставил в ресторанта на Никола само преди няколко часа. До хартията имаше пет куфара. Отвори два. Единият бе пълен с нови стодоларови банкноти, а другият — с акции, облигации и сертификати за депозити, уж издадени от западногермански и швейцарски банки. Според Ръсел Форт Сонг имал намерение да ги продаде и да си тръгне с милиони. Негърът не знаеше всички подробности, но, изглежда, Сонг бързаше да събере пари, за да не му продупчат билета в Корея.

Декър затвори вратите на микробуса, върна се отпред и завря значката си в начумереното лице на Ким Шин.

— Детектив сержант Мани Декър. Вие сте арестувани за фалшификаторство и за кражба на хартия, използвана за производство на американската валута. — Изреди правата на корейците и изведнъж се сети, че може би го наблюдават от къщата. Не можеше да направи нищо друго, освен да продължи. Приключи с формалностите и ги попита: — Дюмас вътре ли е?

Ким Шин и бодигардът му гледаха право напред, две статуи, които изведнъж загубиха дар слово.

— Къде държи Тауни да Силва?

Без да откъсва очи от джипа, паркиран пред микробуса, Шин посочи лепенката на носа си.

— Местиш стоката — предположи Декър. — Това означава, че Парк Сонг няма да се появи, а?

Корейците не обелиха и дума.

Детективът продължи:

— Наистина е трудничко да ви се измъкне дума от устата, момчета. — Пресегна се в микробуса, заби показалец в бинтования нос на Шин и той извика от болка. Декър отново попита: — Къде е Тауни да Силва?

Сграбчи яката на корееца и го издърпа отвън на дъжда.

— Длъжник съм ти заради Бъф. А сега ми кажи къде е Тауни. И докато си приказваме — колко души има в къщата на Йокои?

Ким Шин се изплю върху лицето му и изломоти нещо на корейски. Декър изтри бузата си и извика:

— Стига толкова. — Цапна Шин през носа. Бръмченето от запален наблизо двигател заглуши писъците на корееца.

 

 

В голямата спалня Дюмас седеше върху леглото до Йокои и разлистваше тетрадките на Роуина.

— С тези нещица би могла да прати много хора по дяволите — усмихна се той на японеца. — Записвала е всички кървави подробности не само за Сонг, но и за теб, за мен и за хората, които са купували сексроби от нея. Записала е всички подробности за връзките на Сонг с корейското правителство, с посолствата. Тук са и подправянето на документи, шпионирането и убийствата, които е вършил за корейците. Всичко е тук. О, има нещо, което ще ти хареса. Сигурно би го нарекъл глава за извратените сексуални навици на богатите и известните. Искаш ли да ти прочета малко?

Йокои успя едва-едва да се усмихне.

— Знаеш, че искам.

— И аз — обади се мъжки глас от другата страна на стаята.

Двамата се обърнаха и видяха Декър с пистолет в ръка.

Една вена запулсира на челото на Дюмас. Затвори тетрадката и се изправи.

— Изчезвай от тук, господинчо, още сега. Нарушаваш частна собственост, докато не видя заповед за обиск, надлежно подписана от съдия, заповед, в която се уточнява какво точно търсиш. Ако нямаш, по-добре изчезвай.

Декър сви рамене.

— Входната врата беше отворена и като съвестен гражданин, реших да проверя дали не се е намъкнал някой крадец. Може ли да ти напомня, че полицията има право да влезе в нечие жилище и без заповед, ако подозира, че в момента се извършва престъпление. Аз подозирам, че държите Тауни да Силва в плен. Шин разправя, че сте я преместили в Куинс. Искам да го потвърдиш.

Йокои се закашля. Дюмас го погледна, после пак насочи вниманието си върху Декър.

— Вън. Веднага.

— Убийците, които си пратил на Форт, са оплескали работата — информира го детективът. — Гаджето му е мъртво, но той е жив и рита от кеф. Да ти казвам ли, че е готов да те претъркаля.

Хвърли насред стаята една книга. Тя се приземи върху традиционния корейски килим до леглото.

— „Общ учебник по точни науки“ — обясни той. — Намерих го долу в мазето. На бялата страница е написано името на Тауни да Силва.

Дюмас оголи зъби във вълчата си усмивка.

— Ако искаш да занесеш това в съда, тузарче, моля. Всеки може да го е подхвърлил долу. Аз смятам, че ти си го направил.

Декър влезе в стаята, седна върху тежкия колониален стол до прага и свали шапка. Остави я върху дясното си коляно.

— Сестрата се обажда в полицията, но преди да пристигнат, позволи ми да изясня някои моменти. — Прокашля се и продължи: — Възнамерявам да накарам момчетата от лабораторията да прегледат мазето и се обзалагам, че навсякъде ще открият отпечатъците на Тауни. За твое сведение има ги в компютъра. Гейл да Силва е направила това, което напоследък правят много майки. Съхранява отпечатъците на детето си в случай, че Тауни изчезне и се появи след години. Изчезналите деца остаряват, но отпечатъците от пръстите им не се променят. Обзалагам се, че ще намерят и косми, и конци от дрехите й, които също ще докажат, че тя е била там. Още ли смяташ, че само разлайвам кучетата?

Йокои немощно дръпна панталона на приятеля си.

— Бен? Бен?

Без да сваля очи от детектива, Дюмас нежно докосна ръката на любовника си.

— Как е партньорката ти, Декър?

Декър подскочи. Почти две минути двамата се изучаваха мълчаливо. Чуваше се единствено тиктакането на викторианския часовник върху камината и тропането на дъжда по прозорците. Най-накрая Декър се усмихна пресилено.

— Е, значи ти си бил оня педераст, който я простреля. Нямам търпение да видя лицето на Багс, като й кажа, че за малко не е била очистена от един педал, излязъл от ада. Между другото това ще ти хареса. Именно тя те свърза с убийството на семейство Да Силва. Проблемът с Джо Ло Касио е, че той иска да продава патлаци на всеки, който си покаже носа на улицата.

Йокои изхленчи:

— Господи, Бен, той знае всичко. Какво ще правим?

Декър се обърна към Дюмас:

— И двамата знаем какво става, когато вътре влезе някое ченге. Няма да изкараш и месец. Още щом стъпиш в затвора и ще ти пръснат задника, но това може да се случи и на по-свестен тип. А пък без тебе приятелката ти също няма да изкара много дълго.

Дюмас се облегна на нощната масичка до леглото.

Детективът поклати глава.

— Малко ме изнервяш, като правиш така. Стой прав. Даже и да успееш да се измъкнеш, къде ще отидеш? Ченгета, федерални, всички искат да те разкъсат. Долу във фоайето има хартия, върху която се печата федералната валута, същата хартия, за която Форт казва, че е предавал на теб и на Никола. Пък и ти не си човек, който ще вземе да изчезне и да изостави любимия си.

Декър изтърси дъждовните капки от шапката върху коляното си с дръжката на пистолета.

— Форт ми каза, че крадеш информация от полицейските компютри и я продаваш на наркодилърите, на корумпираните адвокати, даже на хазаите, които се опитват да изхвърлят на улицата старите вдовици. Имаш си ченгета, които те осведомяват за наркоударите, следователи в кабинета на окръжния прокурор, които ти дават да си завираш носа във всички лични досиета; имаш си и чиновници в съда, които ти подкупват съдебните заседатели. Имаш си и полицаи от пътната полиция, които те снабдяват с фалшиви регистрационни номера. Ти си едно много заето момче. Позволи ми да отбележа, че освен всичко друго си съучастник в убийството на Сюзан Скадър. Разбрах, че ти се е отворило едно вакантно място. Форт е очистил един стрелец на име Хектор Еспиноза — твой подчинен. Жената с него трябва да е била съпругата му Айда. Не я ли изхвърлиха от полицията заради това, че твърде много се престаравала, когато претърсвала жените на голо? Чувам, че го раздавала и с мъже, и с жени.

Йокои изплака:

— Ще ме тикнат в някоя мръсна затворническа болница, пълна с кретени. Господи, Бен, предпочитам да умра, вместо да ме малтретират ония слабоумните.

Декър въздъхна.

— Кралицата на подлостта казва, че предпочитала да умре. Струва си да се замислиш. Прегледах набързо онези папки в мазето. Чудя се до какви ли изводи ще стигнат съдебните медицински експерти. Твърде много от тях са нещо повече от пример за професионални злоупотреби. Ами онези видеокасети в шкафа? Не мисля, че става дума за „Бийтълс“ или за „Братя Марио“.

— Как се промъкна покрай Ким Шин? — попита Дюмас.

— Казах му магическата думичка. Той е в микробуса, той и любимият му главорез. Значи ти си стрелял по Багс?

— Питаш ли или констатираш, тежкарче? — ухили се Бен.

— Ами знаеш ли, че някои санитари в затворническите болници толкова се страхуват от СПИН, че не пипват мъртвите пациенти по цели седмици? Телата се разлагат и наистина всичко наоколо вони, та не се трае. Няма ли да те е яд, като стане така?

Вената на слепоочието на Дюмас отново запулсира.

— Пусни пищова и ще видим кой се страхува.

Детективът поклати глава.

— Боя се, че няма да се споразумеем. Бих искал, но тогава единият от нас ще трябва да убие другия. А пък ти ми трябваш, за да ме заведеш при Тауни и при Парк Сонг. Освен това много ми харесва перспективата ти да се озовеш в панделата, а приятелчето ти да се поизмъчва без теб. Няма ли да ми разкажеш за оная къща в Куинс, където Шин разправя, че си преместил Тауни?

Дюмас извика:

— Нищо няма да ти кажа.

— Твоя работа. Но по-добре погледни за последен път господин Йокои, защото вече няма да го видиш. Не разчитай, че ще си пишете или че ще се чувате по телефона. Двамата любовници танцуват последния си танц. Всъщност лично ще се погрижа последните земни дни на господин Йокои да са доста гадни. Няма да получи най-добрата медицинска помощ, повярвай ми.

Болният отново проплака:

— Бен, какво ще правя без теб?

— Уместен въпрос — кимна детективът. — Какво ще прави той без теб, Бен? Бих казал, че ще свърши доста по-бързо.

Изведнъж в спалнята се намъкна дебелата сестра, заскърца с обувки и понесе термометъра към Йокои. Влезе и спря точно пред седналия Декър.

— Обадих се в полицията, както ми поръчахте. Скоро ще пристигнат. Сега моля да ме извините, но си имам пациент. Другата работа си е между вас и господин Дюмас и изобщо не ме засяга.

Тя прекоси стаята и преди Декър да успее да каже или да направи нещо, се озова между него и Дюмас, който реагира моментално. Ръката му се стрелна в чекмеджето на нощната масичка и измъкна от там 38-милиметров „Смит & Уесън“. Детективът изкрещя на сестрата да се разкара. Но тя се паникьоса и замръзна на място.

Декър скочи от стола, залегна и се претърколи надясно. Трябваше му само един точен изстрел. Сестрата все още беше помежду им. Все още му пречеше. Той извика:

— По дяволите, жено, мръдни се!

Сестрата отстъпи малко назад, после още малко, след това се развика и побягна. Декър можеше да стреля. Също и Дюмас. Той стреля веднъж в челото на Йокои, после лапна дулото и натисна спусъка.

Изуменият Декър остана неподвижен.

— Не — прошепна той. — Не, не, не. — Помисли си: „Исусе Христе. Откъде му стигна куражът на Дюмас да направи това?“. Докато се изправяше на колене, изпита объркване, шок, страх и облекчението, че престъпникът не обърна пистолета срещу него.

Декър погледна към мъртвите любовници. Осъзнаваше, че са му избягали, а той не обичаше престъпниците да го побеждават.

Чу бързи стъпки по стълбите и скочи на крака.

Сестрата извика:

— Той има пистолет.

Разбра, че тя говори с ченгетата. Трябваше да действа бързо.

Хвърли пистолета си на пода и се втурна към леглото, сграбчи тетрадките на Дюмас и ги пъхна под палтото си. После си извади значката, закачи я на палтото си и се обърна към вратата. Тъкмо вдигна ръце, когато едно грамадно ирландско ченге с дълъг до глезените черен шлифер влезе в стаята и бързо се наведе с пистолет, насочен към главата му. Зъбатият му, дълголик черен партньор се сви на прага и насочи пистолета си към Декър.

Ирландецът извика:

— Не мърдай, задник такъв!

Детективът остана неподвижен.

 

 

В девет и четиридесет и две същата вечер Декър седна на задната седалка в един буик без номера, паркиран под дъба в Кю Гардънс, Куинс и погледна двуетажната къща. Добре осветена отвън, тя бе една от четирите, които оформяха уютно заграждение на засенчената от дървета улица. Пазеха я двама мъже, седнали в червена тойота.

На предната седалка в буика Йейл Сингулар спря да си говори за футбол със слаб, чернокож агент, седнал зад волана и завъртя туловището си към Декър.

— Още ли се забавляваме?

Детективът припряно попита:

— Какво задържа твоя човек?

— Бумащината не е чак толкова проста работа, освен ако не решиш да я зарежеш, както ти правиш понякога. В случай, че си забравил, това може да обърка нещата пред съда. Я ми кажи колко време е необходимо, за да се извади заповед за обиск. Става, но ако намериш съдия, който не си дава труд да погледне какво подписва. Съдията, когото търсехме, отишъл на опера. Отидохме там, развалихме му вечерта и сега се надяваме.

— Тези типове в тойотата са бивши ченгета — обясни Декър. — Може и да са корумпирани, но със сигурност не са тъпи. Рано или късно ще ни усетят.

— Добре направи, че намери хартията и фалшивите пари на Сонг — заяви Сингулар. — Сега не ми изпадай в истерии. Фактът, че Дюмас си е налапал пищова, ни освобождава от отговорност. Това, че си хванал Ким Шин с ръцете в меда, не означава, че той ще отиде в затвора, като се отчете обстоятелството, че си нямал заповед. Не трябваше да ти го казвам. След като си дошъл за помощ при мен, аз ще решавам как да действаме по-нататък. Ще изчакаме заповедта.

— Ако не ми трябваше подкрепление, щях да вляза и сам — отвърна детективът.

— И може би щяха да ти откъснат главата. Чувам, че за малко не са ти простреляли топките.

— Този адрес е отбелязан в записките на Йокои. Хубава къща в хубав квартал. Най-подходящото място за продажба на сексроби. Ще ми кажеш ли как Дюмас, Йокои и Роуина еди-коя си са отървали досега? Шин казва, че Тауни е тук. Най-добре е да е прав кучият син. Дюмас не го потвърди, но в това има някакъв смисъл. Къде другаде биха могли да я отведат за толкова кратко време?

— Може би в Южнокорейското посолство — предположи Сингулар.

— Има и такава възможност. Само че Шин беше понесъл хартията и фалшивите пари насам.

Агентът продължи да излага хипотези:

— Ако Смехурко е в жилището, все едно че съм умрял и съм отишъл в рая. Наистина ми се ще да го закова този духач. Горе главите, момчета, мисля, че това е човекът, когото чакаме.

Едно жълто такси примигна с фаровете си и бавно се приближи до колата без номера. Сингулар кимна.

— Той е. Хайде.

Тримата излязоха в дъжда. Докато Сингулар говореше по радиостанцията, черният агент се втурна към таксито, което бързо спря. Секунди по-късно той изтича обратно при Сингулар и му подаде един плик. Здравенякът вдигна радиостанцията към устата си.

— Излизайте!

Агентите от секретните служби и ченгетата, скрити в паркираните наблизо коли, изскочиха и хукнаха към къщата. Три ченгета с пушки помпи, насочени към тойотата, останаха отвън. Декър не се отделяше от Сингулар, който независимо от килограмите си се движеше бързо и грациозно. С намесата на агента Декър можеше да премине безпрепятствено покрай дузина въоръжени пазители на закона и да стигне пръв в къщата. Най-после щеше да намери Тауни.

Без да обръщат внимание на малката камера, монтирана на входа, за да наблюдава посетителите, те се стрелнаха през вратата и се озоваха в розово фоайе, където късо подстриган кубинец в широк жълт костюм бързо се хвана за кобура, но после вдигна ръце. Седеше върху метално бюро и разговаряше с латиноамериканец на средна възраст, чийто разтворен виолетов халат разкриваше обиците на гърдите му и черен кучешки нашийник. Проверяваха имената на клиентите с малък персонален компютър, а междувременно латиноамериканецът предсказваше бъдещето на кубинеца.

Латиноамериканецът понечи да поиска документите на Декър и Сингулар, после забеляза пистолетите им. При вида на оръжията и значките той извика и се строполи на пода, почна да лази на четири крака, халатът му се разтвори още повече и разкри косматия му задник. Агентът го срита отзад и той се просна на червените плочки.

Тъй като искаше да стигне до Тауни колкото може по-бързо, Декър хукна напред, стрелна се по дебелия килим в коридора, украсен с еротични гравюри, вмирисан на тамян и марихуана. В края на коридора мина през завеса, обсипана с мъниста, и влезе в огромна стая, декорирана като средновековна тъмница. Лъскавата топка и музиката на Вивалди не можеха да скрият факта, че тази сцена е толкова извратена, колкото всички останали, с които се бе сблъсквал по време на дългата си служба като ченге.

В подземието добре облечени мъже от различни раси оглеждаха колекция от голи младежи, оковани на стените. Оглеждаха децата — черни, бели, латиноамериканчета, азиатчета — сякаш бяха консерви, изложени в бакалница. Декър забеляза, че Тауни не е включена в изложбата.

Голо чернокожо момиче отдясно висеше на фалшива бесилка. Устата му беше запушена, за да се приглушат виковете му. Някои от възрастните току-що си бяха закупили роби. Разтрепераните от страх деца се свиваха в краката им, чисто голи, само с кучешки нашийник и каишка.

Купувачите забелязаха Декър. Видяха пистолета и значката. Видяха и другите ченгета, които се втурнаха в подземието. Паникьосани, някои от тях решиха да изчезнат. Детективът сграбчи един мазен, дебел арабин с лице като лопата. Хвана яката на разтреперания от страх мухльо, дръпна го назад и го цапардоса с лакът по лицето. Ударът бе доста силен и повали арабина на пода. После пак тръгна да търси Тауни.

В една стая до подземието откри робски кръст, стълб за мъчения и стена, на която имаше вериги, пръчки, камшици, щипки за гърдите, гумени вибратори и кожени маски за лицето. Намери и клиенти, които оглеждаха клетките с голи деца. Жан-Лу Никола, в бял костюм, зелена вратовръзка и тъмни очила, продаваше децата на онзи, който предложи най-висока цена. Като видя Декър, той се задъха. Купувачите около него започнаха да търсят изход. Твърде късно. Стаята вече се бе изпълнила с ченгета и агенти от секретните служби. Те крещяха и псуваха, докато грубо блъскаха купувачи и роби към стените.

Декър си проправи път до задъхания французин и сграбчи скъпата му вратовръзка.

— Къде е Тауни?

— Тауни? Не знам за какво говориш.

Детективът стегна възела на вратовръзката му и така още повече затрудни дишането му.

— Сега вие с Роуина Дартигю или господин Фокс, както тя сама се нарича, ще оперете пешкира. Останахте само двамата. Взехме папките на Йокои, хванахме и Ръсел Форт, който е готов да свидетелства срещу теб. Кажи ми нещо приятно, докато имам настроение да те слушам. Да започнем с това — къде са Тауни и Парк Сонг?

Никола се задъха тежко, хвана се за гърлото и каза нещо, което Декър не успя да чуе.

— По-силно — извика му той.

— Казах, че е твърде късно. Те заминаха за Корея.