Марк Олдън
Кисаенг (19)

18.

Ръсел Форт седна върху нестабилното хромирано столче в офиса на Жан-Лу Никола и мълчаливо се загледа в дребния французин, който проверяваше хартията — осем пакета празни банкноти, увити в опаковъчна хартия и привързани със стоманена тел. Само преди няколко часа те бяха собственост на Бюрото за гравиране и печат. Сега бяха у жабаря. След него щяха да попаднат у корееца, когото никога не беше виждал, а и нямаше желание да види.

Форт дължеше пари на Ло Касио — дълг, вече платен от Дюмас. Затова за последната партида хартия Форт нямаше да получи нищо, а пък това означаваше, че трябваше да намери пет хиляди долара за леля Лорейн и братовчеда Арнолд. Уговорката бе за десет хиляди долара на пратка — половината за Форт, другата половина за роднините му от Вашингтон. Ако не успееше съвсем скоро да измъкне отнякъде пет бона, леля Лорейн и братовчедът Арнолд щяха да затворят кранчето — нещо, което трябваше да обяснява на Дюмас.

Запали цигара, движеше се предпазливо, защото все още го болеше от побоя, който му нанесе Дюмас. Ръката му беше гипсирана, имаше две счупени ребра — от това не можеше да си вдига ръцете; не можеше и да се обляга — нито на едната, нито на другата страна.

Със Сюзан Скадър се върнаха от Вашингтон в олдсмобил под наем. През повечето време караше тя, а Форт се тъпчеше с перкодан и клюмаше на задната седалка. Пое волана в Ню Йорк, където слабият дъждец бе забавил движението. Трябваше направо да пълзят. Заради лошото време пристигнаха в ресторанта с повече от час закъснение. Страхливият Никола на няколко пъти го напсува, че не е дошъл навреме. Форт го накара да млъкне, като го заплаши, че ще го фрасне с гипса си по главата.

Пътуването до Атлантик Сити, прикритието на Форт за командировката във Вашингтон, беше направо отвратително. Не само че масичките за блекджек му излапаха повечето пари от двете хиляди долара джобни, които му даде Дюмас, но се оказа, че Сюзан създава проблеми. Наложи се да й обяснява как са го пребили и той реши да разчита на самата истина. Всичко й разказа на кучката — как Дюмас е отвлякъл Тауни да Силва, как Форт се е опитал да отмъкне парите за наградата от родителите и как Декър се е включил в играта. Каза й също, че Дюмас е убил мамчето и татенцето.

Сюзан направо побесня. В какво, по дяволите, я въвличал Форт? Не й ли стигало, че се е замесила в смъртта на две ченгета под прикритие? Сега и това. „Това е животът, мамче“ — обясни й Форт. Бяха се свързали с Бен Дюмас и сега трябваше да му играят по гайдата.

Сюзан се развика:

— Ти му играй по гайдата, задник такъв. — С мръсната си уста продължи да го псува, че я е свързал с такова влечуго като Дюмас. — Това пътуване до Вашингтон ще е последното нещо, което ще направя за тези животни. Имам предвид и теб. Повече няма да ме молиш за нищо или отивам направо при Декър, даже в АБН и всичките ще ви вкарам на топло.

Форт се изненада от себе си, че изобщо не реагира.

Щом приключи с проверката, Никола се усмихна и протегна ръка.

— Прости ми за избухването, приятелю. Нали разбираш, че здравата са ме притиснали да уредя нещата преди пристигането на нашия корейски приятел.

— Е, всички си имаме проблеми. Ще се видим.

— Абсолютно ли си сигурен, че двамата със Сюзан не можете да останете за вечеря? Моля ви, бъдете мои гости. Предлагам морски костур — гарантирам, че направо ти се топи в устата. А за десерт ще има превъзходен лимонов кейк с домашен лимонов сладолед.

Форт поклати глава.

— Може би някой друг път. Пътуването беше твърде уморително. Просто искам да си почина. Ти само се обади на Бен Дюмас и му кажи, че хартията е тук, това е всичко. Не ми се ще да помисли, че съм го прекарал.

— Приятелю, остави това на мен. Веднага ще му се обадя и ще му кажа колко добре си се представил. Между другото, ако не желаеш френска храна, мога да ти препоръчам други ресторанти. Много са добри. Каква кухня ти харесва — италианска, китайска?

— Не е заради храната. Ние със Сюзан просто сме уморени. Ще оставим колата и право у тях. Навсякъде ме боли, пък и лошото време винаги ме изморява ужасно. Вероятно ще си вземем нещо по пътя и ще си легнем рано.

— Е, довиждане, приятелю. Надявам се, че поне приятелката ти се чувства по-добре.

Сюзан ненавиждаше Никола заради ролята му в отвличането на Тауни и отказа да стъпи в ресторанта му. Форт оправи нещата, като излъга, че тя била неразположена и предпочитала да остане в колата и да подиша чист въздух. Една лъжа, която бе много близо до истината. На Сюзан й се повдигаше. Повдигаше й се от Никола.

Французинът преведе Форт през празния ресторант, отвори му вратата и там си стиснаха ръце. Гледаше как негърът пресича улицата, как влиза в синия олдсмобил и казва нещо на Сюзан, която изглеждаше доста разстроена. В едно определено време от месеца всички жени са разстроени, нали така? Когато колата потегли, Никола се върна в офиса и се обади по телефона.

Не говори дълго. Каза само:

— Да, току-що тръгнаха. Не, ще оставят колата и отиват направо у тях. Да, сигурен съм. Съвсем сигурен.

 

 

Когато Ръсел Форт и Сюзан Скадър излязоха от пицарията на Бродуей и Седемдесет и девета улица, те тръгнаха към тухлената къща през една пресечка, където тя държеше едностаен апартамент над кубинско-китайския ресторант, собственост на китайско семейство, емигрирало в Куба, а после избягало и от там, когато Кастро взел властта.

Сюзан носеше голяма пица, а Форт — найлонов плик с бутилка червено вино и кутия с шоколадовите ореховки на госпожа Фийлдс. В четири и половина следобед навън вече бе съвсем тъмно. Продължаваше леко да ръми.

Сюзан, която обичаше храната почти колкото секса, сега се бе поотпуснала. Говореше за коледните каталози, които получила миналата седмица, за намерението си да се захване с танци, за това, че наемът й се удвоил през осемте години, през които живеела в този апартамент.

Докато стигнат до сградата й, Форт я прегръщаше нежно. Спомни си колко я хареса, когато тя влезе в магазина му да си купи спортни обувки и започна да флиртува с него. И най-важното — Сюзан си беше едно много сладко маце. С ужасно мръсна уста понякога, но сладичка.

В момента приличаше на хлапе в зеления си шлифер и виолетова шапка. Много секси хлапе. Той предчувстваше една спокойна вечер само за тях двамата.

На ъгъла на Бродуей и Осемдесета улица пресякоха и завиха наляво. Насочиха се към къщата на Сюзан, до която им оставаха само няколко метра. Млади латиноамериканци, които вървяха от другата страна, тръгнаха подире им. Мъжът, дребен здравеняк, беше нахлупил зелена вълнена шапка, свиваше се в зеленото си яке и носеше коледна елха, по-висока от него. Жената, слаба и с огромна уста, здраво притискаше с една ръка яката от изкуствена кожа към гърлото си.

Сюзан и Форт започнаха да изкачват каменните стъпала пред жилището й. Латиноамериканците продължиха, после изведнъж спряха и извадиха пистолети от джобовете на палтата си.

Форт бе спрял върху най-горното стъпало, бе дръпнал Сюзан към себе си за една последна целувка в дъжда. Видя пламъчетата в очите й. Точно тогава зърна и стрелците. Опита се да предпази Сюзан, блъсна я встрани и я запрати надолу по стълбите. Тя извика.

Форд чу леко пукане, усети остра болка в крака и се строполи на стълбите. Куршумът бе откъснал токчето на ботуша му от кожа на змиорка. В прозореца на приземния етаж зейнаха две дупки. Адреналинът му се покачи. Също като онази нощ на Осмо авеню, когато един бездомник се опита да му отмъкне пистолета и той го простреля шест пъти.

Получи втори куршум в рамото, трети профуча край ухото му и отчупи парче от каменното стъпало. В това време успя да напипа браунинга си. Свали предпазителя и стреля четири пъти. Улучи здравеняка в гърдите и той се строполи край пожарния кран. Жената продължи да стреля. Форд отвърна на огъня и събори шапката от главата й. Тогава жената се обърна и хукна към Уест Енд авеню. След малко се скри в тъмнината.

Форт закуцука надолу по стълбите и се наведе над Сюзан, която лежеше на тротоара. Дъждът измиваше кръвта, която бързо изтичаше от дупката във врата й. Очите й бяха отворени и отразяваха светлината от уличната лампа. Той поклати глава.

— По дяволите! — прошепна. — По дяволите!

 

 

— Декър?

— Да. Кой се обажда?

— Ръсел Форт. От управлението ми обясниха, че мога да те открия в Бърза помощ. Не им казах кой се обажда.

— Обзалагам се, че е така.

— Обясних им, че е във връзка с мъртвите ченгета. Те ми казаха, че си при партньорката си. Двама от хората на Дюмас се опитаха да ме очистят, но не успяха. Обаче улучиха Сюзан. Тя е мъртва.

Декър затвори очи.

— Съжалявам. Каза, че били хора на Дюмас?

— Преди да започнем, искам да ми обещаеш, че ще ме включиш в Програмата за защита на свидетели.

— Вчера може би имахме за какво да си поговорим. Но в момента не мисля, че ще можеш да се откупиш. Знам, че си използвал Сюзан. Тя ти е вземала доклади от АБН и така си научавал самоличността на ченгетата под прикритие. Знам, че си доставял хартия на Дюмас, а той после я е предавал на Парк Сонг. Когато федералните пипнат леля ти Лорейн и братовчеда Арнолд, можеш да угасиш осветлението — купонът свършва. Трябва да ми дадеш нещо друго, Ръсел. Да ми разкажеш кой уби Гейл и Макс да Силва.

Негърът се умълча. После изхленчи:

— Мисля, че знаеш, човече. Щом като знаеш толкова много за моя бизнес, знаеш и останалото. Сюзан каза, че си много умен.

— Трябва ми още. Искам те в съда, да свидетелстваш срещу Бен Дюмас. Иначе няма за какво да си говорим.

— Първо искам сделка, после ще говорим. Аз съм бил ченге, човече. И една седмица няма да изкарам в панделата. Виж какво, не го правя само заради себе си, правя го и заради Сюзан. С мен е свършено. У мен е паспортът на онзи тип, дето го застрелях — един латиноамериканец — Еспиноза. Работеше в детективската агенция на Дюмас. Виж какво, нямам цял ден на разположение. Ранен съм на две места и имам нужда от лекар. Пък и ченгетата вероятно са тръгнали по петите ми, задето очистих Еспиноза. Трябва ми защита.

— Дай ми основание.

— Дюмас получи информацията за Валънтайн и Далто от мен и от Сюзан. Ще го потвърдя в съда.

Декър го попита:

— Къде се намираш?

— Дюмас сигурно е пратил хора да ме търсят. Сигурно ще получи помощ и от полицията, защото този скапаняк има здрави връзки. В момента, когато се видим с теб, той вече ще знае за това. Между другото имам още нещо, за което си струва да помислиш — мога да ти кажа къде е онова хлапе Тауни.