Марк Олдън
Кисаенг (18)

17.

Докато Бен Дюмас излизаше от къщата на любовника си, за да извърши две убийства, Декър се изправи от стола край болничното легло на заспалата Елън Спайсланд и погледна през прозореца — валеше дъжд.

От професионална гледна точка студеното и дъждовно време си имаше предимства. То задържаше хората у дома, защитаваше ги един от друг и рязко намаляваше уличната престъпност. Ниските температури, снежните бури и силният дъжд понякога бяха по-ценни за спокойствието на ченгетата от защитните им жилетки.

Вчера сутринта, когато Багс бе простреляна, тя не носеше защитна жилетка. Нямаше нужда, бе запланувала да прекара осем часа зад бюрото си в управлението. Както сподели с Декър след операцията, излязла от апартамента си и тъкмо се канела да заключи входната врата, когато някой я прострелял три пъти в гърба.

Един куршум бе одраскал рамото й, а другите два направили повече поразии. Лекарите бяха принудени да отстранят далака й. Съвсем скоро тя щеше да се оправи напълно, щеше да може да се върне към работата си, стига да иска. Декър познаваше ченгета, които се възстановяваха след прострелване. После се страхуваха даже да влязат в управлението.

Беше вбесен заради това, което се случи на Багс. Заради нея и заради самия него. Приятелството им бе едно от малкото неща в живота му, в които все още вярваше. Не можеше да я оцени истински до момента, когато разбра, че тя е на крачка от смъртта. После едва не се срина. Мисълта, че може да загуби Багс, го подсети колко зависи от нея. Кой друг знаеше всичко за Декър и въпреки това го харесваше?

Тя не видяла лицето на стрелеца, но докато лежала в коридора след стрелбата, забелязала торбестите му зелени панталони и калните кафяви обувки. Видяла, че се качва на покрива. Съпругът й Хенри, който се отзовал на виковете й, потвърди, че чул някой да се качва нагоре. Стъпил веднъж върху покрива, стрелецът очевидно се е прехвърлил върху друга сграда, слязъл е на улицата и е успял да избяга. Което и да беше копелето, знаеше как да се измъкне.

Ченгетата от управлението зарязали почивката си и се присъединили към местните ченгета. Заедно претърсили цялата махала за улики. Разговаряли с всички — с вестникарчетата, с дежурните в района ченгета, с курвите, с пияниците, с магазинерите и уличните отрепки. Същевременно преровили всички кофи за смет, надявайки се да намерят оръжието. Нищо. Никакви улики, никакви свидетели, никакъв мотив. Научили само, че Багс е много популярна дама. Спечелила уважението даже на местните наркодилъри.

Не, дилърите не бяха се опитали да я очистят. Убийството на ченгета вредеше на бизнеса; ставаше твърде горещо и това прогонваше клиентите. Те предложиха помощта си за разкриване на престъплението. Искаха нещата да се върнат към установения ред колкото може по-бързо.

В болничната стая Декър погледна цветята и кошничките с плодове от доброжелателите на Багс. Имаше обаждания и телеграми от цялата страна — от роднини, приятели и непознати ченгета. Всички те се опитваха да помогнат на полицайката, чийто опит за убийство се превърна в последния нюйоркски медиен хит. Кметът, полицейският комисар, председателят на общинския съвет и телевизионните камери идваха и си заминаха. Телефонният секретар записваше всички обаждания до следващо нареждане, а пред вратата на стаята й имаше двадесет и четири часова полицейска охрана.

Декър изобщо не можеше да спи. Чудеше се кой ли се е опитал да премахне партньорката му. Дали не са я объркали с някого? Може би някой престъпник от стар удар се е опитал да си уреди сметките. Не му се струваше много вероятно. В такъв случай стрелецът трябваше да се опита да очисти и двамата, не само Багс. Освен ако Декър не беше следващият. Ако някой нарочно бе запланувал предизвикването на криза, която да го отвлече от задълженията му, той не би могъл да свърши работата по-добре.

Бе сред първите кръводарители за Багс. През целия ден повече от триста полицаи и полицайки се притекоха на помощ, предлагайки кръвта си. Повечето изобщо не бяха чували за нея преди стрелбата. Знаеха само, че едно ченге е било простреляно в гърба. Не им беше нужно да знаят повече.

Декър погледна към спящата Багс. Цялата беше в тръбички. Изглеждаше толкова малка, толкова безпомощна. Кой, по дяволите, я мразеше толкова много, че да я простреля в гърба? Съпругът й Хенри също беше в стаята; спеше с дрехите върху леглото до прозореца. Бе изоставил лустрото си на отегчен, изтънчен художник и се беше върнал към корените си, тоест към вуду магиите, за да спаси живота на съпругата си.

Дойде в болницата, наметнат с нещо, което сам наричаше магически шал. От врата му висяха три gris-gris, малки идоли, а под езика си бе поставил три зрънца черен пипер. Ченгетата, работещи с голямото латиноамериканско и карибско население в Ню Йорк, знаеха, че магиите и култовете са доста по-разпространени, отколкото смятаха обикновените граждани. Тъй че Декър не се изненада, когато Хенри се извини и каза, че отива да скрие зрънцата пипер някъде в болницата. Човекът не се опитваше да подпали сградата, така че защо да се притеснява. Той просто искаше да спаси живота на жена си.

Без да се консултира с никого, Хенри хранеше Багс с домашно гъмбо^[1]. Първо се уверяваше, че персоналът няма да го види. Имаше ли някакво значение? Декър знаеше, че лекарите са изумени от бързото й възстановяване. Също и той.

Отиде до гардероба в болничната стая, намери си палтото и извади няколко картички от бележника на Никола. После се върна до стола си и преди да седне, отхапа от сандвича с риба тон. Керън Драмън идва в болницата и му донесе сандвичи и кафе. След поканата й той прекара предишната нощ в апартамента й, съвсем близо до болницата.

Спа на дивана, почти не разговаря с нея — беше твърде ядосан заради стрелбата, за да измисли нещо повече от сумтене; тя му пожела лека нощ и се оттегли в спалнята си. Дори да му отнемеше целия живот, той щеше да научи кой е стрелял по Багс и защо. На сутринта стана, все си душ и излезе, преди Керън да се измъкне от леглото. Но преди това се обади няколко пъти по телефона и на тръгване й остави бележка да му изпрати сметката за разговорите.

Докато дъждът плющеше по прозорците, той отпиваше от студеното си кафе и проучваше картичките, които бе подредил по определена система. Имаше картички на Дюмас — лични и служебни телефони и адреси. После картичка на Ръсел Форт и на Никола, списък на адвокати, счетоводители и телефонът от вилата. После картичка на Ким Шин и на още няколко корейци — повечето от които работеха в Корейското посолство в Ню Йорк. Подозираше, че някои от тези имена са псевдоними на Парк Сонг.

После се появи господин Фокс, чиято картичка съдържаше няколко лондонски телефонни номера. Декър чу това име в кабинета на Сингулар; проблемът беше, че не си спомняше кога точно го чу и в каква връзка. Тъй като не можеше да намери място на Фокс в цялостната картина, той остави картичката му най-отгоре.

Обади се до всички номера на господин Фокс от апартамента на Керън Драмън. Научи, че става дума за магазин за облекло на име „Роузбъд“, къща в Челси и детска благотворителна фондация. Всички номера бяха свързани с едно — жена на име Роуина Дартигю, която или притежаваше тези имоти, или управляваше бизнеса. А може би и двете. Но никой там не беше чувал за господин Фокс.

Декър бързо си припомни думите на Сингулар: „А що се отнася до онова момиченце, което търсиш, тази Тауни еди-коя си. Преди Сонг да убие нашия агент миналата година, агентът се натъкнал на информация за някой си господин Фокс“.

Сингулар каза и още нещо. „Наредих ти да се заемеш с Дюмас и убитите ченгета. Забрави за Тауни еди-коя си“.

После Декър го попита:

— Какво общо има Тауни с Ким Шин? — Както обикновено агентът се направи, че не е чул въпроса.

Декър се загледа в картичката на господин Фокс. Сонг и господин Фокс са свързани с убития агент от секретните служби. Което означава, че са въртели някакъв общ бизнес. Въпросът бе защо Сингулар ги спомена едновременно с Тауни?

Стана от стола и отиде до прозореца. Загледа се към Пето авеню и към Сентръл Парк и започна да изгражда своята хипотеза, която направо му смрази кръвта. Сонг, господин Фокс и малките момиченца. Дюмас, Сонг и Тауни. Отново размеси картичките.

„А що се отнася до онова момиченце, което търсиш…“

Дюмас доставяше на Сонг информация и хартия. Дали двамата с господин Фокс не доставяха на корееца и нещо друго? Например малки момиченца, които той да убива. Декър стисна зъби. Ето защо го бе повикал дебелакът. Научил е, че разследва Дюмас и търси Тауни; трябвало е да го забави. Американското правителство не даваше и пет пари за Тауни. Гледаше само как да избегне международен скандал.

Върна се към картичките — Дюмас и Форт. Декър ги остави една до друга върху перваза. Един чернокож бе проследил Макс да Силва. Родителите на Тауни бяха убити веднага след като казаха на Декър за чернокожия. Форт не бе просто един чернокож. Той беше чернокож, закрилян от Дюмас. Замислен, Декър се втренчи в дъжда навън.

Телефонният звън го извади от мрачните му видения. Грабна слушалката и прошепна:

— Детектив сержант Декър. Кой, по дяволите, ви свърза?

— Лоуъл Четъуей. Помислих, че ще е важно за теб, тъй че се свързах с централата в управлението ти и те ми казаха къде да те намеря. Искаше помощ, имаш я.

— Благодаря, Лоуъл. Какво става?

— Попита ме за онези берети 84, откраднати от летище „Кенеди“ от шайката на Ло Касио. Надявам се това да няма нищо общо със случая, по който работите с Багс, но не се знае.

— Благодарен съм ти за всичко, което имаш.

— Добре, ето. Нашият информатор току-що докладва. Казва, че хората на Ло Касио продали три берети на ЦРУ. Ама не на онези клоуни от Вашингтон, ами на детективската агенция на Бен Дюмас. Нали знаеш, цапни, разруши, убий? Онези типове, дето не могат да си държат ръцете настрани от чуждата собственост.

Декър затвори очи. Току-що бе открил и последното парченце от мозайката.

— Длъжник съм ти, Лоуъл — благодари той и затвори. Когато се обърна, Багс го гледаше.

— Как вървят работите? — прошепна тя.

Декър си спомни, че тя първа го насочи към „Сейфове и тавани“. Спомни си, че му помогна да проследи пистолета, свързан с убиеца на Гейл и Макс да Силва.

Хвана я за ръката.

— Знам кой ги е очистил, Багс. Знам и защо.