Марк Олдън
Кисаенг (17)

16.

Дюмас, вдигнал клетъчния телефон до ухото си, седна на перваза в спалнята на Кен Йокои и погледна през улицата към Уошингтън Скуеър Парк. Следобеден дъжд бе свел броя на бродещите по улиците до минимум.

Обърна се и махна с ръка на приятеля си, който отново бе включен на системи. Японецът безпомощно вдигна ръка. Секунда по-късно Дюмас с вълча усмивка заговори в слушалката:

— Уговорихме се. Ще се видим, щом пристигнеш.

Прибра антената и остави телефона. После пак се обърна към прозореца, поклати глава и се изкиска тихо. „Роуина, Сонг и бог знае кой още — помисли си. — Имаме си сума ти чепати характери, дето са се заели с толкова работи наведнъж, че не можеш да им хванеш края.“

Премести се от прозореца и седна на леглото на Йокои. Взе ръката на умиращия.

— Чу ли?

Той успя да се усмихне.

— О, каква заплетена паяжина изтъкахме, когато се захванахме с измамите. Или както казваше баба ми — вярвай на всички, но сечи картите. Ти се справи добре, много добре.

— Направих каквото ми каза.

— Успешният изход от конфликта понякога изисква да приключиш с приятелството. Ето защо не трябва да се обвързваш емоционално. Иначе не можеш да прецениш правилно нещата. Няма да разбереш силните и слабите страни на всяка позиция, включително и на своята. Нека главата ти е студена и тогава ще успееш да накараш хората да правят точно това, което искаш от тях.

Дюмас кимна.

— Подгоних помощниците на Декър, а не самия него, както ти ми препоръча. Прострелях партньорката му и го забавих. През последните няколко часа не върви по следите ми. Май че ще проведем търга и ще пласираме Тауни, без той да успее да се намеси. — Вълчата му усмивка отново се появи на устните му. — Парк Сонг и Роуина може би наистина са много умни, но не могат да ти стъпят и на малкия пръст. Те се разхождат по света, мислят си, че земята се върти около тях, а ти си лежиш тук и затягаш примката около вратовете им. Страшно ми харесва.

Йокои му каза:

— Винаги гледай надалеч, здравеняко. И след като решиш какво искаш, действай бързо. Който се колебае, накрая губи. Къде е сега Парк Сонг?

— Каза ми, че е някъде след Олбъни, значи трябва да пристигне някъде следобед. Вали, но ако пътищата не са много лоши, трябва да е тук, преди самолетът на Роуина да се приземи на летището.

Японецът се усмихна.

— Бедната Роуина. Дамата, която смята убийството за решение на всичките си проблеми. Според нея смъртта е естественият път. Да кажем, че сделката ни вече не е валидна. Май че довечера в Голямата ябълка^[1] ще стават големи работи. Така да бъде. Ще проведем годишния си търг на млада плът и ще бъдем удостоени с посещение от Парк Сонг и Роуина Дартигю — нашите крал и кралица на Покварата. Какво беше ми споменал — че Сонг си имал някакви неприятности в Лондон?

— Освен че изгуби осем милиона долара след грабежа в хранилището, той ми разказа за три фалшиви английски ченгета, които се опитали да го ограбят в хотела. Сонг ги очистил и тримата и тръгнал след типа, който ги изпратил. Изглежда, че в дъното на всичко е бил нигериецът — Катсина Джонатан. Бях го проверил и уж всичко беше наред. Но очевидно се е полакомил в последния момент.

— Катсина Джонатан — прошепна Йокои. — Прекрасно име.

— Вероятно не е бил чак толкова прекрасен, когато Сонг и приятелчетата му са се докопали до него. Той каза, че го обработили, а после изгорили пътническата му агенция заедно с него.

Йокои отбеляза:

— Смехурко е чудесен пример за грозно поведение. Да не ти дава господ да го хванеш в лошо настроение, нали така? Ти спомена, че не са се чували с Роуина. Ами как е научил за грабежа?

— Цялата първа страница на „Интернешънъл Хералд Трибюн“ е посветена на него. След като я прочел, Сонг се свързал с посолството. Оттам му съобщили, че Роуина помолила Скотланд Ярд да проверят дали част от нещата й не са забравени. Отговорът бил отрицателен. Май че доста се интересувала от бижутата и от тетрадките си. Сонг спомена, че искал да я попита за тези тетрадки. Защо ще са чак толкова важни, че да ги държи в сейф. Струва ми се, че ако чуе нещо, което не му хареса, тя ще съжалява, че се е родила.

— Бих казал, че тетрадките са у онзи, който е ограбил хранилището. Мисля, че тези тетрадки имат нещо общо с желанието й да плати щедро, само и само да прати Парк Сонг на оня свят. Не съм смятал, че е склонна към такива неща. Виждаш ли колко познавам жените. Тя знае ли за нигериеца?

Дюмас поклати глава.

— Нищо не спомена. Кражбата в хранилището й стига за момента, особено като знае, че Сонг я търси. Нали ме чу, опитах се да го успокоя преди няколко минути. Да загуби осем милиона гущера в такъв момент — това ще го накара да побеснее. Което съвсем не означава, че е забравил за Тауни. Хлапето все още не му дава мира.

По-рано сутринта бе навестил Тауни в мазето. Тя бе силно депресирана, но все още непокорна. Той реши да си поиграе с ума й.

— Майка ти току-що телефонира и каза, че ще ти изпрати малко дрехи.

— Не искам да говоря с теб — озъби се Тауни. — Само си измисляш. — Седна на ръба на леглото си. В краката й се търкаляха учебници.

— Майка ти каза, че ти изпраща любимата ти рокля.

— О-о? Коя?

Изненадан, усмихнатият Дюмас изтърси първото, което му дойде наум.

— Ти знаеш коя. Онази, дето приятелките ти я смятат направо за страхотна.

Тауни кимна.

— О, имаш предвид жълтата със синьото ръбче.

— Точно нея.

Капанът щракна. Но в него не се хвана момичето. Тя го погледна с отвращение, преди да легне в леглото и да обърне лице към стената.

— Жълтото прилича на повръщано. Мразя го. Нямам никаква жълта рокля.

Дюмас присви вежди: „Не е зле, хлапе. Хич не е зле“.

По-късно Йокои му каза:

— Ако се чудиш какво поддържа духа й, повече или по-малко, това е омразата й към теб. Сонг трябва да знае, че с тази малка женичка ще си има неприятности и тревоги, както казват арабите. Манията кисаенг. Чудя се къде ли ще удари сега? Сонг определено обвинява Роуина за грабежа в хранилището, нали?

— За това и за проблемите с нигериеца. Като знам как е побеснял, бих казал, че тя е взела най-правилното решение. Да го очисти. На нейно място и аз вероятно бих направил същото.

— Краят на една епоха. Връзките, които ни свързваха, са на път да се разкъсат. Кога тръгваш?

Дюмас си погледна часовника.

— След няколко минути. Ще се върна, преди да отида на търга. Искам да съм тук, като пристигнат фалшивите пари и хартията.

Йокои го попита:

— Като стана дума за хартията, да не си забравил за Ръсел Форт?

— Да бе, трябваше да споменеш за това. Всъщност днес е последният му ден върху майката земя. Щом достави последната пратка хартия и си отива. Ще трябва да направя онзи двоен удар за Ло Касио, така че имам да очистя и още някой, освен Форт. След като той изчезне, трябва да успея да убедя леля Лорейн и братовчеда Арнолд да търгуват директно с мен. Ако откажат, ще има семейно тържество в рая или там, където отиде душата на Ръсел.

— Наистина ли лично трябва да направиш тези удари за Ло Касио?

Детективът кимна.

— Джо лично ме помоли за услуга. Иска работата да се свърши както трябва, заради това излязъл и хванал най-добрия, а именно твоя верен любим. Това се казва с един куршум два заека. Засегната е честта му, така че не трябва да стават гафове. След като всичко свърши, Джо ще ми бъде длъжник и ще мога да му поискам услуга. Нали ти ме посъветва да гледам надалеч?

Те мълчаливо се хванаха за ръцете, а после Йокои прошепна:

— Пази се да не те убият. Ако нещо се случи с теб, дърпам системата. Ти си всичко, което имам на този свят. Нямам семейство. Няколко приятели, но те не са като теб. Ако ти си отидеш, аз така или иначе си отивам — защо да отлагаме неизбежното? Освен това в тази къща няма да е забавно без теб. Кой ще ми прави тези страхотни икебани?

— Стига си се правил на дърта кралица.

— Аз съм дърта кралица.

Дюмас го целуна по челото.

— Ще се върна, обещавам.

— Има три начина да сгрешиш — вдигна пръст японецът. — Работата между Роуина и Парк Сонг. Търгът. И този двоен удар за Ло Касио. Всеки от тях може да ти навлече неприятности. — Той затвори очи. — Добро, лошо, всичко става на три пъти. Казвал ли ти го е някой?