Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Барън/Никълъс Мартин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Exile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 16гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna(2015)
Разпознаване и корекция
egesihora(2015)

Издание:

Алън Фолсъм. Претендентът

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2004

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-080-9

История

  1. —Добавяне

49

Мартин отново забеляза бледата следа от кръв точно пред изхода. А после видя как един мъж в кариран костюм от другата страна на площада внезапно се обърна и се стрелна в сенките под една висока арка между двете съседни сгради.

Мартин се затича, като в движение извади мобилния си телефон.

— Сам е и бяга! — извика той на Коваленко.

— Къде е? Ти къде си?

Коваленко, който беше паркирал до служебния вход на музея, вече палеше мотора на форда, който беше взел под наем.

— Пресича площада зад музея. Току-що мина под някаква арка в отсрещния край.

— Следвай го, аз ще ви настигна.

Александър мина под Триумфалната арка и бързо закрачи към Невски проспект. Погледна през рамо.

Мартин стигна до арката тичешком. Пред себе си видя три млади жени, които вървяха заедно и оживено разговаряха помежду си. Той бързо ги доближи.

— Извинете, да сте видели мъж в кариран костюм? — попита.

— No English — каза неловко едното момиче и те се спогледаха помежду си.

— Благодаря, извинете.

Мартин отново се затича към отсрещния край на улицата. Трийсет секунди по-късно стигна до Невски проспект. Фордът на Коваленко спираше в началото на булеварда.

— Изгубих го — каза Мартин, качи се в колата до Коваленко и затръшна вратата след себе си. — Беше облечен в кариран костюм.

— Добре — каза Коваленко и потегли. — Това е най-голямата и важна улица в Санкт Петербург, товарищ, а може би и в цяла Русия. От тук всеки ден минават милиони хора. Ще му бъде много лесно да се скрие, освен ако, разбира се, не го разпознаят. Ти гледай отдясно, а аз ще гледам отляво.

Изведнъж от портативната радиостанция, която Коваленко беше подпрял на таблото пред себе си, с пращене се разнесе руски полицейски жаргон.

— Какво става? — попита Мартин.

— Музеят. Намерили са още един труп в някаква тоалетна на първия етаж.

— Как така още един?

— Вече намериха двама убити горе. Полковник Мурзин, командирът на специалния отряд от ФСО, зачислен към царевич, и — Коваленко се поколеба и добави… — баронесата.

— Баронесата ли?

— Товарищ, той е убил собствената си майка.