Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Exile, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Богдан Русев, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Алън Фолсъм. Претендентът
Американска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2004
Редактор: Кристин Василева
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-769-080-9
История
- —Добавяне
49
Мартин отново забеляза бледата следа от кръв точно пред изхода. А после видя как един мъж в кариран костюм от другата страна на площада внезапно се обърна и се стрелна в сенките под една висока арка между двете съседни сгради.
Мартин се затича, като в движение извади мобилния си телефон.
— Сам е и бяга! — извика той на Коваленко.
— Къде е? Ти къде си?
Коваленко, който беше паркирал до служебния вход на музея, вече палеше мотора на форда, който беше взел под наем.
— Пресича площада зад музея. Току-що мина под някаква арка в отсрещния край.
— Следвай го, аз ще ви настигна.
Александър мина под Триумфалната арка и бързо закрачи към Невски проспект. Погледна през рамо.
Мартин стигна до арката тичешком. Пред себе си видя три млади жени, които вървяха заедно и оживено разговаряха помежду си. Той бързо ги доближи.
— Извинете, да сте видели мъж в кариран костюм? — попита.
— No English — каза неловко едното момиче и те се спогледаха помежду си.
— Благодаря, извинете.
Мартин отново се затича към отсрещния край на улицата. Трийсет секунди по-късно стигна до Невски проспект. Фордът на Коваленко спираше в началото на булеварда.
— Изгубих го — каза Мартин, качи се в колата до Коваленко и затръшна вратата след себе си. — Беше облечен в кариран костюм.
— Добре — каза Коваленко и потегли. — Това е най-голямата и важна улица в Санкт Петербург, товарищ, а може би и в цяла Русия. От тук всеки ден минават милиони хора. Ще му бъде много лесно да се скрие, освен ако, разбира се, не го разпознаят. Ти гледай отдясно, а аз ще гледам отляво.
Изведнъж от портативната радиостанция, която Коваленко беше подпрял на таблото пред себе си, с пращене се разнесе руски полицейски жаргон.
— Какво става? — попита Мартин.
— Музеят. Намерили са още един труп в някаква тоалетна на първия етаж.
— Как така още един?
— Вече намериха двама убити горе. Полковник Мурзин, командирът на специалния отряд от ФСО, зачислен към царевич, и — Коваленко се поколеба и добави… — баронесата.
— Баронесата ли?
— Товарищ, той е убил собствената си майка.