Алън Фолсъм
Претендентът (216)

42

Малахитовата зала, Ермитажът

Светлана и една от възрастните жени, които работеха в изложбените зали, с мъка удържаха любопитната тълпа пред прага, докато царицата и лейди Клемънтайн Симпсън разглеждаха вероятно най-впечатляващата зала на музея — с величествени малахитови колони, украсени с фигури и вази от злато и малахит.

— Клем — усмихна се Ребека. — Какво става? Нали трябваше да има изненада?

Държеше се детински, дори глупаво, сякаш очакваше Клем да е подготвила някаква момичешка лудория.

— Търпение — усмихна се на свой ред лейди Клем и небрежно пристъпи към прозореца, за да погледне към Нева.

Слънцето се беше скрило зад сиви, тежки облаци. От прозореца ясно се виждаше реката и корабният кей пред Ермитажа. Докато лейди Клем гледаше навън, някакво корабче доближи кея. Изобщо не приличаше на морския плавателен съд, описан от Мартин. Беше най-обикновена речна плоскодънна лодка с открити седалки и миниатюрна покрита кабина, затова тя отново отправи поглед нагоре по реката, като търсеше по-голям кораб. Клем различи един самотен мъж на носа. Беше висок и имаше буйна къдрава коса. Точно този, който й трябваше. Тя изведнъж се обърна, прекоси залата и отвори вратата.

— Светлана, царицата иска да разгледа Тронната зала.

— Разбира се.

Пътят по коридора от Малахитовата до Тронната зала беше толкова кратък, че пристигнаха почти веднага. На вратата имаше табела, която предупреждаваше, че този следобед залата е затворена за посетители. Лейди Клем спря на вратата и се обърна към екскурзоводката.

— Светлана? Двете с царицата искаме да останем сами за няколко минути.

Светлана се поколеба и погледна към Ребека, която кимна в знак на потвърждение.

— Ще чакам тук — каза екскурзоводката.

— Спасибо — усмихна се лейди Клем.

После отвори вратата и двете с Ребека влязоха вътре.