Алън Фолсъм
Претендентът (204)

30

Хотел „Балчуг Кемпински“, събота, 5 април, 1:50 сутринта

„Къде ли беше Мартин?“

Александър се обърна на леглото в тъмното. Не беше сигурен дали изобщо е заспивал. Ребека и баронесата вече бяха в Царское село, огромния комплекс на императорската фамилия недалеч от Санкт Петербург, създаден преди триста години от съпругата на Петър Велики като убежище от тревогите на властта. Александър го беше превърнал в по-различно убежище — под охраната на ФСО беше станал крепост, в която да пази перлата на короната си от собствения й брат.

„Къде ли беше той?!“

Според служба „Паспортен контрол“ Никълъс Мартин беше излязъл от летище „Шереметиево“ в 7:08 московско време. В десет все още не беше пристигнал в хотел „Марко Поло Пресня“, както пишеше във визата му. Нито пък в единайсет, нито в полунощ. Къде ли беше отишъл? Как, с кого?

Нощен влак №2 — „Красная стрела“, Москва — Санкт Петербург

Никълъс Мартин се облегна на малката възглавничка в мътната светлина на купето и сключи ръце зад главата си. Коваленко спеше. Отвън, зад разтворените завеси на спалното им купе, Русия пробягваше покрай тях в мрака.

Може би беше заради скоростта на влака и тракането на колелата по релсите, но Мартин се улови, че мисли за онази вечер толкова далеч в миналото, когато се беше качил на „Саутуест Чийф“ в пустинята на Калифорния — млад, наивен детектив, изпълнен с енергия и притеснение от първата си задача като член на най-прочутия отряд в историята на ПУЛА. Колко дълъг, мрачен и опасен път беше изминал оттогава!

Коваленко шумно изхърка два пъти и се завъртя към прозореца, с гръб към Мартин. Пътуваха на северозапад през руската нощ, защото Коваленко беше настоял от летището да отидат направо на гара „Ленинградская“ вместо в хотел „Марко Поло Пресня“, както изискваше визата му. Коваленко му обясни, че ако го бяха направили, хотелът най-вероятно щеше да бъде последното място, което щеше да види в живота си, защото след като визата му мине през паспортния контрол на летище „Шереметиево“ в Москва, нямаше никакво съмнение, че царевич веднага ще научи за нея. И по този начин ще разбере къде трябва да очаква Мартин. А след като го знае…

— И сам разбираш какво ще се случи, товарищ. Той ще знае, че отиваш там, и… нали за целия свят и бездруго си мъртъв?

И така, вместо в леглото си в хотелската стая в Москва или в някоя дупка в земята, той беше в спален вагон на „Красная стрела“ заедно с Коваленко и двамата пътуваха към Санкт Петербург. Там щяха да се срещнат с лейди Клем, която щеше да пристигне с полет от Копенхаген в 2:40 същия следобед, и същевременно щяха да бъдат недалеч от Царское село, където според Коваленко се намираше Ребека в момента.