Алън Фолсъм
Претендентът (192)

18

Хотел „Балчуг Кемпински“, Москва, четвъртък, 21 март, 10:50 сутринта

„Коронация/Официална вечеря

Кремълски дворец

Зала «Св. Георги»/1 май — приблизително 2000 места

(очакваме потвърждение)

 

Основно меню

Супа — украински борш

Риба — задушена пъстърва

Салата — червено цвекло

Първо основно ястие — «Бьоф Строганоф» с пълнеж от патладжан

Второ основно ястие — задушен заек с пюре от кореноплодни

Десерт — сладкиши с боровинки, мед и коняк

Напитки — руска водка, руско шампанско

Вина — «Божоле», Мозелско, «Пецука», «Нов свят резерва», Бургундско, шампанско «Шато д’Икем»

Чай и кафе“

 

 

Александър стоеше зад античното писалище в президентския апартамент на осмия етаж на хотела и изучаваше менюто за вечерята по случай собствената си коронация. Очакваха го и други неща, които трябваше да одобри: мерките за сигурност; плановете му за пътуване за следващите шест седмици, които включваха билети и престой за самия него, Ребека и баронесата; интервюта за телевизии и други медии; планове за сватбата и самата коронация, включително разположение на гостите, маршрут, облекло и превозни средства.

Срещу него полковник Мурзин говореше по няколко телефона едновременно, както и Игор Лукин, новоназначеният му личен секретар. По-нататък в стаята се виждаха пет-шест секретарки на импровизирани бюра, а това бяха само най-близките му служители. Всъщност целият осми етаж на хотела беше зает от екипа на царевича — почти триста души. Все едно планираха стъпването в длъжност на американския президент, олимпийските игри, финала на американското първенство по футбол, финала на световното първенство по футбол и раздаването на Оскарите — едновременно. Беше огромно начинание, изпълнено с въодушевление. Не бяха виждали нищо подобно, откакто се бяха родили, и — живот и здраве — щяха да го видят само този път, преди да умрат. На първи май Александър щеше да бъде провъзгласен за цар, а той беше само на трийсет и четири години.

Изглежда, за никого нямаше значение, че от политически съображения постът му щеше да бъде по-скоро символичен. Магията се криеше в чувствата, които короната неизменно предизвикваше, което всъщност беше и единствената причина за връщането на монархията. Царската институция беше като еликсир, който да отвлече вниманието на руския народ от непосредствената действителност — безкрайната, неописуема бедност, корупцията, уличната престъпност и кървавите бунтове в бившите съветски републики — и да го насочи към установяването на нова национална гордост и надежда, която да грее с отразения блясък на един нов руски Камелот: съвършен образ на богатство, радост и щастие, една визия за живота такъв, какъвто може и трябва да бъде.

Александър изведнъж остави менюто на бюрото си и се обърна към личния си секретар.

— Имаме ли вече новия списък на гостите?

— Току-що го завършихме, царевич — отвърна Игор Лукин, отиде при една от секретарките, взе разпечатката от нея и я донесе на Александър.

Той застана до големия прозорец, за да прочете списъка. Интересуваха го единствено имената на гостите, които многократно бяха задрасквани или отново включвани в списъка.

Александър хвърли поглед на страниците и усети как пулсът му се ускорява, а по горната му устна избива пот. Имаше едно име, което се появяваше отново и отново, макар че той всеки път нареждаше да го изтрият. Сега отново четеше целия списък, за да се увери, че нареждането му е било изпълнено. Александър прочете и дванайсетата страница и я обърна. После стигна до осмия ред на тринайсетата и изруга под носа си на руски. Името си беше там.

НИКЪЛЪС МАРТИН.

— Защо Никълъс Мартин все още е в списъка? — попита на висок глас, без да прави усилие да прикрива гнева си.

Секретарките като една вдигнаха глави към него. Мурзин също.

— Никълъс Мартин почина — продължи той. — Помолих името му да се махне от списъка. Защо още е в него?

Игор Лукин пристъпи към него.

— Махнахме го, царевич.

— Тогава кой го е сложил обратно?

— Бъдещата царица, царевич. Видя, че го няма, и настоя да го включим отново.

— Бъдещата царица?

— Да.

Александър погледна встрани, после се обърна към Мурзин.

— Къде е тя в момента?

— С баронесата.

— Искам да я видя, насаме.

— Разбира се, царевич. Къде?

Александър се поколеба. Искаше да я изолира от всички останали.

— Докарайте я в кабинета ми в Кремъл — нареди накрая.