Алън Фолсъм
Претендентът (145)

66

Нюшател, Швейцария

Снежната буря, която беше поставила цял Париж на колене, все още не беше достигнала Швейцария и нощта беше леденостудена, а ярките звезди и тънкият полумесец на луната къпеха езерото Нюшател и околността му в бледа сребриста светлина.

— Виж — усмихна се Александър и издиша.

Парата от дъха му увисна замръзнала във въздуха като балончето с репликата от някой комикс. Ребека се изкикоти и направи същото. Дъхът й за момент увисна във въздуха, после се стопи.

— Пуф! — засмя се той.

После я хвана за ръката и двамата продължиха да се разхождат по замръзналия бряг на езерото, облечени с дълги кожени палта от норка, шапки и ръкавици. Малко зад тях вървяха Жерар и Никол Ротфелс. С тях беше и баронесата, елегантна и стегната, която също се наслаждаваше на разходката преди вечеря и ледения въздух, но освен това не откъсваше поглед от Александър и бъдещата му съпруга — красивата млада жена, която беше любовта на живота му и заради която тя беше купила „Юра“.

Познаваше това момиче вече почти от пет месеца и я обожаваше със същата сила, с която Ребека обожаваше нея. Беше изключително интелигентна и любознателна и баронесата лично се беше погрижила да започне да учи чужди езици. Ребека вече говореше почти гладко френски, италиански, испански и руски и можеше да следва без усилие внезапните превключвания между езиците, на които говореха баронесата и Александър.

Но образованието й не беше спряло дотам. Баронесата много пъти беше водила Ребека в Цюрих, където — подобно на някаква богата леля — я водеше по магазините и ресторантите и провеждаше допълнително обучение. Показваше й какво е стил и лично присъствие, обясняваше й какви дрехи да носи в различните случаи и по какъв начин. Въведе я в изкуството на фризурата и грима, походката и осанката. Обясни й как да разговаря с различни хора в различни случаи. Баронесата насърчаваше Ребека да се усмихва повече, но без да губи крехката уязвимост, която я правеше привлекателна за мъжете на всякаква възраст; окуражаваше я да чете непрекъснато, особено класиците, на всякакви езици. Лично я обучаваше в изкуството на флирта, в различните начини за поведение с мъжа, в обществото и насаме, как да се грижи за него, как да го глези и как да го мъмри и дори как да прави любов с него, макар че Ребека все още беше девствена. И тъй като баронесата следеше отблизо развитието на любовния роман между Ребека и Александър, тя постоянно я уверяваше, че когато дойде време за първата брачна нощ, Ребека ще бъде спокойна и естествена и ще даде както на съпруга си, така и на самата себе си удоволствие отвъд всякакви граници, точно както се беше случило и със самата баронеса и нейния съпруг.

Цялото обучение беше проведено за по-малко от пет месеца, през които беше проследила как Ребека се влюбва все по-силно в Александър. Крайният резултат не можеше да бъде определен по друг начин освен като изключителен. За това кратко време Ребека се беше превърнала от несигурното американче, което гледаше деца, в красива, елегантна и самоуверена млада жена, достойна за компанията на всеки европейски аристократ със синя кръв.

Мобилният телефон на Никол Ротфелс приглушено изчурулика откъм чантата й.

— Oui? Ah, merci — каза тя и затвори. — Мосю Александър! — подвикна след това. — Вечерята ще бъде сервирана след десет минути, моля!

— Върнете се в къщата — ухили се той. — Ние ще дойдем след петнайсет минути.

Никол Ротфелс се усмихна и хвърли поглед към баронесата.

— Любовта си има свой собствен часовник — каза тихо тя, а дъхът й увисна на кълбо във въздуха, както и този на Александър.

После тримата с Никол и Жерар Ротфелс се обърнаха и поеха към топлината и светлината на къщата, която се виждаше в далечината.

Александър гледаше как баронесата ги води обратно с уверени крачки, окъпана в лунната светлина.

Беше я наричал „баронесо“ още откакто се беше научил да говори.

Тя го беше наричала „скъпи мой“, откакто си спомняше.

Животът му беше преплетен с нейния. И все пак, колкото и да беше привързан към нея, през целия си живот беше обичал само едно човешко същество. Ребека.