Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Exile, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Богдан Русев, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Алън Фолсъм. Претендентът
Американска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2004
Редактор: Кристин Василева
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-769-080-9
История
- —Добавяне
38
Рю Юсманс 27, апартаментът на Арман Друен, брат на Надин Форд
Надин Форд не знаеше как е успяла да го направи — само по инстинкт или благодарение на невероятна дързост, — но въпреки емоционалния шок от мисълта, че нероденото й дете никога няма да види баща си и присъствието на полицаите, които Ленар беше изпратил да заключат апартамента на семейство Форд, тя не само беше успяла да събере дрехите си и тези на Никълъс Мартин в два куфара, но дори и да пренесе нещо тайно: бележника на Халидей и една голяма папка, в която Дан Форд държеше материалите по текущите си проекти. Беше смел и съобразителен ход от нейна страна. И сега, в малкия кабинет в апартамента на брат й, Мартин — полупиян и напълно изтощен от ужасните събития през деня — беше отворил и бележника, и папката пред себе си.
В останалите стаи, претъпкани с цветя и маси, покрити с храна и напитки, седяха Надин, брат й Арман, сестра й, техните семейства, баща й и майка й. Бяха дошли и приятели. И още приятели, както и двете жени, които работеха като асистентки на Дан Форд в редакцията на „Лос Анджелис Таймс“ в Париж. Присъствието на толкова много хора в толкова малък апартамент изглеждаше математически невъзможно, но нямаше значение; всички бяха дошли, за да се прегръщат, да плачат и да говорят; някои дори успяваха да се засмеят, разказвайки спомени за Дан.
По-рано вечерта, когато Мартин беше тръгнал към кабинета, за да се измъкне от оплакваните и да се опита да направи нещо смислено, той беше минал покрай една малка спалня. Вратата беше останала отворена и той беше видял Надин да гали разсеяно една голяма светлокафява котка на леглото. Котката нежно беше положила лапа на големия й корем, сякаш се опитваше да я успокои. Беше видял същата картина в къщата на Ред — стаите бяха изпълнени с тъгуващи хора, а вдовицата му седеше сама в кабинета и гледаше в нищото с чаша кафе в ръка, докато тежката глава на черния им лабрадор беше положена в скута й.
Мартин просто трябваше да се махне от апартамента, да излезе на чист въздух и да остане сам, за да не се задуши от собствената си мъка. Хладният въздух му се отрази добре и въпреки предупреждението на Ленар той се отпусна и просто закрачи без посока. Дори се надяваше Реймънд да го наблюдава, да го следи отнякъде. Ако имаше късмет, врагът му щеше да излезе на светло и тогава по някакъв начин всичко най-сетне щеше да свърши.
Нищо подобно не се случи и след четирийсет и пет минути Мартин се върна в апартамента, отиде в кабинета, затвори вратата и се залови за работа, като съзнателно търсеше следа към Реймънд. Ако изобщо беше той, разбира се.
Докато преглеждаше бележника на Халидей и се опитваше да не разбърка купчината хвърчащи листове в него, той отново се опита, както и предишната вечер, да разшифрова ситния му почерк с образен наклон и да намери нещо, което да му бъде от полза. Страница след страница бяха запълнени с недовършени изречения, думи, имена, дати и места. Както и преди, малкото бележки, които все пак успяваше да разчете, бяха свързани със семейството на Халидей и Мартин изпитваше чувството, че не му е работа да се занимава с тях. И все пак, с нарастващо раздразнение и неудобство, той продължаваше да ги чете.
След петнайсет минути вече му беше писнало и се канеше да зареже бележника и да отвори папката на Форд, когато насреща му изскочи едно име — Феликс Норман. Феликс Норман беше лекарят, подписал удостоверението за смъртта на Реймънд в Лос Анджелис. На следващата страница Халидей беше записал и още нещо: „Д-р Хърман Грей, пластичен хирург, Бел Еър, 48 г. Пенсионира се неочаквано, продава къщата, напуска страната.“ В скоби до името на Грей беше записано: „Пуерто Куепос, Коста Рика, а после Росарио, Аржентина, името е сменено на Джеймс Патрик Одет — ALC/ инцидент по време на лов.“
А под тази бележка, първо написано с молив, после изтрито с гума, а накрая повторено с химикалка, сякаш по някаква причина Халидей се беше ядосал на себе си за нехайството, беше написано: „1/26 — ВАРИГ, 8837.“
1/26 може би беше дата — 26 януари. А „Вариг“ беше авиолиния — ако ставаше въпрос за това. В такъв случай 8837 може би беше номер на полет.
Мартин незабавно се завъртя на стола и включи компютъра на Арман. После влезе в интернет, отиде на уебсайта на „Вариг“ и въведе 8837 в полето за търсене. Отговорът дойде след секунди — полет 8837 беше от Лос Анджелис до Буенос Айрес.
Мартин отново се обърна към бележника на Халидей. Може би не го беше прегледал достатъчно внимателно. Все пак се беше съсредоточил върху това, което беше написано на страниците. Може би имаше и още нещо, което беше пропуснал.
Той взе бележника, обърна го и внимателно отвори на последната страница. Вътре имаше купчина хвърчащи листове, а под тях се виждаше странна издутина — там, където картонът на задната корица влизаше в кожената подвързия. Мартин измъкна листовете и започна да ги разглежда. Имаше снимки на децата на Халидей; пътнически чекове на стойност единайсет хиляди долара; паспортът на Халидей; две сгънати бележки. Мартин ги разгледа една по една. И двете бяха разпечатки на самолетни билети, купени по интернет и изпратени по факса. Първият билет беше Лос Анджелис — Париж отиване и връщане на „Юнайтед Еърлайнс“; вторият беше на авиокомпания „Вариг“ — Лос Анджелис — Буенос Айрес отиване и връщане, с фиксирана дата на заминаване за 26 януари и отворена дата за връщане.
— Господи — промърмори Мартин.
Значи Халидей беше възнамерявал да лети до Аржентина може би още преди убийството на Нойс, а може би точно заради него. И това пътуване нямаше да бъде с цел почивка. На билета на „Вариг“ с молив беше написано „Джеймс Патрик Одет“, а в скоби до него пишеше „Д-р Хърман Грей“ и „ALC“.
Сърцето на Мартин подскочи. Дали не бяха откарали Реймънд именно в Аржентина, докато междувременно уж кремираха тялото му в Лос Анджелис? И дали д-р Грей, пластичният хирург, не беше нает именно за да организира физическото му възстановяване? Мартин не разбра бележките за „ALC“ и „инцидента по време на лов“, освен ако Халидей просто не беше разменил местата на буквите и „ALC“ не трябваше да означава „ACL“, anterior cruciate ligament, т.е. контузия на коляното, която Реймънд или самият доктор да е получил при инцидент по време на лов. Нямаше значение. По-важният въпрос беше дали Халидей не беше убит, защото се беше добрал до информацията за д-р Грей и Аржентина и се канеше да замине там, за да продължи разследването си?
Изведнъж му хрумна и още нещо, което накара кръвта му да изстине. Ако Нойс, Халидей, Дан Форд и този Жан-Люк бяха убити от един и същ човек и ако този човек наистина беше Реймънд — и ако пластичният хирург си беше свършил работата както трябва, — те просто не го бяха познали. Реймънд можеше да е всеки. Шофьор на такси, продавач на цветя, сервитьор. Всеки един, който може да се доближи достатъчно близо до теб, без да му обърнеш внимание. Реймънд беше умен и много съобразителен. Човек трябваше само да си спомни колко пъти се беше преобразявал в Лос Анджелис. От продавач през скинхед до Алфред Нойс, облечен в собствения му костюм.
— Никълъс?
Вратата зад гърба му се отвори и в стаята влезе Надин, бледа и изтощена. Зад нея стоеше още някой. Мартин се изправи.
— Ребека — възкликна той недоумяващо, после сестра му се промуши покрай Надин и влезе в стаята.