Алън Фолсъм
Претендентът (108)

28

— И защо ти трябваше да започваш с въпросите?

Форд беше като някаква комбинация от баща, по-голям брат, съпруга и шеф на Мартин; говореше напрегнато, но без да повишава тон, докато двамата бързо крачеха по коридора към асансьорите. Навсякъде сновяха униформени полицаи и отцепваха района.

— Ленар те пусна сега, но утре сутринта първият му въпрос ще бъде кой си ти, по дяволите, и какво искаш.

— Добре де, какво толкова съм казал?

— Ник — повиши глас Форд предупредително. — Затваряй си устата.

Двамата стигнаха дъното на коридора и завиха към асансьорите.

— Накарай някое от ченгетата да ти покаже телефона, от който се е обадила чистачката — каза рязко Мартин. — Искам да видя къде е.

— Не се забърквай още повече, по дяволите.

— Дан, някой е прерязал гърлото на Джими Халидей — напомни му Мартин.

Форд спря, въздъхна и доближи най-близкия униформен полицай. Обърна се към него на френски и му обясни, че инспектор Ленар е споменал някакъв телефон, от който се е обадила чистачката, за да извика управителя на хотела; къде точно е този телефон?

— La-bas.

„Ей там.“

Полицаят посочи към един обикновен бял телефонен апарат, монтиран на стената срещу тях. Мартин погледна към него, а после надолу по коридора, откъдето бяха дошли. Телефонът беше на близо трийсет метра от отворената врата на стаята на Халидей. Чистачката, ужасена от вида на убития, сигурно беше тичала по целия коридор, без да се обърне, а това беше предостатъчно за убиеца, за да стигне незабелязан до противопожарното стълбище в другия край на коридора.

— Merci — отвърна Форд и побутна Мартин към асансьорите.

Докато чакаха, вратата на най-близкия асансьор се отвори и от него излязоха двама санитари, като бутаха носилка на колелца, на която беше сгънат сребрист чувал за трупове. Санитарите се разминаха с тях, без да ги погледнат, и поеха по коридора към стаята на Халидей.

— По дяволите — изохка Мартин. — По дяволите, по дяволите, по дяволите.