Алън Фолсъм
Претендентът (180)

6

Манчестърски университет, сряда, 22 януари, 10:15 сутринта

Въпреки че Ребека не искаше, за брат й беше устроена малка заупокойна служба, която се проведе в параклиса „Св. Петър“ на университета на Оксфорд Роуд.

Под таван от чадъри, стиснати от агенти на ФСО под командването на полковник Мурзин, които да ги предпазват от студения дъжд, Александър поведе Ребека, баронесата и лейди Клемънтайн, след като слязоха от един тъмносив ролс-ройс.

Лорд Престбъри, ректорът и заместник-ректорът на университета, преподаватели на Никълъс и неколцина от приятелите му бяха единствените, които присъстваха на службата. Всичко продължи по-малко от двайсет минути. Хората станаха от местата си, изказаха най-дълбоките си съболезнования на Ребека и си тръгнаха.

— Наистина ми се иска да не беше настоявал да го правим — каза Ребека, докато пътуваха към летището.

Александър я хвана за ръката и я погледна с обич и нежност.

— Скъпа моя, знам колко е трудно за теб да го приемеш, но наистина е по-добре на такива ужасни неща да се слага край възможно най-бързо. Иначе ще продължиш да се измъчваш и скръбта ти само ще нарасне.

— Брат ми не е мъртъв — настоя Ребека и погледна първо лейди Клем, а после баронесата. — И вие ли мислите, че е мъртъв?

— Знам как се чувстваш — отвърна лейди Клем.

Независимо от дълбоката си тъга, болка и чувство за загуба тя продължаваше да се държи достойно и уравновесено, като в същото време проявяваше и уважение към мъката на добрата си приятелка Ребека.

— И на мен ми се иска да се събудим от този кошмар и да разберем, че сме сънували и нищо подобно не се е случило — продължи тя с тъжна усмивка. — Но се опасявам, че няма да стане така.

— Действителността невинаги е такава, каквато искаме — добави и баронесата също толкова тихо. — Опасявам се, че нямаме друг избор, освен да приемем истината.

Ребека се изправи на седалката и в очите й проблесна непримиримост.

— Истината е тази, че Никълъс не е мъртъв. И независимо какво казвате или правите всички, аз няма да мисля иначе. Някой ден ще се отвори една врата и той ще застане на прага. Ще видите, всички ще видите.