Алън Фолсъм
Претендентът (176)

2

Дали заради новопридобитата си зрялост или заради присъствието на Кабрера, лейди Клем и баронесата Ребека прие новината за нападението и изчезването на брат си с учудващо спокойствие. Основната й грижа беше състоянието на Александър и безопасността на хората, които бяха излезли в нощта да търсят Никълъс. Няколко пъти тя слиза до потока, за да ги окуражава и да помага в търсенето. По-късно те осъзнаха, че силата й извираше от нещо, което беше казала от самото начало и в което, изглежда, наистина вярваше — че Никълъс някак си беше оцелял и все още беше жив. Тя изобщо не се опитваше да отговори на въпросите „как“ и „къде“.

Когато над планините изгря утрото, а от него все още нямаше следа, решимостта й нарасна още повече. Може би нямаше да го открият днес или утре, или дори до една седмица, каза тя, но той беше жив и в някакъв момент щяха да го намерят, в това не можеше да има съмнение. Нищо, което някой от тях можеше да й каже или да направи, нямаше да промени убеждението й.

Лейди Клем обаче беше съвсем друго нещо. За нея нямаше значение, че баща й също е във вилата и очаква новини от дългото издирване, както и всички останали гости. Лейди Клем отказа да приеме и изрази личния ужас и страх, който изпитваше, или да признае дори пред себе си привързаността, която чувстваше към Мартин. Всичките й емоции се насочиха срещу демонстрантите, които бяха извършили ужасното дело.

И когато малко преди изгрев-слънце командосите от швейцарската армия и полицаите от кантона успяха да ги проследят до палатките им в хълмовете високо над вилата и ги свалиха под конвой във вилата, за да ги натоварят във фургоните, с които щяха да ги откарат в ареста на полицията в Давос, лейди Клем отиде направо при тях. Бяха деветима, шест мъже и три жени. След като чу, че протестират и отричат всичко, тя направо полудя и ги заплаши, че ще ги съди по всички възможни закони. Но дори след като се намесиха по-разумни хора и полицейският командир се опита да я дръпне и да я върне във вилата, тя изведнъж успя да се отскубне и ги засипа с един последен словесен залп:

— Сестрата на господин Мартин, единственият оцелял член от семейството му, ще възбуди срещу вас дело за предумишлено убийство, каквото светът още не е виждал! Когато процесът приключи, нито един от вас, миризливи задници такива, няма да притежава и един евроцент! Вие не просто убихте Ник Мартин, а брутално го лишихте от гражданските му права. И аз ви се заклевам, че злодейството ви няма да остане безнаказано!