Алън Фолсъм
Претендентът (113)

33

Вири-Шатийон, Франция, сряда, 15 януари, 11:30 сутринта

Беше слънчево и студено след дъжда.

На двата бряга на реката се тълпяха хора, които мълчаливо наблюдаваха как кабелът на камиона се опъва и от водата бавно се показва един бял ситроен с две врати и отворени прозорци. Нямаше смисъл да се питат дали шофьорът все още е вътре. Водолазите от полицията вече го бяха потвърдили.

Никълъс Мартин пристъпи по-близо, като застана точно зад Ленар и Коваленко, докато водолазите отваряха вратата откъм шофьорското място. Изля се кална вода, после над тълпата проехтя дружен вопъл, когато най-близките хора видяха какво има вътре.

— Божичко — прошепна Мартин.

Ленар слезе до колата сам и огледа положението; после отстъпи крачка назад и махна на криминалистите си и началника на полицията във Вири-Шатильон, чиито патрулни полицаи бяха открили колата в реката, да се доближат. Коваленко също ги последва.

Ленар изчака още малко, после се изкатери на брега и се обърна към Мартин.

— Съжалявам, че ви се наложи да видите това. Трябваше да ги накарам да не ви допускат.

Мартин кимна. Видя как Коваленко приклекна до колата, за да огледа трупа. Трябваха му няколко секунди, после той също се изправи и ги доближи, а студеният бриз откъм реката рошеше косата му. От изражението на лицето му, както и това на Ленар, Мартин заключи, че никога не бяха виждали нещо подобно. Дан Форд практически беше разфасован с някакво хладно оръжие, остро като бръснач.

— Ако това е някакво успокоение — обади се колебливо Коваленко с тежкия си руски акцент, — колкото и брутално да изглежда, убийството, изглежда, е било извършено много бързо. Както и в случая с детектив Халидей, гърлото е прерязано чисто и дълбоко, почти до гръбначния стълб. Според мен останалите рани са получени после. Ако изобщо е имало борба, тя е била кратка, така че вероятно не се е мъчил много.

Коваленко извърна поглед към Ленар, докато водолазите се отдалечаваха, а криминалистите се захващаха за работа.

— Изглежда, убийството е извършено в колата, а после убиецът е отворил прозорците и е избутал колата в реката, като се е надявал тя да потъне — продължи той. — Течението обаче я е подхванало и я е довлякло дотук, където са я забелязали.

Радиостанцията на Ленар внезапно изпращя и той се обърна, за да отговори.

— Откъде я е довлякло? — попита Мартин и погледна Коваленко.

— Ситроенът е блъснат в реката на няколко километра по-нагоре по течението, недалеч от Шоази сюр Сен. Знам го с точност, защото проследих мистър Форд дотам от апартамента му.

— Проследил си го?

— Да.

— Защо? Той беше обикновен репортер.

— Опасявам се, че не мога да отговоря на този въпрос, мистър Мартин. Това е моя работа.

— А не беше ли твоя работа да предотвратиш това? — Очите на Мартин гневно се извъртяха към ситроена и обратно към Коваленко. — Щом си бил там, защо не си го спрял?

— Обстоятелствата не зависеха от мен.

— Така ли?

— Точно така.

Ленар изключи радиостанцията и се обърна към Коваленко.

— Открили са и другата кола на отбивката, където си ги видял. Течението я е повлякло надолу, после е спряла между някакви скали на дъното.