Алън Фолсъм
Претендентът (105)

25

Нито Дан Форд, нито Джими Халидей бяха забелязали едрия брадат мъж, който седеше сам на една маса близо до изхода. Нито пък го видяха как излезе на тротоара веднага щом излязоха. Форд настани Халидей в едно такси и каза на шофьора името на хотела му. Мъжът ясно го чу. Форд дори не разбра, че го наблюдават, докато бързо крачеше към станцията на метрото на Плас дьо ла Мадлен и в движение вадеше мобилния си телефон от джоба на сакото.

Не го бяха забелязали и по-рано, докато седеше на една пейка в парка „Монсо“ и хранеше гълъбите, без да откъсва поглед от хората, които оглеждаха местопрестъплението. Не забелязаха и как ги проследи, докато излизаха от парка, видя как се качиха на едно такси и ги последва с друго такси до „Л’Еклюз Мадлен“.

Брадатият мъж остана още десетина секунди на тротоара пред заведението, като очевидно се колебаеше какво да предприеме. Накрая се обърна, пое надолу по улицата и потъна в тълпата от пешеходци по Плас дьо ла Мадлен.

Казваше се Юри Рилеев Коваленко. Беше на четирийсет и една и работеше като следовател в отдел „Убийства“ на руското Министерство на правосъдието. Беше дошъл в Париж по молба на френското правителство, за да им сътрудничи в разследването на убийството на Алфред Нойс. Официално се водеше за член на френския екип от детективи, но не разполагаше с полицейски правомощия и докладваше единствено на старшия офицер Филип Ленар, който имаше напълно професионално отношение, но все пак го държеше на дистанция от действителния ход на разследването, като сам избираше каква част от новооткритата информация да сподели.

Отношението на Ленар беше разбираемо поне от две гледни точки. Първата беше, че престъплението все пак беше извършено в неговия град и именно от неговите хора се очакваше да разкрият кой е извършителят. Втората беше, че френското искане за помощ от руски следовател всъщност беше инициирано от руска страна посредством тяхното Външно министерство и поканата от страна на французите беше един вид дипломатическа отстъпка. Вместо това го представиха като естествен и логичен ход, защото убитият все пак беше бивш руски гражданин. В крайна сметка го отнесе Ленар — сервираха му руския детектив и му казаха, че трябва да го държи в течение по случая, без да му обяснят нищо повече.

Всичко това беше причина за донякъде напрегнатите отношения помежду им, както и за факта, че Коваленко все още не беше представен на репортера на „Лос Анджелис Таймс“ Дан Форд, нито пък беше поканен на местопрестъплението в парка „Монсо“, където Ленар беше завел Халидей.

Не беше поканен, но нямаше никакъв закон, който да попречи на един гост на града да си сложи тъмни очила и да седне на една пейка в парка, където да храни гълъбите и небрежно да наблюдава какво се случва наоколо.

Така беше успял да научи нещо за Халидей без чужда помощ. Вече знаеше как изглежда; знаеше, че обича или има нужда да си пийва; знаеше и името на хотела, в който беше отседнал. Нещо повече, неговото трудолюбие беше донесло и допълнителни резултати — Коваленко не пропусна да забележи, че когато Дан Форд пристигна в парка „Монсо“, с него беше и още един мъж, но в момента, в който забеляза полицаите, Форд му каза нещо и мъжът бързо се отдалечи. Коваленко се питаше кой ли е той и защо журналистът го беше отпратил веднага щом бе видял детективите. Щом беше дошъл дотам с Форд, можеше спокойно да се предположи, че се интересува от престъплението, и все пак Форд очевидно държеше да не го видят. Кой да не го види обаче — Ленар или Халидей? Или и двамата?

А най-интересното беше, че всички тези събития — фактът, че Ленар не го беше поканил на срещата с Халидей, бившия детектив, който беше работил по случая с Нойс в Лос Анджелис; появата на Форд, репортерът, който също се бе занимавал със случая „Нойс“ в Лос Анджелис, и необичайното поведение на човека, който го придружаваше в парка, подсилваха убеждението на Коваленко, че смъртта на Алфред Нойс беше повече от убийство с цел грабеж и всъщност беше продължение на нещо, което беше започнало в Америка преди почти цяла година. Точно затова беше дошъл в Париж.

Единствено руското Министерство на правосъдието, а сега и парижката префектура на полицията знаеха, че Алфред Нойс е бивш руски гражданин. Точно както и братята Азов, шивачите от Чикаго, които бяха застреляни от прословутия Реймънд Оливър Торн малко преди да се качи на влака за Лос Анджелис. На американския континент бяха убити и още двама души от руски произход, при това непосредствено преди Торн да пристигне в Чикаго — единият беше управител на банка в Сан Франциско, а другият — известен скулптор от Мексико Сити. Сан Франциско и Мексико Сити — градове, потвърдени и от данните на магнитната лента в паспорта на Торн, от които се виждаше, че ги е посетил на съответните дати. Четирима бивши руски граждани бяха убити в разстояние на няколко дни. Петият, до когото се беше опитвал да се добере Торн, преди да убият и него самия, беше Алфред Нойс. Пътуването на бижутера до Лондон несъмнено беше спасило живота му. Проблемът беше, че предполагаемият извършител на всички тези престъпления, Реймънд Оливър Торн, също беше мъртъв, тялото му беше кремирано, а действителната му самоличност и мотивът да извърши убийствата оставаха неизвестни.

Именно заради това от Москва в Северна Америка бяха изпратени руски следователи, които да помогнат на местните органи на полицията да разберат дали убийствата не са част от някакъв заговор срещу бившите руски граждани. С федерално одобрение полицейското управление в Лос Анджелис беше допуснало руските следователи да огледат съдържанието на куфарчето на Реймънд, извадено от „Саутуест Чийф“. Те го проучиха внимателно, но съдържанието му — ключове от сейф, бележките на Реймънд за Лондон, къщата на Ъксбридж Стрийт, руското посолство, бар „Пенритс“, „И. М.“ и „Москва, 7 април“ — беше също толкова голяма загадка за тях, колкото и за всички останали. И макар че автоматичният пистолет „Рюгер“ наистина се оказа оръжието, с което бяха убити братята Азов в Чикаго, то не беше използвано нито в Сан Франциско, нито в Мексико Сити. Така че дори Реймънд Торн наистина да беше извършил тези престъпления, нямаха конкретни доказателства, които да го свържат с тях. Смъртта, кремирането на тялото му и липсата на допълнителна информация бяха сложили край на разследването и материалите по случая се озоваха в една папка редом с хилядите други неразкрити убийства, които изпълваха до тавана едно складово помещение в Москва, дълго цяла пресечка. А когато Алфред Нойс безмилостно беше убит в Париж от неизвестен извършител, папката отново беше отворена, а разследването беше поверено на Коваленко.

Ако някой го попиташе директно какво мисли, Коваленко щеше да отвърне, че според него убийството на Нойс и по-ранните убийства на американския континент са били разборка — насилствено разчистване на сметки. Естествено, той не знаеше причината. Всъщност дори не разполагаше с някакви доказателства за теорията си.

Въпреки това убийството на Нойс отново беше възбудило интереса на всички замесени — не само на руското Министерство на правосъдието и парижката префектура на полицията, но и на бивш детектив от отдел „Убийства“ на ПУЛА, и на репортер от „Лос Анджелис Таймс“, които бяха работили по случая в миналото.

В Русия чуждестранните журналисти и техните приятели почти винаги се приемаха за подозрителни по презумпция, защото автоматично ги смятаха за сътрудници на разузнавателните служби на съответната държава, и според Коваленко нямаше причина да се смята, че в Париж положението е различно. Нямаше как да разбере какво са обсъждали Форд и Халидей в „Л’Еклюз“. Самоличността на приятеля на Форд от парка и начинът, по който се беше държал, бяха не по-малко мистериозни.

Нямаше и причина да се вярва, че руските следователи, изпратени на американския континент, нарочно са били лишени от информация. От друга страна, тъй като разрешението да проучват доказателствата и да разговарят с местните органи на властта несъмнено беше минало през Вашингтон, не беше пресилено да се предположи, че не са им казали всичко. Предвид руския опит с чуждестранните журналисти и необичайното поведение на Форд в парка, комбинацията възбуди интереса на Коваленко и той си каза, че Форд може би е важен играч, около когото ще се завъртят интересни събития. Значи трябваше да го наблюдава — внимателно.