Алън Фолсъм
Претендентът (101)

21

Полет 1604 на „Бритиш Еъруейс“, Манчестър — Париж, Вторник, 14 януари, 10:35 сутринта

Над Ламанша се носеха пухкави облаци, нашарени със слънчеви лъчи. Отпред се виждаше брегът на Нормандия, а после самолетът прелетя над него и отдолу се ширнаха френските селскостопански райони, подобни на гигантска шахматна дъска.

През последните десет месеца Мартин беше живял в постоянно очакване нещо да се случи, но тъй като това така и не стана, накрая се беше успокоил. Но сега, с потвърждението, че обезобразеният труп наистина принадлежи на Алфред Нойс, го заля нова вълна от страх, притеснение и нетърпение. Чувстваше дори странно въодушевление, защото се оказваше, че е бил прав през цялото време, а не обикновен луд. Но се чувстваше и не по-малко разтревожен, защото нямаше как да разбере какво се случва: каква беше причината за убийството, защо беше извършено чак сега, след толкова време, как се вписваше в схемата на предишните събития, с кого работеше Реймънд и, най-страшното от всичко, какво предстои от тук нататък.

Решението му да замине за Париж беше взето мигновено, още преди да приключи разговора с Дан Форд. Погледнато от чисто практическа страна, не беше особено трудно да го направи, защото всъщност нямаше часове през цялата следваща седмица, освен че от време на време трябваше да ходи на консултации при някой научен ръководител; лейди Клем беше една от научните му ръководителки, но тя беше в Амстердам. Целият му план за седмицата беше пряко свързан с курсовата работа, но точно сега тя трябваше да почака.

Второто усложнение беше цената на самолетния билет. Прекратяването на договора му с полицейското управление на Лос Анджелис беше станало при такива финансови условия, че двамата с Ребека можеха да си позволят да дойдат в Лондон, тя да постъпи в „Балмор“, а той да си плаща както наема, така и немалката такса за обучение. Късметът на Ребека да се прехвърли в „Юра“ им беше спестил един значителен разход, така че всъщност единствените пари, които харчеше за нея в момента, бяха за дрехи. Ребека плащаше храната и останалите си дребни разходи сама, с малката заплата, която получаваше като детегледачка на семейство Ротфелс. Мартин беше внесъл остатъка от парите си в банкова сметка, от която теглеше само колкото да покрива текущите си разходи и да изплаща редовно вноските по двете си кредитни карти.

Все пак му оставаше доста време, преди да се дипломира и да си потърси работа, така че трябваше да внимава колко харчи. Полетът до Париж беше доста скъп, но и „Евростар“, влакът, който минаваше през тунела под Ламанша, също не беше евтин, а самолетът все пак беше по-бърз; освен това, нямаше да похарчи нищо повече по време на престоя си там, защото щеше да спи на канапето в хола на Дан Форд.

От друга страна, дори да беше имал часове всеки ден и да трябваше да вземе пари назаем, пак щеше да отиде. Желанието да узнае нещо повече за Реймънд беше твърде силно.