Андрю Грос
Синята зона (81)

78.

Грег отново и отново натискаше бутона за бързо избиране на номера й.

„Хайде, Кейт, моля те, вдигни!“

И може би за петнайсети път гласовата й поща му отговори: „Ало, аз съм Кейт, в момента не мога да отговоря. Знаете какво трябва да правите…“ Нямаше смисъл да оставя друго съобщение. Вече бе записал поне дузина. Той захвърли телефона встрани и отпусна глава назад върху облегалката на креслото. Цяла вечер бе опитвал да се свърже с нея.

Прибра се в апартамента, като се молеше тя да се върне. Надяваше се молитвите му да имат някакъв резултат. Спа на дивана, но за кратко. Събуди се няколко пъти, защото му се счу, че я чува да пъха ключа в ключалката или да крачи в коридора.

Но всеки път се оказваше, че Фергъс или се обръща в съня си на другата страна, или пък бута паничката с вода по пода.

Можеше ли тя някога да му повярва отново?

Разбира се, всичко, което излезе наяве, когато книгата падна на пода, бе вярно. Беше крил ужасна тайна от нея. Беше се преструвал на друг човек. „За кого работиш, Грег?“ Всичко бе вярно, като изключим обвинението, че е изпълнявал дълг или задача.

Дори за секунда не беше я мамил за чувствата, които изпитваше към нея.

Можеше ли да й каже нещо, което все още не беше й казал? Че всичко е извън неговия контрол? Че се бе случило много отдавна, преди да се запознаят. Че онова бе част от него, част, която се опитваше да отрече, докато се преструваше, че е просто лекар, верен съпруг, нейният най-добър приятел. Подкрепяше я, докато изживяваше ужаса на опитите да разбере истината за баща си. Колко пъти се бе молил тази истина да не излезе наяве!

Обаче кръвните вражди никога не остават заровени. Тези хора бяха и негово семейство.

Въпреки това винаги я беше обичал. Винаги бе правил всичко възможно, за да я предпазва. Никога не я беше лъгал за това. Би ли могло сърцето да го боли толкова, ако не беше искрено?

Срамуваше се от кръвната връзка, която го беше накарала да стори това. Срамуваше се от дълга, който трябваше да плати. Обаче без тях той щеше да е само едно момче от улицата. Нямаше да получи образование в Съединените щати. Нямаше да е лекар. Свободен човек. Колко глупав е бил през цялото време да вярва, че е някой друг.

Фергъс се сви до него. Грег притегли муцуната на кучето по-близо и го целуна по носа. Знаеше, че Кейт е в опасност, но не можеше да направи нищо.

Внезапно мобилният му телефон иззвъня. Грег се хвърли към другия край на дивана и го отвори, без да провери кой се обажда.

— Ало, Кейт?

Но отсреща беше този, от когото Грег най-много се страхуваше. Сърцето му падна в петите.

— Es su tiempo ahora, hijo — рече гласът меко, но решително.

Сега дойде твоето време, синко.