Андрю Грос
Синята зона (68)

65.

Фил Кавети паркира колата си срещу къщата в Орчард Парк, блокирана от полицията и ярко осветена от проблясващите сигнални лампи на патрулките. Той показа значката си на местното ченге, което охраняваше обградената с лента пътека към входната врата. Полицаят му махна да минава. На площадката имаше кучешко легло с малка табелка наблизо, на която пишеше: „Домът на Чаудър, най-любимото куче на света.“

Вратата беше отворена.

Първото, което Кавети видя, щом влезе вътре, бяха нанесените с тебешир по пода очертания на първата жертва. Памела Бинмейер. Тя беше агент в щатската служба от шест години и работеше в отдел „Гаранции и поръчители“. Беше я срещал веднъж. Съпругът й преподаваше компютърни науки в близкия колеж, имаха двегодишно дете. Вероятно се беше наела с опасната задача заради допълнителните пари.

Кавети преглътна надигащата се в устата му жлъчка. От години не беше попадал на прясно местопрестъпление.

Той последва шума от суматохата в кухнята. Трябваше да заобиколи двамата специалисти по местопрестъпления от ФБР, които бяха коленичили и се опитваха да свалят отпечатъци от обувки от пода. Трупът на втората жертва също беше отнесен, но все още по белия хладилник личеше яркочервената следа, където тялото се бе свлякло на пода.

Гадното усещане в стомаха му се обади отново.

Алтън Бут срещна погледа му от другата страна на помещението. Агентът от ФБР кимна на Кавети да се приближи.

— И точно когато си помислиш, че си готов за пенсиониране… — изсумтя човекът на ФБР и подаде на Кавети купчина черно-бели снимки.

Същите като онези, които бяха налепени по стените.

Те предизвикаха гадене у Кавети. За двайсет и шест години никога не си бе имал работа с нещо такова. Никога не беше губил свидетел. Никога не му бяха разкривал и самоличност. Никога не бяха прониквали в програмата.

А сега това.

Жената беше умряла от деветмилиметров куршум в мозъка, но не това го караше да се чувства като гнуслив новобранец, който гледа първия убит от него човек. Причината бяха ръцете й. Бе прочел за това в доклада, снимките бяха много по-ужасяващи. Дланите бяха овъглени. И двете. От горелката на готварската печка. Беше измъчвана точно както Меги. Едната ръка щеше да е достатъчна за шибания убиец да разбере, че тя нищичко не знае. Но двете длани — не, това си беше за чистия спорт.

— Поне сега имаме някаква представа какво може да е разкрила Меги Сеймор — Бут завъртя очи.

Кавети познаваше тези хора. Съпругът на жената беше нещо повече от източник на информация в някакво разследване. Кавети го бе вмъкнал в настоящата му самоличност преди двайсет години. Беше го наблюдавал как си изгражда нов живот. Как се жени.

Чувстваше се отговорен.

— Онова, което влошава нещата още повече, е, че съм почти сигурен, че горката жена нищо не знаеше — отвратено отбеляза Кавети. — Тя нямаше никаква представа кой в действителност е нейният мъж — той погледна отново снимките. — Някакви следи?

— Камион на химическо чистене — отговори Бут. — Една жена от другата страна на улицата твърди, че е бил паркиран пред къщата по това време снощи. Намерихме го на паркинга на една затворена пречиствателна станция в подножието на хълма. Шофьорът, още дете, е отнесъл два изстрела в гърдите. Беше затрупан с ризи и чаршафи. Това прави общо петима. Без да включваме кученцето. Ти ми кажи — агентът на ФБР се огледа наоколо — кой убива по този начин?

Кавети не отговори. И двамата знаеха отговора. Руските бандити. Наркокартелите. Колумбийците.

— Този Рааб… — Бут поклати глава. — Не започваш ли да изпитваш чувството, че са ни измамили?

Не беше само Рааб. Кавети беше сигурен. Рааб не беше убиец. Или поне не такъв. Въпреки това Рааб ги беше отвел при Маргарет Сеймор. Меги ги беше завела до Меркадо. А Меркадо водеше дотук.

Рааб и Меркадо.

Кавети внезапно получи прозрение кой може да е следващият.

Той върна снимките на Бут.

— Знаеш как да се свържеш с мен. Дръж ме в течение, ако изскочи нещо.

Агентът на ФБР се усмихна.

— Нагледа се, а? Къде отиваш? — провикна се той след него.

— В Синята зона — отговори Кавети. — Изглежда, че всички останали са там. Нали така?